№ 1255
гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:К. Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20253100501319 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на М. П. К. чрез адвокат И.
П. Г. срещу решение № 1187 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 9084 по описа за 2023 г.
на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което на основание член 108 от Закона за
собствеността /ЗС/ е признато за установено по отношение на въззивника, че ищецът К. П.
К. е собственик на ½ идеална част от помещение, представляващо гараж и склад с площ
32,50 кв.м, разположено под жилищна сграда, изградена в град Варна - местност
„Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбрава /сега „Драгу дере/“ в поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор ***, с площ 601 кв.м, при граници на поземления имот: ***, ***, *** и ***0,
и е осъден М. П. К. да предаде на К. П. К. владението на ½ идеална част от описания имот,
както и да заплати на К. П. К. сумата от 1 003,36 лева сторени от последния разноски по
делото пред първата инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението поради противоречие с материалния закон, допуснати при постановяването му
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост.
Сочи, че съдът неправилно е определил правната квалификация на иска и е допуснал
съществено процесуално нарушение при постановяването на решението си и по този начин
самото то е незаконосъобразно и следва да се отмени изцяло. Счита, че правилната
разпоредба би била член 109 от ЗС /негаторен иск/. Твърди, че не е присъствал по време на
1
осигуряването на достъп на вещото лице по СТЕ, като счита, че неговото отсъствие показва,
че не владее, ползва или посещава процесния имот. Иска първоинстанционното решение да
бъде отменено изцяло и претендира разноски.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. П. К. чрез адвокат М. К.. Оспорва твърденията за неправилна
квалификация на иска. Цитира трайната практика на ВКС относно приложимостта на
ревандикационния иск по член 108 от ЗС. Моли да бъде потвърдено решението на Районен
съд – Варна като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът К. П. К. е собственик на недвижим имот в град
Варна - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата /сега "Драгу дере/ с
идентификатор *** с площ 601 кв.м и построената в него жилищна сграда при граници:
имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***0, по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт /НА/ № 49 от 07.03.2001 г., том І, рег.№ 2603, дело № 44 от
2001 г. Съседният имот с идентификатор *** е собственост на ответника М. П. К.. На
границите на двата имота има изградени две сгради на калкан и под тях са изградени два
гаража и склад, които помещения не са обособени като самостоятелни и представляват едно
общо помещение, въпреки, че имат отделни входни врати. Те се ползвали изцяло от
ответника, като в частта, която е под имота на ищеца, ответникът поставил котел за
отопление, палети и други вещи. Ищецът поискал доброволно да разпределят ползването на
тези помещения, но ответникът отказвал. Изпратил му покана, а в отговор на това
ответникът също му изпратил покана чрез ЧСИ, с която го уведомил за неоснователността
на искането му. Твърди, че ответникът владее процесния имот без основание.
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор с който оспорва молбата
като неоснователна. Оспорва изложеното в исковата молба, че само той ползва общото
помещение и че брат му /ищецът/ е лишен от възможността да го ползва. Не оспорва
твърденията, че помещението гараж и склад с площ 25 кв.м е общо, че същото е изградено
под сградите на двамата и че не е разделено. Моли за отхвърляне на иска.
С определение № 3074 от 30.06.2025 г. въззивният съд е оставил без движение исковата
молба на К. П. К. и му е дал възможност да отстрани нередовностите по нея, като уточни
какво иска от съда – да бъде разпределено правото на ползване на посоченото помещение,
да бъде задължен ответникът да прибере вещите си или да бъде установено, че ищецът е
собственик на процесния имот и да бъде осъден ответникът да му предаде вледението; ако
иска установяване на собствеността, да наведе доводи какъв е правният му интерес при
положение, че ответникът не оспорва, че имотът е съсобствен между двамата при равни
дялове.
В уточнителна молба, депозирана на 07.07.2025 г. ищецът е посочил, че иска да бъде
2
разпределено правото на ползване на недвижим имот – гараж-склад, находящ се в град
Варна – местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбрава /сега „Драгу дере/“ в ПИ с
идентификатор ***, както и да бъде задължен М. П. К. да прибере вещите си в неговата
част.
