№ 12156
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110152467 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от [фирма] срещу Е. Д. Г., Ц. В. Ц., В. М. С. и С. М. К..
Ищецът претендира всеки от ответниците да бъде осъден да му заплати следните суми:
- Е. Д. Г. да бъде осъден да му заплати: 668.62 лв. - представляваща съответната част
/3/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 158.50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.20 21 г.,
сумата 4.17 лв. – представляваща съответната част /3/9/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 1.04 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.;
- Ц. В. Ц. да бъде осъдена да му заплати: 891.49 лв. - представляваща съответната част
/4/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 211.33 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г.,
сумата 5.56 лв. – представляваща съответната част /4/9/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 1.39 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.;
- В. М. Ц. да бъде осъдена да му заплати: 222.87 лв. - представляваща съответната част
/1/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 52.83 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г.,
сумата 1.39 лв. – представляваща съответната част /1/9/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 0.34 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.;
- С. М. К. да бъде осъдена да му заплати: 222.87 лв. - представляваща съответната част
/1/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна енергия за имот с абонатен номер *** за
1
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата 52.83 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г.,
сумата 1.39 лв. – представляваща съответната част /1/9/ от цена за извършена услуга дялово
разпределение в периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 0.34 лв. – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.;
Претендира се и законна лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и
разноски.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачите не са заплатил дължимата цена, формирана по системата
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия на [фирма] купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в съответния срок, поради което
дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода на забавата.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от С. М. К.. Оспорва изцяло претенциите.
Прави възражение за давност. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника.
Липсвал сключен договор с ищеца. Сочи, че собственик на имота е единствено Е. Г..
Липсвал валиден договор и с ФДР. Ищецът се позовавал на частни документи. Клаузата в
ОУ на ищеца за рекламация била неравноправна. Ищецът бил завишавал начисляваните
суми. Нарушена била ДиректИ. 2006/32/ЕО. Липсвали надлежни писмени доказателства,
удостоверяващи вземането. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от В. М. С.. Оспорва изцяло претенциите.
Прави възражение за давност. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника.
Липсвал сключен договор с ищеца. Сочи, че собственик на имота е единствено Е. Г..
Липсвал сключен договор с ищеца. Липсвал валиден договор и с ФДР. Ищецът се позовавал
на частни документи. Клаузата в ОУ на ищеца за рекламация била неравноправна. Ищецът
бил завишавал начисляваните суми. Нарушена била ДиректИ. 2006/32/ЕО. Липсвали
надлежни писмени доказателства, удостоверяващи вземането. Моли исковете да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от Е. Д. Г., чрез назначения му особен
представител. Прави възражение за давност.
С определение от 18.01.2023 г. е конституирано като трето лице-помагач на страната
на ищеца [фирма].
Ц. В. Ц. е починала в хода на процеса на 14.12.2022 г. Постъпило е удостоверение за
наследници на същата, от което се установява, че неин наследник по закон е Е. Д. Г. – л. 204
от делото. Е. Д. Г. участва и като правоприемник на починалата Ц. В. Ц. .
Определението по чл.227 ГПК има само констативно действие – виж определение № 48 от
28.01.2022 г. по ч. т. д. № 2486/2021 г. на II т. о. на ВКС. С оглед това обстоятелства и
предвид указанията на съда ищецът е конкретизирал с уточнителна молба /представена в с.
з. на 09.05.2023 г. – л. 208-209/ за какви суми следва да отговоря ответникът Е. Д. Г. лично и
като правоприемник на Ц. В. Ц., а именно за 7/9 от общия размер на претендираните суми.
Или ищецът с уточнителната молба иска Е. Д. Г. да бъде осъден да му заплати: 1560.11 лв. -
представляваща съответната част /7/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот с абонатен номер *** за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г., сумата
369.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2018 г. до 30.08.20 21 г., сумата 9.73 лв. – представляваща съответната част
/7/9/ от цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от 01.08.2018 г. до
2
30.04.2019 г. и сумата от 2.43 лв. – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване.
От представената и приета по делото заповед № 3200/12.07.1976г. на СГНС-ИК, се
установява, че процесният имот в [адрес], е придобит от Ц. В. Ц., Е. Г. и М. Х.в при квоти
по 1/3 ид. част.
Установява се от справките постъпили от СО, район Т**а, а и не се спори по делото, че
ответниците В. М. С. и С. М. К. са дъщери и законни наследници на М. С. Х.в.
От данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 74163 от 30.05.1998 г. се установява, че
Е. Г. е декларирал, че е собственик на ½ ид. ч. от процесния имот в [адрес], а собственик на
другата ид. ч. от имота е съпругата му А. Б. Г.а. Като документ за собственост е посочено
решение по дело № 1534, издадено на 12.05.1988 г. на Благоевски районен съд.
