№ 1047
гр. Русе, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20224520100239 по описа за 2022 година
Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, представлявано от управителя Сава Савов, твърди, че доставил
на ответницата с абонатен № 252034 питейна вода и отвеждал отпадъчните й води, за имот,
находящ се в **********, за което тя дължи заплащане на изразходената и отчетена по
водомерите й питейна вода и такса канал. Договорните отношения с ответницата се
основават на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите съгласно
чл.71, ал.2, от които потребителите, които не са съгласни с тях имат право в срок до 30 дни
от влизането им в сила да внесат заявление, с което да предложат различни условия. В
указания срок Г. не е подала такова заявление, с което е приела отношенията с оператора да
се регулират от Общите условия одобрени от ДКЕВР на 11.08.2014г., публикувани съгласно
изискванията на чл.11, ал.7 от ЗРВКУ, в сила от 27.09.2014г. За периода 23.08.2018г. до
17.08.2021г. ответницата е ползвала услугите на ищеца, но не е заплатила сумите за
доставената й питейна вода и такса канал в общ размер на 1 224.52 лева, за което са били
издадени съответните 34 броя фактури. Първата фактура за процесния период е от
23.08.2018г. не е била платена в 30 дневен срок, в резултат на което Г. е изпаднала в забава и
дължи обезщетение в размер на законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД в размер на
159.12 лева за периода 01.11.2018г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 04.11.2021г. За дължимите суми ищцовото
дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано
ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС, но ответницата не е била открита на
регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта е била счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да предяви иск за
1
установяване на вземането си по нея. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на Н. Г., че дължи сумата от 1 224.52 лева главница
за периода от 23.08.2018г. до 17.08.2021г. по партиди № 252/33 и 252/34 и лихва за забава
върху главницата в размер на 159.12 лева за периода от 01.11.2018г. до 04.11.2021г.
включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.11.2021г. и
разноските по заповедното производство в размер на 51.68 лева, по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа
на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал. Претендира и направените по
настоящото дело разноски.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения положителен установителен иск по чл.422 от ГПК.
Ответницата Н. В. Г. призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес, не е
открита. Назначеният й особен представител оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че от
представените фактури е видно, че реално отчитане от инкасатор на показанията на
водомерите на абоната за консумирана вода за целия отчетен период не е било извършвано,
а потребената вода е била начислявана служебно. Ищецът не е представил доказателства,
които да сочат, че начислената вода е потребена от ответницата, поради което това е било
направено без законово основание за това и в нарушение на Общите условия на ищеца,
както и на нормативната база, уреждаща правоотношенията между страните по доставка и
отвеждане на питейна вода до битови клиенти. Съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия,
липсва представен от ищцовото дружество съставен протокол в присъствието на свидетел,
че няма достъп до имота и по каква причина. Ищецът не ангажира доказателства, че
ответника е потребил начислените му служебно количества вода, нито че е бил отказан
достъп на длъжностното лице на оператора до имота. Чл.39, ал.1, т.8 от ОУ определя
процедурата и дава възможност на оператора да прекъсне водоснабдяването на абоната –
когато потребителят не допуска или не осигурява достъп на длъжности лица на оператора за
изпълнение на служебните им задължения до имота, което се удостоверява с констативен
протокол. Това също не е било сторено, а продължено да се начислява служебно потребена
вода, без да е доказано, че тя действително е била доставена и потребена от абоната.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото не спори, че е налице валидно облигационно отношение между ищеца и
ответницата по силата на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
като последната се явява потребител на ВиК услуги предоставяни от ищцовото дружество и
имота й е с абонатен № 252034, находящ се в **********.
По делото са представени 34 броя фактури, съгласно които на Н. Г. – потребител с
абонатен № 252034, за имота находящ се в **********, е начислена сумата от 1 224.52 лева
главница за потребена вода и такса канал за периода от 23.08.2018г. до 17.08.2021г. по
2
партиди № 252/33 и 252/34.
Представено е от ищеца предписание от 31.08.2020г., с което е било предписано на
ответницата да извърши периодична проверка на водомерите си, предвид изтекъл 10
годишен срок от употребата им, за партидата на абонат с партиден № 252/33 и партиден №
252/34, в срок до 31.11.2020г. Било й е и указано, че след изтичане на срока до монтиране на
изправни водомери, изразходваната вода ще се определя съгласно чл.39, ал.5 и ал.6 от
Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационния системи /или по 21 във вр.с чл.25, ал.8 и
ал.10 от Общите условия/. От представените карнети за процесния период е видно, че
ответницата не е изпълнила предписанието, поради което служебно са й били начислявани
куб.метри за изразходвана вода след дата 31.11.2020г. Преди това за периода от 23.08.2018г.
