№ 12011
гр. София, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110100703 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Р. С. Б., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми: сумата от 422,14
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –25.08.2023 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 102,33 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
03.03.2021г. до 14.08.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки отправена до ответника покана за
сключването на такъв. Излагат се съображения, че през процесния период ответника е
потребил топлинна енергия, която не е заплатил, като по този начин неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца.
Излагат се съображения, че ответника отговаря на условията за потребител по
смисъла на §1, т.43 ЗЕ на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот, при
писмен договор, при общи условия, съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ, поради което е обвързан от
общите условия на ищеца и дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Според
общите условия на ищеца (чл.40, ал.1), купувачът следва да заплаща топлинната енергия в
срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на фактура,
след което изпадал в забава за него. Сочи се, че ищцовото дружество е доставяло в имота
топлоенергия през процесния период, чиято цена не е заплатена от ответника, без да е
подавано от последния възражение срещу начислените суми (чл.40, ал.2 ОУ). Твърди се още,
че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
регистъра по чл.139А ЗЕ. Съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ ищцовото дружество е начислявало
сумите за топлинна енергия по прогнозни месечни вноски, като в края на отоплителния
1
период са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение според чл.71 Наредба №2/2004 г. за топлоснабдяването и Наредба №16-
334/2007 г. за топлоснабдяването.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.С.” ЕООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Р. С. Б., не е депозирал в срок отговор на така
подадената искова молба, не е изпратил представител в първото по делото заседание и не е
поискал разглеждането му в негово отсъствие. С оглед на това и съобразно направеното с
исковата молба искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличие на
предпоставките за това, съдът в о.с.з. от 16.06.2025г. е обявил, че ще се происнесе с такова.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по
делото доказателства, намира че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в първото по делото съдебно заседание е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявения иск, чрез постановяване на неприсъствено решение
по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е представил такъв, като
последиците са му били изрично съобщени с нарочно съобщение. На следващо място
ответника не се е явил лично, като не е изпратил и представител в първото съдебно
заседание, въпреки редовното си призоваване, както и не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие – арг. чл. 238, ал.1 ГПК. Съдът намира, че предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства - арг. чл. 239, ал.1, т.2 от ГПК, а именно - заявление за издаване на заповед по
чл. 410 ГПК, Констативен протокол, Нотариален заявление за издаване на заповед по чл. 410
ГПК вх. №23****/25.08.2023г., Договор за продажба от 15.06.2005г., Нотариален акт
№6/15.04.2022г., Протокол от проведено на 02.09.2002 г. ОС на ЕС, ведно със списък на
етажните собственици, Договор №****/26.09.2002г. между ЕС и ФДР „Т.С.“ ЕООД, Общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Т.-С.” ЕАД на
потребители в /адрес/, справка за задължения на абонат, писмо от 13.04.2022г. на ищеца.
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 47528/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец, срещу
ответника, е била издадена заповед за изпълнение за процесните суми, представляващи
парично задължение за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в
/адрес/, отчитан под абонатен № ******. Предвид постъпило от длъжника възражение в
срока по чл. 415 ГПК, на основание чл.415, ал.1 ГПК, съдът е дал указания на заявителя да
предяви вземанията си за установяване в исков процес.
2
Съдът, след като се увери, че на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, както и че исковете са
вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, представените
писмени доказателства, намира че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, поради което така предявените искове следва да бъдат уважени
изцяло.
С оглед изхода на делото ищцовата страна има право на разноски, за което е
направила изрично искане и е представила списък по чл.80 ГПК.
В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото преди това
заповедно такова. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата от 212,50 лв. разноски по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, сумата от 422,14 лева (четиристотин двадесет и два лева и 14 стотинки),
представляваща стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2021 г. до 30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № ******, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 25.08.2023 г. до
окончателното плащане на дължимото и сумата от 102,33 лева (сто и два лева и 33
стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода 03.03.2021г. до 14.08.2023 г.,
за които суми е издадена Заповед №26753/07.09.2023г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 47528/2023 г. на СРС, 159 състав.
ОСЪЖДА Р. С. Б., ЕГН **********, с адрес /адрес/,да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление С., сумата от 212,50 лева (двеста и
дванадесет лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч. гр. д. № 47528/2023 г. по описа на СРС.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което
и по аргумент на чл. 239, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи и страните.
Да се изготви заверен препис от решението, който да се докладва с частно гражданско
дело № 47528/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3