Решение по НАХД №377/2020 на Районен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е  № 260332

 

гр. Силистра, 13.10.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, в съдебно заседание при закрити врата на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря П. Т., като разгледа докладваното от съдията АНД № 377 по описа за 2020 г. на Районен съд – Силистра, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба от Н.Й.И. с ЕГН-********** ***, подадена чрез пълномощника му адв. С.Н. ***, срещу Заповед за задържане на лице с УРИ рег. № 1886зз-9 от 12.01.2020 г., издадена от И.Г.Г.  – мл. експерт командир на отделение в група ООР при РУ - Силистра, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед и за упражнено насилие от страна на полицейските органи. Представя се съдебномедицинско удостоверение.

Жалбоподателят се явява лично и с процесуалния си представител. В съдебно заседание последният заявява, че поддържат жалбата. В хода по същество посочва, че с оглед събраните по делото доказателства приема заповедта като незаконосъобразна. Акцентира, че полицейските служители са превишили правата си при опита да задържат жалбоподателя и са му причинили редица травми, описани в съдебномедицинското удостоверение. Навежда доводи, че описаните травми в документа не са характерни за ПТП. Приема, че не са налице нито едно от основанията, посочени в ЗМВР и ЕКЗПЧОС и това е нарушило правата на жалбоподателя.

Ответникът моли съда да отхвърли жалбата. Изтъква, че срещу жалбоподателя е упражнена физическа сила единствено с цел бъде приведен в подчинение. Заявява също, че е потърпевш от действията на жалбоподателя. Пояснява, че и той ще търси правата си.

В реплика процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че ако ответникът е пострадал от действията на жалбоподателя, не е следвало да издава процесната заповед, налице е било основание за неговия самоотвод и съответно това е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 12.01.2020 г. докато свид. П. П. управлявал в посока гр. С. забелязал, приближавайки се до завоя в местността „О. г.“, катастрофирал автомобил. Водачът бил на пътното платно. Свидетелят веднага спрял и го попитал дали има нужда да му бъде оказана помощ. Получил отрицателен отговор. През това време започнали да спират и водачи на други автомобили. В един момент човекът на пътното платно станал агресивен, отправил псувни срещу тях и свид. П. П. решил да напусне мястото. Той се свързал с негов познат, който работи като полицейски служител – свид. Т.Т.. Обяснил му на какво е станал свидетел и предположението си, че водачът вероятно е употребил алкохол. Свид. Т. докладвал на ответника и по негово разпореждане тръгнали с колегата си – свид. В.П. към мястото. В района на „О. г.“ те установили блъснат в бетонен стълб автомобил. Водачът бил във вътрешността. Свид. Т. се приближил и се представил. Водачът излязъл от автомобила. Видимо бил в нетрезво състояние. Свид. Т. го попитал за имената му и получил отговор: „Никак не се казвам!“. Поискани му били документите за самоличност, но жалбоподателят отговорил, че няма документ. През това време към тях се приближил и свид. П.. Водачът се обръщал вулгарно към полицейските служители, употребявайки думи като „ебалници“, без да бъде провокиран. Свид. Т. помолил водача да се държи възпитано и получил следното в отговор: „Кво ще стане?! Охранителчета, ще ви еба мамата!“. Многократно му били отправени полицейски разпореждания да преустанови обидите. Свид. Т. му разпоредил да сложи ръце на капака на автомобила, но водачът не изпълнил разпореждането.  Полицейските служители се опитали да го задържат. Водачът обаче хванал крака на свид. Т. и ръката на свид. П.. Съборил ги на земята и заедно се изтърколили в дерето отстрани до автомобила. Тези действия на жалбоподателя наложили свид. Т. да се обади за помощ на дежурния. Докато обаче пристигнали останалите полицейски служители – свидетелите Д., Х. и В., свидетелите Т. и П. успели да сложат белезници на водача и се появили от канавката раздърпани и кални. Водачът продължил да отправя обиди срещу полицейските служители. Едва тогава свидетелите забелязали, че той има кръв по лицето. По тази причина се обадили и на място пристигнал медицински екип в лицето на свидетелите П.С. и С.В.. Водачът не позволил на медицинските лица да му обработят травмата на главата. Нямало как да се разбера дали имал травми по друга част на тялото си, тъй като зимните му дрехи не позволявали да се видят подробности. Водачът престанал да буйства, когато забелязал увеличения брой на полицейски служители на мястото. Междувременно била установена самоличността на водача – това бил жалбоподателя И.. С автомобила на ЦСПМ той бил отведен до Спешно отделение в МБАЛ – С.. Освен медицинските лица го придружавали и двама от полицейските служители. В отделението направили опит да му обработят раните, но той псувал медицинските лица и не разрешил. Свид. В. изпробвал жалбоподателя за алкохол в издишания въздух и понеже техническото средство отчело 2,69 промила му била взета и кръвна проба. Свид. В. забелязал докато вземал пробата, че жалбоподателя има хематоми по лицето. По време на престоя на жалбоподателя в МБАЛ пристигнал и сина му, който останал възмутен от поведението на баща си и попитал полицаите защо го оставят да прави такива неща. След извършената проба за алкохол, ответникът преценил, че указанията на техническото средство и действията на жалбоподателя преди поставяне на белезници са основание за неговото задържане. Докато бил в отделението жалбоподателят не бил с белезници. Преди  излизането му отново му били поставени белезници с цел отвеждането му в РУ – С.. Жалбоподателят продължил да буйства и ритнал ответника над лявото коляно, а свид. Д. се опитал да се предпази с ръка и получил нараняване в областта на ръката.

