№ 16510
гр. С., 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110108837 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ЗД „Б.И.““ АД срещу С. О. Х..
Ищецът твърди, че на 12.05.2020 г. в района на гр. В.П., на ул. „Л.“ пред блок № 32
ответникът като водач на МПС „М. Ц 220“ с рег. № Н **** АР, собственост на „ПС М.М.“
ЕООД реализирал ПТП с МПС „П.П.“ с рег. № ***** собственост на Ю. И. Х.. Твърди, че
причина за ПТП е поведението на ответника, който загубил контрол върху управлението на
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал паркираното МПС „П.П.“
с рег. № ***** след което се отклонил от проверка за алкохол, като освен това ответникът
бил неправоспособен водач по време на ПТП. За МПС „М. Ц 220“ с рег. № Н **** АР имало
сключена действаща застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество под
формата на застрахователна полица № BG/02/120001119878, като във връзка с ПТП при
ищеца била образувана преписка /щета/ № **********, по която ищецът заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 382,63 лв.
Счита, че с изплащането на застрахователно обезщетение ищецът е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на увреждането. Съобразно изложеното, моли за осъждане на
ответника да заплати сумата в общ размер на 407,63 лв., от които 382,63 лв. - изплатено
застрахователно обезщетение и 25 лв. - ликвидационни разноски, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2024 г. до окончателното плащане на
главницата. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения особен представител, е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва механизма и вината за настъпване на
ПТП, както и че същите се установяват от съставения от органите на КАТ протокол за ПТП.
Оспорва регресната покана да е била връчена на ответника, с оглед възможността да плати
1
доброволно застрахователното обезщетение. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от Протокол за ПТП № 1743030/12.05.2020
г., съставен от С.Н. - младши автоконтрольор при РУ - В.П., ОДМВР - Ш. че на 12.05.2020 г.
в 02:20 часа е настъпило пътнотранспортно произшествие в гр. В.П., на ул. „Л.“, пред дом №
32, между МПС „М. Ц 220“, с рег. № Н **** АР, собственост на „ПС М.М.“ ЕООД,
управлявано от ответника С. О. Х., и МПС „П.П.“, с рег. № ***** собственост на Ю. И. Х..
В протокола за ПТП е отразено, че произшествието е настъпило поради това, че водачът на
МПС „М. Ц 220“, с рег. № Н **** АР не контролира непрекъснато ППС, което управлява,
вследствие на което навлиза в лентата за насрещно движение и блъска паркираното ППС 2,
което от удара се отмества и се удря в паркираното МПС „П.П.“, с рег. № ***** след което
водачът напуска ПТП. Съставена е схема на ПТП и са отразени видимите щети по увредения
автомобил – счупен ляв фар и деформирана предна броня. Отразено е, че водачът на МПС
„М. Ц 220“, с рег. № Н **** АР – С. О. Х. е неправоспособен, както и че водачите не са
тествани за наркотични вещества и/или техни аналози и за употреба на алкохол. Протоколът
за ПТП е съставен в 02:40 часа, като носи подписи на участниците в ПТП и на служителя на
МВР – младши автоконтрольор С.Н..
Във връзка с процесното ПТП до ищеца е подадено уведомление за щета по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС на 13.05.2020 г. от Ю. И. Х. относно
увреденото МПС „П.П.“, с рег. № ***** с номер на рама VF 35BRHYF60444788, като е
посочено, че на 12.05.2020 г. в 02:20 часа в гр. В.П., на ул. „Л.“ № 32, автомобилът бил
паркиран пред дома на Х., когато чул шум и излязъл, видял виновния автомобил да напуска
ПТП и извикал КАТ, посочени са щетите по автомобила – предна броня и счупен ляв фар.
Въз основа на уведомлението при ищеца е образувана преписка по щета №
**********/13.05.2020 г. По преписката е извършен оглед на увредения автомобил и
заснемане на щетите, въз основа на които са съставени калкулация на щета, опис на щета (с
констатирани увреждания по предна броня, преден капак и ляв фар), опис заключение на
щета от 28.05.2020 г. и доклад по щета, с който е определено за изплащане застрахователно
обезщетение в размер на 382,63 лв. Видно от приетото платежно нареждане сумата от 382,63
лв. е заплатена от ищеца на собственика на увреденото МПС Ю. И. Х. на 06.07.2020 г.
Между страните не е налице спор, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застрахователна полица № BG/02/120001119878 между ищеца „ЗД „Б.И.““ АД и „ПС М.М.“
ЕООД - собственик на управлявания от ответника лек автомобил „М. Ц 220“, с рег. № Н
**** АР, възникнало по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите (отразено и в протокола за ПТП).
Като писмени доказателства по делото са приети също материалите по
административно-наказателната преписка, образувана във връзка с процесното ПТП от
2
12.05.2020 г. Видно от Акт за установяване на административно нарушение №
133129/12.05.2020 г., издаден от младши автоконтрольор М.В. при РУ – В.П., ОДМВР - Ш.
връчен лично на ответника на 12.05.2020 г., и Наказателно постановление № 20-0323-
000319/21.05.2020 г. на началник група към ОДМВР – Ш. РУ – В.П., на основание чл. 53
ЗАНН и чл. 185 ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на ответника С. О. Х. е наложена „глоба“,
която е заменена с „обществено порицание“ на основание чл. 15, ал. 2 ЗАНН, за това, че на
12.05.2020 г. в 02:20 часа в гр. В.П., на ул. „Л.“ до дом № 32 управлявал лек автомобил „М. Ц
220“ с рег. № Н **** АР, собственост на „ПС М.М.“ ЕООД, като допуснал следните
нарушения: 1. По време на движение губи контрол над управлението на автомобила, навлиза
в лентата за насрещно движение и блъска паркиран лек автомобил „П. 206“, с рег. № Н ****
ВТ, който се придвижва и блъска паркиран пред него автомобил „П.П.“ с номер на рама VF
35BRHYF60444788, с което водачът реализира ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 1
ЗДвП; 2. Водачът напуска ПТП без да спре и да установи щетите, които е причинил, с което
виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Наказателното постановление е връчено лично
на ответника на 29.05.2020 г. и е влязло в сила на 06.06.2020 г. В АУАН е отразена липсата
на СУМПС на ответника.
От писмо от ОДМВР - гр. Ш. РУ - В.П. от 01.07.2020 г. се установява, че спрямо
ответника е издадено и Наказателно постановление № 20-0323-000318/21.05.2020 г. за
нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП – наложеното му наказание „глоба“ в размер на 250 лв.
на основание чл. 15, ал. 2 ЗАНН е заменено с „обществено порицание“.
По делото е приета регресна покана с изх. № РГ-01110/30.11.2021 г. от ищеца до
ответника С. Х., за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по щета №
********** във връзка с щетите по МПС „П.П.“ с рег. № ***** в размер на 407,63 лв. с
включени ликвидационни разноски, на основание чл. 500 КЗ, поради това, че ответникът
към датата на ПТП 12.05.2020 г. е бил неправоспособен водач. На последния е даден срок от
5 работни дни за погасяване на задълженията. Регресната покана е изпратена на постоянния
и настоящ адрес на ответника, но пратката се е върнала като непотърсена на 13.12.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени за разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1
и ал. 2 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните факти: наличие на застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което е
бил задължен да покрива отговорността на водача на лек автомобил „М. Ц 220“ с рег. № Н
**** АР; настъпване на застрахователно събитие (настъпването на пътно-транспортното
произшествие и неговия механизъм) в срока на застрахователно покритие по полицата; че
произшествието е настъпило поради противоправно виновно поведение на ответника, който
е управлявал МПС „М. Ц 220“ с рег. № Н **** АР към момента на настъпване на ПТП;
причинените имуществени вреди на МПС „П.П.“ с рег. № *****; причинна връзка между
3
произшествието и вредите; заплащането на застрахователно обезщетение и неговия размер;
че ответникът е управлявал автомобила без свидетелство за управление на МПС, както и че
виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват вземането, а при установяване
на горните факти от ищеца – да докаже, че е платил претендираната сума.
Съдът приема, че исковете са предявени в условията на евентуалност, като следва да
разгледа основанията според тежестта на порока – на първо място първото посочено в
исковата молба основание за ангажиране отговорността на ответника по чл. 500, aл. 2 КЗ, а
именно, че той е бил неправоспособен водач по време на настъпване на ПТП.
За разлика от общата норма на чл. 410 КЗ, уреждаща правото на застрахователя,
изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се суброгира в правата му
срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 1 и 2 КЗ има специален
характер. То възниква само при един вид имуществено застраховане – застраховането срещу
гражданска отговорност и то по силата на закона при наличието на определени
предпоставки – умисъл, употреба на алкохол, наркотици, напускане мястото на настъпване
на ПТП и др. Общото между тези предпоставки е, че водачът на МПС е управлявал същото в
противоречие с правилата за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и разпоредбите в Кодекса за застраховането, свързани с
управлението на МПС.
