Р Е Ш Е Н И Е
№ VІ – 1 16/02/2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ШЕСТИ граждански въззивен състав, на двадесет
и първи януари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ТАНЯ ЕВТИМОВА
2.мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ
при секретаря Стойка Вълкова разгледа докладваното от съдията
Евтимова
въззивно гражданско дело номер 2709 по описа
за 2020 година. За да се
произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл.317 вр.с чл.310 и сл ГПК и чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е пред БОС по
повод въззивна жалба на ГД “Изпълнение на наказанията“, подадена чрез
пълномощника на Главния директор на ГДИН –гр.София инспектор Т Ч-старши
юрисконсулт в Областна служба „Изпълнение на наказанията“-гр.Бургас срещу
Решение № 260328/02.10.2020г., постановено по гр.д.№ 1586/2020г. по описа на
БРС в частта, в която въззивната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Г.Н. И, ЕГН: **********
*** сумата от 939,05 лева, представляваща възнаграждение за 156 часа и 20
минути положен от ищеца и неплатен извънреден труд извън времето на дежурство
през периода от 02.03.2017г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 02.03.2020г.до окончателното изплащане; сумата от 281,72
лева – разноски по делото; 50 лева – държавна такса и 200 лева – платено от
бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
Решението не е обжалвано в
отхвърлителната му част – над уважения размер на исковата претенция от 939,05
лева до претендирания размер от 1000 лева и в тази част е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени
оплаквания за необоснованост и неправилност на решението на БРС в обжалваната
част. Въззивникът сочи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетеля М, според който необходимото време за инструктаж, приемане и сдаване
на постовете е 40 минути преди 01.07.2019г. и 35 минути след тази дата.
Въззивникът твърди, че общото време подготовка, инструктаж, приемане, сдаване и
отвод на наряда приключва в рамките на 30 минути общо. Отправеното до БОС
искане е за отмяна на решението на БРС и постановяване на решение по съществото
на спора, като се отхвърли предявеният иск или да се редуцира присъдената сума
като съответна на положен извънреден труд до 30 минути на 24 часови и 12 часови
смени. Няма доказателствени искания. Претендира разноски.
По
делото е представен писмен отговор от въззиваемия, в който се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемият счита, че съдът
следва да се съобрази с практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и
Директива 2003/88/ЕО, като се позовава и на няколко решения на СЕС по
преюдициални запитвания. Изразява становище за неоснователност на тезата на
въззивника за неизпълнение на служебни задължения извън времето на дежурство. Отправеното
до въззивния съд искане е въззивната жалба да се остави без уважение и да се
потвърди решението на БРС. Въззиваемият няма доказателствени искания. Претендира
разноски.
В
съдебно заседание страните, редовно уведомени не се явяват и не се
представляват. Нямат нови доказателствени искания.
При
служебната проверка по чл.270 ГПК въззивният съд намери, че съдебното решение, постановено
по делото е валидно и допустимо в обжалваната част.
След поотделна и съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, по основателността на оплакванията, въведени
във въззивната жалба БОС намери следното:
Предявеният
главен иск е с правно основание чл.176 ЗМВР вр. чл.19 ал.2 ЗИНЗС,а акцесорният
иск-с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът Г.Н. И е предявил
срещу ответника ГД “Изпълнение на наказанията“ иск за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 1000 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца и
неплатен извънреден труд извън времето на дежурство през периода от 02.03.2017г.
до 01.03.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 02.03.2020г. до окончателното изплащане. Твърдял е, че през целия процесен период
е държавен служител, заемал е длъжност надзирател в затвора гр.Бургас, с
регламентиран статут съгласно ЗИНЗС, ППЗИНЗС и ЗМВР. Твърдял е, че със заповед
№ 453/ 14.08.2014г. началникът на затвора е определил за надзирателите режим на
работа при 24-часови смени с работно време от 08.00 до 08.00 часа на следващия
ден, 12-часови смени от 08.00 до 20.00 часа и от 20.00 до 08.00 часа, и
8-часови смени с работно време от 08.00 до 16.30 часа. Твърдял е, че всеки
надзирател се явява на работното си място в 7.30 часа, като през времето до
08.00 часа извършва подготовка за започване на работа-облича униформено
облекло, получава технически средства и средства за принуда, участва в
инструктаж, приема оръжие –ако постът му е въоръжен, след което извършва
действия по встъпване в дежурство. След приключване на дежурството също извършва
действия в рамките на 45 минути- извършва дейности по сдаване на дежурството, сдава
оръжието, участва в провеждане на отвод, след което предава получените
технически средства, средства за принуда и униформа. Ищецът твърди, че тези
действия представляват допълнителен труд, който се полага извън времето на
дежурството и са с продължителност от 1 час и 15 минути минимум, извършват се
със знанието и без противопоставянето на работодателя и това време не е било
вземано предвид от работодателя и не е заплащано допълнително възнаграждение до
11.05.2019г., а след тази дата е бил заплащан само половин час от това допълнително
отработено време съгласно заповед № Л-2271/2019г. и заповед № Л-2788/2019г. на
главния директор на ГД“ИН“, заповед № 453/ 14.08.2014г. на началника на Затвора
- Бургас.
Ответникът е представил писмен отговор, в който е оспорил иска изцяло по
основание и размер, като е настоявал за отхвърлянето му. Твърдял е, че времето
за инструктаж, приемане, сдаване на дежурство и освобождаване от наряд или дежурство
са част от работното време съгласно чл.16 е, ал.1,т.3 от
ППЗИНЗС и същото следва да се включва и заплаща от работодателя към т.нар. “отработено
време“, а съгласно чл.16 е ал.5 от ППЗИВЗС почивките при 12-часовите и
24-часови дежурства не представляват работно време и не следва да се заплащат
от работодател, като аналогична е уредбата и на обедната почивка. Навел е
довод, че искът би бил основателен само ако ищецът докаже, че е бил служебно
ангажиран през нормативно установеното време за почивка и за това време не му е
бил отчитан и заплатен извънреден труд. Твърдял е също, че на основание чл.187
ал.5 т.2 и т.7 от ЗМВР, считано от 27.06.2014г. на служителите, работещи на
смени, се заплаща извънреден труд до 70 часа на тримесечие, а положеният извънреден
труд над тези часове не се компенсира.
По делото е безспорно, че през целия процесен период ищецът е бил
държавен служител, заемал е длъжността надзирател в Затвора - Бургас и е
полагал труд по служебно правоотношение с ГД “Изпълнение на наказанията“, изпълнявайки
24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства по утвърден график.
БРС е обсъдил задълбочено всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на анализа е
достигнал до правилен и законосъобразен извод, че преди началния час и след
крайния час на всяко дежурство, независимо от неговата продължителност, ищецът
извършва дейности по участие в инструктаж, приемане и сдаване на дежурството, което
време представлява извънреден труд и следва да се заплаща от работодателя. Този
извод е правилен и е в съответствие с
практиката на СЕС по тълкуването на Директива 93/104 и Директива
2003/88/ЕО, на които се е позовал въззиваемият. Съгласно чл. 2 от Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време,
работното време е всеки период, през който работникът или служителят или
работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своята дейност или
задължения, в съответствие с националното законодателство и/или практика.
Безспорно по смисъла на чл. 307 и 311 от ППЗИНЗС действията по подготовка и провеждане
на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство са част
от задълженията на служителя и следва да се извършват в работно време. В
случай, че те не се осъществяват в установеното за работника или служителя
време, тези дейности представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. Ответникът
е издал заповеди за заплащане на допълнително възнаграждение за тези дейности, считано
от 01.07.2019г., като съдът правилно ги е ценил като извънсъдебно признание на
факта, че съобразно естеството на служебните задължения на ищеца, той следва да
бъде на разположение на работодателя си преди началото на работното време и
след неговия край. Правилен и обоснован се явява и изводът, че и за периода
преди 01.07.2019г. на ищеца е било дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за това време, но такова не му е било заплащано, поради което съдът е приел,че
искът е доказан по основание.