От приетото съдебномедицинско удостоверение се установява, че жалбоподателят има следните наранявания: травма на главата, ожулване в окосмената ѝ част, контузия на двете очнични области с хематом и кръвонасядане на клепачите, контузия на дясната скула с охлузване, контузия на дясното рамо на долната челюст с оток, контузия на лявата ушна мида и лявата буза с кръвонасядане, контузия на лявата раменна област с кръвонасядане, контузия на ребрените дъги с кръвонасядане с дясно предно-странично, контузия на ляв лакът с ожулване, ожулвания на лявата гривнена става, контузия на дясната подбедрица с охлузване. Касае се за причиняване на временно разстройство на здравето неопасно за живота.

След отвеждането на жалбоподателя И. *** ответникът издал оспорваната заповед за задържане. При описание на основанието за задържане полицейският орган посочил, че задържа жалбоподателя на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 325, ал. 2 от НК. Посочил текстово, че основанието за задържане е за това, че на 12.01.2020 г. във времето от около 18:10 ч. в гр. С. в местност “О. г.” до изхода от паркинга на чешмата жалбоподателят е допуснал ПТП като при пристигането на служителите на гр. ООР жалбоподателят И. при опит да му помогнат започнал да ги рита и обижда, използвайки обидни думи, заплахи за саморазправа и сексуални извращения. Посочено е още, че при изпробването му за алкохол уредът отчел 2,68 промила. Отразеният час на задържане е 19:10 ч. на 12.01.2020 г. От съдържанието е видно, че жалбоподателя е запознат със заповедта, тъй като има положен подпис.

От приетото като доказателство извлечение от регистъра на задържаните се установява, че И. е задържан в 19:10 ч. на 12.01.2020 г. Отразен е номера на заповедта, кой е задържания, основанието за задържането, адреса на задържания, длъжността на издалия заповедта полицейски орган. Отразено е, че жалбоподателя е настанен в помещението за задържане във видимо нетрезво състояние. И. отказал преглед и адвокатска защита. Жалбоподателят е освободен на следващия ден в 18:30 ч.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът в настоящото производство преценява служебно законосъобразността на оспорения административен акт. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Заповедта за задържането на жалбоподателя  е издадена от компетентен орган, тъй като нейният издател съгласно приложеното доказателство е назначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в Сектор „Охранителна полиция“ при РУ – С.. Като такъв той се явява полицейски орган по смисъла на ЗМВР. Решението за задържане жалбоподателя ответникът е взел преди да получи някакви наранявания. Не е налице хипотеза за самоотвод в случая, доколкото съдът счита, че в такива ситуации издаването на заповед е задължение на полицейския орган.

Оспорената заповед е писмена. Процесната заповед съдържа всички задължителни реквизити. Съдът приема, че е спазена предвидената от закона форма.

Задържаният е уведомен за всички свои права, както изисква чл. 72, ал. 3, 4, 5 и 6 и чл. 73 от ЗМВР.

В настоящия случай заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с  чл. 325, ал. 2 от НК. При описанието на фактите е посочено, че жалбоподателят е допуснал ПТП, а при идването на полицейските служители се нахвърлил срещу тях, започнал да ги рита, обижда и заплашва. Отделно е посочено, че при изпробване за алкохол уредът отчел 2,68 промила алкохол.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лица в случаи, определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление, като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. За прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането като принудителна административна мярка се предприема от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. От събраните по делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза към момента на издаване на заповедта е налице обосновано подозрение за извършени от жалбоподателя престъпления. Макар и настоящият съдебен състав да не е съгласен с посочената от полицейския орган правна квалификация по чл. 325, ал. 2 от НК, установената концентрация алкохол в издишания въздух от водача при положение, че същият е допуснал ПТП, е достатъчно основание за задържането на лицето, доколкото е налице обосновано подозрение, че същият е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Същевременно чрез ограничаването на свободното придвижване на задържаният е предотвратена възможността задържаният да извърши престъпление. Съдът приема, че заповедта съответства на целта на закона.

Изложените твърдения за упражнено насилие от полицейските служители срещу жалбоподателя или от жалбоподателят срещу полицейските служители не са предмет на образуваното производство. В това производство съдът разглежда единствено законосъобразността на заповедта за задържане. Основанията за оспорване на заповедта са единствено посочените в чл. 146 от АПК. Обратното би било изземване на компетентност.

Предвид изложеното, съдът прецени, че следва да отхвърли жалбата като неоснователна, поради отсъствие на основанията по чл. 146 от АПК.

С оглед изхода на спора разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Районен съд – Силистра

 

Р   Р•  РЁ  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Й.И. с ЕГН-********** *** срещу Заповед за задържане на лице с УРИ рег. № 1886зз-9, издадена на 12.01.2020 г. от И.Г.Г. – мл. експерт командир на отделение в група ООР при РУ – С., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24 часа".

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –  Силистра в четиринадесетдневен срок, считано от днес за страните.

 

 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..............................................

  (Силвина  Йовчева)