М
О Т И В И
Ц.Д.Т.
*** е повдигнал с частна тъжба против Н.И.Ф. от с.с. с обвинение за извършено
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 04.05.2020г. в с.Г., обл.В.
му е нанесъл удар в областта на главата, с което му е причинил временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
По делото е предявен граждански иск
от частния тъжител Ц.Д.Т. против подсъдимия Н.Ф. за сумата от 2 800,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените в резултат на престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване
на деянието - 04.05.2020г. до окончателното изплащане на същата, както и
направените съдебни разноски.
На
основание чл.84 и сл. от НПК частния тъжител е конституиран и като граждански
ищец в процеса.
В съдебно заседание частния тъжител
поддържа така повдигнатото обвинение и предявения граждански иск.
Повереникът
на частния тъжител адв.Д.Х. ***, счита, че твърденията на частния тъжител са
доказани и на подзащитния му е нанесена лека телесна повреда, по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Изразява становище, че гражданският иск следва да бъде
уважен изцяло. В ход на съдебни прения изразява становище, че следва да му бъдат присъдени и разноските по делото,
като прилага списък за това.
Защитникът на подсъдимия адв.А.С. ***.
твърди, че обвинението не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както
авторството, така и вината на подсъдимия в престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Изразява
становище, че съдът следва да оправдае подсъдимия, на основание чл.304 НПК и за
отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият Н.И.Ф. не се признава за
виновен, като твърди, че на инкриминираната дата и място не е нанасял удар на
частния тъжител Т., а е разтървал биещия се частен тъжител с баща му.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, изслушана е съдебно медицинска експертиза по писмени
данни, които доказателства, анализирани по отделно и в съвкупност, дават
основания на съда да приеме за установено следното от фактическа страна:
Частният тъжител Ц.Д.Т. е роден на ***г***,
той е българин, български гражданин, живее в същото село, не е осъждан, със
средно образование и работи като шофьор във фирма „Стромет-2004“ ООД гр.К..
Подсъдимият Н.И.Ф. е роден на ***г***,
българин, български граждански, жител и живущ ***9, неженен, не осъждан, ученик
в 12 клас в ПГМЕТ гр.П.. Подсъдимият
и частният тъжител живеят в с.Г., в близост един до друг. Пътят от подсъдимия
до частният тъжител минава на известно разстояние от двора на подсъдимия. В
близост до тях, през полянката, имало земен път, по който минавали хора и
животни. На 04.05.2020г. бащата на подсъдимия – свидетеля И.П. Ф. бил нарязал
изсъхнали клони от черници и ги оставил в близост до голямата порта за черния
му двор. След като се прибрал от работа частният тъжител тръгнал да посреща баща си Д.Ц.Т. и минавайки покрай
дома на подсъдимия, видял клечките и ги преместил към портата. Това било
забелязано от свидетеля И.Ф., който излязъл навън и тъй като не могъл да отвори
голямата порта, излязъл през малката, настигнал частния тъжител и започвайки да
се разправя с него, в това време дошъл и подсъдимия Н.Ф.. Н.Ф. ударил с дървен
кол, който намерил на земята, частният тъжител, на който потекла кръв от
главата, а подсъдимия и баща му – св.И.Ф. се прибрали вкъщи. На случката
свидетел бил бащата на частния тъжител – свидетеля Д.Ц.Т.. След известно време
в домът на частния тъжител дошла и свидетелката М.Д.П., която е сестра на
частния тъжител и живее не далеч от бащиния си дом. Поводът да пристигне на
място е, че чула викове от посока домът на баща си. Пристигайки тя заварила
брат си, който се опитвал с домашна кърпа да спре кръвта, която тегла от
главата му. Свидетелката П. се обадила на свидетеля М.К.Ц., с който заедно
работят в гр.К., и го помолила да дойде с автомобила си, за да транспортират
брат й до болницата. Свидетелят Ц. пристигнал на място. Докато управлявал
автомобила до гр.Б.С., свидетелят М.Ц. чул разговор, че малкия син на И.е
ударил Ц. по главата. В своя разпит той потвърждава, че малкия син на И.се
казва Н.. След пристигането в болницата в гр.Б.С., частният тъжител бил оставен
на лечение. По-късно в болницата пристигнал и бил настанен свидетеля И.Ф.. По-късно след няколко дни и двамата били
изписани от болницата в гр.Б.С..
От
заключението на Съдебномедицинска експертиза с вещо лице д-р Р.А.Н. – съдебен
лекар в МБАЛ „Христо Ботев” гр.В. се установи, че тъжителят Т. е получил
разкъсно контузна рана на главата с лекостепенно съзнание разстройство на
съзнанието – обнобилацио. По механизъм тези увреждания отговарят да бъдат
получени от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по
време и начин, посочени в делото, т.е. при удар с твърд продълговат или
сферичен предмет в окосмената част на главата – вляво теменно.
