№ 128
гр. Кнежа, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мая П. Кончарска
при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска
в присъствието на прокурора Ч. Люб. М.
като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело №
20251430100277 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството първоначално е образувано пред РС – Ч.б. по искова
молба на Б. Й. Б. от гр. Ч.б. против Областна дирекция на МВР – гр. П., с
която е предявен иск за неимуществени вреди от незаконно обвинение в
размер на 5 000 лева. Поради отводи на всички съдии в Червенобрежкия РС, с
определение № 1421/ 10.10.2024 год. по в. ч. гр. дело № 741/ 2924 год. на ОС –
П. делото е изпратено за разглеждане от РС – Кнежа. Пред последния е
образувано гр. дело № 779 по описа за 2024 год. Съдът е разгледал делото и се
е произнесъл с Решение № 156/ 09.12.2024 год., с което е осъдил ОД МВР – П.
да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
С решение рег.№ 144/ 08.04.2025 год. по в. гр. дело № 149/ 2025 год. П.ски
окръжен съд е обезсилил решението на РС – Кнежа и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание за
призоваване на Прокуратурата на РБ, като контролираща страна съгл. чл. 10,
ал.1 от ЗОДОВ.
С определение рег.№ 222/ 06.08.2025 год. РС – Кнежа е конституирал на
1
основание чл. 10, ал.1 от ЗОДОВ в производството по делото Прокуратура
на РБ, чрез РП – П., като контролираща страна.
В ИМ се твърди, че ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебно производство № Д-101/ 2018 год. по описа на РП – Ч.б. за
неизпълнение на съдебно решение. Твърди се, че с постановление на същата
прокуратура от 05.06.2018 год. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 296 от НК, извършено на 08.12.2017 год. и това
постановление било внесено на 22.06.2018 год. в РС – Ч.б.. Твърди се, че за
периода 25.01.2028 год. – 22.06.2018 год. в РУ на МВР – Ч.б. е било
образувано досъдебно производство, приключило със заключително мнение
на разследващ полицай за предаване на съд. Излагат се твърдения, че за 4
месеца РУ на МВР – Ч.б. е упражнило насилствени мерки срещу ищеца и е
затормозило него и семейството му с несправедливо обвинение, и през целия
период е услужвало на прокуратурата да повдига незаконно обвинение.
Посочва се, че с влязла в сила присъда на 30.09.2020 год. ищецът е бил
оправдан от РС – Луковит.
За периода на досъдебното производство около 4 месеца, от 25.01.2018
год. до 22.06.2018 год., ищецът твърди че е претърпял неимуществени вреди,
осъществени по вина на ответника, състоящи се във влошена психика и
отношения вътре в семейството. Твърди се още, че в гр. Ч.б. се разчуло за
обвинението със засиленото участие на РУ на МВР в с. град.
С допълнителна молба ищецът сочи, че РУ на МВР – Ч.б., чрез свои
органи е извършило всички процесуални действия по воденото ДП, като
разпит на свидетел, привличане на обвиняем и заключително мнение за
предаване на съд и тези действия по характер са насилствени, в който смисъл
ответникът отговаря по хода на воденото ДП, продължило 4 месеца. Твърди се
и че много хора са узнали за воденото срещу ищеца ДП.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ОД на
МВР – П., чрез пълномощника гл. юрк. Г. К., с който се изразява становище за
неоснователност и недоказаност на предявения иск.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание се явява лично и с
адв. Г. С. – САК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният
представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени и гласни
доказателства. В хода по същество, моли съда искът да бъде уважен изцяло.
2
Претендира разноски по делото.
Допълнително ищецът е депозирал лично писмена защита.
ОТВЕТНИКЪТ – р. пр., в о.с.з. се представлява от гл. юрк. Г. К., която
взема становище за неоснователност и недоказаност на иска, и моли съда
същият да бъде отхвърлен. Претендира Ю.сконсултско възнаграждение.
КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА – Прокуратура на РБ, в съдебното заседание
се представлява от прокурор Ч. М.. Процесуалният представител взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и
доводите на страните, и при съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от
ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 260008 от 15.09.2020 год. по АНД № 317/ 2019 год. РС –
Луковит е признал обвиняемия Б. Й. Б. за невиновен в това, че на 08.12.2017
год. в гр. Ч.б., обл. П., попречил изпълнението на съдебно решение –
Определение на РС П. по НЧХД № 580/ 2017 год., в сила от 15.05.2017 год.,
като с действията си изтичване и заставане на входната врата с разперени
ръце, като заявил, че няма да допусне Х.Л.Н. от гр. П. до имота препятсвал
(ограничил) достъпа до жилище, находящо се в гр. Ч.б., ул. „******“ № 3, на
правоимащия Х.Л.Н. и на основание чл. 378, ал.4, т.2 от НПК го оправдал по
така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
От приобщеното към доказателствата по делото досъдебно производство
№ ЗМ-174/ 2018 год. по описа на РУ – Ч.б., ДП № Д-101/ 2018 год. по описа на
РП –Ч.б., се установява следното:
Досъдебното производство е било образувано с постановление от
28.03.2018 год. на И.йло Т. – Районен прокурор на РП – Ч.б. за започване на
досъдебно производство за това, че на 08.12.2017 год. в гр. Ч.б., обл. П.,
попречил изпълнение на съдебно решение по определение на РС – П. по
НЧХД № 580/ 2017 год., с което е одобрена спогодба между Х.Н. и Б. Б. за
достъп до недвижим имот, намиращ се в гр. Ч.б., ул. „******“ № 3 –
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
Разследването било възложено на разследващ полицай Ю. К..
Със същото постановление бил даден срок за разследване 2 месеца.
3
Поради преминаване на работа на разсл. полицай Ю. К. в друга структура
на МВР, с постановление от 12.04.2028 год. на Районен прокурор на РП – Ч.б.
делото било иззето и възложено на друг разследващ орган – разследващ
полицай Г. Т.. С постановление от 14.05.2018 год. поради отвод на разсл.
полицай Г. Т. разследването било възложено отново на ст. разследващ полицай
Ю. К..
С постановление от 21.05.2028 год. на Районен прокурор на РП – Ч.б.
срокът за разследване по ДП бил удължен с 2 месеца, считано от 29.05.2018
год.
По досъдебното производство са извършени следните процесуални
действия: възлагане на органите на МВР на издирване на свидетели; разпити
на свидетели на 04.04.2018 год., 21.05.2018 год., 22.05.2018 год., 23.05.2018
год., 07.06.2018 год.; изискване и приобщаване на писмени доказателства, вкл.
характеристична справка и справка за съдимост на Б. Й. Б..
На 05.06.2018 год. с постановление на старши разследващ полицай при
РУ – Ч.б. (л.29 от ДП) ищецът Б. Й. Б. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК за това, че на 08.12.2017 год. попречил
изпълнението на съдебно решение по Определение на РС – П. по НЧХД 580/
2017 год., в сила от 15.05.2017 год., като с действията си препятствал
(ограничил) достъпа до жилище, находящо се в гр. Ч.б., обл. П., ул. „******“
№ 3, на правоимащия Х.Л.Н. от гр. П.. Постановлението е било предявено на
обвиняемото лице в присъствието на упълномощен защитник – адв. Г. С.,
САК. Със същото постановление спрямо обвиняемия – ищец в настоящото
производство е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.
На същата дата (05.06.2018 год.) на обвиняемия Б. Б. бил проведен разпит
в това му процесуално качество по ДП № ЗМ-174/ 2018 год. по описа на РУ –
Ч.б., на основание чл. 221 НПК (л.30 от делото).
С протокол от 11.06.2018 год. материалите по досъдебното производство
били предявени на обв. Б. Б..
Разследването приключило от разследващия орган със заключително
мнение от 13.06.2018 год. за предаване на съд на обвиняемия Б. Б. за
престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
С постановление от 26.06.2018 год. на прокурор в РП – Ч.б. досъдебното
4
производство е било внесено в РС – Ч.б. с предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на обвиняемото лице с налагане на административно
наказание на основание чл. 78а от НК. След постановено и отменено решение
на Червенобрежкия районен съд и поради отводи на останалите съдии в същия
съд, делото било изпратено от ВКС за разглеждане от РС – Луковит.