Наличието на предвидените в чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ основания не освобождава
застрахователя от отговорността по риска „Гражданска отговорност“ спрямо третото
увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от него.
Застрахователят обаче се освобождава от задължението си спрямо застрахования, вследствие
на което за него възниква възможността да получи обратно в пълен размер изплатеното
обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, т. е. за него възниква едно регресно
право срещу застрахованото лице по силата на закона. Именно в тази хипотеза има
изпълнение на чуждо задължение и застрахователят има правен интерес от това, т. е. по
правната си същност регресното право на застрахователя е едно същинско регресно право по
смисъла на чл. 74 ЗЗД. Основанието за плащане на обезщетение на третото лице е законът, а
не застрахователният договор.
Съгласно чл. 500, ал. 2, изр. 1, пр. 1 КЗ застрахователят има право да получи
платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало
моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на
съответната категория моторно превозно средство. Основанието на този регресен иск е фактът
на изплащане на обезщетение на третото увредено лице по силата на застраховката и даденото от
закона право на регрес срещу всяко лице, управлявало МПС към момента на настъпване на
застрахователното събитие, а не само срещу лицето, сключило със застрахователя застраховката
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Въз основа на правото, произтичащо от закона,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите встъпва след
4
плащането на застрахователно обезщетение в правата на увреденото лице спрямо застрахования,
като упражнява тези права от свое собствено име.
Нормата на чл. 500, ал. 2 КЗ цели упражняването на превантивно и превъзпитателно
въздействие върху прекия причинител на настъпилите вследствие на ПТП вреди, когато той
е управлявал МПС без да притежава необходимото за целта свидетелство за управление.
Чрез този регресен иск застрахователят се освобождава от отговорност в случаите, в които
настъпването на застрахователното събитие е причинено от виновното поведение на
застрахования срещу гражданска отговорност водач на МПС, управлявал същото без да
притежава необходимите специални знания, като по този начин е изложил на сериозна
опасност останалите участници в движението.
Придобиването на свидетелство за управление на МПС се предхожда от
преминаването на обучение за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
съответната категория и от успешното полагане на специален изпит, като е необходимо и
удостоверяване на здравното състояние на лицето. Едва след като отговаря на всички тези
предварителни изисквания, на лицето се издава свидетелство за управление по реда на
Наредба № I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление
на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Поради тази причина поведението на
застрахования водач, управляващ МПС без да притежава необходимите знания и
квалификация, увеличава риска от ПТП в такава степен, че застрахователят, след като плати
на третото лице, придобива регресно право срещу застрахования.
По делото не се спори относно наличието към 12.05.2020 г. (датата на настъпване на
застрахователното събитие) на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена между собственика на увреждащото МПС – „ПС М.М.“ ЕООД – „М. Ц 220“ с рег.
№ Н **** АР, и ищцовото дружество, което МПС е управлявано към датата на ПТП от
ответника. С оглед на факта, че застрахователният договор е сключен с трето лице, различно
от ответника, управлявал увреждащото МПС, съдът трябва да изследва дали последният има
качеството „застраховано лице“. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и
държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен
застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.
Следователно ответникът има качеството на застраховано лице по посочената застраховка.
По отношение на втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ,
настоящият състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се
установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на процесното произшествие и
вината за същото.
От съставения Протокол за ПТП № 1743030/12.05.2020 г. се установява, че на
12.05.2020 г. в 02:20 часа в гр. В.П., на ул. „Л.“, пред дом № 32, ответникът като водач на „М.
Ц 220“, с рег. № Н **** АР не контролира непрекъснато ППС, което управлява, вследствие
на което навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал паркираното ППС 2, което от
5
удара се отместило и ударило паркираното МПС „П.П.“, с рег. № ***** собственост на Ю.