На
Т. му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота с
оздравителен период около три седмици при липса на усложнения и нормален
оздравителен процес. В съдебно заседание вещото лице конкретизира, че това
нараняване може да бъде получено от един удар или повече наслагващи се на едно
и също място удари. Това нараняване може да бъде получено и от удар с тръба и с
дърво, тъй като двата удари са цилиндрични, и от двата могат да се получат тези
травми.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетелите Д.Ц.Т., М.Д.П., М.К.Ц., М.И.И.. Показанията
на тези свидетели съдът кредитира като достоверни, последователни и потвърдени
от обективно-събрания доказателствен материал, а и някои от тях са очевидци на
случилото се.
Показанията на свидетеля Д.Ц.Т.
съдът ги цени, тъй като той е единствения свидетел на случилото се и въпреки че
е баща на частния тъжител, показанията му до голяма степен отговарят на
останалия събран по делото доказателствен материал. Цени и показанията на
сестра му М.Д.П., която е пристигнала непосредствено след нанесените удари на
брат й.
Съдът
цени показанията на свидетеля Ц. и М.И., тъй като първия е незаинтересован
свидетел, а втория е служител на полицията, който пръв е посетил получения
сигнал в болницата. Видял е състоянието на частния тъжител и е снел сведения от
него.
Съдът
не цени показанията на свидетеля И.П. Ф., както и на свидетелката Н.Ф.–
родители на подсъдимия, тъй като в техните показания личи явен стремеж за
оневиняване на синът им.
Съдът
не цени показанията на свидетеля М.Х., тъй като те с нищо не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка по делото.
Фактическата
обстановка се установява и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства, а именно: Съдебно - медицинско удостоверение за пред съда № 172/2020г.,
епикриза на частния тъжител, заверено копие от преписка с вх. №
248р-7631/05.05.2020г. на РП – Б.С..
В
представената по делото преписката от Районна прокуратура гр.Б.С. със снети
сведения от Ц.Д.Т., И.П. Ф., както и заверено копие от фиш на ЦСМП – Б.С., 2
бр. протоколи за предупреждение, както и болничен лист на свидетелката П..
Дадените сведения от тези свидетели съдът не може да ги коментира, тъй като в
чл.105 НПК ал.2 е предвидено, че не се допускат доказателствени средства, които
не са събрани или изготвени при условията и реда на този Кодекс, а дадените
сведения от изброените лица са точно такива и за това съдът при преценка на доказателствата не ги взе
предвид.
При
така изложената по – горе фактическа обстановка могат да се направят следни
правни изводи :
По
делото се установи по несъмнен начин, че на 04.05.2020г., в с.Г., обл.В.
подсъдимият Н.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.130, ал.1 НК, а именно е нанесъл удар по главата на тъжителя Ц.Д.Т.,
с което да му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, не опасно за живота, извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК, поради което съдът с присъдата си го призна за виновен по
предявеното частно обвинение.
Подсъдимият
е действал при форма на вина, пряк
умисъл. С действията си той е целял да нарани частният тъжител, макар и да не е
имал представа за евентуалните наранявания, които частният тъжител би получил,
в следствие на удара.
При
определяне размера и наказанието, съдът взема предвид степента на обществената
опасност на деянието, както и на дееца, а като смекчаващи вината обстоятелства,
чистото му съдебно минало и намира, че следва да му бъде наложено минимално
наказание.
Подсъдимият
Ф. към момента на извършване на деянието не е бил осъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК. За извършеното от
подсъдимият престъпление по чл.130, ал.1 НК се предвижда наказание „лишаване от
свобода” до 2 години или с „Пробация”.
От престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди.
С
оглед събраните по делото доказателства то съдът намира, че следва да освободи
подсъдимият от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание
и за това му наложи наказание в минималния предвиден размер, а именно „глоба” в
размер на 1000.00 лева.
Относно
предявения граждански иск, за извършено престъпление по чл.130, ал.1 НК
–неимуществени вреди за сумата от 2800.00 лева, ведно със законната лихва от
датата на увреждането, до окончателното изплащане, като се претендират и
разноските по делото.
Съдът
намира за безспорно установено, че тъжителят е претърпял не имуществени вреди
за извършеното престъпление. В резултат на нанесения удар в областта на главата
на тъжителя Ц.Д.Т. било причинено телесно увреждане, което е довело до временно
разстройство на здравето, не опасно за живота. Търпените вреди и от
престъплението са пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на подсъдимия.
Поради това гражданският иск се явява основателен.
При
определяне размера на обезщетението за вреди от престъплението по чл.130,ал.1 НК,
съдът съобрази характера и вида на причинените телесни увреждания и на
причинените болки и страдания, времето за възстановяване на пострадалия и по
справедливост съдът прецени, че в тази част искът следва да бъде уважен до
сумата от 1 500 лева.
Въз
основа на гореизложеното, съдът осъди подсъдимият Ф. да заплати на гражданският
ищец Т. сумата от 1 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените в
резултат на престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на извършване на деянието – 04.05.2020г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 862.00 лева.
Съдът
осъди подсъдимият да заплати и държавна такса върху присъденото обезщетение в
размер на 60.00 лева.
Съдът
отхвърли предявения от Т. граждански иск против подсъдимия Ф., в останалата
част до пълния предявен размер - 2800.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът
счете, че така претендираната сума е прекомерна, предвид характера и вида на
причинените телесни увреждания.
При
горните мотиви, съдът постанови присъда си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :