№ 3272
гр. София, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110128374 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***] срещу [***], БУЛСТАТ [***], с която моли съда да осъди ответника да му
заплати сумата от 266,02 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета № [***] за настъпило на 28.03.2023 г.
ПТП от виновно и противоправно поведение на длъжностно лице, чийто възложител на
работата е ответникът, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на
дупка/препятствие на пътното платно, ведно със законната лихва от предявяване на иска -
25.05.2023 г., до окончателното плащане на сумата.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че между него и собственика на увредения лек
автомобил марка и модел „Мерцедес CLS 350“, рег. № [***], бил сключен договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № [***],
въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 266,02 лв.- обезщетение
за имуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, настъпило на 28.03.2023 г. на
територията на [***], гр. София, заведени по щета № [***]713. Вредите били причинени от
попадане на застрахования автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, при движение по [***] пред № [***]. Поддържа, че с изплащане на
застрахователното обезщетение чрез преводно нареждане от 31.03.2023 г. е встъпил в
1
правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че на 25.04.2023 г. е изпратил регресна покана до ответника
за заплащане на сумата от 266,02 лв., но ответникът отказал да удовлетвори претенцията.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил други допустими и относими
доказателствени средства, които са събрани в хода на съдебното дирене, в т.ч. е изслушано
заключение по САТЕ и показанията на посочения свидетел Б. С. Г., водач на увреденото
МПС при пътния инцидент.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***] подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от доказателствата по
делото не се установява твърдяния механизъм на ПТП - наличие на дупка на пътното
платно, нейните размери, нито вида и размера на претърпените вреди. Поддържа, че
посочените от ищеца вреди могат да настъпят и при друг механизъм- удар в бордюр напр. и
т.н. Посочва, че по делото няма приложен протокол за ПТП, а съставянето на такъв било
задължително. Твърди, че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в нарушение
на общите условия на застраховката поради неуведомяване на органите на „Пътна
полиция“, респективно- поради липса на издаден протокол за ПТП. Оспорва механизма на
ПТП. Счита, че стойността на настъпилите вреди е по-малка по размер. Поддържа, че
водачът на увредения лек автомобил е управлявал същото с несъобразена спрямо пътните
условия скорост. В условията на евентуалност моли да се намали размера на
претендираното обезщетение, поради съпричиняване. Липсвали данни увредените части да
са били в изрядно състояние преди настъпване на процесното ПТП. Оспорва
застрахователното правоотношение по имуществената застраховка като невалидно. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица №
[***]/03.02.2023 г., калкулация по щета, опис-заключение по щета № [***]/23/29.03.2023 г.;
доклад по Щета, Декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „Каско
Стандарт“ и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и др./ се установява
безспорно, че между ищеца по делото [***] и Б. С. Г., като собственик на застрахован обект
- л.а. марка „Мерцедес CLS 350“, рег. № [***], била сключена застраховка по полица
„Каско Стандарт“ с № [***], с период на действие от 18.02.2023 г. до 17.03.2024 г.
/приложени на л.13-22 от делото/. Видно от същата, като застрахован и собственик на
застрахования обект е вписан Б. Г., водач на автомобила, при настъпване на процесното
ПТП от 28.03.2023 г. в гр. София. Видно от полицата, лек автомобил марка „Мерцедес CLS
2
350“, рег. № [***] е застрахован за сумата от 30400 лв., с право на доверен сервиз, срещу
заплащане на застрахователна премия от 2012,02 лв., което плащане е разсрочено на четири
вноски.
На 29.03.2023 г., по повод претърпяно на 28.03.2023 г. ПТП в гр. София, а именно
преминаване на автомобила през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно по
[***] през № [***] в гр. София, водачът на автомобила и негов собственик Б. Г. е подал до
ищеца уведомление за Щета, като била образувана такава под № [***] Застрахователят
изготвил опис на претенция № [***]/23/29.03.2023 г., видно от който опис увредени детайли
били предна лява джанта и предна лява гума, като гумата била за подмяна, а джантата с лека
деформация. Същата е била подменена за сметка на ищеца, видно от Доклад по щета №
[***] от 30.03.2023 г., като на правоимащото лице Б. С. Г. била одобрена и изплатена сума
от 266,02 лв., чрез банков превод от 31.03.2023 г. по посочената от него банкова сметка в
[***].
