РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Балчик, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И.А
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20253210200209 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М. р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А. П., против Наказателно постановление № Р*** г. на
Директора на Регионална здравна инспекция гр. Добрич, с което на основание чл. 231, ал. 1,
вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето на въззивното дружество е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.
36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията и реда за
създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че е нарушено правото на защита на жалбоподателя с твърдения, че представителят на
въззивното дружество не бил редовно призован за актосъставянето и не му били връчени
събраните в хода на административно наказателното производство доказателства. Наред с
това се сочи, че не е изпълнен фактическият състав на нарушението, за което е съставено
НП. Поради изложените съображения се отправя искане за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
процесуален представител, който поддържа депозираната жалба на заявените основания.
Пледира за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде
1
намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира
присъждане на сторените разноски за платено адвокатско възнаграждение. В писмени
бележки акцентира, че не са спазени изискванията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН. Оспорва извършването на соченото в НП нарушение. Твърди, че към датата на
проверката апартамент за гости „***“ не е функционирал като обект с обществено
предназначение.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител – юриск. Н. Г., която
оспорва жалбата и сочи, че издаденото НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
В РЗИ – Добрич постъпили сигнали с вх. №№ ***г., *** г., писмо с вх. № 0*** г. и
писмо с вх. № ***. от областен управител на обл. Добрич за неспазване на обществения ред
и наднормен шумови нива от дейността на апартамент за гости „***“, находящ се на адрес:
с***
По повод постъпилите сигнали на 15.11.2024 г. била извършена проверка от
служители на РЗИ – Добрич, сред които свид. С. Т. Б., С. И. Т. и М. Х. Х., съвместно с
представители на ОД на МВР – Добрич, на посочения обект, в хода на която било
установено, че на адреса функционират места за настаняване, в които има настанени гости.
При извършена проверка в Националния туристически регистър на местата за настаняване
било констатирано, че на адрес в *** с валидна категоризация са вписани места за
настаняване - апартаменти за гости „***“ с експлоатираща фирма „М. р. ЕООД. След
извършена справка в публичния регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от РЗИ – Добрич и Автоматизирана информационна система Eventis R7 било
установено, че апартаменти за гости „***“ с адрес: ***, функциониращи като обект с
обществено предназначение - места за настаняване, не е вписан в публичния регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от РЗИ – Добрич и не е подадено
уведомление от експлоатиращата фирма „М. р.“ ЕООД за откриване на обект с обществено
предназначение.
При така направената констатация АНО е приел, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 за условията
и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено
предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
В обекта на гост Н. К. оставена покана със задължение да я предаде, но управителят
на „М. Р.“ ЕООД не се е явил на 02.12.2024 г. в РЗИ - Добрич да получи съставения АУАН.
Освен това поканата, ведно с предписанията, е изпратена по куриерска фирма „Еконт“ до
адреса на управление на фирмата и до адреса по местоживеене на управителя, но не е
получена. На 21.11.2025 г. поканата е изпратена и чрез ССЕВ, но към 23.10.2025 г. все още е
неотворена. След като управителят на въззивното дружество не се е явил на изпратените
покани, с оглед изчерпване на възможностите за призоваване, на 06.12.2024 г. свид. С. Б., в
2
присъствието на свид. С. И. Т. и М. Х. Х., съставила АУАН в негово отсъствие при
условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
По повод поискано съдействие от ОД на МВР Добрич за връчване на съставения
АУАН, началникът на Първо РУ към ОД на МВР Добрич уведомява Директора на РЗИ –
Добрич, че адресът в***, е посещаван многократно от служители на РУ Албена, но
управителят на „М.Р.“ ЕООД – А. К. П. не е установен нито там, нито на домашния му адрес.
Посочено е, че 10.12.2024 г. е проведен разговор по телефона с А. П., който заявява, че е
запознат с материалите от РЗИ, но категорично отказва да се яви и да ги получи.
Разговаряно било и с адв. В. К., който също отказвал да получи материалите.
Видно от писмо рег. № ***г., издадено от Началника на Първо РУ към ОД на МВР –
Добрич, адресирано до РЗИ – Добрич, на 19.03.2025 г. в 11:45 ч. лицето А. П. е запознато със
съставянето на АУАН и категорично отказва да го подпише.
На 24.04.2025 г. Директорът на РЗИ – Добрич, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето
наложил на „М. Р.“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв. за нарушение на чл.
36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на
съдебното производство писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели
актосъставителят С. Т. Б., свидетелите по акта С. И. Т. и М. Х. Х., Х. В. Н., Й. Т. Й., както и
водения от жалбоподателя свидетел – К. П. Свидетелите пресъздадоха възприятията си за
случая с необходимата конкретика, което дава основания на съда да кредитира показанията
им като пълни и дадени обективно и безпристрастно.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени
към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 231, ал. 1 от ЗЗ санкциите по чл. 209 - 217 от ЗЗ се налагат от директора
на РЗИ, а актовете за установяване на нарушения от държавните здравни инспектори. В
3
конкретния случай и АУАН и НП са издадени от компетентни органи в сроковете по чл. 34,
ал. 1 и 3 от ЗАНН.
В рамките на извършената служебна проверка, съдът не констатира в хода на
административнонаказателното производство да е било допуснато нарушение на
процесуалните правила, като както АУАН, така и НП отговарят на всички установени от
закона процесуалноправни изисквания. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционираният субект да разбере в какво е обвинен.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е спазена
процедурата по съставяне на АУАН, респ. че административнонаказателното производство е
образувано незаконосъобразно в отсъствието на нарушителя, по следните съображения:
Законодателството допуска съставяне на акт за установяване на административно
нарушение в отсъствие на нарушителя (чл. 40, ал. 2 от ЗАНН), ако лицето е известно и не
може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта. В случая са налице
множество опити за призоваване на управителя А. П., представляващ „М. Р.“ ЕООД.
Първият опит за призоваване е на 15.11.2024 г., когато инспекторите са оставили покана на
гостенка в обекта, която се е разписала и е заявила, че ще я предаде на управителя. Въпреки
че призоваването чрез лице, което не е законен или упълномощен представител на
юридическото лице, може да се счита за процесуален пропуск, този недостатък е преодолян
с последващите действия на АНО. Така на 21.11.2024 г. РЗИ е изпратила официална писмена
покана до адреса на управление на въззивното дружество за явяване на 02.12.2024 г. в РЗИ и
на 06.12.2024 г. в Първо РУ на МВР-Добрич. Изпратена е покана и чрез Системата за
сигурно електронно връчване (ССЕВ), която видно от справката от 23.10.2025 г., не е била
отворена почти година. Тъй като управителят не се явява на указаните дати АУАН № АН-
*** е съставен в негово отсъствие на 06.12.2024 г., в съответствие с чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
След съставянето му, АУАН е изпратен на ОД на МВР-Добрич за съдействие по
връчване. Писмото от Първо РУ-Добрич от март 2025 г. документира, че управителят А. П. е
търсен многократно на домашния и служебния му адрес, но не е открит. От показания на
свидетелите Х. В. Н. и Й. Т. Й. (служители на МВР) се потвърждава, че на 19.03.2025 г. са
установили законен представител на въззивното дружество на публично място (магазин),
свидетелите му обяснили, че носят документи (актове и предписания) от РЗИ, и той
категорично е отказал да ги получи и подпише. Този отказ е надлежно документиран от
двамата служители. Следователно, всички предходни неуспешни опити за призоваване са
санирани, тъй като актът се счита за надлежно връчен на 19.03.2025 г. при условията на чл.
43, ал. 6 от ЗАНН. Твърдението на законния представител на дружеството жалбоподател, че
не е знаел какво му се връчва и че е бил "шокиран" от глобите, се опровергава от писмените
доказателста, в т. ч. писмо от 17.01.2025 г. от Налачника на Първо РУ към ОД на МВР
Добрич, адресирано до Директора на РЗИ Добрич, от което се установява, че още от
10.12.2024 г. той е заявявал по телефона на служители на МВР, че е запознат с материалите
от РЗИ, но категорично отказва да се яви и да ги получи. Поведението му представлява
умишлено избягване на процедурата и не може да обоснове нарушение на правото на
4
защита. Ето защо съдът намира, че не е налице нарушение на процедурата по връчване чрез
отказ. Напротив, налице е надлежно документиран отказ от страна на нарушителя,
удостоверен с подписите на двама служители на МВР.
С оглед изложеното съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на санкционираното лице.
Наказаното лице е санкционирано за нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за
здраветовр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на
публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от
регионалните здравни инспекции.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето изисква от всеки, който открие
обект с обществено предназначение да уведоми за това съответната регионална здравна
инспекция по местонахождението на обекта не по-късно от деня на започване на дейността,
като посочва адреса на обекта, видовете дейности, които се извършват в него, както и името
и постоянния адрес на лицето, което упражнява дейността, а ако е търговец - посочва ЕИК.
Уведомлението може да се извърши и по електронен път, подписано с усъвършенстван
електронен подпис, основан на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, или
квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Регламент (ЕС) №910/2014 и на
Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за
електронното управление.
Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване
и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение,
контролирани от регионалните здравни инспекции изисква от всеки, който открие обект с
обществено предназначение, да уведоми за това съответната РЗИ по местонахождението на
обекта не по-късно от деня на започване на дейността с уведомление по образец съгласно
приложение № 2.
Съгласно § 1, т. 9, б. "в" от ДР на Закона за здравето обекти с обществено
предназначение са хотели, мотели, апартаментни туристически комплекси, вилни селища,
туристически комплекси, вили, семейни хотели, пансиони, почивни станции, стаи за гости,
апартаменти за гости, къщи за гости, бунгала, къмпинги, както и туристически хижи,
туристически учебни центрове и туристически спални.
От анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното
деяние на нарушението се осъществява чрез бездействие – неподаване на уведомление за
откриване на обект с обществено предназначение не по – късно от деня на започване на
дейността пред съответната РЗИ. Тоест с неизвършване на законово вмененото задължение
за подаване на уведомление за откриване на обект с обществено предназначение и
изтичането на срока за това, се осъществява съставът на визираното в чл. 36, ал. 1 от Закона
за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03.2005 г. за условията и реда за създаване и
поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани
от регионалните здравни инспекции административно нарушение.
5
В случая апартамент за гости „***“ попада в обхвата на ООП – „Места за
настаняване“ по арг. от т. 10 от Приложение №1 към Наредба №9. Установи се по делото, че
на 15.11.2024 г. обектът действително е функционирал, като в него е имало настанени гости.
Този факт е допълнително подкрепен от справка в Единната система за туристическа
информация (ЕСТИ), която установява реализирани нощувки в „***“ както през 2024 г. (179
нощувки), така и през 2025 г. (62 нощувки в периода от 01.01.2025 г. до 04.11.2025
г.) Потвърди се и от показанията на допуснатия по искане на жалбоподателя свидетел - К.
П., според които на 15.11.2024 г. във „***“ е имало гости, празнуващи рожден ден.
От събраните по делото доказателства се установи, че обектът е бил категоризиран по
ЗТ от 2021 г., а уведомлението за откриване на обекта по чл. 36, ал. 1 от ЗЗ е подадено от „М.
Р.“ ЕООД едва на 26.09.2025 г., тоест 10 месеца след констатиране на нарушението и след
издаване на НП. Това действие, макар и положително, не премахва противоправността на
деянието към 15.11.2024 г. и в случая се явява закъсняло и принудително изпълнение,
предприето единствено под натиска на вече образуваното административнонаказателно
производство.
В открито съдебно заседание, проведено на 18.11.2025 г. управителя А. П. излага
твърдения за незнание на задължението и позоваването на регистрация по Закона за
туризма. Следва да бъде отбелязано, че регистрацията по ЗТ регулира туристическата
дейност и класа на обекта. Задължението по чл. 36, ал. 1 от ЗЗ, от друга страна, е насочено
към осигуряване на държавен здравен контрол върху обекти, които могат да повлияят на
общественото здраве (хигиена, водоснабдяване, шум и др.). Тези два режима са независими
и кумулативни. Наличието на регистрация по ЗТ не отменя автоматично императивното
задължение за уведомяване на РЗИ по ЗЗ. Освен това твърдения на законния представител
на въззивното дружество за незнание на задължението се опровергаха от предписание № ***
и предписание №***., издадени от РЗИ Добрич. Установи се, че дружеството е подало
уведомление за регистрация в РЗИ едва на 26.09.2025 г., което се случва след като НП е
издадено и връчено. Непосредствено след това - на 27.10.2025 г. „М. Р.“ ЕООД прекратява
регистрацията си по ЗТ, за да бъде регистрирана нова фирма, която да извършва дейността -
„Р. Б.“ ООД, чийто управител отново е А. П.. Тези действия демонстрират не просто
небрежност или незнание, а умишлено бездействие и трайно неспазване на регулаторния
режим по ЗЗ, последвано от опити за избягване на отговорност чрез смяна на субекта на
дейност. Нарушението по чл. 36, ал. 1 ЗЗ в този контекст придобива характер на
продължаващо нарушение след издадено предписание, което е сериозно утежняващо
обстоятелство.
Поради изложеното съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1 от Наредба 9 за
условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с
обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции.
В случая е възникнала за т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
6
нарушението, предвид въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на
въззивното дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
тъй като не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават
нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на имуществената санкция:
Съгласно чл. 211, ал. 1 от Закона за здравето, който осъществява дейност в обект с
обществено предназначение, без да е изпълнил задължението си за уведомяване на
регионалната здравна инспекция, се наказва с глоба от 200 до 300 лв., а при повторно
нарушене - от 1000 до 10 000 лв. Според ал. 3 на посочената разпоредба, когато
нарушението е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от
2000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 20 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се
съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на
трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно
отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдът приема продължителността на нарушението
(функциониране на обекта с обществено предназначение без задължителна регистрация от
2021 г. до 2025 г.) и документираният системен отказ на управителя за съдействие на
контролните органи.
Ето защо наложената имуществена санкция от 3000 лв. се явява справедлива и
напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт.
С оглед разпоредбите на чл. 63, ал. 5, изр. 2 ЗАНН и чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ и предвид липсата на правна и фактическа сложност на
делото, съдът приема, че дължимото в случая юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция е в размер на по 130 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г. на Директора на Регионална
здравна инспекция гр. Добрич, с което на „М. р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** от А. П., за нарушение по чл. 36, ал. 1 от Закона за здравето вр. чл. 2, ал. 1
от Наредба 9 за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на
обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции
му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 3000 лв., на
основание чл. 231, ал. 1, вр. чл. 211, ал. 3 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА „М. р.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от А. П., да заплати на Регионална здравна инспекция - Добрич сумата от
130 лв. (сто и тридесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция, на основание чл. 67, ал. 5 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Добрич в
14-дневен срок получаване на съобщаването за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8