ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1925
град Бургас, 28.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
XLIX –ти граждански състав
на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен
Дойков
при
секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Дойков
гражданско дело № 6941 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото образувано по исковата молба
на Р.С.А.,*** със съдебен адрес ***, ........................ – адв. Т.Н.,***
против Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР , гр. София, бул. „Княгиня Мария
Луиза“ № 46 , представлявана от главен комисар С.К.. Предявен е бил иск с
правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на извънреден труд и лихва за забава. На
12.12.2019г. е постановено Решение № 3541.
На 13.01.2020г. в РС гр. Бургас е постъпила молба от
гл. юрисконсулт А.Н., процесуален представител на ответника. Иска се
възстановяване на срока за обжалване на посоченото решение. Счита, че в нормата
на чл. 316 от ГПК не било посочено, че решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, считано от неговото
постановяване, за разлика от чл. 259, ал. 1 от ГПК, където това се сочело.
Твърди се, че съобщението за решението било връчено на 06.01.2020г. и моли да
се приеме подадената въззивна жалба. Отделно от това се твърди, че срокът бил
изтекъл в поредица от почивни дни , т.е. в случая на 26.12.2019г., а
молителката като служител на ответника от 27.12.2019г. ползвала платен годишен
отпуск до 03.01.2020г. Твърди, че като гл. юрисконсулт на РДГП - Аерогари няма
заместник, който да извърши съответните процесуални действия в нейно отсъствие.
Работно й място било на ..............., което правело трудно регулярното
извършване на справки по делата , вкл. и съдебния протокол. Представено е
заверено копие от заявление за отпуск и въззивна жалба.
В дадения едноседмичен срок насрещната страна чрез
адв. Т.Н.,***, депозира писмен отговор. Молбата се счита за недопустима,
неоснователна и незаконосъобразна. Сочи се, че решението е следвало да се
обжалва най – късно на 27.12.2019г., но не е постъпила такава жалба. Искането
по реда на чл. 64 от ГПК било недопустимо. На следващо място се заявява, че
искането е й неоснователно. Не били изложени непредвидени обстоятелства, които
да мотивират възстановяване на срока. До 27.12.2019г. страната е имала възможност да спази срока за
обжалване. Представената молба не доказвала , че отпуск е ползван , а имало и
телефон за връзка необходимост. Сочат се правилата на чл. 310 и сл. ГПК.
Претендира се молбата да се остави без уважение.
В съдебно заседание молителят на се явява. Представени
са писмени бележки. Изложени са съображения, с които допълва първоначалната си
молба. Сочи, че в действителност не е присъствала на с.з., в което е приключено
производството, но е представила писмени бележки и нямало как да знае дали и
кога съдът ще обяви решението си. Според юриск. Н. отказ да се продължи срока
се постановява, ако страната е присъствала в съдебното заседание, на което е
обявена датата на произнасяне на съда. Твърди, че много от съдебните състави на
Районен съд гр. Бургас, независимо че производството се развива като бързо
производство, обявяват, че решението подлежи на обжалване след връчване на
съобщение на страните. Прави се коментар, че протоколът от с.з. не се публикува
на електронната страница на съда. Поради факта, че не е присъствала на
последното заседание по делото, настоящият състав е имал възможност да обяви
друг срок за обжалване на решението, с цел да гарантира еднаква възможност за
обжалване на страните.
Насрещната страна не се явява в с.з. , не се представлява
и не депозира становище.
Настоящият състав, след като обсъди материалите по
делото и се запозна със становищата на страните счита следното.
По настоящото дело
е постановено Решение № 3541/ 12.12.2019г. на Районен съд гр. Бургас.
Последното по делото заседание е проведено на 28.11.2019г., в което съдът
изрично е записал, че ще обяви съдебният си акт на 12.12.2019г. от която дата
ще тече и срока за обжалване, както е посочено с разпоредбата на чл. 315, ал. 2
от ГПК. С Разпореждане № 17417/ 20.08.2019г. е указано на страната, че
производството ще бъде водено по реда на гл. XXV от ГПК – „Бързо производство“. Решението е постановено
в съответствие с изискванията на чл. 316 вр. чл. 315, ал. 2 от ГПК и срокът за
обжалване е започнал да тече от датата на постановяване на съдебния акт.
Ирелевантно за настоящия случай е датата на получаване на съобщение от страна
на ответника, което е станало на 06.01.2020г. В този смисъл и ТР № 12 от
11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/12 г. на ОСГК – „Срокът
за обжалване на решение, обявено при условията на чл.
315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови
решението си. Връчването по чл. 7,
ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за
подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други
указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл.
315, ал. 2 ГПК.“ Решението е влязло в законна сила на 27.12.2019г., като
към тази дата няма редовно постъпили въззивни жалби в съда. Обстоятелството, че
процесуалният представител на ответника не се е явил в съдебно заседание не
променя обстоятелството, че срока за обжалване тече от редовно обявената дата
за постановяване на решението, като в посоченото тълкувателно решение е
посочено също, че „Идеята на чл.
315, ал. 2 ГПК е страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по
съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от
тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл.
259, ал. 1 ГПК и чл. 283 ГПК, стига да проявят инициатива и да извършат справка в регистъра на
съдебните решения към съответния съд, който е публичен. По дела, подлежащи на
разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7,
ал. 2 ГПК има само информативен характер и не променя началния срок за
подаване на жалба.“ В посочената разпоредба няма изрично изключение, което да
дава възможност на страните неявили се в с.з. да ползват друг срок за
обжалване. Ответната страна е редовно призована за с.з., като е нейно
задължение да следи за развитието на процеса , вкл. и за постановените съдебни
актове и сроковете за обжалване. Настоящият състав не оспорва твърдението, че
юриск. Н. е единственият служител на ................ и няма заместник, който
да извърши съответните процесуални действия в нейно отсъствие, но тя
представлява структурата по пълномощие, което не лишава ръководителя й или
друго упълномощено лице да подаде въззивна жалба в законоустановения срок, при
отсъствие на титуляра. По отношение твърдението, че юриск. Н. е била в отпуск
за периода 27.12.2019г. до 03.01.2020г. По делото е приложено само заявление,
че молителката желае да ползва такъв, т.е. няма данни в действителност да е
ползвала отпуск. Дори това да е така, този отпуск е започнал в последния ден на
срока за обжалване, като до този момент е имало възможност жалбата да бъде
подадена. За уважаване на молбата следва да са налице особени непредвидени
обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Такива по настоящата
молба не се установиха.
Водим от горните
съображения , настоящият състав намира молбата за неоснователна и счита, че не
са налице предпоставките за уважаването й.
Мотивиран от изложеното, Районен съд- Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1505/ 13.01.2020г. на гл. юрисконсулт А.Н., пълномощник на
ответника по делото Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР , гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза“ № 46, за възстановяване срока за обжалване на Решение №
3541/ 12.12.2019г. по настоящото гр.д. № 6941/ 2019г. на Районен съд гр.
Бургас, като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд гр. Бургас в едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението, делото да се
докладва за произнасяне по подадената въззивна жалба.
СЪДИЯ: / п /
Вярно
с оригинала
Ж.
С.