Въззивният съд споделя изцяло становището на БРС и
не намира за необходимо да излага повторно идентични мотиви досежно
доказаността на иска по основание. По гореизложените съображения искането във
въззивната жалба за цялостна отмяна на решението на БРС в частта ,с която е
уважена исковата претенция е неоснователно- не са изложени правни и фактически
аргументи в негова подкрепа, не е оспорен и изводът на съда относно
извънсъдебното признание на факта на полаган извънреден труд от надзирателите, обоснован
с издадената заповед № 436/01.07.2019г.
на главния директор на ГД“ИН“ и факта, че след тази дата ищецът е получавал
допълнително възнаграждение за времето, през което са извършвани гореописаните
дейности, в рамките на посочените в заповедта минути.
Във
въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на изводите на БРС
относно необходимото време за извършване на действията по сдаване на дежурство
и освобождаване от наряд, което съдът е приел, че е 40 минути за 12-часовите и 24-часовите смени до 01.07.2019г. и 35 минути след
тази дата. Въз основа на този извод исковата претенция е уважена в по-голям
размер, несъответен на действителното време на положен извънреден труд- общо по
40 минути за всяко 24 и 12 часово дежурство преди
01.07.2019г., включващо времето за подготовка и инструктаж преди дежурство -18 минути и време за сдаване и освобождаване от
наряд- 22 минути и
общо 35 минути за всяко 24 и 12 часово дежурство след първи 01.07.2019г. поради
въведен по-късен начален час за начален инструктаж. За да достигне до този
извод, съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля Димитров.
На основание чл. 16 б и чл. 16 е от ППЗИНЗС, началникът на затвора в град Бургас
е издал заповед № 453/14.08.2014 г., в т. 14 от която е посочено, че за
отработените часове над установената нормална продължителност на работното време
за отчетния период се изготвя протокол до 10 –то число на месеца, следващ
отчетния период от началника на група и утвърден от началника на затвора.
Предвидено е, че работното време и положеният труд над нормативно установеното
работно време следва да се отчита съгласно разпоредбите на заповед №
ЧР-05-170/03.04.2014г. на министъра на правосъдието. Времето за
подготовка,инструктаж,приемане,сдаване и освобождаване от наряд е определено
със Заповед № Л-2788/14.06.2019г.на Главния директор на ГД“ИН“ и със
Заповед № 436 от 01.07.2019г.на началника на затвора гр.Бургас,като за затвора
гр.Бургас то е 30 минути при 24 и 12 часови смени. Не е спорно,че след издаване
на последната заповед,ищецът е получавал суми за положен извънреден труд след
01.07.2019г. съответни на посочените в тях минути, но за периода преди тази
дата не е извършено отчитане и заплащане на извънреден труд от работодателя.
В исковата молба не са
изложени твърдения за конкретната продължителност на всяко от дежурствата, а
претенцията е обоснована с твърдения за
обичайната им продължителност 30 минути преди началото и 45 минути след края на
установеното работно време, през което време служителите са на разположение на
работодателя поради организацията на
работата, нормативните изисквания и необходимостта да се извършват определени
фактически действия преди и след приключване на работното време. Тъй като
работодателят е направил с горецитираните заповеди извънсъдебно признание
относно фактически необходимото време за подготовка, инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд при 24 и 12
часови смени, което вече се заплаща на надзирателите, то искът се явява
основателен и доказан за периода от 02.03.2017г.до 30.06.2019г. до размера на
положен извънреден труд от по 45 минути за всяко 24 и 12 часово дежурство.