също й е била начислявана служебно вода, но от карнета е видно, че на 10.02.2021г. и
10.03.2021г. има нормално отчитане на вода по показания дадени от клиента, като данните
по водомера са станали от 900 куб.м. на 1098 куб.м., т.е показание за потребена 198 куб.м.
вода.
Ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за начислена от него на ответника
потребена вода и такса канал за периода от 23.08.2018г. до 17.08.2021г. по издадени 34 броя
фактури, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС, но
Н. Г. не е била открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес и заповедта е била
счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК на длъжника и указано на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си по нея, което той е направил по настоящото
дело.
По делото и че лихвата за забава върху главницата от 1 224.52 лева за периода от
01.11.2018г. до 04.11.2021г. възлиза в размер на 159.12 лева, за което е представена
счетоводна справка.
Показанията на разпитаната по делото свидетелка Петка П. Д. съдът намира за
неотносими към настоящия правен спор, тъй като съгласно същите тя отчита абоната по
настоящото дело от м.януари 2022г., извън предмета на съдебната претенция, който е за
периода от 23.08.2018г. до 17.08.2021г.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото не спори, че ответницата е потребител на доставяна от ищцовото
дружество питейна вода и последното отвежда отпадъчните й води за имота й, който е с
абонатен № 252034, находящ се в ********** и партиди на водомерите № 252/33 и 252/34.
В случая по делото юрисконсултът на ищеца твърди, че на ищцата е била
начислявана служебна консумация, съгласно чл.21 във вр.с чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ за
предоставяне на ВиК услуги, като имало и начислен реален отчет. Съдът намира, че искът се
явява неоснователен за претендираните парични суми за служебно начислената на
ответницата потребена вода по 28 от фактурите издадени за период на потребление
3
23.08.2018г. до 31.11.2020г. в размер на 969.90 лева за претендирана главница. Съгласно
чл.16, ал.4 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
переодичните проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка. В
чл.21 от същите ОУ е предвидено и че когато представителят на ВиК оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно чл.16, ал.4, същият прави
предписание на потребителя за извършване на переодична проверка, със срок за изпълнение
3 месеца. В случай, че след изтичането на този срок не е извършена переодична проверка,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл.25, ал.8 и 10 от ОУ. В
конкретния случай Представено е от ищеца предписание от 31.08.2020г., с което е било
предписано на ответницата да извърши периодична проверка на водомерите си, предвид
изтекъл 10 годишен срок от употребата им, за партидата на абонат с партиден № 252/33 и
партиден № 252/34, в срок до 31.11.2020г. Било й е и указано, че след изтичане на срока до
монтиране на изправни водомери, изразходваната вода ще се определя съгласно чл.39, ал.5 и
ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационния системи /или по 21 във вр.с чл.25,
ал.8 и ал.10 от Общите условия/. От представените карнети за процесния период е видно, че
ответницата не е изпълнила предписанието, поради което служебно са й били начислявани
куб.метри за изразходвана вода след дата 31.11.2020г., когато е изтекъл 3-месечния срок. От
същите карнети обаче е видно, че преди 31.11.2020г. на ответницата служебно е била
начислявана вода – за периода 23.08.2018г. до 31.11.2020г. Ищецът не е представил
доказателства, които да сочат, че начислената за този период служебно вода е потребена от
ответницата, поради което това е било направено без законово основание за това и в
нарушение на Общите условия на ищеца, както и на нормативната база, уреждаща
правоотношенията между страните по доставка и отвеждане на питейна вода до битови
клиенти. Съгласно чл.24, ал.4 от Общите условия, липсва представен от ищцовото
дружество съставен протокол в присъствието на свидетел, че няма достъп до имота и по
каква причина. Ищецът не ангажира доказателства, че ответницата е потребила начислените
й служебно количества вода, нито че е бил отказан достъп на длъжностното лице на
оператора до имота. Чл.39, ал.1, т.8 от ОУ определя процедурата и дава възможност на
оператора да прекъсне водоснабдяването на абоната – когато потребителят не допуска или
не осигурява достъп на длъжности лица на оператора за изпълнение на служебните им
задължения до имота, което се удостоверява с констативен протокол. Това също не е било
сторено, а продължено да се начислява служебно потребена вода, без да е доказано, че тя
действително е била доставена и потребена от абоната. Ищецът е длъжен в условията на
пълно и главно доказване за установи претенцията си, а по изложените съображения това не
е било направено, поради което искът в частта за сумата от 969.90 лева главница за периода
от 23.08.2018г. до 31.11.2020г. по партиди № 252/33 и 252/34 и лихва за забава върху
главницата в размер на 145.15 лева за периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г. включително
се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли изцяло.
