РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Перник, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500678 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 78 от 04.02.2023 г. по гр.д. № 978/ 2022 г. на РС Перник,
изменено в частта за разноските, на осн.чл.248 ГПК с определение № 2613 от
25.08.2023 година, на осн.чл.55 от ЗЗД е осъдил
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД (предишно
наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.
„Цариградско шосе” 159, бл.Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на Е. В. Н.,
ЕГН **********, *** и В. В. Р., ЕГН **********, *** сумата в размер на
668.06 (шестстотин шестдесет и осем лева и шест стотинки) лева, събрана на
отпаднало основание, съгласно влязло в сила на 22.11.2021 година решение
№ 36 от 19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 4806/2020 г., по описа на
Районен съд - Перник, потвърдено с Решение № 401 от 22.11.2021г.
постановено по възз. гр. дело № 514/2021г. по описа на Окръжен съд –
Перник, както и сумата в размер на 650.00 (шестстотин и петдесет) лева –
съдебни разноски.
1
Недоволен от решението е останал въззивника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД, който чрез
юрисконсулт Л.Т. излага оплаквания, че решението на РС – Перник е
незаконосъобразно и следва да се отмени. Счита, че ищците не са заплатили
претендираната сума, като представената разписка от Еаsу Рау с наредител В.
Р. не доказвала действително извършване на плащане от страна на ищцата Е.
В. Н.. След като тя не била заплатила лично исковата сума, нямала основание
да претендира връщането й. За въззивника будел недоумение фактът, че
според представената разписка от 09.09.2020 година, след като сумата била
заплатена, ищците първо са предявили отрицателен установителен иск по
гр.д. № 4806/2020 г., по описа на РС Перник, след което осъдителен – по
настоящото производство.
За да постанови решението си, Пернишкият районен съд е приел
следното:
Ищците Е. В. Н. и В. В. Р., чрез адвокат К. П. са предявили иск, с правно
основание чл.55 от ЗЗД срещу „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ АД - за осъждане на ответника да им заплати сумата в размер на
668.06 лева, събрана на отпаднало основание, съгласно влязло в сила на
22.11.2021 г. решение № 36 от 19.03.2021 г., постановено по гр. дело №
4806/2020 г., по описа на Районен съд - Перник, потвърдено с Решение № 401
от 22.11.2021 г., постановено по възз.гр.дело № 514/2021 година, по описа на
Окръжен съд - Перник.
Ищците са наследници на В. Р. Ч., починал на ***, явяващ се
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в ***
и абонат на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, с абонатен № ***. На
31.08.2020 година ищците установили, че токът в жилището е бил прекъснат
от ответното дружество, тъй като негови служители констатирали на
27.02.2020 г., че електромерът бил манипулиран, съгласно съставен
констативен протокол № ***, в резултат на което дължали сумата в размер на
668.06 лева, видно от фактура № *** и констативен протокол от
метериологична експертиза на средство за измерване. Тъй като токът на
ищците бил спрян на 09.09.2021 година, чрез „Изипей“ АД те заплатили
претендираната от „ ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД сума в размер
на 668.06 лева, представляваща цена на преизчислено количеството
електрическа енергия, както и сумата в размер на 19.00 лева за
възстановяване на ел. захранването.
С решение № 36 от 19.03.2021 г., постановено по гр. дело №
2
4806/2020г. по описа на Районен съд – Перник, влязло в сила на 22.11.2021г.
/потвърдено с решение № 401 от 22.11.2021г. постановено по възз. гр. дело №
514/2021 г. по описа на Окръжен съд - Перник/ било признато за установено,
че ищците Е. В. Н. и В. В. Р. не дължат на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГ
АРИЯ” АД сумата от 668.06 лева, представляваща цена на преизчислено
количеството електрическа енергия, начислена въз основа на констативния
протокол № ***, и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №
*** за недвижим имот находящ се в ***.
Районният съд е приел, че след като със сила на пресъдено нещо между
страните е било признато за установено, че процесната сума не е била
дължима към момента на плащането й, основането на което е платена е
отпадно, ответникът неоснователно се е обогатил с нея, поради което
претенцията им се явява основателна.
