№ 192
гр. Враца, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Цветелина Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20251420200333 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. Н. от с.**********, обл.Пловдив против
НП№ 26-0001319/11.03.2025 г. на Началник ОО”АА”-Враца, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент
№165/14 г. и на основание чл.93в, ал.5 ЗАПр. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500.00 лв.
В жалбата, поддържана и в допълнително подадено писмено становище
се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното постановление поради допуснати нарушения на материалния и
процесуален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Административно-наказващия орган-Началник ОО“АА“-Враца се явява
лично в с.з. и изразява становище за неоснователност на жалбата, с молба за
потвърждаване на НП.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши
анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира
следното:
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
от ЗАНН. Разгледана по същество е неоснователна, при следните
съображения:
На 21.02.2025 г., около 13.37 ч., на път Е-79, км152+808, до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока гр.Враца, контролни органи на
ОО”АА”-Враца- св.К.К. и св.Т.Г. спрели за проверка т.а. влекач ”Ман”,кат.3 с
рег.№**********, с прикачено полуремарке с „Шмитц“ с рег.№**********,
кат.04, управляван от настоящия жалбоподател и извършващ международен
превоз на товари от Р.България до Р.Германия. При проверката свидетелите
констатирали, че МПС-то е оборудвано със съответен дигитален тахограф,
като водачът-настоящ жалбоподател използва карта на водач, издадена на
друго лице- Г.Ж.. Жалбоподателят осъществявал превоза сам и не се касаело
до екипаж от водачи, като горепосоченото лице –Г.Ж. не се намирало в ППС-
то към момента на проверката. На място срещу жалбоподателя е съставен
АУАН№00428/21.02.25 г. за извършено от него нарушение по чл.27, §.2, изр.1,
пр.2 от Регламент №165/14 г..
АУАН е бил подписан без възражения от водача, като такива не са били и
последващо подадени в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Последвало е издаването
на обжалваното НП, с което за констатираното нарушение с АУАН и на
основание чл.93в, ал.5 ЗАПр., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
1500.00 лв.
Фактическите констатации, посочени в АУАН и в НП, в случая се
извеждат абсолютно еднопосочно и безпротиворечиво от всички приобщени
по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства по делото, а
именно- показанията на двамата свидетели имащи качество на актосъставител
и на свидетел присъствал при констатиране на нарушението и съставяне на
акта-св.К.К. и Т.Г., покрепени и с иззетите при проверката разпечатки от
дигиталния тахограф и програма ТДС-3, СМР и др. Данните от тези
доказателствени източници не са оборени, а и не се оспорват от страна на
жалбоподателя, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
В административно-наказателното производство, започнало със
съставяне на АУАН и завършило с издаването на обжалваното НП не са
2
допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на
“съществените” и представляващи основание за отмяна на последното. АУАН
и НП са издадени от компетентни органи, съгласно представената по делото
Заповед №РД-08-107/29.02.24 г. на М-ра на МТС. Видно от АУАН и НП,
същите съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в
т.ч. изрично конкретизирани дата и място на извършване на нарушението,
всички релевантни обстоятелства, при които е извършено и констатирано
същото, както и нарушените законови разпоредби. Налице е и съответствие
между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова
квалификация.
Съдът не възприема изложените в жалбата доводи за неправилна
цифрова квалификация на нарушението, която според изложеното би следвало
да бъде по съответен текст от Наредба, издадена на основание чл.89, ал.1
ЗАПр. В случая съвсем коректно нарушението е квалифицирано от
актосъставителя и АНО по чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г.,
която разпоредба е от нормативен акт от по-висш нормативен порядък, пряко
приложим и с директно действие в Р.България като част от ЕС. Същевременно
въпросната разпоредба от цитирания регламент, ясно и изрично дефинира
изискване, че водачът има право да използва само своята собствена,
персонализирана карта на водача. Същевременно, посочената от АНО в
процесното НП разпоредба на чл.93в, ал.5 ЗАПр., също е същинска
административно-наказателна разпоредба, т.е. едновременно съдържаща
диспозиция /правило за поведение/забрана за конкретно поведение, а именно –
използване на карта на водач, издадена на друго лице/ и съответна санкция за
това. При това положение няма как да се приеме, че правото на защита на
жалбоподателя откъм яснота на повдигнатото му административно обвинение
е било нарушено.
От материалноправна страна: предвид наличния и обсъден по-горе
доказателствен материал, необорен от страна на жалбоподателя, в случая по
делото безспорно се установи, че на инкриминираните време и място, същият
в качеството си на водач на МПС, извършващо международен превоз на
товари, е използвал чужда и издадена за друго лице карта на водач по време на
превоза и към момента на проверката от контролните органи. Действително в
случая няма доказателства, че деянието е извършено с умисъл, но следва да се
3
приеме, че е извършено по непредпазливост, в конкретна форма-небрежност,
тъй като жалбоподателят в качеството си на професионален шофьор и водач
на МПС, осъществяващо лицензиран превоз, е могъл и е бил длъжен преди да
предприеме управлението, да провери контролните уреди и да постави
собствената си карта на водача в тахографа. По аргумент от чл.7, ал.2 ЗАНН,
предвиждащ изрична, принципна наказуемост и на непредпазливите
административни нарушения, то и на това основание осъщественото в случая
поведение от жалбоподателя се явява напълно съставомерно и от субективна
страна. При това положение, същият е осъществил нарушение на изискването
на чл.27, §.2, изр.1, пр.2 от Регламент №165/14 г. и следва да понесе
административно-наказателна отговорност за това нарушение, съобразно
специалната разпоредба на чл.93в, ал.5 ЗАПр.
Конкретното нарушение е обикновен и типичен случай на нарушение от
този вид и в случая не са налице никакви специфични обстоятелства,
позволяващи квалификацията му като малозначително или маловажно, както
правилно е приел и АНО, отказвайки приложение на чл.28 ЗАНН. При
определяне размера на предвиденото наказание, същият законосъобразно е
наложил и предвидената в чл.93в, ал.5 ЗАПр. глоба в фиксиран размер от
1500.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №26-0001319/11.03.25 г. на
Началник ОО”АА”-Враца, с което на С. Н. Н., с ЕГН:********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 1500.00 лв. на основание чл.93в,
ал.5 ЗАПр., за извършено нарушение по чл.27, §.2, изр.1, предл.2 от Регламент
№165/14 г. на ЕС.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
4