РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Несебър, 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Д.
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело №
20242150100966 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 7703/19.08.2024 г.
на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. "С....." №
***, чрез мл.адвокат С. К. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. В***, ул. ”***” № **,
ет. **, ап. **, уточнена с уточнителни молби вх. №№ 10984/22.11.2024 г. и
11350/02.12.2024 г., срещу „К*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление в гр. С***, бул. „****“ № ****, ет.***, представлявано от Н.П.П. и
„С****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, бул. „****“
№ ****, ет.***, с която се иска от съда да прогласи нищожността на Договор за кредит
№ 8***/*** г., Договор за кредит № 9***/*** г. и Договор за кредит № 9***/**** г. –
първите два сключени със „С****“ ООД, а третият с „К*****“ ЕООД, на основание чл.
22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, евентуално –
да прогласи нищожността на следните договорни клаузи – по чл. 6.2 от Договор за
кредит № 8***/*** г., по чл. 6.6 от Договор за кредит № 9***/*** г. и по чл. 18 от
Договор за кредит № 9***/**** г. – на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от Закон за
задълженията и договорите /ЗЗД/ и чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1
от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и да осъди
„К*****“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 912,83 лева, евентуално – сумата от
100 лева, с която ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендират се съдебни разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът сключил Договор за кредит № 8***/*** г. със
„С****“ ООД, по силата на който му била предоставена в заем сумата от 700 лева,
която се задължил да върне ведно с договорна неустойка по чл. 6.2 от договора в
размер на 542,68 лева, като извършил погашения в размер на сумата от 401 лева. На
***** г. ищецът сключил втори Договор за кредит № 9*** с ответника „С****“ ООД и
за рефинансиране на Договор за кредит № 8***/*** г. По силата на втория договор
1
било уговорено отпускането на кредитна сума в размер на 1300 лева, от която ищецът
реално получил сумата от 836,20 лева, като се задължил съгласно чл. 6.6 от договора и
за неустойка в размер от 1407,69 лева. Твърди, че по вторият договор са извършени
плащания в общ размер от 281,10 лева. Съгласно Договор за кредит № 9***/**** г.,
сключен между ищеца и втория ответник „К*****“ ЕООД, било извършено
рефинансиране на Договор за кредит № 9***/*** г. Размерът на уговорения кредит по
последния договор бил сумата от 1700 лева, от която ищецът реално получил сумата
от 373,78 лева, като се задължил съгласно чл. 18 от договора за неустойка в размер от
1580,45 лева. Сочи се, че извършените по трите договора за кредит плащания възлизат
на сумата от общо 2822,81 лева. Аргументира се нищожност на трите договора за
кредит на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК – поради включване на
скрито възнаграждение чрез уговарянето на неустойка за непредоставено в срок
обезпечение, както и поради неизяснен начин на формиране и размер на ГПК по всеки
от кредитите.
В условията на евентуалност ищецът аргументира нищожност на клаузите на чл.
6.2 от Договор за кредит № 8***/*** г., чл. 6.6 от Договор за кредит № 9***/*** г. и
чл. 18 от Договор за кредит № 9***/**** г., с които са предвидени неустойки, като
счита, че същите накърняват добрите нрави и покриват критериите за
неравноправност на чл. 143 и чл. 146 от Закона за защита на потребителя /ЗЗП/, а
именно – водят до нееквивалентност на престациите, уговорени са във вреда на
потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност, не е ясно
формулирана, препятства възможността на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора и не са индивидуално уговорена и др.
Счита се, че на основание чл. 23 от ЗПК дължима за връщане по нищожен кредит
е само чистата стойност на кредита. В този смисъл, заявявайки, че по трите нищожни
кредита е получил реално обща сума в размер на 1909,98 лева и е върнал сума от
2822,81 лева, ищецът моли за осъждането на „К*****“ ЕООД да му заплати сумата от
912,83 лева, с която се е обогатил неоснователно. Евентуално, в случай че съдът
намери договорите за действителни, но неустоечните клаузи за нищожни се иска
осъждането на „К*****“ ЕООД за сумата от 100 лева, с която се счита, че се е
обогатило за сметка на ищеца.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. №
10710/15.11.2024 г. от ответника „С****“ ООД, ЕИК ****, чрез адв. Х. М. от САК, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни по подробно изложени
правни съображения. Дава се становище за действителност на сключените Договор за
кредит № 8***/*** г. и Договор за кредит № 9***/*** г., като се аргументира тезата,
че предвидените с тях неустоечни клаузи не са част от същественото им съдържание,
предвид което и при констатиране на нищожността им действието на договорите
следва да се запази, а доводите на ищеца за включване на неустойките в ГПР да се
счетат за неоснователни. Излагат се подробни съображения за спазване на законовите
изисквания при формиране на ГПР по кредитите. Развиват се подробни правни доводи
за действителност на уговорените неустоечни клаузи, както и за отсъствие на
неравноправност в отношения по смисъла на ЗЗП.
