№ 482
гр. Благоевград, 10.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Узунов
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
Сложи за разглеждане докладваното от Петър Узунов Търговско дело №
20231200900231 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
За ищеца, редовно призован – явяват се юриск. М. и юриск. Г..
За ответното дружество, редовно призован – явява се адв. А., редовно
упълномощен.
ЮРИСК. М.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Г.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид редовното призоваване и становищата на
страните, счита че няма процесуални пречки за разглеждане на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
ЮРИСК. М.: Господин съдия, по доклада, който е изготвен проекта за
доклад, от името на „БНР“ представям възражение, с препис за ответната
страна, който представям сега. Считам, че неправилно е квалифициран искът.
Претенцията на „БНР“ е формулирана с молбата на генералния директор,
която е представена в отговор на разпореждане 215/21.03.2025 г. по
настоящото дело, в която изрично се казва, че се претендира обезщетение за
вреди от неизпълнението на договора, а не неустойка. Вярно е, че в началната
искова молба /ИМ/, в последващи молби от името на „БНР“, вкл. в отговора
на становището на „ДИНАТ СТРОЙ“, което е подадено по повод на това
1
уточнение, се излагат фактическите обстоятелства, които обхващат цялата
история на отношенията на водените дела между страните. Считам, че оттам
произлиза една неяснота и оправдано тълкуване в несъответствие със
заявения петитум в уточнението на ИМ, но мисля, че би било по-правилно да
се счита, че искът е предявен като искане да се осъди ответната страна да
заплати обезщетение за вреди настъпили от неизпълнението на разваления
договор, а не като иск за присъждане на неустойка. Вярно е, че и неустойката
има предназначението да обезщети изправната страна за вреди, но
неустойката произтича от уговорката между страните, докато обезщетението,
което поне по мое мнение се претендира от „БНР“ произтича от нормата на
закона. С оглед Вашето произнасяне по възражението ни, евентуално ще
искаме възможност за ангажиране на доказателства за доказване размера на
претенцията. Това съм го записал в становището, което сега представих, едно
искане за назначаване на вещо лице /в.л./,но това е ако промените доклада.
ЮРИСК. Г.: Подкрепям становището на колегата.
АДВ. А.: Господин съдия, оспорваме ИМ, последващите молби и
становището, което се представи днес пред Вас. Що се касае до представеното
становище в днешното с.з., с оглед на изготвения от Вас доклад, който считам,
че е правилен, както и дадените от Вас указания, а именно в едноседмичен
срок от получаване на определението, страните могат да вземат становище с
указанията на съда и доклада, считам че това право и представеното днес
становище е преклудирано. На следващо място, по отношение на предмета на
делото и дадената правна квалификация от съда, считам, че е правилна,
предявеният иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД, тъй като с него се иска
осъждане на представляваното от мен дружество да заплати на „БНР“ сумата
в размер на 53 818,58 лв., представляваща неустойка по чл. 20, ал. 1 от
процесния договор от 27.11.2019 г. Претенцията в този размер е била предмет
на съдебен спор по ТД № 239/2022 г. на БлОС. По същото дело е постановено
решение, с което искът е отхвърлен. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила. Уговорената в договора неустойка е при забавяно или
лошо изпълнение, а не за пълно неизпълнение. Ако страната развали договора,
каквито твърдения се съдържат в ИМ, кредиторът може да търси неустойка
само при положение, че такава е уговорена, в случай на разваляне или при
пълно неизпълнение. С оглед това, моля делото да се прекрати като
недопустимо. Евентуално, в случай че не прекратите настоящото дело, то
моля същото да бъде спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като
предмет на настоящото производство е иск за неустойка по чл. 92 за пълно
неизпълнение, а предмет на дело, което е обжалвано пред Апелативен съд,
решението на БлОС, същото е висящо, тъй като е подадена касационна жалба,
не е влязло в сила, а предмета на това висящото дело е именно дали да се
върне даденото по договор с отпаднало основание, а това касае дали този
договор е развален. Т.е., в настоящото производство не може да се прецени
дали е налице развален или не договор, тъй като този въпрос е предмет на
делото, което все още е висящо и не е влязло в законна сила. Наред с
2
изложеното, по отношение на становището, моля да приемете следното
становище от нас. Считам, че с допълнителната молба, след дадените указания
на БлОС, същата, макар и да се твърди, че е уточняваща, то е налице
недопустимо изменение на иска, тъй като в първоначално заявените искови
молби и уточнителни е сторено това. Налице е изменение на иска, но тук
говорим за изменение както на петитума, така и на основанието на иска,
поради което следва да се има предвид, че е предявен наново иск, което
считам за недопустимо, поради което възразявам и да се допуска поисканата
от ищцовата страна ССЕ Евентуално, оспорваме размера на претендираната
неустойка, същият не е недоказан, от представените по делото доказателства
не става ясно как се формира размера й.