Както
се посочи по-горе, районният съд е приел, че обичайното време, необходимо за
сдаване и освобождаване от наряд при 24 и 12 часови смени е 40 минути. Въззивният
съд намира, че БРС правилно е кредитирал показанията на св. М, според които необходимото
време за инструктаж е 15 минути преди началото на смяната и 20 – 22 минути след
края на смяната. В показанията си св. М е заявил, че след 24-часова или
12-часова смяна се извършва смяна на поста в 08.00 часа сутринта и в 8.20
служителят е освободен- т.е. сдаването на поста и всички нормативно определени
действия се извършват в рамките на това време, а инструктажът преди смяна
започва петнадесет минути преди началото на работното време - т.е. всички
действия от началото до края на дежурство, които са извън установеното работно
време са в рамките на 30 минути. Св.М е посочил, че най-дълго протичащата смяна
на постовете е в корпуса на затвора, на третия и четвъртия етаж, като тя
продължава не повече от 10 минути, след което сдаващите постовете надзиратели
се събират в стаята за инструктаж, където главният надзирател ги освобождава. Св.М
посочва, че тъй като повечето лишени от свобода, които са настанени на третия и
четвъртия етажи на затвора се извеждат на работа преди 08.00 часа, то при
сдаването на постовете се извършва реално проверка на не повече от 30-40 затворници,
което предпоставя извод, че е необходимо по-малко време за осъществяване на
фактическите действия от отстъпващия и застъпващия поста надзирател. Тъй като в
исковата молба не се съдържат твърдения за конкретна продължителност на
дежурства, положени от ищеца по 24 и 12 часови смени през процесния период с
време на разположение повече от 30 минути преди началото и края на конкретно
дежурство, то исковата претенция за положен извънреден труд над 30 минути на
дежурство се явява недоказана.
По
гореизложените съображения въззивният съд намира, че искът е основателен и
доказан само до този размер, който възлиза на 644,90 лева, изчислен съобразно
със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, както следва:
1.
за периода от 02.03.2017г. до 31.12.2017г. – 84 дежурства, за които
допълнително отработеното време е 2520 минути /42 часа/. При определено от
вещото лице трудово възнаграждение от 6,21 лева/час, възнаграждението за
допълнително положения извънреден труд възлиза на 260,82 лева.
2.
за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. – 93 дежурства, за които
допълнително отработеното време е 2790 минути /46,5 часа/. При определено от
вещото лице трудово възнаграждение от 7,16 лева/час, възнаграждението за
допълнително положения извънреден труд възлиза на 332,94 лева.
3.1.
за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г. – 38 дежурства, за които
допълнително отработеното време е 1140 минути /19 часа/. При определено от
вещото лице трудово възнаграждение от 8,03 лева/час, възнаграждението за
допълнително положения извънреден труд възлиза на 152,57 лева.
3.2.
за периода от 01.07.2019г. до 31.12.2019г. – 47 дежурства, за които
допълнително отработеното време е 1410 минути /23,5 часа/. При определено от
вещото лице трудово възнаграждение от 8,03 лева/час, възнаграждението за
допълнително положения извънреден труд възлиза на 188,70 лева. При определено
от вещото лице трудово възнаграждение от 8,03 лева/час, възнаграждението за
допълнително положения труд възлиза на 40,15 лева.
4.
за периода от 01.01.2019г. до 31.12.2019г. на ищеца
са платени общо 2 250 минути. При това положение неплатени остават 300
минути /5 часа/.
5. за периода от 01.01.2020г. до 01.03.2020г. – 19 дежурства, за които допълнително отработеното време е 570 минути. От тях
на ищеца са платени 495 минути, поради което неплатени остават 75 минути /1,25
часа/. При определено от вещото лице трудово възнаграждение от 8,79 лева/час,
възнаграждението за допълнително положения извънреден труд възлиза на 10,99
лева.
Общият размер на дължимото за процесните периоди
възнаграждение за положения от ищеца труд от общо 94,75 часа е в размер на
644,90 лева. При това положение, искът на Г. И се явява основателен за сумата
от 644,90 лева, а решението на БРС в тази част – правилно и обосновано. За
горницата над 644,90 лева до уважения от БРС размер – 939,05 лева, искът е
неоснователен, а решението – неправилно. Поради това, решението в тази част
трябва да се отмени като неправилно и необосновано със следващото от това
отхвърляне на иска за разликата между 939,05 лева и 644,90 лева.