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца установява по делото твърденията си, че между него и собственика
на увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско Стандарт“ за л.а. „Мерцедес CLS 350“, рег. № [***], увредено при
процесното ПТП на 28.03.2023 г. в гр. София, при движение по [***] пред № [***].
От писмените доказателства по делото – заявление за изплащане на обезщетение от
29.03.2023 г. и декларация за настъпване на застрахователно събитие от собственика и
застрахован Б. Г., вкл. описа на претенцията, доклада по щета № [***], и пл. нареждане от
31.03.2023г., представени от застрахователя-ищец, както и от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпита на св. Б. Г., водач на увредения при ПТП лек автомобил/ се
установяват въведените с исковата молба твърдения от ищеца. Видно от показанията на св.
Г., на посочената в уведомлението за щета дата /28.03.2023г./ свидетелят се прибирал към
дома си (движейки се от офиса си на [***]) към [***] и пред № [***], в опит за избягване на
ПТП в друга дупка по пътното платно и при движение със скорост около 10 км./час
попаднал с предна лява гума в друга дупка, на около 50-60 см. От левия бордюр, с
дълбочина окобо 10-12 см., при което бил увреден борда на гумата (имало откъснато парче
от гумата) и получил одраскване на джантата. Свидетелят твърди, че цялата улица била
осеяна с дупки и той в опит да избегне друга такава преди това, попаднал в последващата,
удара в острите крайща на която увредили гумата. Свидетелят е категоричен, че на мястото
на инцидента е нямало никакмва маркировка и/или сигнализация за препятствията, като
твърди, че дупките се отварят всяка пролет и през следващата зима отново се отварят и
изронват. Описва [***]“ като еднопосочна, с паркирани от дясната страна автомобили, с
множество дупки на платното за движение, които не позволяват развиване на скорост по-
висока от 20 км./час. Заявява, че ежедневно минава по този маршрут, като всеки път опитва
да избягва дупките, но този път не успял за избегне тази, в която увредил автомобила си.
Веднага след преминаването през дупката спрял и констатирал, че гумата е увредена
(имало откъснато парче от външната част на гумата, т.нар.борд), както и джантата е ожулена
3
от острите ръбове на дупката. Твърди, че по време на инцидента не бил сам, а в автомобила
се возил негов служител (С.М.), който собственоръчно попълнил и подписал частта за
свидетеля в Декларацията за настъпване на засрахователно събитие, подадена от св. Г. пред
застрахователя-ищец (приложена на л.17 от делото). Признава, че от страна на ищцовото
дружество му е заплатена стойността на гумата, съгласно ОУ на дружеството, в размер на
266,02 лв., с което плащане бил напълно обезщетен за уврежданията.
Свидетелят не твърди да е сигнализирал за произшествието на 112, нито същото да е
било посетено от екип на органите на Пътна полиция. Твърди и се установява от писмените
доказателства, че е уведомил за пътния инцидент на още на следващия ден единствено
застрахователя си по застраховка „Каско“ в съответствие с договора между тях.
Потвърждава, че е получил обезщетение за претърпените имуществени вреди от страна на
своя застраховател по застраховка „Каско“ и настоящ ищец – [***]. Категоричен е, че
почерка и подписа под заявление за щета и декларация за настъпване на застрахователно
събитие, подадени пред застрахователя му също са негови.
Показанията на св. Г., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени негови възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите
писмени доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната
автотехническа експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-
следствената връзка с описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от
пътя, на който се е случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното
платно и характеристиките на препятствието /голяма по размери дупка, разположена на 50-
60 см. от левия бордюр на [***] с дълбочина около 10-12 см.). Свидетелят Г. е посочил пред
застрахователя си и свидетел-очевидец на произшествието в лицето на свой служител С.М.,
който собственоръчно и срещу подпис е декларирал мястото, датата и подробности около
пътния инцидент.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. Г., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС са „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, по [***] срещу № [***], като видимите щети са
и отразените в уведомлението за щета до ищеца – предна лява гума и предна лява джанта.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 28.03.2023 г.
