№ 4490
гр. С., 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110125378 по
описа за 2021 година
обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради
уволнението с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от Кодекса на труда във връзка с чл.
225, ал. 1 от същия кодекс, разгледани по реда на БЪРЗОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО,
уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от
същия кодекс.
Ищецът Г. П. В. ЕГН**********, живеещ в гр. В. на ул. „С. на етаж IХ в апартамент LI, с
адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Д. чрез
пълномощницата адвокат П.К. А. сочи, че заемал длъжността “склададжия” в ответното „М. със
седалище и адрес на управление в гр. П. на ул. „Я.“ №44, представлявано от управителя Й., с адрес
за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. П. на ул. „И. на етаж II в офис . чрез
пълномощницата адвокат Н. за времето от 30. IХ. 2020 година до 01. III. 2021 година. Сочи още,
че работодателят издал заповед, с която прекратил трудовото правоотношение на основание чл.
325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда: по взаимно съгласие, изразено писмено. Ищецът отрича да е
давал такова съгласие.
Искането е съдът да постанови решение, с което:
уволнението на ищеца да бъде признато за незаконно и да бъде отменено;
ищецът да бъде възстановен на предишната работа;
да му бъде присъдено:
4 379.65 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а
именно от 01. III. 2021 година до 01. IХ. 2021 година;
82.73 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето до 06. V. 2021 година
включително;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 07. V. 2021 година
до окончателното изплащане.
направените по делото разноски.
1
Процедурата по чл. 311, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изпълнена, като
едномесечният срок за отговор изтича на 28. VІ. 2021 година. В този срок работодателят представя
отговор и оспорва предявените искове. Ответникът твърди, че исковата молба била подадена след
изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Страните постигнали действително
съгласие за прекратяването на трудовия договор. На 27. VІII. 2021 година ответникът представя в
съда молба, с която прави възражение за местна неподсъдност на делото. Иска Софийският
районен съд да прекрати делото да го изпрати на Пазарджишкия районен съд. В единственото
открито съдебно заседание, проведено по делото, съдът отхвърля искането.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По отношение на сключването на трудовия договор:
На 30. IХ. 2020 година в гр. П. страните в настоящото производство сключват представен
по делото с исковата молба трудов договор №.. По силата на договора ищецът заема в ответното
дружество длъжността “склададжия”. Горното обстоятелство не се оспорва от ответника.
2. По отношение на прекратяването на трудовия договор:
На 01. ІII. 2021 година Управителят на ответното дружество издава Заповед №93, с която
прекратява трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса
на труда – по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Заповедта е представена по
делото с исковата молба.
3. По отношение на започването на друга работа след прекратяване на процесното
трудово правоотношение:
На 10. ІII. 2021 година в гр. В. „Б. със седалище и адрес на управление в гр. В. на ул. „Х.,
представлявано от управителката М., сключва с ищеца трудов договор №3. По силата на договора
ищецът заема в дружеството длъжността “административен персонал - организатор”.
На 12. ІV. 2021 година Управителката на „Б. издава Заповед №2, с която прекратява
трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда – поради
завършване на определената работа.
Трудовият договор и заповедта са представени по делото с исковата молба.
На 02. VІII. 2021 година В. „Бюро по труда“ издава служебна бележка с изходящ №.,
според която ищецът е бил безработен за времето от 13. IV. 2021 година до издаването на
служебната бележка. Бележката е представена по делото с молба на ищеца, постъпила в съда
на 05. VІII. 2021 година.
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По спазването на срока за предявяването на иска :
Според чл. 358, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 358, ал. 2, т. 1 от същия
кодекс исковете по трудови спорове за прекратяване на трудовото правоотношение се предявяват
в двумесечен срок, който тече от деня на прекратяването. Съдът следи за спазването на срока
служебно.
2
В настоящия случай трудовият договор е прекратен със заповед, връчена на ищеца на 01.
ІII. 2021 година, затова съдът приема, че срокът изтича на 05. V. 2021 година (сряда, първи работен
ден след неработния 01. V. 2021 година) по силата на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с ал. 6 от същата разпоредба. Исковата молба постъпва в пощата на 05. V. 2021
година, за което явства и товарителница №. на куриерска фирма „Е.“, представена по делото с
молба на ищеца от 05. VIII. 2021 година. Затова съдът счита, че искът е предявен в срок.
2. По иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяна на заповедта, с която
трудовото правоотношение е прекратено, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда:
Трудовият договор се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, без
която и да е от страните да дължи предизвестие, по силата на чл. 325, ал. 1, т. 1, изречение I от
Кодекса на труда. Изречения II и III от същата разпоредба уреждат постигането на съгласие между
работника и работодателя:
едната от страните отправя до другата предложение в писмена форма;
страната, към която е отправено предложението може:
да го приеме или отхвърли изрично, отново в писмена форма, в 7-дневен срок от
получаването му, като уведоми другата страна за това или
да не предприеме никакви действия, в който случай се смята, че предложението не е прието.
