№ 2880
гр. София, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507207 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20285252/30.12.2020г. по гр.д. № 5619/2019г. по описа са
Софийски районен съд 46-ти състав Д. П. П. е осъдена да заплати на Н. С. Н. и
Д. Д. П. сумата от 5000 евро, представляваща договорна неустойка за
неизпълнение на задължение по пункт 2 от нотариален акт № 69/13.09.2017г.
на помощник нотариус по заместване Т.Т. при нотариус Б.Н., а именно да
прехвърли безвъзмездно собствеността върху припадащите се на апартамент
№ 1А идеални част от дворното място върхе което е построена сградата ведно
със законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба на
дата 29.01.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответницата Д. П. П., с която се твърди, че решението е неправилно, в
нарушение на материалния закон. Сочи че съдът не е разгледал твърденията в
отговора на исковата молба съпоставяйки ги с фактите. Сочи че е налице
нищожна клауза представляваща обещание за дарение. Изтъква, че съдът е
направил неправилно тълкуване на спорната клауза от предварителния
договор, касаещ уговорката за безвъзмездно прехвърляне на идеалните части
от дворното място. Поддържа че клаузата е недействителна и поради липса на
предмет, тъй като не е посочен точния размер на идеалните части от
процесния урегулиран поземлен имот. Изтъква че предварителният договор
освен че са сключени от различни страни касаят различни недвижими имоти.
Излага че съдът не се произнесъл по възражението за нищожност на клаузата
1
за неустойката. Намира че неустойката се явява стократно завишена
съобразно евентуалните щети.
В законоустановения срок е постъпил отговор от Н. С. Н. и Д. Д. П.,
които считат постановеното решение за правилно и законосъобразно.
Изтъкват че процесната клауза не представлява обещание за дарение. Сочи че
имота предмет на окончателния договор е идентичен с този по
предварителния. Сочи че след подписването на предварителния договор
инвестиционния проект е претърпял промени, одобрени от архитекта на
Столична община р-н Сердика. Оспорват аргументите изложени от
жалбоподателката по отношение на нищожността на клаузата за неустойка.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи за обезщетение на вредите от неизпълнението, без да е
нужно те да се доказват. Според, ал. 2 на цитираната норма, ако неустойката е
прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е
изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.
За да възникне правото на ищеца да претендира уговорената неустойка
в сочения размер, следва да са налице предпоставките по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
а именно неустойката да е уговорена във формата на главния договор, а
именно писмена, да е настъпило предвиденото в договора основание за
нейното плащане, като същата трябва да отговаря на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Налице е първата предпоставка. Видно от приложеният по делото
нотариален акт № 69/13.09.2017г. на помощник нотариус по заместване Т.Т.
при нотариус Б.Н. ответницата заедно с починалия А.П.П. са се задължили да
2
прехвърлят безвъзмездно идеална част от УПИ, припадаща се на апартамент
1А, находящ се в гр. София, р-н Сердика, ул. „Каменно цвете“ в срок от три
месеца от деня на подписване на нотариалния акт. При неизпълнение е
уговорена неустойка в размер на 5000 евро.
Също така следва да се държи сметка, че идеалните части от УПИ
върху които е простроена сградата в която се намира апартамент 1А,
представляват принадлежност към апартамента. Както е посочено в
РЕШЕНИЕ № 90 ОТ 03.10.2016 Г. ПО Т. Д. № 653/2015 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА
ВКС цената на идеалните части от земята, принадлежащи към конкретните
построени обекти /например апартамент, ателие, гараж, магазин и др./
обикновено се включва в цената на прехвърления обект от строителя,
респективно инвеститора на третото лице – приобретател. Настоящият случай
е именно такъв, видно от приложеният предварителен договор от 02.12.2013г.
ответницата е поела задължение за прехвърляне собствеността на идеалните
части от земята съответстващи на идеалните части от апартамента като е била
уговорена обща цена на апартамента и идеалните части от земята и идеалните
части от общите части на сградата.
В случая процесната уговорка няма дарствен характер.
Безвъзмездността на прехвърлянето на идеалните части от земята е уговорена
впоследствие, тъй като тяхната цена е включена към цената на апартамента.
При това положение неоснователно се явява възражението на
ответницата че процесната клауза е нищожна, представляваща обещание за
дарение.
На следващо място съгласно разпоредбата на чл. 225 от ЗЗД, с договора
за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения,
който го приема. В практиката си ВКС приема, /виж РЕШЕНИЕ № 532 ОТ
24.06.2009 Г. ПО ГР. Д. № 1812/2008 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС/ че за да е
налице дарение следва да има постигнато съгласие между дарителя и
надарения, по силата на което с дарствено намерение дарителя отстъпва нещо
безвъзмездно и безвъзвратно на надарения, който го приема и в резултат на
това се увеличава имуществото на надарения и намалява имуществото на
дарителя. Основанието за сключване на казуална сделка е постоянната и
неизменна цел на основното задължение по договора. При договора за
дарение това е целта на дарителя да прехвърли нещо на дарения
безвъзмездно, да го надари. В настоящия случай липсват каквито и да били
дарствени намерения отстрана на ответницата. Следва да се държи сметка и
че не всяко безвъзмезден договор е дарение /в тази връзка Решение № 97 от
30.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 442/2012 г., IV г. о./.
Неоснователно е и второто възражение за липса на предмет.
Непосочването в нотариалния конкретния размер на идеалните части от УПИ
не влече недействителност на клаузата тъй като те са определяеми и могат да
бъдат определени.
Налице е втората предпоставка, а именно ответницата не е изпълнила
задължението си да прехвърли процесните идеални части от УПИ. Тук в
тежест на ответницата е било да представи доказателства че е изпълнила
3
точно задължението си но такива не са представени, а и не се твърди за
изпълнение на задължението.
Следващият спорен въпрос във въззивното производство е дали
клаузата за неустойката е недействителна поради противоречие с добрите
нрави.
С оглед задължителните разрешения в т. 3 от ТР № 1/09 от 15.06.2010.
по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, развити и в РЕШЕНИЕ № 144 ОТ
28.02.2020 Г. ПО Т. Д. № 167/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, РЕШЕНИЕ №
234 ОТ 17.11.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1856/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, и др.
нищожна поради накърняване на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена
извън присъщите й функции /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/ и
нарушаваща принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения. Преценката за нищожност следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като се съобразяват
специфичните факти и обстоятелства, включително примерно посочени
критерии като естеството и размера на задълженията, изпълнението на които
се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи -поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на
уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди.
В случая при преценка за нищожност настоящият състав взе предвид
обстоятелството взе предвид че стойността на прехвърляния апартамент 1А
който е прехвърлен на стойност от 27 500 евро, обстоятелството че не са
налице други възможности за обезпечение на изпълнението на задължението
на ответниците, че се касае за прехвърляне на идеални части от недвижим
имот и че се касае за компенсаторна неустойка. С оглед на тези обстоятелства
следва да се приеме че уговорената неустойка не нарушава присъщите
функции на неустойката и не е нищожна като правилно е приел и
първоинстанционният съд.
С оглед на изложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни
иснтанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството въззивникът няма право на разноски.
Право на разноски имат въззиваемите, но те не заявяват претенции за
разноски поради което такива не следва да им се присъждат.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20285252/30.12.2020г. по гр.д. № 5619/2019г.
4
по описа са Софийски районен съд 46-ти състав.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5