ЮРИСК. М.: Господин съдия, първо по идеята, че се променят
едновременно петитума и обстоятелствената част на ИМ - дотолкова
доколкото със задължителните указания на Апелативния съд е посочено, че
петитума на ИМ не е ясен, не е известен на практика, то няма как да се
направи изменение на един петитум, който не е ясен, не е уточнен. По мое
мнение, в момента не съм в състояние евентуално да цитирам практика, но по
мое мнение, би могло да се приеме, че уточнението на ИМ не представлява
изменение. Съгласен съм с колегата, че вследствие на объркването, което
предизвикват изложенията на обстоятелства, както в изначалната ИМ, така и в
последващите молби подавани от името на ищеца, не става ясно какви са
фактическите обстоятелства, върху които се базира съответното искане, се
налага да бъдат уточнени и те и че това евентуално, след като се уточнени
петитума, може да се разглежда като изменение на обстоятелствената част, но
пак струва ми се, че няма едновременно изменение на тези два съществени
компонента на ИМ. Изменя се единият, другият се уточнява. По отношение
искането за прекратяване, то е свързано именно с това недопустимо според
тях изменение както на петитума, така и на обстоятелствената част, за него
казах. По отношение въпросът за спирането, съгласен съм с идеята, че в
решаващите мотиви на решението, което е постановено, второинстанционно
въззивно решение по иска предявен от „ДИНАТ СТРОЙ“ срещу „БНР“, се
приема кой носи отговорността за прекратяването на договора. Съгласен съм,
че това обстоятелство е от решаващо значение за правилното решаване на
спора ако приемете, че днес направеното уточнение представлява уточнение и
е допустимо. За мен първоинстанционното решение влиза в сила ex lege.
Наличието на касационна жалба не го прави висящ спора отново. Говоря за
решението, по което „ДИНАТ СТРОЙ“ са ищец с искане да се признае, че
„БНР“ е изпаднало в забава на кредитор, като не е допуснало изпълнителя по
договора да си изпълни задълженията по него да строи в обекта и по което
този иск е отхвърлен, като е признато, че „БНР“ е имал право да развили
договора бидейки изправна страна, а „ДИНАТ СТРОЙ“ са били в забава. По
въпроса за спирането предоставям на съда.
ЮРИСК. Г.: Поддържам изложеното от колегата.
3
АДВ. А.: Първо, по отношение на твърдяното от ищцовата страна, че
не е налице изменение едновременно както на обстоятелствената част, така и
на петитума молбата, цитирам определение на Апелативен съд София
„Изложени са правопораждащи факти на задължение за заплащане на
неустойка за забава, но се претендира друг вид неустойка“. Никъде не става
ясно, че Вие претендирате обезщетение въз основа, както Вие нарекохте „на
закона“, а не за неустойка. И следващото уточняване с молба, именно за това
считам, че е изменение едновременно както на обстоятелствената част, така и
на петитума. По въпроса за спирането, да поясня, че преюдициално се явява
спорът по ТД № 239/2022 г. на БлОС, по което има постановено решение,
което е обжалвано и е потвърдено, и което е подадена касационна жалба,
същото не е влязло в законна сила. Само да поясня, това дело е предявено от
„БНР“ по иск чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и кумулативно съединеният иск
за неустойка. Именно за това, съдът който разглежда дали да потвърди
развалянето на договора, евентуално да върне даденото на отпаднало правно
основание, считам че явява преюдициално и по тава дело, защото развалянето
е касателно по това дело по иска за неустойка, евентуално по иск за
обезщетение по неизпълнен договор.
Съдът като съобрази становищата на страните и материалите по делото
намира, че проектодоклада е изготвен в съответствие с всички процесуални
изисквания, като са съобразени и задължителните указания в отменителното
определение на САС, за което съдът е изложил подробни съображения в
подготвителния си акт. Ето защо, към настоящия момент счита, че липсват
основания за ревизирането на становището си. Поради това проектодокладът
следва да се обяви за окончателен,без исканите корекции. В тази връзка,
доказателственото искане в днес представеното становище от ищцовата
страна следва да се остави без уважение. По останалите искания за
прекратяване и спиране на производството, съдът ще се произнесе на по-
късен етап.
Водим от гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада, материализиран в
подготвително определение № 612/04.11.2025 г. от закрито заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищцовата
страна в становище рег. № 2-547#1/03.12.2025 г. на „БНР“.
По исканията за прекратяване и спиране на производството, съдът ще
се произнесе на по-късен етап.
СТРАНИТЕ: Нямаме други искания, няма да сочим нови
доказателства.
4
С оглед изчерпване на доказателствените искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ЮРИСК. М.: Моля да се уважи иска, със законните последици. Ще
представим подробни съображения в писмени бележки. Представям списък
на разноските по Правилника за правната помощ има възможност при особена
сложност на случая да се увеличи възнаграждението с 50 %, фактически едно
възнаграждение увеличено с 50 %.
ЮРИСК. Г.: Подкрепям казаното от колегата.
АДВ. А.: Моля да постановите решение, с което да прекратите
настоящото производство като недопустимо, евентуално да го спрете,
евентуално да го отхвърлите като неоснователен, като недоказан. Моля да ни
се присъдят сторените по делото разноски по списък, който представям, ведно
с доказателства за реалното им извършване. По отношение на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, възразявам за прекомерност, съгласно
Наредбата за плащане на правна помощ не считам, че са налице основания да
се увеличава минимално предвидения размер допълнително с 50 %. По
отношение на нашия претендиран размер, не считам, че е прекомерен, макар
все още да няма възражение, то е определено съгласно Наредбата за
адвокатска помощ. Моля за писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в
срок.
Предоставя на страните 20-дневен срок от днес за представяне на
писмени защити.
Протоколът се написа в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 15,25 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
5