Съдът счита, че за да се постигне целеният ефект на прекратяване на трудовото
правоотношение, волеизявленията и на двете страни следва да са направени в писмена форма.
Такава форма е необходима за тяхната действителност, предвид изричното изискване на закона за
това. Устното прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие не може да има. В такъв
смисъл е и правната доктрина – професор Васил Мръчков, „Трудово право“, издание на
издателство „С.“ от 1.8 година, страници CDXCVII-CDXCVIII.
Наличието на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и
подписването на тази заповед от работника или служителя под текст, че е връчена на съответната
дата, не е писмено съгласие на двете страни за прекратяване на трудовото правоотношение по
смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. На първо място тази заповед не представлява
предложение на работодателя, тъй като е безусловно изявление за прекратяване на трудовия
договор. На второ място положеният от работника или служителя подпис под отбелязването в
заповедта, че е получил копие от нея, не е съгласие за прекратяване на трудовия договор. Такова
изявление може да се тълкува единствено и само като удостоверяване на получаването на препис
от заповедта. Следователно, издаването на заповед за прекратяването на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие на страните и връчването на работника или служителя,
само по себе си не представлява съгласие за прекратяване на договора. В такъв смисъл е съдебната
практика – Решение №146, постановено на 07. V. 2013 година от IV гражданско отделение на
Гражданската колегия на Върховния касационен съд на Република България по гражданско дело
№935 по описа на същия съд за 2012 година, с докладчик съдията Боян Цонев.
Настоящият съдебен състав намира, че доказването на постигнато съгласие за прекратяване
на трудовото правоотношение е в тежест на страната, която го твърди, по силата на чл. 154 от
Гражданския процесуален кодекс – в процесния случай, на работодателя. Нито с отговора на
исковата молба, нито в последващ момент от производството доказателства за постигане на такова
3
съгласие не са представени, макар съдът с доклада си да е указал на работодателя, че доказването
на постигнатото съгласие е в негова тежест.
Ето защо предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
3. По иска за присъждане на обезщетение, предявен на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от
Кодекса на труда във връзка с чл. 225, ал. 1 от същия кодекс:
Искът е осъдителен и с него ищецът претендира обезщетение за вредите и загубите, които е
претърпял от оставането без работа поради незаконното уволнение. В настоящия процес се
установиха предпоставките на този осъдителен иск, а именно:
прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в исковата молба основание;
незаконност на уволнението;
обстоятелството, че ищецът не е бил ангажиран по друго трудово правоотношение в период
шест месеца от прекратяване на трудовото правоотношение.
Прекратяването на трудовото правоотношение се установява от обсъдените по-горе
писмени доказателства. Същото не се оспорва и от ответника. Незаконността на уволнението се
установи в настоящото съдебно производство. Ищецът действително е сключил през месец март
2021 година трудов договор, прекратен на следващия месец. От прекратяването му до момента
обаче са изтекли шест месеца, през които няма данни ищецът да е бил страна по трудово
правоотношение. Размерът на обезщетението се установява от трудовия договор, представен с
исковата молба – 850.00 лева месечно или общо 5 100.00 лева за целия шестмесечен период.
Ищецът претендира за сума в по-нисък размер, а именно 4 379.65 лева, която сума следва да му
бъде присъдена.
Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за оставане без работа с правно
основание чл. 225 от Кодекса на труда е основателен и следва да бъде уважен.
4. По иска за обезщетението за забава:
Ищецът претендира и за обезщетение за забава. Настоящият съдебен състав намира, че
лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда се дължи от деня на поканата по
чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите. А ако такава покана не е отправена, както е в
процесния случай, лихва се дължи от деня, в който искът е предявен. В същия смисъл е и
съдебната практика - Тълкувателно решение №3, постановено на 19. III. 1.6 година от Общото
събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд на Република България по
гражданско дело №3 по описа на същия съд 1.5 година, с докладчик съдията Кръстю Яначков.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че акцесорният иск за присъждане на обезщетение
за забава с правно основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите също е основателен и
следва да бъде уважен за времето след предявяването на иска, а за предходния период, посочен
в исковата молба – да бъде отхвърлен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс. според списъка, ищецът е направил разноски от 1 200.00 лева за адвокатско
възнаграждение. По силата на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и
съобразно с уважената част от исковете, съдът следва да осъди насрещната страна да му
възстанови 1 000.00 лева от сума изцяло: предявени са общо три иска два от които са уважени
4
изцяло, а третият - частично.
Ответникът не представя списък на разноските, нито доказателства за платено адвокатско
възнаграждение до приключване на последното открито съдебно заседание, затова съдът не му
присъжда разноски за отхвърлената част на единия от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от Гражданския процесуален кодекс ответникът следва да бъде
осъден да плати държавна такса от общо 225.19 лева (50.00 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
Кодекса на труда и 175.19 лева за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от същия кодекс).
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ПРИЗНАВА уволнението на Г. П. В. ЕГН**********, живеещ в гр. В. на ул. „С. на етаж IХ
в апартамент LI, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул.