Частичната основателност на
въззивната жалба ще има за последица и
частична отмяна на решението в частта за разноските, както следва:
В полза на ищеца е присъдена
сумата от 281,72 лева, представляваща част от направените от него разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. Поради резултата от въззивното обжалване,
размерът на разноските трябва се редуцира на 193,47 лева, като до този размер
решението на БРС следва да се потвърди, а над този размер да се отмени.
Ответникът е осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС сумата 50 лева
държавна такса и разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 200
лева. При съобразяване на резултата от въззивното обжалване разноските за
възнаграждение на вещо лице следва да се намалят на 171,69 лева, като решението
се отмени за присъдения над тази сума размер за възнаграждение на вещо лице.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски, направени
във въззивното производство в размер на 206,03 лева за адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба.
На основание чл.78, ал.3 и
чл.78 ал.8 ГПК на ответника – въззивник, следва да се присъдят разноски, направени
във въззивното производство съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно
сумата от 62,64 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции и 7,83 лева - държавна такса за въззивно обжалване. Юрисконсултското
възнаграждение се определя в размер на по 100 лева за всяка от инстанциите
съобразно чл. 78, ал.8, вр. чл. 37 ЗППвр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Мотивиран
от гореизложеното Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260328/02.10.2020г., постановено
по гр.д. № 1586/ 2020г. по описа на БРС в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес гр.София, бул. “Генерал
Н.Столетов“ № 21, Булстат ********* е осъдена да заплати на Г.Н. И, ЕГН: ********** *** сумата в размер
над 644,90 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца и неплатен
извънреден труд извън времето на дежурство през периода от 02.03.2017г. до 01.03.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до
окончателното изплащане, както и в частта,
в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати на Г.Н.
И, ЕГН: ********** *** разноски над размера от 193,47 лева и в частта, в която ответникът Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-гр.Бургас сумата над размера от 171,69 лева, като вместо него в
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г.Н. И,
ЕГН: ********** *** против
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с адрес
гр.София, бул. “Генерал Н. Столетов“ № 21, Булстат ********* иск
сумата над 644,90
лева до размера от 939,05
лева, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд, извън времето на дежурство, през периода от
02.03.2017г. до 01.03.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба на 02.03.2020 г. до
окончателното й плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
260328/23.09.2020г., постановено по гр.д. № 1586/2020г. по описа на БРС В
ЧАСТТА, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието с адрес гр.София,бул.“Генерал Н.Столетов“№ 21,Булстат ********* е осъдена да заплати на Г.Н. И, ЕГН: **********
*** сумата до размера от 644,90
лева, представляваща възнаграждение
за положен от ищеца и неплатен от ответника извънреден труд, извън времето на
дежурство, през периода от 02.03.2017г. до 01.03.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието е осъдена да заплати на Г.Н. И, ЕГН: **********
*** разноски до размера от 193,47 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 260328/23.09.2020г., постановено по гр.д. № 1586/2020г. по описа на
БРС в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
Министерство на правосъдието с адрес гр.София, бул. “Генерал Н.Столетов“ № 21, Булстат
********* е осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-гр.Бургас сумата до размера
от 171.69 лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието с
адрес гр.София, бул.“Генерал Н.Столетов“ № 21, Булстат ********* да заплати на Г.Н. И, ЕГН: ********** ***
сумата от 206,03 лева - разноски, направени
във въззивното производство.
ОСЪЖДА
Г.Н. И, ЕГН: ********** *** да заплати
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието
с адрес гр.София, бул. “Генерал Н.Столетов“ № 21, Булстат ********* сумата от 62,64 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и 7,83 лева - държавна
такса за въззивно обжалване.
Решението
не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК и е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: