№ 9251
гр. С., 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110106207 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от „Т. С.” ЕАД срещу С. Н. Х. и
С. Н. К., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че е налице облигационно правоотношение с
ответниците като собственици на процесния имот в качеството им на наследници на Н.
Б. Т., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на топлоснабден имот с адрес гр.
С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх. Д, ет. 5, ап. 86, аб. № 4****. Поддържа, че съгласно тези ОУ е
доставял до имота за процесния период топлинна енергия, за която не е заплатена
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди всеки от
двамата ответници поотделно да му заплати следните суми: 764,82 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до
изплащане на вземането, сума в размер на 166,54 лв., представляваща мораторна лихва
за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.
Ответникът С. Н. К. в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете по размер. Релевира възражение за изтекла погасителна
давност. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
1
Ответникът С. Н. Х. не е подал отговор на исковата молба.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т. С.“ ЕООД поддържа, че
дяловото разпределение за процесния период е извършено в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за осъждане на всеки от ответниците
да заплати претендираната цена по договор за продажба на доставена топлинна
енергия и за дялово разпределение се обуславя от кумулативното наличие на следните
предпоставки: валидно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия,
извършена от ищеца реална доставка на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период и на претендираната стойност, изискуемост на задължението за
плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно
доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на
претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства,
ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт –
точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане
на потребената топлинна енергия за процесния период. С оглед възражението за
погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и наличието на
обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на давността
по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че исковете са
частично основателни. Съображенията за това са следните:
Първото релевантно по делото обстоятелство касае установяване налиието на
облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна енергия.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна
енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и
договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
2
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството
потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е
собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Въз основа на така очертаната нормативна уредба, в случая съдът приема за
установено първото правнорелевантно обстоятелство – наличието на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между страните по делото.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот, съгласно Наредба за
държавните имоти, сключен на 23.06.1983 г., Н. Б. Т. е придобила правото на
собственост върху недвижим имот с адрес гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх. Д, ет. 5, ап. 86.
Посоченият договор представлява пряко доказателство, установяващо
принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, като по делото е
представено и косвено такова – постановление за налагане на възбрана от 14.05.2019 г.,
в което Н. Б. Т. е посочена като собственик на имота, от което следва, че до този
момент имотът е бил нейна собственост.
От представеното удостоверение за наследници (л.49) се установява, че Н. Б. Т. е
починала на 25.04.2022 г. и нейни наследници по закон са двете й деца – С. Н. Х. и С.
Н. К..
При съвкупната преценка на тези доказателства се установява, че със смъртта на
Н. Б. Т. всеки от ответниците в настоящото производство и нейни наследници по закон
– С. Н. Х. и С. Н. К., на основание чл. 5, ал. 1 е придобил по ½ ид. част от процесния
недвижим имот.
3
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответниците недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото Договор между етажната
собственост и „Т. С.“ ЕООД. По делото е приложен и договор между ищцовото
дружество и третото лице помагач „Т. С.“ ЕООД, като наличието на договорно
правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се намира
процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от третото
лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 155 ГПК като служебно известно е обявено
обстоятелството, че ОУ на ищеца за продажба на топлинна енергия на битови клиенти,
касаещи процесния период, са влезли в сила.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебнотехническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от
специалист, притежаващ необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените
въпроси, без да се пораждат съмнения за неговата правилност. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Вещото лице е установило по данни от дружеството, извършващо дялово
разпределение, че през процесния период в имота на ответниците е имало монтиран
един радиатор с дистанционен топлоразпределител. В имота се ползва топла вода и
поради липса на водомер за топла вода, разходът за топла вода се изчислява на база 4
топребители при норма 140 литра на потребител за денонощие, съгласно чл. 69, ал. 2
НТ. Разпределението на топлинната енергия се извършва от ищеца при спазване на
реда по чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването.
По делото обаче няма данни за броя на обитателите, поради което не е ясно по
какъв начин ищецът е извел заключение, че в имота има четирима потребители,
съответно начисляването на разход за топла вода на база 4 потребители е
необосновано. Не може да се предположи, че имотът се обитава от двамата
собственици предвид забраната съдебните решения да почиват на предположения. При
това съображение разходът за топла вода за целия период следва да се редуцира на ¼
от начислената сума.
Според вещото лице стойността на начислената топлинна енергия за целия
период възлиза на сумата от 2808,11 лв., от които 165,94 лв. за отопление и 2642,17 лв.
за подгряване на топла вода. Предвид изложените съображения съдът на основание чл.
162 ГПК определя стойността за топлинна енергия за целия период и имот на сумата от
825,48 лв.
По делото е изслушано заключението на съдебно-счетоводна експертиза, което
4
съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания, и отговарящо пълно на поставените въпроси, без да се пораждат
съмнения за неговата правилност. Според заключението задълженията на ответниците
за главница за топлинна енергия са в размер на 1529,63 лв., а задължението за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия е в размер на 323,23 лв.
По делото не се твърди и не се установява, включително предвид заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, плащане на дължимата сума, което обуславя
основателност на исковите претенции за главница за доставена топлинна енергия
срещу всеки от ответниците.
Предвид изложеното по-горе съображение за неоснователно начисляване на
топлинна енергия за подгряване на вода за 4 потребители, пир липса на данни за броя
на обитателите, съдът намира, че всички дължими суми – за главница и мораторна
лихва, следва да бъдат определени по реда на чл. 162 ГПК, поради което при
изграждане на фактическите си изводи не ползва констатациите в заключението по
съдебно-счетоводната експертиза. Вместо това на основание чл. 162 ГПК и с помощта
на общодостъпен калкулатор съдът намира, че стойността на мораторната лихва за
релевирания период, начислена за общ дълг в размер на 825,48 лв. възлиза на сумата от
85,80 лв.
Предвид гореизложените изводи исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за заплащане на цената за доставена топлинна енергия се
явяват доказани по основание.
По отношение на обема на отговорността на всеки от ответниците съдът намира
следното:
На основание чл. 30, ал. 3 ЗС всеки от ответниците отговаря за ½ от начислените
на имота задължения за топлинна енергия. В настоящото производството ответниците
са обикновени другари. При обикновеното другарство делата на другарите не са
идентични, поради което могат да бъдат решени различно съобразно различното
материалноправно положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на
един от другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство.
В случая различното материалноправно положение на ответниците следва от
различното им процесуално поведение, предвид релевираното своевременно от
ответницата С. К. възражение за изтекла погасителна давност, като възражение за
изтекла погасителна давност не е релевирано от другия ответник – С. Х., в
законоустановения срок по чл. 133 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД
давността не се прилага служебно.
По възражението за погасяване по давност, направено от ответницата С. К.:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в сила
от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са длъжни
да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми
са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за
периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок
5
след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
В настоящия случай искът е предявен на 03.02.2023 г. Следователно в конкретния
случай давността е прекъсната и спряна, считано от тази дата, както е и спряна
давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася само до
вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване на
давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 03.02.2023 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., т.е. в
процесния случай спирането на давността в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. не
ползва ответницата по отношение на заявените вземания в производството.
При съобразяване на притежаваната от ответницата идеална част от правото на
собственост върху имота – ½, и изчисления от съда размер на дълга за целия имот за
периода – 825,48 лв., съдът намира, че припадащата се част от дълга на ответницата
възлиза на сумата от 412,74 лв., от която при приспадане на погасената по давност част
от дълга остава дължима сумата от 394,29 лв. (при изчисляване на вземанията по реда
на чл. 162 ГПК съдът ползва процентно съотношение, изведено от стойностите,
посочени в съдебно-счетоводната експертиза, или приблизително 96 %, или по ставка
0,9553). Следователно ответницата К. следва да бъде осъдена за сумата от 394,29 лв.,
представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.12.2019
г. до 30.04.2021 г., а ответникът Х. за сумата от 412,74 лв. за целия релевиран период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., като за разликата над тези суми до пълните предявени
размери исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни, а срещу ответницата К.
– и като частично погасени по давност.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва съдът взе предвид, че в този
период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т. С.“ ЕАД
на битови клиенти в гр. С., в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
6
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
По изложените по-горе съображения, според които се налага съдът да
преизчисли размера на мораторната лихва по реда на чл. 162 ГПК като възлизаща на
сумата от 85,80 лв., то ответникът Х. дължи плащане на ½ от сумата, а именно за 42,90
лв. С оглед редуциране на размера на главницата за погасената по давност част от
вземането срещу ответницата К., същата дължи сумата от 40,98 лв. За посочените суми
ответниците следва да бъдат осъдени, а за разликата до пълните предявени размери
исковете следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има както ищецът, така и
ответниците, но искане за присъждането им е направено само от ищеца.
Предвид доказателствата за направените по делото разноски и различната
отговорност на ответниците (единствено ответницата К. носи отговорност и за
сторените разноски за неин особен представител, като такъв не е назначен на другия
ответник), то ответницата К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от
344,56 лв., а ответникът Х. – 165,64 лв., с оглед уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Н. К., ЕГН **********, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул.
„Я.“ 23 Б следните суми:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 394,29 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,98 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх.
Д, ет. 5, ап. 86, аб. № 4****.
ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН ********** да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********,
следните суми:
7
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ сумата от 412,74 лв.,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.12.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава от 03.02.2023 г. до
изплащане на вземането;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 42,90 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху главницата за реално доставена топлинна енергия, начислена за
периода от 15.09.2020 г. до 19.01.2023 г.,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх.
Д, ет. 5, ап. 86, аб. № 4****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
С. Н. К., ЕГН **********, искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 394,29 лв. до пълния предявен размер от 764,82 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 30.11.2019 г., като частично неоснователен и частично погасен по давност,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 40,98 лв. до
пълния предявен размер от 166,54 лв., като частично неоснователен и частично
погасен по давност,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх.
Д, ет. 5, ап. 86, аб. № 4****.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: *********, ул. „Я.“ 23 Б срещу
С. Н. Х., ЕГН **********, искове, както следва:
- с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ за разликата над
сумата от 412,74 лв. до пълния предявен размер от 764,82 лв. и за периода 01.05.2019 г.
– 30.11.2019 г., като неоснователен,
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 42,90 лв. до
пълния предявен размер от 166,54 лв., като неоснователен,
които суми се отнасят до топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. 33, вх.
Д, ет. 5, ап. 86, аб. № 4****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. К., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 344,56 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Н. Х., ЕГН ********** да заплати
на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********* разноски в размер на 165,64 лв., представляваща
разноски в производство съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД като трето лице –
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2 – седмичен
срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9