произшествие, като стойността необходима за възстановяване на автомобила, на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 414,53 лв., която сума надвишава изплатената такава от
ищеца на застрахования собственик (266,02 лв.).
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“ на застрахователя. Видно от изготвените експертизи от ищеца,
дължимото и изплатено застрахователно обезщетение по метода „експертна оценка“ възлиза
на сумата от 266,02 лв., от която сума призната за нова гума е 212,75 лв., а 53,27 лв.
4
съставлява призната сума за ремонт на джанта по експертна оценка, като именно тази сума
(от 266, 02 лв. общо) е била преведена на застрахованото лице на 31.03.2023 г. и съответно
щетата е била приключена.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от [***] и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани. Недоказано остана и твърдението на
ответника за друг, различен от описания в Протокола за ПТП и свидетелските показания на
св. Г., механизъм на ПТП.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
в уведомлението за щета и представен в показанията на разпитания като свидетел водач на
увредения автомобил Б. Г., в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „Мерцедес CLS 350“,
рег. № [***], се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на
настъпване на произшествието и щетите са в пряка причинна връзка с настъпилото на
28.03.2023 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 414,53 лв., която
сума надвишава реално изплатената такава от ищеца на застрахования при него собственик
на автомобила, от 266,02 лева с ДДС, явяваща се пазарна оценка на щетите, поради което и
възражението на ответника, че ищеца е заплатил прекомерно високо обезщетение за
процесните щети, се явява неснователно.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и
главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „Мерцедес CLS 350“, рег. №
[***], за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско Стандарт“ съгласно приложената по делото застрахователна полица. В
периода на покритие на застраховката, на 28.03.2023 г., застрахованият автомобил
претърпял ПТП, с което се реализирал покритият по застраховката риск – „пътно
транспортни произшествия по време на движение и/или в паркирано състояние“.
5
Видно от приложените по делото договор за застраховка „Каско“ и ОУ на ищеца,
неоспорени от ответника, покрит риск на застрахованите са „ щети по време на движение
на МПС и/или паркирано положение“ в която хипотеза попада и риска от попадане в
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/, като не са налице и предвидените в
договора и ОУ „Общи изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка в на пътното платно/ при движение по
[***] пред № [***] в гр. София. Процесното МПС се е движело в лявата част на пътното
платно, тъй като цялата дясна половина е заета от паркирани автомобили и при опит да
паркира пред дома си е попаднал с предна лява гума, в дупка с размери от 50-60 см. дължина
и 10-12 см. дълбочина, при което предна лява гума била увредена до степен за подмяна, а
предна лява джанта в лека степен деформирана (ожулена).
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 266,02 лева, определено по „експертна
оценка“.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
6
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на [***], чието е и задължението за стопанисването му, респ. за поддръжката и
ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от отговорните служители
в [***], представлява противоправно и виновно поведение, изразяващо се в бездействие,
във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената им работа, което предвид
събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната САТЕ, е в причинна
връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за доказан по делото
фактическия състав на нормата на чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 414,53 лева и надвишава изплатеното от застрахователя
обезщетение.
Предвид диспозитивното начало, съдът ще следва да присъди претендираното от
ищеца обезщетение до размер от 266,02 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца размер на 266,02 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско Стандарт“,
нито пък ответника проведе успешно доказване на възложените му в тежест факти относно
твърдяното от него поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което
същият е допринесъл за настъпването на ПТП.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 266,02 лв.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 830,00 лева, от
които 50 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лева за депозит за свидетел,
както и 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложените мотиви и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното
уважаване на претенцията, на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски в размер на 830,00 лева. за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА [***], [***], представлявана от ... да заплати на [***], ЕИК [***], на
основание на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ вр. с чл.49 от ЗЗД сумата в размер на общо
266,02 лева, представляваща регресно обезщетение за нанесени щети на лек автомобил
марка „Мерцедес CLS 350“, рег. № [***], настъпили в резултат на реализирано на
28.03.2023г. ПТП – попадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, по
[***] пред № [***] в гр. София, ведно със законната лихва считано от 25.05.2023г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [***], [***], представлявана от ... да
заплати на [***], ЕИК [***] сумата 830,00лв., представляваща съдебни разноски, сторени в
настоящото производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8