С писмен отговор вх. № 9443/09.10.2024 г. ответникът „К*****“ ЕООД, ЕИК
****, чрез адв. Х. М. от САК, в законния срок заема идентично правно становище по
предявените срещу него искове за установяване нищожността на Договор за кредит №
9***/**** г. и включената в него неустоечна клауза по чл. 18, с това дадено от „С****“
ООД, ЕИК ****. По отношение на осъдителния иск се заявява, че ищецът е заплатил
по процесния договор на ответника сума в общ размер от 2140,71 лева, а общия сбор
на получените в заем суми по трите договора възлиза на сумата от 3700 лева. Не се
2
оспорва, че ищецът е изплатил общо по трите договора сумата от 2822,81 лева, но се
заявява, че извършените плащания не са били лишени от основание, предвид което не
се е достигнало до твърдяното неоснователно обогатяване. Прави се оплакване за
неуточненост на евентуалната осъдителна претенция в размер на 100 лева и начина, по
който е формирана.
В проведени по делото открити съдебни заседания, ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира писмени становища по съществото на спора. Претендира
разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответните дружества не изпращат представители в съдебните заседания по
делото. Депозират писмени становища, като възразяват срещу претендираните от
ищеца разноски с подробни съображения за злоупотреба с процесуални права.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове при условията на
евентуалност, както следва: 1. Главни кумулативно съединени искове – установителни
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. чл. 11, ал. 1, т. 9,
т. 10 и т. 11 от ЗПК и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД; 2.
Евентуални кумулативно съединени искове – установителни с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК
вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и осъдителен с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С обявения за окончателен при отсъствие на възражения на страните доклад по
делото съдът е възложил в тежест на ищеца доказването на заявените основания за
нищожност на договорите и клаузите му, а в тежест на ответниците – наличието на
облигационни правоотношения по действителни договори за потребителски кредит,
действителни уговорки по съдържащите се в тях клаузи, вкл. по чл. 6.2 от Договор за
кредит № 8***/*** г., по чл. 6.6 от Договор за кредит № 9***/*** г. и по чл. 18 от
Договор за кредит № 9***/**** г., както и съответствието между правата и
задълженията на кредитодателите и правата и задълженията на кредитополучателя по
клаузите, изключващо неравноправност в отношенията; че клаузите по договорите са
индивидуално уговорени; че в годишния процент на разходите са включени всички
компоненти по ЗПК и по Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, вкл. че уговорените в твърд
размер по договорите неустойки нямат отношение към действителните разходи по
процесните кредити.
С доклада съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: - между ищеца и „С****“ ООД, ЕИК **** са били сключени, както
следва: Договор за кредит № 8***/*** г. и Договор за кредит № 9***/*** г., с който е
рефинансиран кредита от 08.05.2023 г.; - между ищеца и „К*****“ ЕООД е бил
сключен Договор за кредит № 9***/**** г., с който е било извършено рефинансиране
на Договор за кредит № 9***/*** г.; - ищецът е изплатил общо по трите договора
сумата от 2822,81 лева.
Приетите за безспорни между страните обстоятелства се установяват и от
представените от ищеца писмени доказателства – Договор за кредит № 8***/*** г. и
Договор за кредит № 9***/*** г., с който е рефинансиран кредита от **** г., сключени
със „С****“ ООД, ЕИК ****; Договор за кредит № 9***/**** г., с който е било
извършено рефинансиране на Договор за кредит № 9***/*** г., сключен с „К*****“
ЕООД; банкови и кредитни извлечения за получени от ищеца суми, извършвани
плащания и състояние по кредит /л. 6-20 от делото/, неоспорени от ответниците; както
3
и от приложените от ответниците към отговорите писмени доказателства и от
заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло с доверие като безпристрастно и компетентно дадено.