От постъпило по делото заверено копие от решение от 26.02.1988 г. по гр. д. №
1534/1987 г. на Благоевски районен съд се установява, че процесният недвижим имот – ап.
51 в [адрес] е възложен /поставен в дял/ на Е. Д. Г..
Представено е по делото и удостоверение от ГОС София, от което се установява, че
стар адрес [адрес] и стар адрес [адрес] са идентични с настоящ адрес [адрес].
Оттук и по делото се установява, че собственик на процесния имот Е. Д. Г., който се
легитимира като собственик на имота на основание делбеното производство по гр. д. №
1534/1987 г. на Благоевски районен съд, с което имотът е поставен в негов дял. В тази
насока са налице и косвени доказателства, че Е. Г. е клиент на ТЕ за процесния имот –
партидата на имота се води на негови име и същият фигурира в списъка на ЕС, представен
на л. 28 от делото. Именно той е посочен като клиент на ТЕ и на подписаните формуляри за
отчет, представени от трето лице-помагач – л. 176-177. Не се твърди по делото и не се
представят доказателства Е. Д. Г. да са е разпоредил с правото на собственост върху
процесния топлоснабден имот преди изтичането на процесния период.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължен да заплаща стойността на потребената в имота
топлинна енергия за процесния имот, находящ се в [адрес] е Е. Д. Г..
Останалите ответници В. М. С. и С. М. К. не се явяват пасивноматериално правно
легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове – те не са нито собственици,
нито вещни ползватели на имота, нито пък се установява сключване на писмен договор
между някой от тях и ищецът за процесния период за доставка на топлинна енергия до
имота. Ето защо исковете срещу тях ще се отхвърлят изцяло.
По-долу в изложението по същество ще се разгледат единствено предявените срещу Е.
3
Д. Г. в лично качество претенции. Претенциите срещу Е. Д. Г. в качеството му на
правоприемник на починалата в хода на процеса Ц. В. Ц. също са неоснователни. По делото
се установява, че в процесния период Ц. В. Ц. не е имала качеството собственик, вещен
ползвател на имота или клиент на ТЕ, поради което и починалото лице не е било
пасивноматериално правно легитимирани да отговаря по предявените искове. Без значение е
обстоятелството, че Е. Д. Г. е собственик на имота, за основателността на претенцията за
сумите, претендирани спрямо лицето, в чийто права встъпва, е необходимо да се установи
качеството клиент на ТЕ на починалия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу
Общите условия, поради което се установява, че е налице валидно облигационно
правоотношение между ищеца [фирма], от една страна и Е. Д. Г., от друга, в процесния
период, като в отношенията между страните за процесния период са приложими Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град
София.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда – етажна собственост се е извършвало от [фирма].
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
По делото се установява, че за процесния период дяловото разпределение в процесната
сграда – етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач, в който
смисъл са изводите на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. За пълнота следва
да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда – етажна собственост са
длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата
дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
4
предприятие или доставчика на топлинна енергия. Ищецът е доставял топлинна енергия на
адреса, а потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си
задължение. Дори липсата на договор с лице по чл. 139б ЗЕ няма отношение към
съществуването на задължението за заплащане на топлинна енергия /в този смисъл са
решение от 27.03.2018 г. по гр. д. № 6705/2017 г. на СГС; решение № 4296 от 11.06.2013 г.
на СГС по в. гр. д. № 15564/2012 г.; решение № 4069 от 31.05.2013 г. на СГС по в. гр. д. №
14087/2012 г. и др./.
Претендираните от ищеца суми се основават на съставени от него частни документи –
извлечения от сметки и съобщения към фактури, които не представляват доказателство за
удостоверените в тях правнорелевантни факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда
материална доказателствена сила, поради което не са от естество да установят реално
доставеното количество топлинна енергия през релевантния период за процесния имот. В
същото време, обаче, за установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в
обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални сметки
за дялово разпределение за имота през процесния период. Установява се, че от отчетеното
количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички потребители. За
процесния период нямало изчислена ТЕ за отопление. ТЕ отдадена от сградна инсталация
била изчислена на база пълна отопляема кубатура, съгласно акт за разпределение на
кубатурата на сградата. За процесния период нямало начислена ТЕ за отопление на общи
части. В процесния имот има един водомер за топла вода. Водомерът е отчетен на
16.05.2018 г. и 28.05.2019 г. Отчетеното количество топла вода за двата отчетни периода е
коригирано /намалено/, тъй като отчетите са извършени през м. май. Топломерът е преминал
метрологична проверка през 2-годишен период и при проверките не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности. Вещото лице е посочило детайлно как са
формирани сумите за ТЕ, като е достигнало до извода, че ищецът е начислявал сумите за
доставена топлинна енергия в имота на ответниците съобразно изискванията на действащата
през периода нормативна уредба. Предвид изложеното и при съобразяване на
изравнителните сметки, изготвени за процесния период, вещото лице е стигнало до извод, че
стойността на потребената топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. е в
размер на 2005.81 лв.
