№ 639
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. ГЕОРГИЕВА Административно
наказателно дело № 20211110208223 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) №СО-ЗЗ-Б-21-04-
058/12.04.2021 г. на за кмет на Столична община, с което на Б. К. АЛ. на
основание чл.209А, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 (триста лева) лв. за
извършено административно нарушение по чл.209А, ал.3 от ЗЗ, във вр. с т.I.7
на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
С жалбата се твърди, че правната квалификация в акта е неправилна, тъй
като не е посочена т.I.7 от Заповедта на министъра на здравеопазването, в НП
е допълнена правната квалификация, твърди се сгрешено име в наказателното
постановление. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се
представлява.
За органа издал наказателното постановление, в съдебно заседание се
явява процесуален представител, който оспорва жалбата и по същество
пледира за оставянето й без уважение и потвърждаване на НП като правилно
и законосъобразно, при установеност на нарушението от събраните
доказателства, като намира, че е налице допусната техническа грешка, но на
1
три места, включително при налагане и определяне размера на наказанието е
посочено точно името на нарушителката. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
От относимите по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът установи следното:
С Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България е обявено в страната извънредно положение. Съгласно чл.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. Министърът на
здравеопазването освен по Закона за здравето може да въвежда и други
временни мерки и ограничения, определени в закон.
Съгласно Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки в Република
България, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., една от които е под №I.7 в
същата, а именно: „Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение
№ 3.“
Жалбоподателката Б. К. АЛ. се намирала на 05.02.2021 г. около 18:05 часа в
гр. София, МОЛ „С.“, находящ се на бул. „С“ №48, търговски обект LC
WAIKIKI, което е закрито обществено място, където работела. По това време
на проверка за спазване на противоепидемичните мерки били служители на
столичен инспекторат при Столична община, сред които била и свидетелката
М.. Проверката била въз основа на Заповед №СОА-20-РД09-2661/22.10.2020
г. на кмета на СО с цел недопускане разпространението на КОВИД-19 на
територията на СО. Проверката се извършвала съвместно със служители на
общинска полиция. По време на проверката било установено, че А. и още две
от служителките в магазина имат неправилно поставени маски, като
конкретно лицето имало поставена маска под носа над устата и под
2
брадичката
На 05.02.2021 г. бил съставен на жалбоподателката акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) от ИСКР. ИСКР. М. – инспектор при
Столична община, столичен инспекторат, за това, че на същата дата около
18:05 часа в гр. София, МОЛ „С.“, находящ се на бул. „С“ №48, търговски
обект LC WAIKIKI, което е закрито обществено място жалбоподателката не е
изпълнила въведена противоепидемична мярка със заповед на министъра на
здравеопазването на Република България, като нямало поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, която покрива носа и
устата. Нарушението е с правна квалификация по чл.209а, ал.1 от Закон за
здравето. Съставен й е лично и е връчен на лицето, което е вписало в същия
възражение.
Разпитана в качеството на свидетел актосъставителката М. излага изцяло
показания в подкрепа на констатациите по акта. Видно от т.7 на Заповед рег.
№СОА20-РД09-2654/22.10.2020 г. на кмета на СО са определени и
инспекторите, като лица, които могат да съставят АУАН по чл.209а, ал.3 от
ЗЗ.
Въз основа на съставения АУАН зам. кмета на СО, като заместваща
кмета на СО възложено й със Заповед №СОА21-РД15-4337/12.04.2021 г. на
кмета на СО е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
основание чл.209А, ал.1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 300 лв. за
нарушение на чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7 на Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от приетите
писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на
свидетеля М., дадени непосредствено пред съда в хода на съдебното
следствие. Съдът кредитира доказателствата, които са относими към фактите
от предмета на доказване, като обективни, логични и непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законния седмодневен
срок (процесното наказателно постановление е връчено на 21.04.2021 г., а
жалбата е подадена на 27.04.2021 г.) и от лице с правен интерес да обжалва
3
наказателното постановление, като същата се явява и основателна, по
следните съображения:
АУАН, както и процесното НП са съставени, респективно издадени от
оправомощени за това лица. Като акта е съставен от съответното длъжностно
лице по чл.209А, ал.3 от ЗЗ – определено със заповед на кмета на СО, а НП е
издадено от заместващия кмета на СО, който попада в кръга на лицата,
притежаващи компетентност да издава наказателни постановления по чл.