„Д. чрез пълномощницата адвокат П.К. А. за незаконно и ОТМЕНЯВА Заповед №93,
издадена на 21. IIІ. 2021 година от Управителя на „М. със седалище и адрес на управление в
гр. П. на ул. „Я.“ №44, представлявано от управителя Й., с адрес за призоваване и
връчване на съобщения и книжа в гр. П. на ул. „И. на етаж II в офис . чрез
пълномощницата адвокат Н., като незаконосъобразна.
2. ОСЪЖДА „М. със седалище и адрес на управление в гр. П. на ул. „Я.“ №44, представлявано
от управителя Й., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. П. на
ул. „И. на етаж II в офис . чрез пълномощницата адвокат Н. да плати на Г. П. В.
ЕГН**********, живеещ в гр. В. на ул. „С. на етаж IХ в апартамент LI, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Д. чрез
пълномощницата адвокат П.К. А. следните суми:
4 379.65 лева обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а
именно от 01. III. 2021 година до 01. IХ. 2021 година;
законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 07. V. 2021 година
до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на „М. със седалище и адрес на управление в гр. П. на
ул. „Я.“ №44, представлявано от управителя Й., с адрес за призоваване и връчване на
съобщения и книжа в гр. П. на ул. „И. на етаж II в офис . чрез пълномощницата
адвокат Н. да плати на Г. Г. П. В. ЕГН**********, живеещ в гр. В. на ул. „С. на етаж IХ в
апартамент LI, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул.
„Д. чрез пълномощницата адвокат П.К. А. 82.73 лева мораторна лихва върху
обезщетението за оставане без работа поради уволнението по чл. 225 от Кодекса на труда за
времето до 06. V. 2021 година включително.
3. На основание чл. 242 от Гражданския процесуален кодекс ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта относно обезщетението по чл. 225 от Кодекса на труда.
4. ОСЪЖДА „М. със седалище и адрес на управление в гр. П. на ул. „Я.“ №44, представлявано
от управителя Й., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. П. на
ул. „И. на етаж II в офис . чрез пълномощницата адвокат Н. да плати:
на Г. П. В. ЕГН**********, живеещ в гр. В. на ул. „С. на етаж IХ в апартамент LI, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Д. чрез
пълномощницата адвокат П.К. А. разноски в размер на 1 000.00 лева;
5
на ДЪРЖАВАТА такса в размер на 225.19 лева + 05.00 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист.
5. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
6. Ако някой от участниците в производството:
е дал съгласие да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
а
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции по реда на чл. 38,
ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от същия кодекс и
а
това съгласие не е оттеглено по реда на чл. 38, ал. 4 от Кодекса или
е извършил процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие по реда на чл.
а
38, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, това съгласие не е оттеглено по реда на чл.
а
38, ал. 4 от същия кодекс,
съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на посочения електронен адрес по реда на чл. 38, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
7. В случай че някой от участниците в производството е дал съгласие да приема електронни
изявления и електронни документи от съда връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния
начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на изтеглянето му от адресата, в случай че бъде
а
изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, на основание чл. 41, ал. 1, изречение I от
Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от
информационната система на портала, подпечатан с квалифициран електронен печат на съда
с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3,
т. 1 от същия кодекс.
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне, в
а
случай че не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане на основание чл. 41, ал.
1, изречение II от Гражданския процесуален кодекс и по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
докладна записка.
8. В случай че някой от участниците в производството е извършил процесуално действие в
единния портал за електронно правосъдие връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния
начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на потвърждаване на получаването му от
адресата, в случай че горното бъде извършено в 7-дневен срок от изпращането на
а
съобщението, на основание чл. 41, ал. 2, изречение I от Гражданския процесуален кодекс и
по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ потвърждението.
Ако получаването на съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане на
а
основание чл. 41, ал. 2, изречение II от Гражданския процесуален кодекс ДА СЕ
ИЗВЪРШИ следното:
по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка;
съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред.
9. Ако някой от участниците в производството:
6
не е дал съгласие да приема електронни изявления и електронни документи от съда по
делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции по реда на
а
чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс или това съгласие е оттеглено по реда на
а
чл. 38, ал. 4 от същия кодекс;
не е извършил процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие по реда на
а
чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, това съгласие е оттеглено по реда на чл.
а
38, ал. 4 от същия кодекс или получаването на съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, не бъде потвърдено в 7-дневен срок от
неговото изпращане,
връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако лицето е посочило такива по реда
на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от лицето;
на адресите, на които лицето е получавало призовки или съобщения в течение на
производството;
2. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
3. Ако лицето не се открие на някой от адресите, нито се открие друго лице, съгласно да
получи съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че последното не живее там от
управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, лицето ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с
интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден.
4. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на ответното дружество от
Търговския регистър.
5. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако юридическото лице е посочило
такива по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от юридическото лице;
на адресите, на които юридическото лице е получавало призовки или съобщения в течение
7
на производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
6. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
7. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
8. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс,
решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8