№ 3140
гр. София, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20211110171476 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове по чл.128, т.2 КТ и чл.86
ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила при ответното дружество по
трудов договор с № 000172/26.03.2019 г. на длъжността " старша стюардеса, асистент
съответствие", с основно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.07.2020г.
до 01.12.2020 г. в размер на 1195,13 лв., платимо до 30-то число на месеца, следващ
месеца на полагане на труд. Твърди се, че през процесния период ищцата е полагала
труд съобразно вменените й задължения без отклонение, но въпреки това
работодателят й изплащал основно месечно трудово възнаграждение в размер на
995,13 лв., като при прекратяването на трудовото правоотношение на 05.11.2021 г. в
трудовата книжка на ищцата за посочения период неправилно е вписан същият размер.
По изложените съображения се претендира, след като се установи, че размерът на
основното трудово възнаграждение на ищцата по трудов договор №
000172/26.03.2019г. за длъжността " старша стюардеса, асистент съответствие" за
периода от 01.07.2020 г. до 01.12.2020 г. възлиза на 1195,13 лв., ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 454,50 лв., представляваща неизплатен остатък от брутно
трудово възнаграждение за месеците 08, 09 и 11.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 13.12.2021 г., до окончателното изплащане, и
мораторна лихва върху главниците за неизплатените части в общ размер от 50,89 лв. за
период на забава от 30.09.2020 г. до 12.12.2021 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по
чл.131 ГПК, с който признава изцяло предявените искове, като поддържа, че не е дал
повод за завеждане на делото, поради което оспорва искането на ищцата за
присъждане на разноски по делото на основание чл.78, ал.2 ГПК. Поддържа, че ищцата
не е уведомила извънсъдебно работодателя, че има претенция за дължима сума, поради
която причина и не й била възстановена същата.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
1
по делото намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявените искове по чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД в тежест
на ищцата е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника, по
което за процесния период е престирала труд, размера на уговореното трудово
възнаграждение, както и наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение в пълен размер.
В хода на делото ответникът изрично признава исковете, като по аргумент от
чл.237, ал.3 ГПК признатото субективно материално право не противоречи на закона и
добрите нрави, респективно признатото правоотношение е в разпоредителната власт на
ответника, поради което съдът намира, че са налице условията за постановяване на
решение при признание на иска. Предвид изложеното, исковете, при липсата на
ангажирани доказателства да са погасени чрез плащане или друг способ, се явяват
изцяло основателни и следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.
По разноските в производството.
Независимо че признава исковете, ответникът е станал повод за завеждане на
делото поради неизпълнение на свои изискуеми задължения. Съобразно клаузата на
чл.4.2 от сключения между страните трудов договор възнагражденията се изплащат
ежемесечно до 30-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд. По тези
съображения съдът приема, че разноските по делото следва да се възложат в тежест на
ответника, като на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъдят разноски в размер
на 310 лв. за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския районен съд дължимата по
делото държавна такса в размер на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ фирма“ ООД, ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. " Искърско шосе" № 7, сграда 1, ет. 2, да заплати на Л. В. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „ Гео Милев“ № 116Б, бл. 53, вх. Б, ет. 5, ап. 33, на
основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД сумата от 454,50 лв., представляваща неизплатен
остатък от брутно трудово възнаграждение за м. 08.2020 г., м. 09.2020 г. и м.11.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.12.2021 г., до
окончателното изплащане, мораторна лихва върху главниците в общ размер от 50,89
лв. за период на забава от 30.09.2020г. до 12.12.2021 г., както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата от 310 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ фирма“ ООД, ЕИК ххххх, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. " Искърско шосе" № 7, сграда 1, ет. 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 6
ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийския районен съд
сумата от 100 лв., представляваща държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3