209а, ал. 4 от Закона за здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от
Закона за здравето, при непосредствена опасност за живота и здравето на
гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1,
с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява
извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна
област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. Със заповед
№ РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването са въведени
редица противоепидемични мерки в Република България, считано от
01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., една от които е под №I.7, а именно: „Всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни
средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики,
национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат
достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции,
търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.“
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от
директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв.
4
Съдът, при изпълнение на функцията си за преценка на
законосъобразността на административно-наказателната процедура и във
връзка с изложените от жалбоподателя съображения, като разгледа АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, с изискванията на
ЗАНН, указващите задължителните реквизити на тези актове и редът за
съставянето им, намира следното:
На първо място в АУАН се сочи, че нарушението е с правна квалификация
по чл.209А, ал.1 от ЗЗ, докато в атакуваното НП се сочи, че същото е по
чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7 на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването. Предвид което следва да се посочи, че в акта
не е конкретизирана нарушената правна норма в достатъчна степен, така че
лицето, срещу което е съставен същия да разбере в извършването на какво е
административно нарушение е обвинен, че е извършил, за да може в пълен
обем да реализира правото си на защита.
От друга страна нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено, какво предвижда приложение № 3
на визираната в НП заповед. Това е от значение за реализиране правото на
защита на административно-наказаното лице, доколкото се установи от
доказателствата, които бяха събрани в хода на съдебното следствие и се
кредитират, че същата е имала поставена предпазна маска, но същата не е
била съгласно изискванията на посочената заповед на министъра на
здравеопазването, като начина за поставяне е посочен именно в приложение
№ 3 на същата заповед. Но това обстоятелство, а именно неизпълнение на
посоченото в приложението не е посочено нито в АУАН, нито в процесното
НП. Нещо повече липсва и изрично словесно описание в тази насока, а
именно, че се касае за неправилно и несъответно поставяне на защитна маска
за лице от конкретното лице.
Съдът намира, че е основателно и възведеното в жалбата посочване като
извършител на административното нарушение „лицето В.Е.Б.“, а не
жалбоподателката. Фактът, че на три отделни места в НП е посочена
жалбоподателката не води до извод, че не е нарушено правото на защита,
тъй като за автор на административното нарушение се твърди извършител
друго лице, а не А..
Посочените по-горе нарушения на процесуалните правила са съществени,
5
тъй като, ако не биха били допуснати би последвало и друго решение на
въпроса или както е в конкретния случай водят до ограничаване правата на
страните, в която и да е фаза на процеса, в случая тези на жалбоподателя на
защитата в рамките на административно-наказателното производство.
С оглед на горното, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно изцяло.
От жалбоподателят не се претендират разноски до приключване на делото в
първата инстанция, като крайният момент, в който могат да бъдат поискани
такива е устните състезания, по аргумент от чл.80, ал.1 от ГПК, към която
препраща разпоредбата на чл.144 от АПК, към която пък препраща
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, поради което и съдът не се произнася по
същите.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №СО-ЗЗ-Б-21-04-058/12.04.2021 г. на
за кмет на Столична община, с което на Б. К. АЛ. от гр. София, на основание
чл.209А, ал.1 от ЗЗ е наложено административно наказание глоба в размер на
300 (триста лева) лв. за извършено административно нарушение по на
чл.209А, ал.1 от ЗЗ, във вр. с т.I.7 на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на основанията предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6