Решение по дело №1728/2019 на Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№  V – 148

 

23.12.2019г.

 

В    И М Е Т О    НА    Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно заседание, на втори декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

2.Мл.с. Ваня Ванева

 

при секретаря Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1728 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №17700/11.11.2019г., подадена от ОД МВР – Бургас, представлявана от директора Радослав Сотиров, чрез процесуалния представител Ана Димчева – юрисконсулт в ОД МВР - Бургас, с която се обжалва Решение №2268 от 27.09.2019г. постановено по гр.д. №4551/2019г. по описа на Районен съд Бургас.       

С обжалваното решение районният съд е осъдил ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Раковска“ № 2 чрез адв. Станко Кралев, АК гр. Бургас, сумата от 1720,23 лева/ хиляда седемстотин и двадесет лева и двадесет и три стотинки/ представляваща допълнително трудово възнаграждение за 255,12 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд за периода 01.06.2016г. до 31.05.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 05.06.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 338 лв. /триста тридесет и осем/, представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Осъдена е ОД МВР гр. Бургас, ЕИК *********, гр. Бургас, ул. „Христо Ботев” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС гр. Бургас държавна такса в размер на 68,81 /шестдесет и осем лева иосемдесет и една стотинки/ лв. и сумата от 150.00лева/ сто и петдесет лева/ възнаграждение за вещо лице.

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.

В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. По-конкретно се посочва, че е неоснователна претенцията на ищеца, положеният от него нощен труд да бъде преизчислен с коефициент 1.143 съгласно правилата на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Твърди се, че приложение следва да намерят специалните правила на действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Твърди се, че в тези наредби липсва текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент за разлика от действалата до преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014 г., която е предвиждала приложение на въпросния коефициент. Излагат се доводи, че в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 КТ. Позовава се на издадени от министъра Заповеди  № 8121з-791/28.10.2014 г. и № 8121з-1429/23.11.2017 г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22:00 ч. и 06:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Навеждат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при наличие на непълнота в специалната уредба, касаеща служителите на МВР, следва субсидиарно да се приложи общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Не са ангажирани доказателства.

В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от Б.Д.Б., чрез пълномощника адв. Станко Кралев – БАК, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на първоинстанционния съд. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски в производството пред въззивния съд. Не са ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В съдебно заседание за въззивника ОД МВР Бургас, не се явява представител.

В съдебно заседание въззиваемата страна Б.Д.Б. не се явява, представлява се от адв. Кралева, която оспорва въззивната жалба.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното решение за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БОС намира следното:

Районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл. 178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6  от ЗМВР.

Производството пред първата инстанция е започнало по искова молба, подадена от Б.Д.Б., чрез пълномощника адв. Кралев,***, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1537,54 лв., представляваща дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 256,256 часа, за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва върху присъдената сума от депозиране на исковата молба до окочнчателното ѝ изплащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е полагал труд на длъжността „полицай“ в Пето РУ Бургас от 01.06.2016г. до 31.05.2019г., като се посочва, че същото е на структурно подчинение към ОД МВР Бургас.

Посочва се, че за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г. ищецът е положил общо 1792 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 2048,256 часа дневен труд. Сочи, че това преизчисляване води до 256,256 часа труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Посочен и е размерът на задължението – 1537,54 лв.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Излагат се съображения, че в процесния случай положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. Настоява, че в случая, по отношение на претенцията за преизчисляване на положения труд, намират приложение горепосочените наредби, както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г., които действащи паралелно с Наредба за структурата и организацията на работната заплата, уреждат по специален за системата на МВР начин, заплащането на нощния труд.

За установяване на твърдените от страните обстоятелства по делото са представени множество писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено пред първата инстанция на 17.09.2019г., ищецът е изменил претенцията си на 1720,23 лв. за положен нощен труд от 255,12 часа.

Безспорно е между страните обстоятелството, а и се установява от доказателствата по делото – Удостоверение с рег. №251000-13058/18.06.2019г., че през процесния период са били в служебно правоотношение, като за периода 01.06.2016г. – 10.06.2019г. ищецът е заемал длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“ при Пето РУ на МВР Бургас. Друго безспорно обстоятелство е полагането на нощен труд от страна на ищеца.

Пред първата инстанция е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че за периода от 01.06.2016г. до 31.05.2019г., ищецът е положил 1784 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент 1,143, нощният труд от 1784 часа става на 2039,12 часа. Разликата между преизчисления и отчетения по протоколи положен труд е 255,12 часа, а общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд от 255,12 часа възлиза на 1720,23 лв. Според заключението, на ищеца е заплатен нощен труд за 1984 часа, колкото е отчетен по протоколи, по 0,25 лв. на час, общо 496 лв. Разликата в часовете между преизчисления с коефициент 1,143 и отчетения по протоколи нощен труд, не е отчетена и не е заплатена от работодателя като извънреден труд.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За периода от 02.06.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59). С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,  за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.). Въз основа на изложеното относно действието във времето на релевантните за спора подзаконови нормативни актове съдът намира, че в рамките на процесния исков период от 01.06.2016 г. до 31.05.2019 г. са действали, както следва: 1) за периода от 01.06.2016 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2) за периода от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3) за периода от 02.08.2016 г. до 31.05.2019г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период – т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1, 143. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. При липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, съдът намира, че е налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Ето защо, съдът намира за неоснователни изложените във въззивната жалба възражения относно приложимостта на установения в чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно правоотношение.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява доказана по основание. От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява, че за процесния период от време – 01.06.2016г. до 31.05.2019г. ищецът е положил нощен труд в размер на 1784 часа, преизчислени с коефициент 1, 143 и приравнени на дневно работно време тези часове възлизат на 2039,12 часа, като разликата от 255,12 часа експертизата отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и не е начислен, съответно – не е изплатен по платежни бележки. Изрично в заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1720,23 лева.

Поради гореизложеното исковата претенция за заплащане на положен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен труд към дневен за процесния период 01.06.2016г. - 31.05.2019г., се явява основателна за сумата от 1720,23 лв. и като такава следва да се уважи.

С оглед основателността на главния иск, следва да се уважи и акцесорния такъв в размер на законната лихва, от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора, във въззивното производство, право на присъждане на разноски има въззиваемият Б.Д.Б.. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, видно от който разноските, направени от въззиваемия пред въззивната инстанция са в размер на 420 лв. – адвокатски хонорар. Представени са доказателства за плащане.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2268 от 27.09.2019г., постановено по гр. дело №4551/2019г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Бургас, ЕИК: *********, с адрес: гр. Бургас, ул. „Христо Ботев“ № 46, представлявано от Директора Радослав Сотиров, да заплати на Б.Д.Б., ЕГН: **********, сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: