РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело
№ 20251700100203 по описа за 2025 година
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът С. С. Л. твърди, че на 17.03.2021 г. превела по банкова сметка на ответницата
А. П. Ч., открита в „Банлка ДСК“ АД, сумата 22 000 лева, а на 16.11.2021 г. – сумата 67 900
лева, както и че ответницата ги е получила. Поддържа, че получаването им е без правно
основание, доколкото между страните не съществували облигационни отношения и
съответно тя нямала задължение да извършва паричните преводи. Поради това С. С. Л. сочи,
че А. П. Ч. е длъжна да й върне сумите. С оглед на тези съображения предявява исковете,
предмет на делото, с които моли ответницата да бъде осъдена да й заплати 22 000 лева и
67 900 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Ответникът А. П. Ч. оспорва предявените искове. Твърди, че е получила сумите
доброволно по нейна сметка, както и че ги е теглила на различни етапи и предавала на
ищцата. Сочи, че между нея и С. С. Л. имало уговорка сумите да стоят по нейна сметка, тъй
като последната не искала да ги съхранява в дома си предвид размера им, както и при
необходимост ответницата да тегли от тях и да предава на ищцата изтеглените пари.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са обявени за безспорни
между страните обстоятелствата, че ищцата е превела по банкова сметка на ответницата на
17.03.2021 г. сумата 22 000 лева и на 16.11.2021 г. – сумата 67 900 лева, както и че парите са
получени от последната, поради което съдът ги приема за установени.
Свидетелят С.С.А., която живее на съпружески начала със сина на ответницата,
излага, че С. С. Л. дала парите, които имала като налични по сметка, на А. П. Ч., тъй като я
било страх да ги държи при себе си. Парите били теглени и връщани към ищцата. С тях били
плащани операции, ремонтни дейности, климатици, задоволявани били битови потребности
1
на С. С. Л. и било заплащано всичко друго, което е нужно. Свидетелката сочи, че била
посредник при предаването на пари от ответницата на ищцата във връзка със заплащането
на операции на последната, но не знае в какъв размер са предадените суми. Предполага, че
за операции са платени 3000 лева, 5000 лева или 7000 лева. Твърди, че е присъствала на
плащането на ремонтни дейности в дома на ищцата в ***, на нови мебели и климатици, като
климатикът струвал около 3000 лева, а ремонтът на покрива на сградата до къщата – около
10 000 лева. А. П. Ч. вземала парите от сметка. С.А. излага, че когато С. С. Л. имала нужда,
ответницата й давала плик с пари и тя й го носела и предавала. Носените от нея пари били в
запечатен плик и тя не била запозната със съдържанието му. Заявява, че не е присъствала на
тегленето на паричните суми от страна на ответницата. За монтиране на климатици
последната платила на майсторите.
От свидетелските показания на С.Д.А. – приятел на сина на А. П. Ч. се установява, че
С. С. Л. поискала да направи ремонт в къщата й преди около 3 години, за който било платено
от ответницата. За вътрешен ремонт били платени около 5000 лева. Парите, които били
дадени на свидетеля, били само за материали, а за труда не му било платено, тъй като така се
разбрали със сина на А. П. Ч.. Свидетелят излага, че последният купувал материалите, но не
знае какво се случило след това – дали сумата е останала за негова сметка или за сметка на
майка му. Твърди, че не знае от къде ответницата вземала парите за покриване на разходите.
Споделя, че когато ищцата си счупила крака, я отвели в болница в ***, но не е информиран
кой е плащал за операцията. Счита, че А. П. Ч. я е заплатила и прави предположение, че това
е направено с нейни лични средства, от заплатата й.
От свидетелските показания на Г.С.С. – племенник на С. С. Л. и първи братовчед на
А. П. Ч. се установява, че 2021 г. ищцата му споделила, че дала банковите карти от сметките,
по които тя и синът й получавали пенсиите си, на ответницата, както и че последната
разполагала с парите. Тя му казала, че има и 90 000 лева, които е дала на А. П. Ч.. След 2021
г. С. С. Л. искала той да й направи ремонт, както и да купи пералня и канапе. Казала за
необходимите парични средства да се разбере с ответницата, тъй като банковите карти са при
нея. Свидетелят сочи, че А. П. Ч. му платила, както за ремонта, така и за закупените пералня
и канапе. Споделя, че е чувал, че снахата на последната занесла пари в болницата на С. С.
Л..
При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:
Съгласно нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. За да бъде уважена искова претенция с правна квалификация чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, от събраните по делото доказателства следва да бъде установено, че ищецът е
дал на ответника нещо, както и че не е имал основание за това. В тежест на ищеца е
доказването на факта на даване и съответно на получаването му от ответника, а последният
ако твърди, че е налице основание за получаването, или че полученото е върнато, следва да
го докаже при условията на пълно доказване.
В процесния случай между страните по делото са безспорни фактите, че ищцата е
превела по банкова сметка на ответницата на 17.03.2021 г. сумата 22 000 лева и на 16.11.2021
г. – 67 900 лева, както и че парите са получени от последната. Спорно е дали е било налице
основание за получаването им – твърдяно от ответницата правоотношение по договор за
влог, както и дали сумите са върнати на ищцата. От събраните по делото доказателства не
може да бъде направен извод, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за влог на паричните суми, което да изключи твърдението, че
същите са дадени без основание, както и да обуслови извод, че не подлежат на връщане въз
основа на претенцията, предявена по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. От показанията на свидетелите
Г.С. и С.А. се установява единствено фактът, че ищцата е превела процесните суми на
ответницата, като свидетелката А. сочи, че това било направено, тъй като се страхувала да
ги държи по своя сметка. Не са ангажирани обаче доказателства, от които да се установява,
че страните са се споразумели, че паричните суми са получени от А. П. Ч. със задължение от
нейна страна, поето към С. С. Л., да ги пази и върне. Поради това настоящият съдебен
състав приема, че процесните суми от 22 000 лева и 67 900 лева са дадени на ответницата
2
без основание.
От ответната страна не е доказано при условията на пълно доказване съгласно
възложената й доказателствена тежест (което да създаде увереност в съда за
осъществяването на твърдения факт) и обстоятелството, че е върнала на ищцата получените
от нея парични средства, предмет на делото. Между страните не е спорно обстоятелството,
че в рамките на процесния период банковите карти от сметките на С. С. Л. и сина й, по
които са превеждани пенсиите им, са били предадени на А. П. Ч., както и че тя е теглила
пари чрез тях. От показанията на свидетелите Г.С. и С.А. е видно, че А. П. Ч. е заплащала за
ремонтни дейности в дома на ищцата, за закупуване на електроуреди и мебели, както и че е
пращала на С. С. Л. пари за заплащане на операции, които са й били направени, но не и че е
използвала именно паричните средства от двата банкови превода, наредени на 17.03.2021 г. и
на чл. 16.11.2021 г. От свидетелските показания на С.А. е видно, че тя не е присъствала на
самото теглене на паричните суми от ответницата, следователно от тях не може да се
установи от чия сметка са теглени парите. А. П. Ч. е имала възможност да покрива разходите
на С. С. Л., които са описани от свидетелите, както с паричните суми, получени по своята
банкова сметка, така и с тези от сметките на самата ищца и сина й, до които е имала достъп
чрез използването на държаните от нея банкови карти. Свидетелките показания на С. Д. в
частта, касаеща заплащането на извършените в полза на ищцата ремонтни дейности, са
непоследователни и вътрешно противоречиви. Същият излага, че са му дадени пари за
материали, а впоследствие сочи, че синът на ответницата си купувал материалите, твърди,
че не знае дали след това сумите са останали за негова сметка или били платени от
ответницата, като първоначално заявява, че парите за ремонт ги платила А. П. Ч.. Освен това
същият сочи, че не знае от къде последната е вземала парите за покриване на разходите,
излага и предположение, че средствата, с които е платена направена на ищцата операция, са
нейни лични, от заплата. Доколкото по делото липсват доказателства, от които да се направи
несъмнен извод, че за покриване на разходите на С. С. Л. ответната страна е ползвала
именно процесните парични суми (получени по собствената й банкова сметка) и с оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест, този факт следва да се приеме за
недоказан. Тоест налага се извод, че от събрания доказателствен материал не се установява
наведеното от А. П. Ч. твърдение, че преведените по нейната банкова сметка суми в размер
на 22 000 лева и 67 900 лева са върнати на ищцата.
Предвид изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни и следва да бъдат уважени, като А. П. Ч. бъде осъдена да заплати в полза на С.
С. Л. претендираните вземания от 22 000 лева и 67 900 лева.
Като законна последица от уважаването на исковите претенции и доколкото това
изрично е поискано от ищцата, върху сумите 22 000 лева и 67 900 лева следва да бъде
присъдена законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2025 г. до
окончателното им изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски в настоящото исково
производство, както и в производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д. № 177/ 2025
г., по описа на Окръжен съд – Перник (т. 5 от Тълкувателно решение № 6/ 2013 г на ОСГТК
на ВКС), както следва: за исковото производство – адвокатско възнаграждение от 8 400 лева
и държавна такса в размер на 3596 лева – общо 11 996 лева; за обезпечителното
производство – 40 лева за държавна такса и 3600 лева за адвокатски хонорар – общо 3640
лева. В представения по делото списък на разноските по чл. 80 ГПК С. С. Л. е посочила и 15
лева за държавна такса за вписване на обезпечението, но не е представила доказателства за
заплащането й, поради което не следва да й бъде присъждана.
По изложените съображения Окръжен съд - Перник
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. П. Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 22 000 лева –
преведена без основание на 17.03.2021 г. по банковата й сметка, открита в „Банлка ДСК“
АД, както и сумата 67 900 лева – преведена без основание на 16.11.2021 г. по банковата й
сметка, открита в „Банлка ДСК“ АД, ведно със законната лихва върху всяка от сумите от
03.04.2025 г. до окончателното им погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
11 996 лева – съдебни разноски в исковото производство и сумата 3640 лева – съдебни
разноски по ч.гр.д. № 177/ 2025 г., по описа на Окръжен съд – Перник.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4