№ 25
гр. Ямбол, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Невена Ив. Несторова
при участието на секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно
наказателно дело № 20212330201012 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Т. Т. ЕГН: ********** от с.*** против
Наказателно постановление № 21-0813-001543/03.09.2021 г., издадено от Началник
сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с 326з-
1985/12.11.2019 г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.638 ал.2 пр.1 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ на жалбоподателят е наложено
административно наказание глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.438 ал.1 т.1
от КЗ. Със жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление,
предвид това, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в
дописване на АУАН, че нарушението е извършено повторно, без да се сочат
основанията за това. Твърди се, че състава на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ не съдържа израза
„повторно“ нарушение. Излагат се доводи, че неправилно АНС е приел, че
извършеното нарушение не е маловажен случай, тъй като след два часа нарушението е
било отстранено.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, като
жалбата му се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. Н. от
АК-Ямбол по изложените в жалбата съображения и се моли за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Претендира се присъждане на направените в
производството разноски за адвокатско възнаграждение, като от договора за правна
защита и съдействие е видно, че се претендират такива в размер на 300 лв.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител –
1
юриск. Андонова оспорва жалбата, като счита, че АУАН и НП са законосъобразно
издадени, като не се касае за маловажен случай на административно нарушение.
Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 18.08.2021 год. жалбоподателят М. Т. Т. управлявал собствения си лек
автомобил „Мерцедес С“ с рег. № *** по път I-7, км.245 на територията на община
Тунджа. В 16.39 часа жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на сектор
Пътна полиция при ОДМВР гр.Ямбол. При проверката било установено, че за
управляваният от жалбоподателя автомобила няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за превозното средство. За
констатираното нарушение, на жалбоподателят Т. бил съставен АУАН серия GA №
400305/18.08.2021 г. за нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, който му връчил срещу
подпис, като същият не направил възражения при съставянето му. В акта
актосъставителят е дописал, че нарушението е повторно в рамките на една година. При
тази фактология административнонаказващият орган преценил, че деянието
извършено от жалбоподателят следва да бъде административно санкционирано, като
издал НП 0813-001543/03.09.2021 г., предмет на настоящата проверка. В
обстоятелствената част е описал фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН и
преценил, че Т. е нарушил чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и му наложил глоба в размер на 800 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
актосъставителя М. и на свид. К. и приобщените към доказателствения материал по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от
надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът възприе изцяло изложената защитна теза, свързана с допуснати
съществени процесуални нарушения. При запознаване с АУАН веднага прави
впечатление вмъкнат ръкописен текст. В АУАН допълнително е изписан с химикал
текста „повторно в рамките на една година“. Безспорно се установи, че текста е
дописан от актосъставителят М., но това е недопустимо. Дори и да се приеме, че
жалбоподателят е бил запознат с това дописване, не са налице доказателства, от които
да се установи, че действително нарушението е повторно. Това е сторено за първи път
2
в НП, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност с
влязло в сила НП № 20-08113-001364/11.09.2020 г., в сила от 13.10.2020 г.
На следващо място, АУАН е съставен на 18.08.2021 г. , след което на 03.09.2021
г. е изписан ръкописен текст с глоба 800 лв. Този ръкописен текст е без отбелязвания,
от които да става ясно кой го е изписал и по каква причина. Положеният подпис не е
ясно на кого е. Това дописване, направено последващо, не е доведено до знанието на
жалбоподателя, който не е в състояние да разбере причината, смисъла и последиците
от дописването. Определена е глоба 800 лв., което е недопустимо да бъде сочено в
АУАН. Съгласно процедурата, актът, ведно с доказателствата и възраженията на
санкционираното лице, следва да бъдат обсъдени от АНО, който след преценка да
издаде НП и да определи размера на санкцията - имуществена санкция или глоба.
Определяне на глоба преди произнасяне на АНО е грубо нарушение на процедурата и
грубо нарушаване на правата на лицето, визирано като нарушител.
Следва отново да се подчертае строго формалния характер на
административнонаказателното производство и значението, което имат АУАН и НП в
него. Те определят рамките на процеса и трябва стриктно да отговарят на
изискванията, визирани в закона. По каква причина в случая е допуснато безразборно
писане не е установено, но е създадена предпоставка за съмнение относно
законосъобразното провеждане на производството, накърнени са правата на
административноправния субект, срещу което той основателно е възразил. Посочените
пороци са неотстраними в съдебната фаза на производството. Наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, без да се разглеждат
въпросите по същество на правния спор, включително и този относно неприлагането
на чл.28 от ЗАНН.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.4 вр. ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143
от АПК вр. чл.18, ал.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед направено искане в тази насока, жалбоподателят има право
на разноски в размер на 300 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0813-001543/03.09.2021 г., издадено от
Началник сектор към ОДМВР Ямбол, с-р Пътна полиция Ямбол, упълномощен с 326з-
1985/12.11.2019 г. на Директора ОДМВР-Ямбол, с което на М. Т. Т. ЕГН ********** с
адрес с***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.2 пр.1 вр. чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.438 ал.1 т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Ямбол да заплати на М. Т. Т. ЕГН: ********** от с.***
3
направените по делото разноски в размер на 300 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4