4
За периода 01.12.2020г. до 17.08.2021г. по останалите 6 броя фактури, съдът намира
иска за претендираната главница в размер на 253.62 лева за основателен и доказан по
размер. По изложените по-горе съображения за този период на ответницата правилно са
били начислявани служебно потребена вода, тъй като е изтекъл 10-годишния период на
валидност на переодичната проверка, на водомерите в апартамента й и са били налице
предпоставките на чл.21 във вр.с чл.25, ал.8 и ал.10 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите и тя не може да черпи права от собственото си бездействие, като не е
изпълнила даденото й предписание.. Размерът на дължимата главница се установява от
самите 6 броя фактури. Върху тази главница се дължи и законна лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК –
05.11.2021г. до окончателното й изплащане.
Съгласно чл.33, ал.2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите,
последните са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-
дневен срок след датата на фактуриране. По последните 6 фактури, издадени за периода
01.02.2021г. – 01.09.2021г. не са представени доказателства от страна на ответницата, че е
заплатила в горепосочения срок дължимите парични суми, поради което същата е изпаднала
в забава считано от 01.03.2021г. до 04.11.2021г. включително, поради което тя дължи лихва
за забава върху главниците считано от 01.03.2021г. до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 04.11.2021г. По отношение размера
на лихвата за забава, съдът взе предвид представената счетоводна справка, която не е
оспорена от ответницата и назначения й особен представител, съгласно която лихвата за
забава върху главниците по 6-те фактури за периода 01.03.2021г. до 04.11.2021г. възлиза в
размер на 13.97 лева. До този размер искът следва да се уважи.
Предвид гореизложеното следва да се признае за установено по отношение на Н. Г.,
че дължи на ищцовото дружество сумата от 253.62 лева главница за периода от 01.12.2020г.
до 17.08.2021г. по партиди № 252/33 и 252/34 по издадени 6 броя фактури за периода
01.02.2021г. – 01.09.2021г. и лихва за забава върху главницата в размер на 13.97 лева за
периода от 01.03.2021г. до 04.11.2021г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК – 05.11.2021г. до окончателното й изплащане, по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6060/2021г.
по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал.
Искът в частта да се признае за установено по отношение на Н. Г., че дължи на
ищцовото дружество сумата от 969.90 лева главница за периода от 23.08.2018г. до
31.11.2020г. по партиди № 252/33 и 252/34 и издадени 28 броя фактури за периода
01.10.2018 до 01.01.2021г. и лихва за забава върху главницата в размер на 145.15 лева за
периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г. по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС, представляваща
ползвана питейна вода и такса канал, следва да се отхвърли като неоснователен.
Съгласно дадените задължителни указания на съдилищата с Тълкувателно решение
5
№ 4/2014г. на ОСГТК на ВКС, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените по заповедното производство – ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС,
разноски съразмерно с уважената част от иска, а именно 25.00 лева – заплатена държавна
такса и 4.64 лева - такса за връчване на книжа от ЧСИ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
предявения иск. Ищцовото дружество е направило по делото разноски в общ размер на
238.43 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на
назначения особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да се
присъдят 46.11 лева, които ответницата да заплати.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищцовото дружество и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. В. Г., с ЕГН: ********** и
регистрирани постоянен и настоящ адрес: **********, че дължи на “Водоснабдяване и
канализация” ООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК
*********, представлявано от управителя Сава Савов, сумата от 253.62 лева /двеста петдесет
и три лева и шестдесет и две стотинки/ главница за периода от 01.12.2020г. до 17.08.2021г.
по партиди № 252/33 и 252/34 по издадени 6 броя фактури за периода 01.02.2021г. –
01.09.2021г. и лихва за забава върху главницата в размер на 13.97 лева /тринадесет лева и
деветдесет и седем стотинки/ за периода от 01.03.2021г. до 04.11.2021г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2021г. до окончателното й
изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса
канал.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от
управителя Сава Савов, против Н. В. Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес: **********, положителен установителен иск, в частта, с който се иска да се
признае за установено, че дължи на ищеца сумата от 969.90 лева /деветстотин шестдесет и
девет лева и деветдесет стотинки/ главница за периода от 23.08.2018г. до 31.11.2020г. по
партиди № 252/33 и 252/34 и издадени 28 броя фактури за периода 01.10.2018 до
01.01.2021г. и лихва за забава върху главницата в размер на 145.15 лева /сто четиридесет и
пет лева и петнадесет стотинки/ за периода от 01.11.2018г. до 28.02.2021г. по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 6060/2021г.
по описа на РРС, представляваща ползвана питейна вода и такса канал, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА Н. В. Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
**********, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от управителя
Сава Савов, сумата от 29.64 лева /двадесет и девет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева
- направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 6060/2021г. по описа на РРС,
разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. В. Г., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:
**********, да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Добруджа” № 6, ЕИК *********, представлявано от управителя
Сава Савов, сумите от 46.11 лева /четиридесет и шест лева и единадесет стотинки/ –
направени по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от иска и 100.00 /сто/
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на
ответницата чрез назначения й особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7