Видно от съдържанието на сключените три договора за кредит, с тях са
предвидени договорни неустойки за неизпълнение на поети от страна на
кредитополучателя задължения за предоставяне на обезпечение. Съгласно клаузите на
чл. 6.1 и 6.2 от Договор за кредит № 8***/*** г. е предвидено, че заемателят дължи на
заемодателят неустойка в размер на 542,68 лева, в случай, че не предостави в 3-дневен
срок от сключване на договора обезпечение, което да отговаря на изискванията на чл.
33 от ОУ – поръчител или банкова гаранция. С идентично съдържание са и клаузите на
чл. 6.5 и чл. 6.6 от Договор за кредит № 9***/*** г., предвиждащи неустойка за
заемателя в размер на 1407,69 лева. Клаузите на чл. 6 и чл. 18 от Договор за кредит №
9***/**** г., възлагат в тежест на кредитополучателя заплащането на неустойка в
размер на 1580,45 лева и при непредоставяне в 2-дневен срок от сключване на
договора в полза на кредитодателя на обезпечение – безусловна банкова гаранция или
поръчителство на лица, които да отговарят на специалните изисквания на
кредитодателя. В съдържанието и на трите договора е инкорпориран погасителен план,
включващ за разсрочено изплащане с всяка погасителна вноска и предвидената
съответна договорна неустойка за недадено обезпечение.
С договорите са определени ГПР по трите заема, както следва: по Договор за
кредит № 8***/*** г. – в размер на 47,74 %, определен без съобразяване на бъдещите
разходи за заемателя при неизпълнение на договора /чл. 5/; по Договор за кредит №
9***/*** г. – в размер на 48,18 %, определен без съобразяване на бъдещите разходи за
заемателя при неизпълнение на договора /чл. 5/; а по Договор за кредит № 9***/**** г.
– в размер на 58,19 %, определен при съобразяване на параметрите по чл. 3, ал. 2 /съгл.
чл. 3, ал. 5 – без съобразяване предвидената договорна неустойка/.
Съгласно заключенията на съдебно-счетоводната експертиза /основно и
допълнително/, изготвени и поддържани в съдебно заседание от вещото лице Т. С., се
установява, че по Договор за кредит № 8***/*** г. на ищеца е била преведена по
сметка сумата от 700 лева, по Договор за кредит № 9***/*** г., с който е рефинансиран
кредита от 08.05.2023 г. – сумата от 836,20 лева, а по Договор за кредит № 9***/*** г.,
сключен с „К*****“ ЕООД – сумата от 373,78 лева. Експертът, след запознаване с
банкови извлечения от личната сметка на ищеца е установил следните погашения по
договорите: по Договор за кредит № 8***/*** г. – в размер на сумата от 401 лева; по
Договор за кредит № 9***/*** г. – в размер на сумата от 281,10 лева; а по Договор за
кредит № 9***/**** г. – в размер на 2140,71 лева; или общо за сума в размер от
2822,81 лева по трите /безспорно по делото обстоятелство/. Същевременно вещото
лице е извършило преизчисления на ГПР по трите договора за кредит и като отчело
като компонента /общ разход/ при формирането им предвидените с всеки от тях
договорни неустойки за недадено обезпечение е заключило, че по Договор за кредит
№ 8***/*** г. ГПР с отчитане на неустойката е в размер на 539,838 %; по Договор за
кредит № 9***/*** г. – в размер на 301,425 %, а по Договор за кредит № 9***/*** г. –
в размер на 666,4652%.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
ответните дружества са били сключени посочените по-горе три броя договора за
кредити от разстояние – по ел. път, поради което следва да се спазят изискванията на
ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗЗД. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в
разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние - едно или повече.
Същевременно, от характеристиките на процесните договори може да се заключи,
че същите съставляват такива за потребителски кредити, поради което за техните
валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл. 19, ал. 1, ал. 4 и ал. 5 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а размерът му не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. С оглед датите на сключване на договорите, този максимален размер е както
следва: по Договор за кредит № 8***/*** г. – не повече от 63,85 %; по Договор за
кредит № 9***/*** г. – не повече от 67,65 %; а по Договор за кредит № 9***/**** г. –
не повече от 69 %.
В допълнение чл. 22 и чл. 23 на ЗПК повеляват, че при нарушения на чл. 11, ал.
1, 10– отсъствие в задължителното съдържание на договора за потребителски кредит -
данни за размера на ГПР и взетите предвид допускания при определянето му -
договорът за потребителски кредит е недействителен, а потребителят дължи
връщане само чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.
В такъв смисъл е и даденото разрешение на въпроса по т. 2 от Решение на Съда
на Европейския съюз (девети състав) от 21.03.2024 г. по дело С-714/22,
ECLI:EU:C:2024:263, съгласно което когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008
година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива
87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66) разходи, посочените разпоредби
допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че
обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на
съответния потребител на предоставената в заем главница. Посочената в решението
разпоредба на член 3, буква ж) от Директива предвижда, че „общи разходи по кредита
за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и
всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с
договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на
нотариалните [такси]; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в
допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие
за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.
Съобразявайки българското и европейското законодателство, както и
формираната по приложението му задължителна съдебна практика, настоящият съд,
намери, че два от поцесните три договора за потребителски кредити не съдържат
указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание.
Не може и да се приеме, че посочването в чл. 5 от Договор за кредит №
8***/*** г. и Договор за кредит № 9***/*** г. /сключени със „С****“ ООД/ на разходи,
които не са взети предвид при определяне на ГПР по тях, съставлява
индивидуализация на взетите конкретни допускания по повод конкретните договори.
5
Неприложима се явява и всякаква предвидена с ОУ на „С****“ ООД общо определена
методология, която няма как да покрие изискванията на ЗПК за индивидуализация на
конкретните допускания по процесните два кредита.
От друга страна, при проведената служебна проверка за действителност на
трите потребителски договора, съдът достигна до извода, че посочените в тях ГПР не
съответстват на действителните такива, доколкото при определянето им не са
съобразени общи разходи по кредите, а именно предвидените във фиксиран размер с
всеки договор неустойки за договорно неизпълнение – недадено обезпечение от страна
на потребителя в полза на кредитора. Настоящият съдебен състав намира, че с
обсъдените по-горе неустоечни клаузи е предвидено скрито възнаграждение за
кредитора, доколкото клаузите се явяват неравноправни, тъй като покриват
критериите, заложени в чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 19 и т. 20 от ЗЗП – задължават
потребителя да заплати необосновано висока неустойка за неизпълнение на
задължение по договора с изначално заложени от кредитора прекомерно завишени
критерии и изисквания, по същество предопределящи неизпълнението - и нищожни на
основание чл. 10, ал. 2 и ал. 5 от ЗПК. Обезщетителните неустойки във фиксиран
размер са били начислени по договорите и включени за разсрочено плащане в
погасителните планове, но не са били включени като компоненти при определяне на
ГПР /годишния процент на разходите/ по кредите, което съставлява нарушение на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е основание за тяхната недействителност.
Същевременно, както се установи от заключението на ССчЕ, при съобразяване
на неустойките като част от общите разходи по кредитите се достига до действителни
размери на ГПР, както следва: по Договор за кредит № 8***/*** г. - в размер на
539,838 %; по Договор за кредит № 9***/*** г. – в размер на 301,425 %, а по Договор
за кредит № 9***/*** г. – в размер на 666,4652%, които многократно надхвърлят
петкратния размер на законната лихва към датата на сключване на всеки от тях и
предопределят нищожността на договорите и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Всичко гореизложено мотивира настоящия съд да приеме, че процесните
договори за потребителски кредити се явяват нищожни/недействителни на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК
– като противоречащи на закона. При този краен извод главните установителни
претенции на ищеца се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
На основание чл. 23 от ЗП, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Същевременно, по делото безспорно се установи, че чистата стойност на
кредитите възлиза на сумата от 1909,98 лева, от които 373,78 лева са били
предоставени от ответника „К*****“ ЕООД. Същевременно, потребителят-ищец е
извършил погашения по трите кредита в общ размер от 2822,81 лева, 2140,71 лева от
които преведени по сключения с „К*****“ ЕООД Договор за кредит № 9***/**** г.
