№ 2935
гр. София, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елена И.
Членове:Иванина Ив. Пъстракова
ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Елена И. Въззивно гражданско дело №
20231100509646 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 10930 от 24.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 49 112/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 155 състав е признато за установено на основание чл.422 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1
ЗЗД, че „Алекто груп“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* сумата 372,81 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода: м.04.2014 г. – м.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
20.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както сумата 24,96 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.04.2017
г. по гр.д.№ 16 775/2017 г. на СРС, 43 състав.
Със същия съдебен акт „Алекто груп“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 75,00 лева – разноски за заповедното
производство и 800,00 лева – разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответника „Алекто груп“ ЕООД,
гр.София. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно поради допуснато при
неговото постановяване съществено нарушение на материалния закон; че изводите на
първоинстанционния съд са в противоречие с нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ, а по делото е
доказано, че ответникът е титуляр на правото на собственост на обект в сграда – етажна
собственост, както и че в случая е налице специална законова уредба, която изключва
приложението на субсидиарния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД. Сочи се и че единствено
обогатяването без основание и то за чужда сметка е релевантно към фактическия състав на
чл.59 ЗЗД, както и че СРС е приложил неправилно посочената разпоредба.
Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго
такова, с което да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира присъждането на
разноски по делото.
Ответникът по въззивната жалба – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока
1
по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на същата, с който жалбата е оспорена като
неоснователна. Релевира съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно
константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и
обосновано решение в обжалвания от ответника съдебен акт, както и че твърденията за
неправилност на решението произтичат от неправилно, разширително тълкуване и по
аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Навежда
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Претендира присъждането на разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД не е взело
становище по жалбата.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса,
в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ №
1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо, както и че настоящият казус не попада в двете
визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, предвид което следва да се обсъдят
релевираните от жалбоподателя доводи относно неговата правилност.
Първоинстанционният съд е сезиран при условията на обективно съединяване с
положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с
чл.415, ал.1 ГПК и чл.59 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1
ЗЗД за признаване със сила на присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжника
главно и акцесорно вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с
подаденото възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т. см. и решение № 246/
11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 89/02. 06.2011 г. по т.д.№
649/2010 г. на ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО на
ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да установи в това
производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от които произтича вземането
му, както и неговата ликвидност, изискуемост и размер, а на ответника – фактите, които
изключват или погасяват това спорно право.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. По силата на § 1, т.33а ДР на ЗЕ – в
ред. в сила от 17.07.2012 г., небитов клиент е този, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водос-
набдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ – в ред. от ДВ бр.47/21.06.2011 г., продажбата на
топлинна енергия за небитови нужди се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия за стопански нужди, след изм. с ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г. – за
небитови нужди. Това е предвидено и в чл.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.София,
одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, действащи към исковия период. От
представеното по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 105, том № І, рег.№ 3020, дело № 93 от 09.04.2014 г. на нотариус В.М., рег.№ 053 на
Нот.камара, неоспорен в процеса, се установява, че процесният имот – магазин № 3, находящ
се в гр.София, район „Слатина“, ул.“*********, вх.“А“, приземен етаж, с площ от 40,70 кв.м.
– преустроен заедно с още три обекта в аптека, съгласно екзекутив към архитектурен проект,
одобрен на 03.04.2014 г. на СО, е придобит от „Алекто груп“ ЕООД на посочената дата, като
е безспорно, че този имот е предназначен за задоволяване на нежилищни нужди, с оглед на
което топлоснабдяването на същия се извършва при условията на чл.149, ал.1 ЗЕ. В
производството не се спори, че за процесния период такъв писмен договор не е сключван
между главните страни по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно
2
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови нужди. При
липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставена
топлинна енергия и извършена услуга „дялово разпределение” на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че
всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание
включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това
разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на
спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на договор за
продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142, ал.2
ЗЕ за процесния имот, но въпреки това такава е ползвана предвид данните от представените
доказателства за собственост и от третото лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД за времето
от 09.04.2014 г. до 30.04.2015 г. Като не е заплатил нейната стойност ответникът е спестил
разходи, които е следвало да направи.
Съгласно заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж.Митева,
кредитирано от съда като обективно, обосновано и компетентно изготвено, в исковия
период сградата, в което се намира процесният имот, е била топлоснабдена и на същия е
доставяна топлинна енергия, която е била консумирана, като размерът на количеството
доставена за имота на жалбоподателя топлинна енергия за отопление и БГВ за периода:
09.04.2014 г. – 30.04.2015 г. възлиза на сумата 162,20 лева. С оглед поясненията на вещото
лице, дадени по реда на чл.200, ал.2 ГПК, всички документи, изготвени във връзка с
отчитането и разпределението на топлинната енергия, касаят един и същ абонаментен номер
- № *********, който съгласно акта за разпределение на кубатурата е посочен като магазин
№ 3.
С тази сума жалбоподателят-ответник се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
което е довело до неговото обедняване в същия размер, като обедняването и обогатяването
произтичат от един и същи факт – обстоятелства, които обуславят наличието на
предпоставките за приложението на нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД и основателността на
заявения от „Топлофикация София” ЕАД иск за заплащане на обезщетение по разглеждания
ред относно главното вземане за топлинна енергия за посочения период.