С решение № 260008 от 15.09.2020 год. по АНД № 370/ 2019 год., влязло
в законна сила на 01.10.2020 год., РС – Луковит оправдал ищеца Б. Й. Б. по
обвинението за престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
За доказване на причинените на ищеца неимуществени вреди по делото
са разпитани трима свидетели – И.В. С.а, Ю.Р.П. и Д.В.Д..
От показанията на св. И. С.а се установява, че с ищеца са семейни
приятели. През 2018 год. той споделил с нея, че срещу него се води
наказателно производство. Тогава бил много притеснен, поведението му се
променило – станал умислен, угрижен, престанал да се шегува, говорел малко.
От своя страна, съпругата на ищеца споделила с нея, че той е станал сприхав,
реагирал и срещу детето им.
В показанията си св. Ю.П. заявява, че в края на 2018 год. ищецът
споделил, че срещу него е заведено наказателно дело. Бил разстроен.
Споделил още, че има проблеми в семейството си, имал пререкания със
съпругата и сина си и отношенията им са изострени. Към края на 2020 год.
ищецът казал на свидетелката, че делото е приключено в негова полза и че
„нещата са си дошли на мястото“.
Д.Д. свидетелства, че с ищеца се познават от години, но през 2017-2018
год. станали по-близки. С него ищецът споделил, че има проблеми със зет си
(съпруг на сестра му), в резултата на което при него са идвали полицаи, викали
го в полицията, разпитвали го. Свидетелят виждал ищца, че е раздразнен,
афектиран, тъй като бил човек с обществено положение в гр. Ч.б. (занимавал
се с обществена дейност в клуб на БСП в града). Ищецът бил озлобен към
системата затова, че се опитва да го репресира. Две-три години по-късно, след
като наказателното дело приключило, ищецът се успокоил.
Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе
следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, държавата отговаря
5
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и
съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Основанието за ангажиране на отговорността на държавата е обективният
факт, че спрямо ищеца е било образувано наказателно производство, той е бил
привлечен в качеството на обвиняем, като му било предявено обвинение за
извършено на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК.
След приключване на разследването по досъдебното производство със
заключително мнение от разследващия полицй, делото е било внесено в съда с
предложение от РП – Ч.б. за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на осн. чл. 78а от НК и с решение от
15.09.2020 год. Луковитският РС е признал ищеца Б. Й. Б. за невиновен в
престъпление по чл. 296, ал.1 НК и го оправдал по повдигнатото му
обвинение. Решението е влязло в законна сила на 01.10.2020 год.
Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана
независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното
длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган. Тя
следва да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били налице
предпоставки за образуване на наказателно производство – законен повод и
достатъчно данни за престъпление.
В настоящия случай са налице всички елементи от фактическия състав на
чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност
на действията на правозащитните органи: предявяване на незаконно
обвинение в извършване на престъпление и свързаните с това последващи
действия –вземане на мярка за неотклонение, разпит на обвиняемия,
извършване на процесуално-следствени действия с участието на обвиняемия,
внасяне на досъдебното производство в съда с предложение за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а от НК и оправдаване на обвиняемото
лице – ищец в настоящото производство.
6
Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение следва да се предяви
срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени вредите.
Отговорност в случая освен Прокуратурата, по чието разпореждане е
образувано наказателното производство и която е упражнявала ръководство и
надзор по същото, носят и органите, които са извършвали разследване по
делото. Видно от материалите по досъдебното производство, в частност
постановление за привличане в качеството на обвиняем и вземане мярка за
неотклонение от 05.06.2028 год. на ст. разследващ полицай при РУ – Ч.б.,
ищецът е бил привлечен като обвиняемо лице за престъпление по чл. 296, ал.1
от НК и спрямо него е била взема МН „Подписка“. Макар и посочено в
постановлението, че делото е било докладвано на наблюдаващия прокурор
преди привличането на обвиняемия, доказателства за това процесуално
действие липсват. В хипотеза на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се ангажира
отговорността на разследващите органи. В случая действията на
разследващия полицай при РУ – Ч.б., териториално поделение на ОД МВР –
П., са незаконни, поради което обвиняемият има право да бъде овъзмезден за
причинените му от това вреди.
Колкото до факта на причинени на ищеца неимуществени вреди (като
отделен елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ),
безспорно е, че висящото и безрезултатно наказателно производство води до
негативни преживявания, чието обезщетяване се претендира по настоящото
дело.