Така се налага извод, че за разликата от 912,83 лева, изплатена в полза на „К*****“
ЕООД, плащанията на ищеца по Договор за кредит № 9***/**** г. се явяват без правно
основание, предвид което и следва да бъде изцяло уважен осъдителния иск на ищеца
за връщането от ответника, ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване
на исковата молба до пълното изплащане.
Предвид извода за основателност на главните обективно съединени искове,
поради несбъдване на предпоставката за разглеждането им, съдът не дължи
произнасяне по предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове
- установителни с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 от ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10,
чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 от ЗПК вр. чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП и осъдителен с
6
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 2219,85 лева, вкл. заплатени държавни такси в общ размер на 519,85 лева, внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева и заплатено
възнаграждение за един адвокат по четирите иска в размер на общо 1500 лева /1200
лева – по установителните искове и 300 лева – по осъдителния иск/, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и приложените доказателства за извършените
разходи.
По повод възраженията на ответниците във връзка с претендираните размери за
адвокатски възнаграждения по делото от ищеца, съдът приема същите за основателни.
Съобразявайки относително ниската правна и фактическа сложност на спора, цената
на исковете и броя на проведените заседания по делото /респ. формата на
осъщественото представителство за ищеца – изцяло писмена и дистанционна/, съдът
намира, че справедливият размер на дължимото за процесуално представителство на
ищеца възнаграждение е в размер на общо 1500 лева /по 400 лева за всеки
установителен иск и 300 лева за осъдителния/, до който размер следва да бъде уважено
искането. Не може да се приеме, че упражняването на право на иск съставлява
злоупотреба с право, която да води до отпадане приложението на чл. 78 и сл. от ГПК,
респ. да освобождава загубилата съдебния спор страна от субсидиарната
отговорност за възстановяване сторените от насрещната страна разноски, независимо
от развитите в обратен смисъл доводи от ответниците. Така, ответниците следва да
понесат по равно отговорността за признатите сторени от ищеца разноски в размер на
общо 2219,85 лева или за всеки от тях в размер на сумата от по 1109,92 лева.
Относно внесената сума от 50 лева – неизплатен депозит за възнаграждение на
вещо лице, същата като неразходвана подлежи на връщане на ищеца въз основа на
нарочно искане по делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 във вр. чл.
22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК и по предявените искове на В. Р.
Г., ЕГН **********, с адрес в гр. ***, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. "С....." № ***,
чрез адвокат С. К. от АК - Варна, със съдебен адрес: гр. В***, ул. ”***” № **, ет. **,
ап. **, срещу „К*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.
С***, бул. „****“ № ****, ет.***, представлявано от Н.П.П. и „С****“ ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. С***, бул. „****“ № ****, ет.***, че
сключените между тях Договор за потребителски кредит № 8***/*** г., Договор за
потребителски кредит № 9***/*** г., с който е рефинансиран кредита от **** г.; и
Договор за потребителски кредит № 9***/**** г., с който е било извършено
рефинансиране на Договор за кредит № 9***/*** г. са нищожни /недействителни/
поради противоречието им със закона.
ОСЪЖДА „К*****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в
гр. С***, бул. „****“ № ****, ет.***, представлявано от Н.П.П., на основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо вр. чл. 86 от ЗЗД, да заплати на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес в
гр. ***, общ. Несебър, обл. Бургас, ул. "С....." № ***, сумата 912,83 /деветстотин и
дванадесет лева и осемдесет и три стотинки/ лева, представляваща сума, заплатена
от В. Р. Г., ЕГН ********** в полза на „К*****“ ЕООД, ЕИК **** на основание
7
нищожния Договор за потребителски кредит № 9***/**** г. и без правно основание,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба –
19.08.2024 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „С****“ ООД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на В. Р. Г., ЕГН **********, сумата от 1109,92 /хиляда сто и девет лева и
деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща половината от направените съдебни
разноски по настоящото дело.
ОСЪЖДА „К*****“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК на В. Р. Г., ЕГН **********, сумата от 1109,92 /хиляда стои девет лева и
деветдесет и две стотинки/ лева, представляваща половината от направените съдебни
разноски по настоящото дело.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка, както
следва: IBAN: *****, адв. С. К. от АК - Варна.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8