№ 4050
гр. Варна, 20.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501828 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. В. С., с ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
кв.“Вл.В.“ №**, вх.*, ет.*, ап.*, действаща чрез адв.Е. К. К., със съдебен адрес: гр.Варна,
бул.“Мария Луиза“ №4, ет.2, ап.22, против Решение №2401/25.06.2024г. постановено по гр.д.
№20233110103491 по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен предявеният
от жалбоподателката, против “Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявана заедно от Валентин Илиев и Павел Димитров, действащо чрез
юрк.Красимир Младенов, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на въззиваемия да заплати на въззивницата сумата от 2800лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети нанесени на собственият на последната лек автомобил
“О. А.“, с рег.№В ****ТХ, причинени в резултат от реализирано на 12.12.2022г. ПТП в
гр.Варна, на излизане от паркинга на магазин “Алати“ по вина на водача на лек автомобил
“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** РВ, чиято отговорност към датата на ПТП, е била застрахована при
ответника по Договор “Гражданска отговорност“, както и сумата от 62.25лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 29.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда-21.03.2023г. до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно, като постановено в
противоречие със закона и с доказателственият материал по делото. Твърди се, че
процесното ПТП е осъществено виновно от водача на л.а.“Ф. Г.“, с рег.№СВ **** РВ, който е
блъснал отзад излизащия от паркинга на строителен хипермаркет “Алати“, л.а.“О. А.“, с рег.
1
№В ****ТХ, собствен на ищцата. Сочи се, че участниците в инцидента са подписали
двустранен констативен протокол за ПТП, с който водача на л.а.“Ф. Г.“, се е признал за
виновен за настъпване на произшествието. Сочи се още, че според заключението на
назначената по делото първоначална САТЕ, изготвеното от вещо лице А. В., водачът на
л.а.“Ф. Г.“ е имал видимост към л.а.“О. А.“, намиращ се в кръстовището между улица “без
име“, разположена покрай магазин “Алати“ и подход към паркинга пред магазина, поради
което въпросният водач е имал възможност да не извършва маневрата завой на дясно от
бул.“Трети Март“ към улица “без име“, докато не се убеди, че навлизането му в следващото
кръстовище е безопасно. Поддържа се, че след като съдът сам е определил и назначил
експерта по САТЕ, неправилно в последствие е отказал да кредитира заключението му, с
мотиви, че вещото лице А. В. не е вписано в списъка за вещите лица за съдебният район на
Окръжен съд Варна. Оспорват се мотивите на съда, че не е доказано противоправното
поведение на водача на л.а.“Ф. Г.“, тъй като първоначалното му волеизявление, отразено в
двустранния протокол за ПТП, че е “виновен“ не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила по отношение на ответника. Поддържа се, че съставеният и подписан
от двамата водачи-участниците в ПТП, двустранен констативен протокол, се ползва със
специфична доказателствената сила, тъй като с подписа си водача на МПС, който е признал
вината си за инцидента, всъщност признава с обвързваща сила неизгодни за себе си факти.
Сочи се, че тъй като отговорността на застрахователя по застраховка “ГО“ е функционално
обусловена от тази на застрахования водач, то изявлението на водача има доказателствена
сила и по отношение на застрахователя. Твърди се, че извод в обратна посока означава да се
отрече доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП, съответно да се
допусне заобикаляне на разпоредбата на чл.125, т.7 от ЗДв.П вр. с чл.125а, ал.1 от ЗДв.П,
изискваща при разногласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата,
свързани с него, да се състави официален документ-констативен протокол за ПТП, изготвен
служителите на службите за контрол на МВР, след посещение на място. В този смисъл се
поддържа, че двустранният констативен протокол за ПТП, е годно доказателство за
установяване по отношение на ответника-застраховател, на застрахователно събитие и чия е
вината за настъпването му. Твърди се, че в конкретния случай от протокола за ПТП и от
заключението на вещото лице по първоначална САТЕ, се установява, че вината за инцидента
е на водача на л.а.“Ф. Г.“, който е застрахован при ответното дружество. На следващо място
се поддържа, че ответникът не е провел доказване за наличието на порок във волята,
изразена от застрахования при него водач, а именно лицето да е изпаднало в състояние,
което да му пречи да разбира свойството и значението на постъпките си. Не е проведено и
процесуално оспорване, което да обори вписаното по взаимно съгласие в двустранния
протокол. Ето защо се поддържа, че протоколът е годен, както от формална, така и от
съдържателна гледна точка, да установи обстоятелствата, при които е настъпил инцидента, а
именно разположението на автомобилите на пътното платно, вредите по тях и другите
видими следи на местопроизшествието, свързани с инцидента и установяващи механизма
му. Твърди се, че видът на причинените вреди по л.а.“О. А.“, съвпада с тези описани в
съставения от застрахователя опис, като в същия обаче е спестено обстоятелството за
2
нарушената геометрия в следствие на удара. Твърди се, че недобросъвестно застрахователят
не е извършил заснемане /фотографиране/ на целия автомобил, а са заснети само отделни
детайли от автомобила. В тази връзка се оспорва заключението на назначената по делото
повторната експертиза, вещото лице, по която е ползвало само материали, предоставени от
ответника и показанията на застрахования при него водач. Поддържа се, че така изготвената
експертизата само въз основа на данни, предоставени от едната страна по делото, не е
обективна и компетентно дадена. Поддържа се още, че повторната експертиза противоречи
на нормалната житейска и правна логика, относно определянето на виновния за
стълкновението водач. Твърди се, че при всички случаи водачът на л.а.“Ф. Г.“ се е движил с
несъобразена скорост, в нарушение на чл.20 от ЗДвП. Сочи се, че според самото заключение
върху процесната ненаименувана улица, с ширина от 7 метра, в близост до стената на
магазин “Алати“ са паркирани автомобили, един от които е л.а.“О. А.“, който излиза на задна
скорост. Сочи се още, че тъй като въпросната улица има две ленти за движение, то според
експерта л.а.“Ф. Г.“ трябва да се е движил в лентата за насрещно движение и с много висока
скорост, за да удари л.а.“О. А.“, който излиза от паркомястото си, така, че да наруши
геометрията на същия. Поддържа се, че тези съждения са неправилни и противоречат на
нормална шофьорска логика, поради което заключението по повторната САТЕ, не следва да
бъде кредитирано. С оглед горното, се моли за отмяна на атакуваният съдебен акт и уважаване
на предявеният иск, ведно с присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени доводи
за правилност и обоснованост на атакуваният съдебен акт. Поддържа се, че заключението на
повторната САТЕ изчерпателно, компетентно и обосновано отговаря на поставената задача,
като същото не само, че не противоречи на събрания доказателствен материал по делото, но
изцяло се подкрепя от него. Твърди се, че в хода на производството не са установени
елементите от фактическия състав на деликта, съответно предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответният застраховател. Напротив, установено е, че процесното ПТП е
настъпило вследствие на противоправно поведение на водача, управлявал собственият на
ищцата автомобил, който е допуснал нарушение на чл.40, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, съответно е
реализирал процесното произшествие. Предвид изложеното се моли за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
В хода на проверката въззивният съд констатира, че постъпилата въззивна жалба е
редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК, тъй като е подаден в срок от
надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са и доказателства за внесена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на производството и на основание чл.267 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на А. В. С., против Решение
№2401/25.06.2024г. постановено по гр.д.№20233110103491 по описа на Районен съд Варна, с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката, против “Застрахователна компания Лев
Инс“ АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззиваемия да заплати на въззивницата сумата от 2800лв., представляваща застрахователно
обезщетение за щети, нанесени на собственият на последната лек автомобил “О. А.“, с рег.
№В ****ТХ, причинени в резултат на реализирано на 12.12.2022г. ПТП в гр.Варна, на
излизане от паркинга на супермаркет “Алати“ по вина на водача на лек автомобил “Ф. Г.“, с
рег.№СВ **** РВ, чиято отговорност към датата на ПТП, е била застрахована при ответника
по Договор “Гражданска отговорност“, както и сумата от 62.25лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 29.12.2022г. до 20.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда-21.03.2023г. до
окончателното й изплащане
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1828/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 30.10.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4