Съгласно чл. 200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено от
страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане на
заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В производството страните не са оспорили заключението.
Липсват твърдения и доказателства по делото за погасяване изцяло или частично на
начислената сума за ТЕ.
Направено е възражение за давност от особения представител на Е. Г.:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
5
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на исковата молба на 09.09.2021 г. – арг. от чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 09.09.2018 г., са погасени по давност.
С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на [фирма] са приети
нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през м. 07.2016 г. и следователно са влезли в
сила м. 08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен срок след публикуването им – арг. от чл.
150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и, че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./.
Вземането за м. 05.2018 г. е станало изискуемо, считано от 15.07.2018 г. но при отчитането,
че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече, то давността за
това вземане е изтекла на 22.09.2021 г. Следователно погасени са всички вземания за
периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г.
От СТЕ се установява, че за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. е начислена сумата в
размер на 915.95 лв. Следователно за непогасения по давност период м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. е дължима сума в размер на 1089.86 лв. /2005.81 - 915.95/. Е. Г. отговоря за
сумата претендирана спрямо него в лично качество, но не и за тази претендирана спрямо
неговия наследодател /починал в хода на процеса/ Ц. В. Ц. – който няма качеството на
клиент на ТЕ. Следователно Е. Г. отговаря за сумата от 363.29 лв. /3/9 от 1089.86/, като
претенцията следва да се отхвърли за периода м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и за разликата над
363.29 лв. до пълния претендиран размер, както следва за разликата над 363.29 лв. до 668.62
лв. /сумата претендирана спрямо него в лично качество с уточнителна молба с вх. № от
10.02.2022 г./ претенцията ще се отхвърли като погасена по давност, а за разликата над
668.62 до 1560.11 лв. като неоснователно, доколкото лицето, в чийто права е встъпил Е. Г.,
не е отговорно за претендираната сума.
Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
6
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение, поради което възражението в отговора на исковата молба е неoснователно.
Установява се, че за процесния период дяловото разпределение в процесната сграда –
етажна собственост се е извършвало именно от третото лице – помагач. Размерът на
начислената такса дялово разпределение се установява от представените по ищеца
документи.
Видно от ССчЕ за процесния период от м.08.2018 г. до м.04.2019 г. при ищеца за
услугата дялово разпределение е начислена сума в общ размер на 12.51 лв. /за всеки месец в
периода е начислявана сума в размер на 1.39 лв./. При съобразяване на естеството на работа,
обичайния размер на възнаграждението съдът приема, че начисляваните месечни стойности
в размер от 1.39 лв. съответстват на извършена работа – виж и решение № 3401 от
24.11.2022 г. по в. гр. д. № 10211/2021 г. по описа на СГС . Давността за тези задължения
започва да тече от датата на възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Ето защо давността за
вземането за м.08.2018 г. е започнала да тече от 01.09.2018 г., като срокът на погасителната
давност не е изтекъл, тъй като срокът на погасителната давност е бил спрян за периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., съгласно ЗМДВИП. Т. е. срокът на погасителната давност е
спрян за 2 месеца и седем дни, поради което и погасителната давност за м.08.2018 г. изтича
м. 11.2021 г., но същата е спряна с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Ето защо
претенцията за дялово разпределение срещу ответника е основателна за сумата от 4.17 лв.
/3/9 от 12.51/ за периода от м.08.2018 г. до м.04.2019 г., а за разликата над 4.17 лв. до 9.73 лв.
претенцията е неоснователно, доколкото лицето, в чийто права е встъпил Е. Г., не е
отговорно за претендираната сума.
Върху уважените главници се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата
молба – 09.09.2021 г. до окончателното изплащане.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че [фирма] начислява обезщетение за забава за
задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
7
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество – решение от 12.01.2023 г. по в. гр.
д. № 2095/2021 г. по описа на СГС, решение от 29.06.2022 г. по в. гр. д. № 8167/2021 г. по
описа на СГС, решение от 03.05.2022 г. по в. гр. д. № 6245/2021 г. по описа на СГС, решение
от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС и др.
Предвид изложеното, задължението за плащане на дължимата ТЕ при действието на
ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след изтичане на съответния 45 –
дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15 септември на съответната
година), т. е. за прогнозно начислените суми не се дължи лихва за забава, но за сумата по
общата фактура се дължи. Вземането по общата фактура от 31.07.2018 г. е погасено по
давност. За вземанията по общата фактура от 31.07.2019 г. се дължи обезщетение за забава
върху уважената главница.