Обезщетението за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
незаконно обвинение, се определя от съда, съблюдавайки принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Както се приема в категорично наложилата се
съдебна практика, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се
вземат предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди. ТакИ. обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца, тежестта на повдигнатото
обвинение, продължителността на наказателното производство, включително
дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му,
вида на взетата мярка за неотклонение, както и по какъв начин всичко това се
7
е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца и
изобщо цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно
преследване върху живота и семейството, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и пр.
По настоящото дело безспорно се установи, че ищецът е търпял
обичайните вреди за лице, обвинено в извършване на престъпление, като
притеснение, нервност, стрес и несигурност. Тези вреди са очевидни и са във
всеки един случай на незаконно водено наказателно производство в безспорна
причинно-следствена връзка с последното.
Ищецът е претърпял емоционални страдания – досъдебното производство
е било образувано на 28.03.2018 год.; на 05.06.2018 год. същият е бил
привлечен като обвиняем, като му била взета МН „Подписка“, а на 13.06.2018
год. разследването е било приключено със заключително мнение за предаване
на съд на обвиняемото лице. Разследването по ДП е продължило по-малко от
3 месеца, т.е. в рамките на законоустановения 2-месечен и еднократно
удължен с 2 месеца срок за разследване, или в разумен срок. Страхът от
наказателна отговорност не е бил особено интензивен, предвид тежестта на
повдигнатото обвинение – за умишлено престъпление по чл. 296, ал.1 от НК
(леко по см. на НК, бел. на с.д.), за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева. Ищецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV от НК. От престъплението няма
съставомерни имуществени вреди. Следователно, налице са основанията на
чл. 78а от НК за освобождаване на пълнолетно лице от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
В разглеждания случай интензитетът на процесуалните действия с
участието на ищеца в хода на досъдебното производство не е бил висок. Той е
привлечен като обвиняем на 05.06.2018 год. и на същата дата е бил разпитан в
това му процесуално качество, а на 11.06.2018 год. му е било предявено
разследването.
Безспорно, в резултат на воденото досъдебно производство ищецът е
изживял душевни страдания, които са нормална последица от повдигане на
8
незаконно обвинение, и които са рефлектирали негативно върху психическата
му стабилност. Ищецът е бил разстроен, не говорел много. Станал
раздразнителен, сприхав, отношенията в семейството му се влошили.
Несъмнено се е чувствал некомфортно от това, че срещу него се води
наказателно производство. Незаконното обвинение безспорно е дало
негативно отражението върху психическото му състояние, в причинна връзка
със стреса от воденото срещу него наказателното преследване.
От гласните и писмени доказателства по делото се установи, че ищецът е
изживял психически болки и страдания. По делото липсват данни за
влошаване на физическото му здраве.
Съобразно изложените по-горе обстоятелства, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът би бил справедливо обезщетен с парична сума в
размер на 1500 лева, поради което искът следва да се уважи до този размер, а в
останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да се присъди и претендираната мораторна лихва,
явяваща се законна последица от уважаване на иска, считано от датата на
предявяване на иска (23.05.2024 год.) до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
И ищецът и ответникът са претендирали разноски по делото.
При този изход на спора, на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на
333 лева за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска.
Воден от гореизложените мотиви, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Областна дирекция на
МВР – гр. П., ул. „*** *****“ № 3, да заплати на Б. Й. Б. с ЕГН ********** и
адрес: гр. Ч.б., ул. „******“ № 3, сумата от 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева)
– обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 296, ал.1 от НК, за което е водено
досъдебно производство № ЗМ-174/ 2018 год. по описа на РУ – Ч.б., ведно със
9
законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2024 год. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения до пълния
претендиран размер от 5 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ОД на МВР – гр. П., ул.
„*** *****“ № 3, представлявана от ***** ***** – директор, да заплати на Б.
Й. Б. с ЕГН ********** и адрес: гр. Ч.б., ул. „******“ № 3, сумата от 333 лв.
(триста тридесет и три лева) – разноски по делото за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред П.ски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
След влизане на решението в сила, приложеното към делото АНД № 370/
2019 год. по описа на РС – Луковит да бъде върнато на същия съд по
принадлежност.
Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________
10