Р
Е Ш Е
Н И Е N
.........
Град
Пловдив, 14.04.2010 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти
граждански състав, на осемнадесети март две хиляди и десета година,
в публично заседание, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ЖИВКА КАНДУЗОВА
Съдебен секретар: П.Ц.,
като разгледа докладваното гр. дело N 3557 по описа на съда за 2008 година,
за да се произнесе, съобрази:
Производството
се движи по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Образувано
е по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл.34 от Закона за
собствеността. Намира се във втора фаза – по извършване на делбата.
След като разгледа извършените
до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните
доказателства, съдът установи следното :
С
Решение № 2981 от 23.11.2009 г., постановено по делото, е допусната съдебна
делба между страните П.А.Х., М.И.А., В.А.А. и А. А.А. по отношение на недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ № находящ се на девети етаж в жилищен блок № в гр., на бул. №, със застроена площ 58.54 кв.м. /петдесет и
осем квадратни метра и петдесет и четири кв. дцм./, при граници на апартамента
: ателие №, ателие №, отдолу, - апартамент №, ведно с избено помещение № с площ 8.18 кв.м. /осем квадратни метра и осемнадесет кв. дцм./ и ведно
с 0.977 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
равни квоти от правото на собственост.
В първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението по
допускане на делбата, ищецът П.А.Х., чрез упълномощен процесуален представител,
е заявил претенция спрямо ответниците М.И. А. и А. А.А., на основание чл.31,
ал.2 от ЗС, за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения апартамент, за периода от 01.08.2007 г. до 09.02.2010 г., в размер
на 300 лв. месечно т.е. за двадесет и девет месеца и девет дни или общо в
размер на 8787 лв. Относно извършването на делбата, ищецът е изложил становище
това да стане чрез публична продан.
Ответниците
М.И. А. и А. А.А., чрез
назначените им от съда особени представители, не излагат становище относно
способа за извършване на делбата. Относно искането на ищеца по чл.31, ал.2 от
ЗС, ответникът М.И. А., чрез назначения й особен представител прави възражение за
това, че то е завишено по размер.
Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства и след тяхната
преценка, направи следните правни изводи:
По извършването на делбата :
Допуснатият
до съдебна делба недвижим имот има характер на жилищен такъв, който е
неподеляем, тъй като от него не могат да бъдат обособени съответни дялове в
самостоятелни обекти, без значителни преустройства и неудобства, по-големи от
обикновените, по смисъла на чл.203, ал.1 от ЗУТ. Това обстоятелство не се спори
между страните, които не са направили искане за реално поделяне на апартамента.
След като имота, допуснат до съдебна
делба, има правната характеристика на неподеляем жилищен такъв, то освен чрез
изнасянето му на публична продан, като основен способ за ивършване на делбата
при невъзможност да се спази принципа на чл.69, ал.2 от ЗН – всеки съделител да
получи дял в натура, ликвидирането на съсобствеността може да се извърши и чрез
възлагане, на основание чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК, при условие, че са налице
визираните в тези законови разпоредби предпоставки. По делото обаче не са
направени възлагателни претенции, така че единствения възможен способ за делба
на процесния имот е публичната продан. Същата ще следва да се извърши по
актуалната справедлива пазарна стойност на имота, която, видно от приетото по
делото експертно заключение, възлиза на 80 000 лв. Заключението не е
оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло.
Предвид обстоятелството, че след
предявяване на иска за делба е била одобрена кадастрална карта на град, то
делбата на процесния апартамент следва да се извърши съобразно актуалния статут
на имота. Видно от представената схема на имота, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град, одобрени със Заповед № на Изпълнителния
директор на АГКК, процесния апартамент е заснет като самостоятелен обект с
идентификатор, намиращ се в сграда №, разположена в поземлен имот с
идентификатор, с адрес на имота: гр., ул. №, бл., вх., ет., ап. с предназначение
на самостоятелния обект : жилище, апартамент, с площ 58.54 кв.м., с прилежащи
части : изба № с площ 8.18 кв. м. и
0.977 % от общите части на сградата, с граници : обекти с идентификатори и.
По
претенциите по сметки :
За да се уважи претенцията на ищеца по чл.31, ал.2 от ЗС, следваше да се
докаже наличие на следните комулативни предпоставки : съсобственост върху имота,
лично ползване на съсобствения имот от ответниците М. и А. А., последните да са
лишили ищеца от ползването и писмена покана за заплащане на обезщетение за
ползата, от която е бил лишен ищеца. Ищецът, в чиято тежест бе да установи
наличието на посочените предпоставки за възникване на задължението за
обезщетяване, при условията на чл.31, ал.2 от ЗС, ангажира необходимите
доказателства. По делото е установено с влязлото в сила решение по допускане на
делбата, че процесното жилище е съсобствено на страните. Фактът на
самостоятелно ползване на жилището от страна на ответниците М. и А. А. в претендирания период е установено
с показанията на разпитания по делото свидетел. Също от свидетелските показания
се установява, че ищецът не е разполагал с ключ за жилището, както и, че ответниците
не са му предлагали да ползва жилището, съобразно правата му.