Ответникът е изразил становище по уточнението, като е заявил, че никога не е пречил
на ищеца да ползва процесния имот, както и, че се предявяват нови искове, което е
недопустимо на този етап на производството.
Индивидуализацията на спорното материално право, претендирано или отричано, се
извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба. За редовността на
исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие
за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение.
При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията
на член 127, алинея 1, точка 4 /изложение на обстоятелствата, на които се основава искът/ и
точка 5 /в какво се състои искането/ от ГПК, съдът трябва да предостави възможност на
ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата
претенция. В случай, че недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във
въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен на
гореизложения начин, в каквато насока са и задължителните указания, дадени в т. 4 от
Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г., постановено по тълк.д.№ 1/2001 г. на ОСГК на
ВКС. Според дадените с цитираното тълкувателно решение указания, в качеството си на
втора инстанция по съществото на правния спор, въззивният съд също може да остави
исковата молба без движение съгласно член 129 от ГПК, когато констатира недостатъци в
нея, които не са били отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на ищеца указания
за тяхното отстраняване. С тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г., постановено
по тълк.д.№ 1/2013 г. /точка 5/ ОСГТК на ВКС се е произнесло, че постановките в точка 4 от
тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, продължават да са актуални и
при действието на новия ГПК от 2007 г.
По настоящото дело въззивният съд констатира противоречие между изложените
обстоятелства в исковата молба, които очертават основанието на иска, и петитума на
предявения иск. Според обстоятелствената част на исковата молба ищецът и ответникът са
съсобственици на общото помещение под двете самостоятелни жилищни сгради и ищецът е
поискал „всеки да си ползва своята част“. Следователно соченото основание на исковата
претенция е съсобственост и желание всеки да ползва съсобствения си имот според правата
си в съсобствеността. С петитума обаче на иска се претендира да бъде прието за установено
между страните, че ищецът е собственик на гараж /приземно помещение/ с площ от 25 кв.м
и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота, тоест с петитума не се
претендира въз основа твърденията, изложени в исковата молба, разпределение правото на
ползване на съсобствения имот. Изложеното налага извод за противоречие между
основанието на иска и неговият петитум. В конкретният случай първоинстанционният съд,
без да даде указания за отстраняване на посоченото противоречие между обстоятелствената
3
част и петитума на исковата молба е дал правна квалификация на спорното право като
предявено на основание член 108 от ЗС. Само редовна искова молба може да обуслови
валидното определяне на правната квалификация, а в случая последното не е било
възможност доколкото исковата молба е била нередовна. Поради това ВРС е следвало да
проведе производство по член 129 от ГПК, което не е било сторено и е довело до
постановяването на обжалваното решение по нередовна искова молба.
След като нередовностите на исковата молба са отстранени пред въззивната инстанция
е видно, че предявеният иск е такъв по член 32, алинея 2 от ЗС, следователно ВРС се е
произнесъл по непредявен иск.
Посоченото води до извод за постановено от ВРС недопустимо решение, което
следва да се обезсили, а делото да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане
на предявения иск, като се има предвид уточнението на исковата молба, направено
пред въззивната инстанция.
По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3, изречение първо от
ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1187 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 9084 по описа
за 2023 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което на основание член 108 от
Закона за собствеността /ЗС/ е признато за установено по отношение на въззивника, че
ищецът К. П. К. е собственик на ½ идеална част от помещение, представляващо гараж и
склад с площ 32,50 кв.м, разположено под жилищна сграда, изградена в град Варна -
местност „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбрава /сега „Драгу дере/“ в поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор ***, с площ 601 кв.м, при граници на поземления имот: ***, ***, ***
и ***0, и е осъден М. П. К. да предаде на К. П. К. владението на ½ идеална част от описания
имот, както и да заплати на К. П. К. сумата от 1 003,36 лева сторени от последния разноски
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за разглеждане на предявения иск, като се има
предвид уточнението на исковата молба, направено пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на
страните с касационна жалба чрез Окръжен съд – Варна пред Върховен касационен съд
по реда на член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4