ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6114
Пловдив, 07.07.2025 г.
Административният съд - Пловдив - XXV Състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ |
като разгледа докладваното от съдията Николай Ингилизов административно дело № 1035/2025 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 166, ал.4 вр. с ал.2 АПК вр. с чл. 32, ал.9 от Закона за развитие на академичния състав в Република България.
Делото е образувано по жалба на Н. Г. И., чрез адв.М. П. срещу Заповед № Р-2186/29.04.2025г. на зам.ректор на МУ-Пловдив.
По делото с Определение № 5849/27.06.2025 г. е насрочено открито съдебно заседание за 29.09.2025 г.
На 04.07.2025 г. е подадена молба от жалбоподателката, в която се иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения Протокол №1/30.04.2025 г.
По делото е изпратена административната преписка, ведно с оспорения административен акт.
Констатира се, че подател на искането е лице адресат на акта – Н. Г. И., като с оглед на това следва да се приеме че жалбоподателят има правен интерес да иска спиране на изпълнението на издаденото разпореждане, тоест искането му при наличието на правен интерес се явява ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество, то се явява НЕОСНОВАТЕЛНО.
В приложимата специална норма на чл. 32, ал.9 от Закона за развитие на академичния състав в Република България е предвидено предварително изпълнение на издадения административен акт.
Законодателят е преценил, че с оглед значимостта на регулираните обществени отношения при издаване на заповед от вида на процесната обстоятелствата по чл. 60 АПК се презумират.
В случаите когато законодателят разпорежда предварително изпълнение на определена категория административни актове, той презумира наличието на една, няколко или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК. Тъй като предварителното изпълнение се допуска по силата на закона, не е необходимо административният акт в тази част да е изрично мотивиран и дори не е необходимо актът да съдържа волеизявление в този смисъл.
Както волеизявлението, така и мотивите за него, се заместват от съответната законова норма. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на разпореждането за прилагане на ПАМ е в държавен и обществен интерес. В тежест на жалбоподателя пред административния съд е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на заповедта е основателно.
Спиране може да бъде постановено само ако съществува възможност изпълнението да причини значителни или трудно поправими вреди и може да се спре изпълнението само въз основа на нови обстоятелства.
В конкретният случай, съдът след като прецени в съвкупността им и обусловеността им представените към жалбата и към молбата за спиране изпълнението доказателства и твърденията в жалбата, намира, че приложената ПАМ не би причинило непоправими и значителни за жалбоподателя вреди.
На следващо място не са налице нови обстоятелства, които да налагат спиране на изпълнението, а не се и твърди от жалбоподателят да са настъпили такива след издаване на заповедта.
В случая не се установяват обстоятелства, от които може да бъде направен извод за засягане на личен интерес, защитен от закона с интензитет, надвишаващ обществения.
Ето защо съдът приема искането за неоснователно.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе Административен съд Пловдив, 25 състав:
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Г. И., чрез адв.М. П. за спиране на допуснатото по силата на закона - чл. 25, ал.3 от ЗУАВ предварително изпълнение на Протокол №1/30.04.2025 г., издадено от Научното жури.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дн. срок от съобщаването му.
| Съдия: | |