В производството пред СРС не са събирани гласни доказателства, нито са представяни
писмени такива за ползването на процесния топлоснабден недвижим имот от ответното
дружество в периода от 01.04.2014 г. до 08.04.2014 г. вкл. и от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Тъкмо обратното, от приложения нотариален акт е видно, че ответникът е придобил правото
на собственост върху процесния имот на 09.04.2014 г., като не са налице данни преди този
момент същият да е упражнявал фактическа власт върху него, съотв. от приложения главен
отчет за отоплителен сезон: 01.05.2015 г. - 30.04.2016 г. се констатира, че процесният магазин
№ 3 в този период се е ползвал от третото за спора лице „А.П.“ ЕООД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, предвидени с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна в същия е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания, което в случая не е направено от
страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС относно обсъжданите
обстоятелства.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ответното дружество не се е обогатило без
основание за сметка на ищеца, което да е довело до неговото обедняване в същия размер
относно търсеното като главница вземане за периода от 01.04.2014 г. до 08.04.2014 г. вкл. и
от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Предвид изложеното искът по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.59,
ал.1 ЗЗД се явява доказан по основание и размер за сумата 162,20 лева за времето от
09.04.2014 г. до 30.04.2015 г., с оглед на което обжалваното решение на СРС следва да бъде
потвърдено в тази му част.
В останалата част – по пълния предявен размер от 372,81 лева и за периода от
01.04.2014 г. – 08.04.2014 г. вкл. и от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. разглежданата претенция е
неоснователна и подлежи на отхвърляне. Предвид което атакуваното решение в тази част
следва да бъде отменено като неправилно и вместо това – да бъде постановено решение за
отхвърляне на претенцията за обезщетение за неоснователно обогатяване, за посочената
сума и период.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
3
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение,
какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора. В хипотезата на чл.59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на
благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.
Вземането за обезщетение за мораторна лихва при общия фактически състав на
неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника,
която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора. Поканата за
заплащане на обезщетение има значение за определяне на началния момент, от който
длъжникът изпада в забава и ще дължи обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва върху сумата, с която неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3
034/2015 г. на ВКС, IV ГО; решение № 218/29.12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I ГО;
решение № 48/10.09.2012 г. по т.д.№ 237/2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г.
по гр.д.№ 1769/2009 г. на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№ 396/2011 г. на
ВКС, II ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. По делото от страна на ищцовото
дружество не е представена покана, връчена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което исковата претенция по чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 24,96 лева и период: 15.06.2014 г. –
07.03.2017 г. се явява неоснователна.
В случая не намират приложение Общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр.София, тъй като
главното вземане на ищеца черпи своето основание от института на неоснователното
обогатяване, а не от сключен между страните договор, действащ в исковия период.
Поради несъвпадане на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд по отношение изхода на спора по иска с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД атакуваното решение по
отношение на тази претенция следва да бъде отменено и вместо това – да бъде постановено
решение за отхвърляне на този иск.
При приетия изход на спора първоинстанционното решение трябва да бъде отменено и
в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
първоинстанционното производство за разликата над сумата от 326,22 лева, както и
разноски за заповедното производство за разликата над сумата 30,58 лева.
Съобразно уважената част от жалбата на жалбоподателя-ответник се дължат по реда
на чл.78, ал.1 ГПК за въззивното производство сумата 148,06 лева, от които: 29,61 лева –
държавна такса и 118,45 лева – адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.78, ал.3
ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 177,67 лева.
Размерът на адвокатското възнаграждение за въззивната инстанция е определен при
условията на чл.78, ал.5 ГПК на 200,00 лева предвид своевременно наведеното възражение
за прекомерност от ищеца, което съдът намира за основателно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора, която е минимална, обема на осъществената защита
във въззивното производство, касаещ подготовката и изготвянето на жалба и молба-
становище, без доказателствени искания и без осъществено процесуално представителство.
Съгласно решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС и
решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС минималните размери на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдС не се прилагат.
При приетия изход на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски
за въззивната инстанция съразмерно с отхвърлената част от жалбата на основание чл.78, ал.3
във връзка с ал.8 от ГПК в размер на 40,78 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 10 930 от 24.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 49 112/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 155 състав – в частта, с която е признато за установено на основание
4
чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.59 ЗЗД, че „Алекто груп“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* разликата над сумата от
162,20 лева до сумата от 372,81 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, както и за периода от 01.04.2014 г. до 08.04.2014 г. вкл. и от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2017 г. до
окончателното й изплащане; – в частта, с която е признато за установено на основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД, че „Алекто груп“ ЕООД, ЕИК
********* дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата 24,96 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.04.2017
г. по гр.д.№ 16 775/2017 г. на СРС, 43 състав, както и в частта, с която на основание чл.78,
ал.1 ГПК „Алекто груп“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД
разноски в исковото производство за разликата над сумата от 326,22 лева до сумата 800,00
лева и разноски за заповедното производство за разликата над сумата 30,58 лева до сумата
75,00 лева, като вместо това ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23 Б срещу „Алекто груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Манастирски
ливади - Запад“, бул.“България“ № 98, офис 7В, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.59 ЗЗД за признаване за установено, че „Алекто груп“
ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД разликата над сумата от 162,20 лева до сумата
от 372,81 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, както и за
периода от 01.04.2014 г. до 08.04.2014 г. вкл. и от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2017 г. до окончателното й изплащане;
както и предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу „Алекто груп“
ЕООД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415, ал.1
ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че „Алекто груп“ ЕООД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 24,96 лева, представляваща обезщетение за забава,
начислено за периода от 15.06.2014 г. до 07.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.04.2017 г. по гр.д.№ 16 775/2017 г.
на СРС, 43 състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10 930 от 24.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 49
112/2021 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б да ЗАПЛАТИ на „Алекто груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Манастирски ливади -
Запад“, бул.“България“ № 98, офис 7В на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 148,06 лева /сто
четиридесет и осем лева и шест стотинки/ – разноски за въззивното производство, както и на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 177,67 лева /сто седемдесет и седем лева и шестдесет и
седем стотинки/ – разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Алекто груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Манастирски ливади - Запад“, бул.“България“ № 98, офис 7В да ЗАПЛАТИ
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата
40,78 лева /четиридесет лева и седемдесет и осем стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6