И. Х.. В частта, в която съставителят на протокола е удостоверил лично възприетите от него
факти – видимите щети по превозните средства, начина им на разположение, протоколът
има характер на официален свидетелстващ документ с обвързваща материална
доказателствена сила. Макар протоколът да е съставен от орган на полицията, той няма
качеството на официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение
на отразените в него обстоятелства, касаещи механизма на настъпване на ПТП, които
обстоятелства не са били непосредствено възприети от длъжностното лице. Ето защо в тази
част протоколът за ПТП няма обвързваща материална доказателствена сила, а следва да се
цени наред с останалите доказателства по делото. Извършвайки съвкупна оценка на
писмените доказателства по делото, сред които е не само протоколът за ПТП, но и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие и документите по административно-
наказателната преписка, по която е издадено наказателно постановление във връзка със
същото събитие, съдът приема за установено от фактическа страна, че ПТП е настъпило при
посочения в исковата молба механизъм, вследствие на противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в управление на моторно превозно средство в нарушение на
правилата за движение по пътищата – в частност на чл. 20, ал. 1 ЗДвП за това, че по време
на движение водачът губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в лентата за
насрещно движение и блъска паркиран лек автомобил „П. 206“ с рег. № Н **** ВТ, който се
придвижва и блъска паркиран пред него автомобил „П.П.“ с номер на рама VF
35BRHYF60444788; и на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП за това, че водачът напуска ПТП без да спре
и да установи щетите, които е причинил, за което му е наложено наказание с влязло в сила
наказателно постановление. Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за
провеждане на насрещно доказване по отношение установените от посочената
доказателствена съвкупност причина и механизъм на ПТП. Въз основа на така събраните
доказателства съдът приема за доказано настъпването на ПТП по описания в исковата молба
механизъм вследствие противоправното поведение на ответника като водач на
застрахования при ищеца лек автомобил. Вината, разбирана като несъобразяване с
дължимия модел на поведение, който е нормативно предписан, се предполага на основание
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът, чиято е била доказателствената тежест не е ангажирал
доказателства, оборващи законовата презумпция за вина.
По делото не се спори, че щетите по МПС „П.П.“, с рег. № ***** собственост на Ю.
И. Х. се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.05.2020 г.
произшествие, както и че тяхната стойност възлиза поне на заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 382,63 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за установено, че процесното ПТП е
настъпило при посочения в ПТП № 1743030/12.05.2020 г. механизъм, както и че е налице
пряка причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите вреди.
Настоящият състав намира за безспорно наличието и на другата предпоставка за
уважаване на иска по чл. 500, ал. 2 КЗ, а именно – изплащането на обезщетение от ищеца на
6
увреденото лице. Видно от платежно нареждане от 06.07.2020 г., след изготвяне на доклад и
опис на материалните щети, застрахователят е изплатил на собственика на увредения
автомобил „П.П.“, с рег. № ***** - Ю. И. Х., застрахователно обезщетение в размер
на 382,63 лв.
Доказана е и последната предпоставка за уважаване на иска, а именно, че към датата
на ПТП ответникът е управлявал процесното МПС без свидетелство за управление на МПС.
Съгласно чл. 150 ЗДвП всяко МПС - участник в движението, трябва да се управлява
от правоспособен водач. Неизпълнението на това изискване от страна на водач, причинил
ПТП, за което застрахователят по договор „Гражданска отговорност“ за превозното средство
плати обезщетение, следва да „върне“ на застрахователя платеното. Разпоредбата на чл. 500,
ал. 2 КЗ предвижда като основание за такъв регрес именно липсата на правоспособност у
водача да управлява МПС от съответната категория. Това са случаите, при които на този
водач не е било издавано въобще СУМПС или същото му е било отнето към датата на ПТП
по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП, но не и когато водачът е бил правоспособен, но не е носил
документа у себе си при проверката.
Видно от отбелязването от актосъставителя в протокола за ПТП, към момента на
съставянето му ответникът е бил неправоспособен водач. Относно доказателствената сила
на протокола за ПТП следва да се посочи, че според формираната по реда на чл. 290
ГПК задължителна съдебна практика, той е официален свидетелстващ документ по смисъла
на чл. 179 ГПК и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими за механизма на ПТП (решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа
на ВКС, II т. о., решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т.
о., решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.). Той
обвързва съда не само относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на актосъставителя, но и за самото удостоверително изявление, като установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ.
При протокол за ПТП, изготвен след посещение на място, съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При неоспорване на
автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ,
страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата
материална доказателствена сила на документа (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г.
по т. д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о. и др.