Първостепенният съд не е възприел и възражението на ответното дружество
за липса на доказателства, че именно ищците са заплатили процесната сума,
тъй като в платежното нареждане, съгласно обичайната практика на
платежните институции е било достатъчно да се впише името на един
наредител, в случая това на ищеца Р., което автоматично приравнявало и
ищцата Н. на добросъвестен платец.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима –
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. Налице е
правен спор между процесуално правоспособни и дееспособни правни
субекти. Налице са положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са налице отрицателните процесуални
3
предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл именно
по предявения осъдителен иск, съобразно представените по делото
доказателства, като ги е обсъдил в пълнота, както и изложените от страните
съображения, доводи и възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Видно от влязло в сила на 22.11.2021 година решение № 36 от
19.03.2021 г., постановено по гр. дело № 4806/2020 г., по описа на Районен
съд - Перник, потвърдено с решение № 401 от 22.11.2021 г., постановено по
възз.гр.дело № 514/2021 година, по описа на Окръжен съд – Перник,
районният и въззивният съд са приели, че процесната сума от 668,06 лева е
била погрешно начислена по партидата на починалия наследодател на ищците
от електроснабдителното дружество, тъй като електромерът е подал
некоректни данни, довели до грешни изчисления не в резултат на външна
намеса, а поради повреда, която не може да се вмени в отговорност на
абонатите – потребители на услугата. Т.е. по предходното гражданско дело не
е било установено, че ищците не дължат на дружеството процесната сума, тъй
като вече е била заплатена от тях, а поради нейната изначална недължимост,
поради което в настоящото производство същите имат правен интерес да
поискат връщане на сумата, с която ответникът неоснователно се е обогатил.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че на 09.09.2020
година ищецът В. Р. е заплатил исковата сума не със съзнанието, че я дължи и
му е била начислена правомерно, а тъй като това е бил единствения начин
към онзи момент да бъде възстановено прекъснатото от ответника
електрозахранване в тяхното жилище. Ирелевантно в тази насока се явява
възражението на въззивника, че не било налице действително плащане,
съответно – основание за връщане на сумата, тъй като не била заплатена
лично от ищцата Е. Н., тъй като от една страна безспорно се установи, че
въпросната сума е била преведена именно за погасяване на погрешно
начислената от енергийното дружество процесна сума, а от друга – въпрос на
вътрешно облигационно отношение и лични уговорки между двамата ищци е
обстоятелството кой от тях я е заплатил, което не касае реципиента досежно
извършения паричен трансфер по основание и размер.
4
Ето защо оплаквания във въззивната жалба се явяват неоснователни, а
атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
В тази насока Пернишкият окръжен съд изцяло възприема мотивите на
първостепенния съд, по реда на чл. 272 от ГПК.
Въззиваемите страни Е. В. Н. и В. В. Р. са сторили разноски пред
Пернишкия окръжен съд в размер на по 400 лева – всеки един от тях за
адвокатско възнаграждение, съгл.списък по чл.80 ГПК, които суми с оглед
изхода по делото, въззивникът следва да бъде осъден да им заплати. Същите
са съобразени с предвидения минимум съгл.чл.7, ал.2, т.1, вр.чл.2, ал.5 от
Наредба № 1 за МРАВ, касаещи два субективно съединени иска, за които се
дължат отделни адвокатски хонорари.
На основание чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/04.02.2023 г., постановено по гр.д. №
978/ 2022 г., по описа на РС Перник, изменено в частта за разноските, на
осн.чл.248 ГПК с определение № 2613 от 25.08.2023 година.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД
(предишно наименование ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД), ЕИК
********* да заплати на Е. В. Н. сумата от 400 лева и на В. В. Р. сумата от
400 лева, представляващи направените от тях разноски пред Пернишкия
окръжен съд за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5