Законовото изискване за наличие на писмена покана се доказа с представената
от ищеца нотариална покана до ответниците М. и А. А. Нотариалната покана, в частта й,
съдържаща нотариалното удостоверяване, че е връчена на определено лице,
представлява официален документ. До доказване на неверността на нотариалното
удостоверяване, то задължава съда да приеме, че обстоятелството /в случая – връчването/
се е осъществило така, както свидетелствува нотариалният орган. Представената
нотариална покана съдължа нотариално удостоверение, че връчването й на
адресатите М. и А. А. е извършено на
04.01.2008 г. Ето защо, претенцията на ищеца за периода от 01.08.2007 г.
/началната дата на заявяването й/ до 04.01.2008 г. /датата на връчване на
нотариалната покана/ се явява неоснователна и ще се отхвърли.
Доказа се от страна на ищеца и размера на претендираното от него обезщетение
за лишаване от плозването. Видно от заключението на вещото лице, прието в
последното по делото открито заседание, размера на средно-месечния наем за 2008
г. е 380 лв., за 2009 г. – 350 лв., а за 2010 г. – 300 лв. Вследствие направени
на тази база изчисления и предвид квотата от съсобствеността на ищеца, на
последния следва да се присъди обезщетение за лишаване от ползването на
съсобствения имот в размер общо на 2276.75 лв. /1/4 от 9109 лв., от които 4511
лв. – наем за периода от 04.01.2008 г. до 31.12.2008 г., 4200 лв. – наем за
периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. и 396 лв. – наем за периода от
01.01.2010 г. до 09.01.2010 г./.
С оглед дотук изложеното, претенцията на ищеца по чл.31, ал.2 от ЗС, съдът
намира за доказана и основателна за периода от 04.01.2008 г. до 09.02.2010 г. и
до размер от 2276.75 лв., поради което тя ще се уважи за този период и за този
размер, а за периода от 01.08.2007 г. до 04.01.2008 г., както и над размера от 2276.75
лв. до пълния претендиран размер, ще се отхвърли като неоснователна.
Страните ще следва да бъдат осъдени, на основание чл.355 от ГПК, да
заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на дела им, съгласно чл.8
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Стойностите на дяловете ще се определят, съобразно приетото по делото експертно
заключение. Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати държавна такса и върху
размера на признатата му с решението облигационна претенция.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН допуснатия до съдебна
делба недвижим имот : АПАРТАМЕНТ № , находящ се на девети етаж в жилищен блок №
в гр., на бул. №, със застроена площ 58.54 кв.м. /петдесет и осем квадратни
метра и петдесет и четири кв. дцм./, при граници на апартамента : ателие №, ателие №, отдолу, - апартамент №,
ведно с избено помещение № с площ 8.18
кв.м. /осем квадратни метра и осемнадесет кв. дцм./ и ведно с 0.977 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който
недвижим имот, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град,
одобрени със Заповед № на Изпълнителния директор на АГКК, е заснет като самостоятелен обект с идентификатор намиращ
се в сграда №, разположена в поземлен имот с идентификатор, с адрес на имота :
гр., ул. №, бл., вх., ет., ап., с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, с площ 58.54 кв.м., с прилежащи части : изба № с площ 8.18 кв. м. и 0.977 % от общите части
на сградата, с граници : обекти с идентификатори и, при справедлива пазарна
стойност на имота 80 000 лева, като получената от публичната продан сума
се подели между съделителите съобразно квотите им, установени с решението по
допускане на делбата.
ОСЪЖДА П.А.Х. с ЕГН:********, М.И.А. с ЕГН: ********, със
съдебен адрес: гр., ул. №, ет., офис /чрез адв. Г.Г./, В.А.А. с ЕГН: ******** и А. А.А.
с ЕГН: *******, със съдебен адрес: гр., ул. №, ет., офис /чрез адв. В.В./, ВСЕКИ ЕДИН ОТ ТЯХ ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ВСС по 800 лв. - държавна такса върху стойността на дяла им.
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2 от ЗС, М.И.А. с ЕГН: *********, със съдебен адрес: гр., ул. №, ет., офис /чрез адв. Г.Г./ и А. А.А. с ЕГН: ******, със
съдебен адрес: гр., ул. №, ет., офис /чрез адв. В.В./, ДА ЗАПЛАТЯТ НА П.А.Х. с ЕГН:********,
сумата от общо 2276.75 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползването на съсобствения им имот за периода от 04.01.2008 г. до 09.02.2010
г., като ОТХВЪРЛЯ искането на П.А.Х.
за размера над 2276.75 лв. до пълния претендиран размер 8787 лв., както и за периода
от 01.08.2007 г. до 04.01.2008 г.
ОСЪЖДА П.А.Х. с ЕГН:******** *, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВСС държавна
такса в размер на 91.07 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинал
ПЦ