В случая отразените в протокола констатации относно наличието, респ. липсата на
свидетелство за управление на МПС на ответника, отразяват лично възприети от
длъжностното лице факти, поради което настоящият състав счита, че протоколът за ПТП,
7
изготвен при условията на чл. 125 ЗДвП, следва да се ползва с материална доказателствена
сила относно непритежаването от ответника на свидетелство за управление на МПС.
Обстоятелството, че ответникът не е притежавал свидетелство за управление на МПС следва
да бъде възприето като факт, който е непосредствено удостоверен от длъжностното лице във
връзка с механизма на ПТП. В кръга на правомощията на длъжностното лице – служител на
МВР, е да констатира, че водачът има свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, респ. липсата на такова. Още повече, в настоящия случай авторството на
протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, не са оспорени.
Протоколът е подписан от ответника без възражения. На следващо място, от писмо от
ОДМВР - гр. Ш. РУ - В.П., се установява, че спрямо ответника е издадено и Наказателно
постановление № 20-0323-000318/21.05.2020 г. за нарушение на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
според която разпоредба в действащата към датата на ПТП редакция, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или
след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, се наказва с
глоба от 100 лв. до 300 лв. Поради горните съображения, както и предвид възрастта на
ответника към датата на настъпване на инцидента – 16 години и 9 месеца, т. е.
непълнолетен, по делото е доказано, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие ответникът С. О. Х. не е притежавал правоспособност за управление на МПС.
От така изложените обстоятелства се установява възникването на регресното право на
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
спрямо виновния водач на основание чл. 500, ал. 2 КЗ – поради неправоспособност на
виновния водач. Видно от данните по делото, ищецът е направил опит за връчване на
регресна покана от 30.11.2021 г. до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение
с включени ликвидационни разноски, която обаче е останала непотърсена и плащане не е
последвало. Връчването на последната обаче би имало значение за евентуална претенция за
мораторна лихва, каквато не е заявена в настоящото производство, но не и за
основателността на предявения иск.
С оглед изложеното и предвид плащане на застрахователно обезщетение на
собственика на увредения автомобил за ищеца е възникнало регресно вземане срещу
ответника - делинквент, чийто размер се съизмерява със средната пазарна стойност на
ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на събитието, тази, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
Страните не спорят, а и с проекта за доклад на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че размерът на
дължимото обезщетение по средни пазарни цени се равнява поне на платената от ищеца
сума в размер на 382,63 лв., към която следва да се прибавят обичайните разноски по щетата
8
в размер на 25 лв. (при съобразяване, че разноските на застрахователите за този вид дейност
възлизат между 15 лв. и 25 лв. и на доказателствата по делото, установяващи извършването
на дейности от служители на застрахователя по опис, оценка и изплащане на
застрахователно обезщетение), или дължимото регресно вземане се равнява на сумата от
407,63 лв., за която е предявен искът.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните по делото
доказателства се установява наличието на всички предпоставки за основателността на
претенцията, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 500, ал. 2 КЗ следва да
бъде уважен изцяло за сумата от 407,63 лв., представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение, с включени 25 лв. ликвидационни разноски за образуваната
пред ищеца щета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на иска – 16.02.2024 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за
разглеждане на иска по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и съдът не дължи излагане на мотиви по него.
По отношение на разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството както следва: за държавна такса в размер на 50 лв., за
депозит за особен представител в размер на 250 лв. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 480 лв. с ДДС съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.02.2025 г., което е в
минимален размер, или общо 780 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В.П., ул. „Н.Р.“, бл. 13, вх. Б, ет. 4,
ап. 35, да заплати на „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 500, ал. 2 КЗ, сумата в размер на 407,63 лв. (с
включени 25 лв. ликвидационни разноски) - регресно вземане, възникнало с изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по щета №
**********, образувана при „ЗД „Б.И.““ АД, вследствие настъпило на 12.05.2020 г.
пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от С. О. Х., който при управление на
МПС „М. Ц 220“, с рег. № Н **** АР в гр. В.П., на ул. „Л.“ пред блок № 32 навлиза в
лентата за насрещно движение и блъска паркираните автомобили, като причинява на МПС
„П.П.“ с рег. № ***** материални щети, като ответникът към датата на ПТП е бил
неправоспособен водач, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба (16.02.2024 г.) до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С. О. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. В.П., ул. „Н.Р.“, бл. 13, вх. Б, ет. 4,
ап. 35, да заплати на „ЗД „Б.И.““ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Д.Б.“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 780 лв.,
представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
9
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10