Върху уважената главница в размер на 363.29 лв. се дължи мораторна лихва в размер
на 18.17 лв. за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и в размер на 51.37 лв. за периода
09.04.2020 г. – 30.08.2021 г., определена по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на ел.
калкулатор на НАП и при съобразяване, че обезщетение за забава върху уважената главница
не се дължи за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., съгласно чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение /действаща за периода 13.03.2020 г. до
08.04.2020 г. вкл./.
Следователно претенцията спрямо Е. Г. е основателна за сумата от 69.54 лв., а за
периодите от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и за
разликата до пълния предявен размер, а именно до претендираната спрямо него в лично
качество сума над 69.54 лв. до 158.50 лв. и за разликата над 158.50 лв. до 369.83 лв. /сумата
от 211.33 лв., претендирани спрямо починалото лице, в чийто права е встъпил ответникът/,
исковете ще се отхвърлят.
По претенцията за лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение, съдът
намира, че и тя е неоснователна. В Общите условия на ищеца липсва предвиден срок за
изпълнение на задълженията по услугите за дялово разпределение. Следователно
задължението е безсрочно, а длъжникът ще изпадне в забава след покана от кредитора – чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Такава покана в доказателствения материал липсва, поради което съдът
приема, че ответникът не е изпаднал в забава и претенцията в пълния размер спрямо него за
сумата от 2.43 лв. за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г. следва да се отхвърли.
По разноските:
Претенциите спрямо В. М. С. и С. М. К. са изцяло неоснователни, поради което на
всяка от тях се дължи сумата от по 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Е. Г. не претендира разноски.
На ищеца се дължат разноски по съразмерност за уважената част от претенции спрямо
Е. Г. в общ размер на 286.12 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес [[адрес]], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 8 ЗЗД, следните суми: сумата от 363.29 лв. - главница, представляваща
съответната стойност /3/9/ от незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ
8
се в [адрес], с аб. № *** за периода от 01.05.2018 г. - 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2021 г. до окончателното
изплащане, сумата от 69.54 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 30.08.2021 г.,
сумата от 4.17 лв. главница, представляваща съответната стойност /3/9/ от дължимата такса
за дялово разпределение за периода 01.08.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2021 г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за главница за топлинна енергия за периода
м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и за разликата над 363.29 лв. до пълния претендиран размер,
както следва за разликата над 363.29 лв. до 668.62 лв. като погасена по давност, а за
разликата над 668.62 до 1560.11 лв. /сумата претендирана от починалата в хода на процеса
Ц. В. Ц., в чийто права е встъпил Е. Д. Г., който участва и в лично качество/ като
неоснователна, претенцията за главницата за услуга дялово разпределение за разликата над
4.17 лв. до пълния предявен размер от 9.73 лв. /представляваща сумата претендирана от
починалата в хода на процеса Ц. В. Ц., в чийто права е встъпил Е. Д. Г., който участва и в
лично качество/, претенцията за обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периодите от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. и за
разликата над присъдения размер от 69.54 лв. до пълния предявен размер, както следва за
разликата над 69.54 лв. до 158.50 лв. /сумата претендирана спрямо Е. Д. Г. в лично качество/
и за разликата над 158.50 до 369.83 лв. /представляваща сумата претендирана от починалата
в хода на процеса Ц. В. Ц., в чийто права е встъпил Е. Д. Г., който участва и в лично
качество/, както и ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за сумата от 2.43 лв. – обезщетение за забава
върху таксата за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, искове срещу В. М. С., ЕГН
**********, с които се иска В. М. С. да бъде осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 222.87 лв. -
представляваща съответната част /1/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот, находящ се в [адрес], с аб. № *** за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
сумата 52.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата 1.39 лв. – представляваща
съответната част /1/9/ от цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 0.34 лв. – обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК ****, искове срещу С. М. К., ЕГН
**********, с които се иска С. М. К. да бъде осъдена да заплати на [фирма] на основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, следните суми: сумата от 222.87 лв. -
представляваща съответната част /1/9/ от цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за имот, находящ се в [адрес], с аб. № *** за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г.,
сумата 52.83 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2018 г. до 30.08.2021 г., сумата 1.39 лв. – представляваща
9
съответната част /1/9/ от цена за извършена услуга дялово разпределение в периода от
01.08.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 0.34 лв. – обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Д. Г., ЕГН **********, с адрес [[адрес]], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 286.12 лв. – разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на В. М. С., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на С. М. К., ЕГН **********, с адрес [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 300 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК ***, като трето лице-
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10