№ 1577
гр. С., 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110117469 по описа за 2023 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД моли да се осъдят ответниците да заплатят следните суми: Ю. И. К. с
дял 4/6 от задълженията за имота: 590.86 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия
доставена в периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 226.81 лв. мораторна лихва за забава
върху посочената главница, начислена от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., 7.89 лв. цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.54 лева
мораторна лихва лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020
г. до 20.03.2023 г. и ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното им изплащане; Ю. В. К. с дял 1/6 от задълженията за
имота: 147.71 лв. стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в периода от
1.05.2019 г. до 30.04.2021 г., 56.70 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница,
начислена от 15.09.2020 г. до 20.03.2023 г., 1.97 лв. цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.88 лева мораторна лихва лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 20.03.2023 г. и
ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане; С. В. К. с дял 1/6 от задълженията за имота: 147.71 лв.
стойност на незаплатена топлинна енергия доставена в периода от 1.05.2019 г. до 30.04.2021
г., 56.70 лв. мораторна лихва за забава върху посочената главница, начислена от 15.09.2020
г. до 20.03.2023 г., 1.97 лв. цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.88 лева мораторна лихва лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 20.03.2023 г. и ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.
Поддържа, че ответниците като съсобственици, са потребители на топлинна енергия за
битови нужди на имот - ап.82 в гр. С., ж.к. Света Троица бл. 370, вх.В. Твърди, че
1
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е
заплатена, като е налице забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „МХ Е.” ООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземанията в горепосочените размери и разноските по
делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, в който оспорват
исковете. Оспорват да са потребители на ТЕ, тъй като не са собственици или ползватели на
имота. Не оспорват доставката и стойността на топлинната енергия, оспорват дължимостта
на лихвите и на таксата ДР. Релевират възражение за изтекла давност. Молят за отхвърляне
на исковете.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не изразява становище по исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставка на топлинна енергия в твърдените количества за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. Съобразно нормативната уредба, възникването на облигационното отношение по
продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено от
придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост. Правоотношението възниква и
съществува без да са необходими изрични насрещни волеизявления на страните, то възниква
с придобиването на правото на собственост/ползване и топлоснабдяването на имота и се
прекратява със загубването на същите. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В тази насока са
и разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/17.5.2018 г. г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
2
ВКС.
В случая от приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот се
установява, че на 3.5.1993 г. г. процесният апартамент е придобит от В. К. и Ю. И. К., всеки
с дял по 1/2 от съсобствеността предвид липсата на установено друго по делото. След
смъртта на В. К. на 25.11.2016 г. съсобственици на имота станали по наследяване, освен
съпругата му Ю. Ив. К., с дял 4/6, и децата им Ю. Вл. К. и С. К., последните с дял по 1/6 /1/3
от притежаваната от наследодателя ½ от имота/. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН,
наследството се придобива с приемането му, а приемането произвежда действие с откриване
на наследството. Съобразно чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници носят
отговорност за задълженията, с които е обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят
отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до
доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. В случая
ответниците не твърдят и не доказват да са приели наследството по опис или че са
направили отказ, поради което следва да се приеме, че след смъртта на наследодателя са
придобили съответна част от правото на собственост върху процесното жилище. По делото
няма данни относно осъществили се други юридически факти, довели до промяна в правата
върху имота. Ето защо следва да се приеме, че като съсобственици, ответниците са клиенти
на топлинна енергия и между тях и ищеца е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни ОУ, приложими съгласно чл. 150, ал. 1 и
ал. 2 ЗЕ в отношенията между страните, съответно са задължени за заплащане стойността на
доставената ТЕ.
Безспорно е по делото, че в имота е доставена топлинна енергия в периода 1.5.2019 г.-
30.04.2021 г., с незаплатена стойност 886.29 лв. Съобразно представените по делото от ТЛП
индивидуални справки за двата процесни отчетни периода, за периода 1.5.2019 г.-30.04.2020
г., доставената топлинна енергия е на стойност 815.92 лв., а за периода 1.5.2020 г.-30.04.2021
г. – на стойност 889.35 лв., като след отчетено прихващане е фактурирана от ищеца
стойност от 866.90 лв. /видно от общата фактура/. В извлечението по абонатен номер като
дължима за първия процесен период е отразена само сумата от 21.94 лв. по фактура от
14.9.2020 г., а за втория – сумата от 864.35 лв. По делото не е представена фактурата от
09.2020 г., по която е дължима сумата от 21.94 лв. и не е ясно за какво е начислена, предвид
което и с оглед липсата на отразени други задължения за първия процесен период, следва че
искът за топлинна енергия за него е неоснователен. Дължима е незаплатената топлинна
енергия доставена в периода 1.5.2020 г.-30.04.2021 г., на стойност 864.35 лв., за които искът
следва да се уважи /съответно за 144.06 лв. за ответниците с дял 1/6 и 576.23 лв. за
ответницата с дял 4/6/.
Релевираното от ответниците възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца
за този период е неоснователно. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От настъпване на изискуемостта
започва да тече давността за вземането. Исковата молба е подадена на 03.04.2022 г., а
3
изискуемостта на първото вземане, за което искът е основателен, е настъпила на 15.7.2020 г.,
съответно до подаване на исковата молба тригодишната давност не е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредбата
за топлоснабдяването. По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и
сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение,
извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца,
клиентите заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира по посочения начин. Редът и начина на
заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата в режим на етажна
собственост е било възложено на Аква билдинг сървиз, чийто правоприемник е М., който е
осъществил услугата дялово разпределение видно от представените доказателства. По
делото обаче няма никакви доказателства относно стойността на така извършената услуга,
включително в представеното извлечение по абонатен номер, в което няма главница с
такова основание. Исковете за това вземане, като неоснователни, следва да се отхвърлят,
съответно и акцесорните претенции за лихви върху него.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за
съответния отчетен период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане – това,
което не е погасено по давност, акцесорната претенция се явява установена по своето
основание. Относно размерът й, съдът го определи по реда на чл. 161 ГПК за периода от
15.09.2021 г. до 20.03.2022 г., на 135.23 лв., от които искът следва да се уважи – по 22.54 лв.
срещу Ю. Вл. К. и С. К., и 90.15 лв. срещу Ю. Ив. К..
4
Върху главниците следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им.
Относно разноските:
При този изход на делото, съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за присъждане
на разноски е основателна съразмерно с уважената част на исковете, като от направените
разноски за държавна такса 150 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., дължими са
200.94 лв., по 33.49 лв. от Ю. Вл. К. и С. К., и 133.96 лв. срещу Ю. Ив. К.. На основание чл.
78, ал.3 ГПК, на ответниците се дължат разноски за адвокат в размер на 78.50 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ю. И. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 576.23 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в
периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до
окончателното й изплащане, 90.15 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 20.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата
над 576.23 лв. до предявените 590.86 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., и за
обезщетение за забава за разликата над 90.15 лв. до предявените 226.81 лв. и за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. и изцяло исковете за заплащане на 7.89 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 3.54 лева мораторна
лихва върху нея за периода от 01.10.2020 г. до 20.03.2023 г.
ОСЪЖДА Ю. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 144.06 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в
периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до
окончателното й изплащане, 22.54 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 20.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата
над 144.06 лв. до предявените 147.71 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., и за
обезщетение за забава за разликата над 22.54 лв. до предявените 56.70 лв. и за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. и изцяло исковете за заплащане на 1.97 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.88 лева мораторна
лихва върху нея за периода от 01.10.2020 г. до 20.03.2023 г.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 144.06 лв. незаплатена топлинна енергия доставена в
периода от 1.5.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 03.04.2023 г. до
окончателното й изплащане, 22.54 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 20.03.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за заплащане на топлинна енергия за разликата
над 144.06 лв. до предявените 147.71 лв. и за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., и за
5
обезщетение за забава за разликата над 22.54 лв. до предявените 56.70 лв. и за периода от
15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. и изцяло исковете за заплащане на 1.97 лв. цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2021 г. и 0.88 лева мораторна
лихва върху нея за периода от 01.10.2020 г. до 20.03.2023 г.
ОСЪЖДА Ю. И. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 133.96 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Ю. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 33.49 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА С. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., да заплати на „Т. С.” ЕАД, с ЕИК
..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 33.49 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. И. К., ЕГН **********, гр. С., .............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 26.17 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, ДА
ЗАПЛАТИ на Ю. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 26.17 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, с ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. С., ........, ДА
ЗАПЛАТИ на С. В. К., ЕГН **********, гр. С., .............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК,
сумата от 26.17 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - „МХ Е.”
ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6