№ 1121
гр. В., 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110110466 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Е. П. В., ЕГН ********** с адрес гр.В.,
ж.к."Т.", *** срещу И. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к."Т.", **** иск с правно
основание чл. 108 ЗС за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът е собственик на избено помещение, с площ от 3,71 кв.м., при граници: изба на
ап.53, изба на ап.55 и коридор, принадлежащо към апартамент №54, представляващ
самостоятелен обект, с адрес на имота: гр.В., ж.к."Т.", ***, на основание договор за покупко-
продажба, сключен на 24.03.2003г., обективиран в нотариален акт № 177, том III, рег.№
3099, дело № 519 от 2003г. на нотариус, вписан под № 012 в регистъра на Нотариалната
камара, вписан като акт № 179, том LXIV, дело № 14618, вх.рег.№ 20589 от 24.11.2003г., в
Службата по вписванията - В. и осъждане ответникът да му предаде владението върху
имота.
Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени
от ищцата в исковата молба: На основание договор за покупко - продажба, сключен на
24.03.2003г., ищцата придобила собствеността върху апартамент № 54, представляващ
самостоятелен обект, находящ се в гр.В., ж.к."Т.", ***, ведно с прилежащата му изба с площ
от 3,71кв.м. Твърди се, че на 28.04.2022г. ответникът, живущ в гр.В., ж.к."Т.", ****
самоволно и без знанието на ищцата сложил катинар на собственото й избено помещение,
като поставил същия зад катинара на ищцата. Искането е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който искът се
оспорва, като неоснователен. Сочи, че не владее избената клетка, собственост на ищцата, а
тази която е описана в документа му за собственост по площ и граници, прилежаща към
ап.18. Твърди, че ищцовата клетка е с посочени граници – коридор и изби на ап.53 и 55, а
неговата е с граници – коридор, тревна площ, вход „Д“ и изба на ап.34. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
1
и правна страна:
Предявен е осъдителен иск за собственост. Разпоредбата на чл. 108 ЗС, предвижда, че
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което е владее или държи без да има
основание за това.
За уважаване на така заявената искова претенция, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е собственик на самостоятелен обект апартамент
№ 54, с адрес на имота гр.В., ж.к."Т.", ***, ведно с прилежащата му изба с площ от 3,71кв.м.
въз основа на договор за покупко – продажба; факта, че ответникът упражнява фактическа
власт върху прилежащата към апартамента му изба. Успешно проведеното им доказване от
ищеца, възлага на ответника да докаже пълно и главно, че владее процесната изба на годно
правно основание.
От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: С НА за
покупко- продажба № 177/24.03.2003г., том III, рег. № 3099, дело № 519 от 2003г. на
нотариус рег.№ 012 НК, вписан в СвП – В. под акт № 179, том LXIV, дело № 20589, вх.рег.
№ 20589 от 24.11.2003г., ищцата закупила имот, а именно: апартамент № 54, представляващ
самостоятелен обект, с адрес на имота: гр.В., ул."Р.", ***, ап.32, с обща площ от 60,90кв.м.,
състоящ се от: две стаи, кухня, баня-тоалет, коридор и два балкона, ведно с избено
помещение с площ от 3,71кв.м., при граници: изба на ап.53, изба на ап.55, коридор.
Видно от Договор №12306/05.07.1989г. за продажба на недвижим държавен имот, Д.
А. и К. А. са закупили апартамент, находящ се ул. Б. Д., бл.51, вх.Е, ет.1, ап. 18, със
застроена площ от 60,90кв.м, ведно с принадлежащото към жилището избено помещение с
полезна площ от 4.30кв.м. при съседи на избеното помещение: коридор, тр. площ, вход Д,
изба ап. 34.
С НА за продажба на недвижим имот № 172, том VIII, peг. № 11575, дело №
1543/24.10.2006г. по описа на нотариус с рег.№147, вписан в СвП с ***, Д. Д. Ч. и Е. Д. Й.а
продават на А. М. О. апартамент, находящ се гр.В., ул."Р.", ****, целия с площ от 60,90кв.м.,
ведно с избено помещение, без номер, с площ от 4,30кв.м., при граници: коридор, тревна
площ , вход „Д“ и изба на апартамент № 34
С НА за *** по описа на нотариус рег. №116, вписан в СвП с вх. рeг. №
3198/11.02.2021г., Акт № 67, том VIII, дело № 1689/2021г., А. М. О. и М. Г. О. продават на
ответника И. Ж. Ж. апартамент, находящ се гр.В., ул."Р." 5, ****, целия с площ от
60,90кв.м., ведно с избено помещение, без номер, с площ от 4,30кв. м., при граници:
коридор, тревна площ , вход „Д“ и изба на апартамент № 34.
Приобщено е и постановление за отказ на ВРП от образуване на наказателно
производство по жалба на И. Жече Ж., на осн. чл. 199 вр. чл.213 ал.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 НПК.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ изготвено от вещото лице Т. О..
Съобразно задачата си в комбинирана скица в.л. е онагледило разпределение на сутеренния
етаж на вх. „Е“ към бл.51, като с виолетов цвят е повдигнато избеното помещение на ап.18,
което според експертът отговаря на описанието в документите за собственост, в които е
описано избеното помещение на ап.18. Според вещото лице на избения етаж изобщо няма
избено помещение, което по граници да съответства на описаното в н.а. за собственост на
ищцата с № 177/24.03.2003г., том III, рег. № 3099, дело № 519 от 2003г. на нотариус рег.№
012 НК, вписан в СвП – В. под *** Границите на избата, посочени в документа й за
собственост са: изба на апартамент № 53, изба на апартамент № 55, коридор. Експертът при
направения непосредствен оглед на сутеренния етаж е установил, че избеното помещение
на вратата, на което с боя е изписано № 54, е първото помещение до стълбището,
повдигнато със зелен контур, без номер. Експертът е установил, че то не граничи нито с
избата на апартамент 54, нито с апартамент № 55, като последният е разположен във вход
„А", а не в процесния - вход „Е“. Избеното помещение на апартамент 54, граничи с това на
2
апартамент 17, а то въобще не е изписано в документа за собственост като съсед. Площта на
това помещение експертът сочи да е 3.65кв.м., при площ от 3.71кв.м. в документа за
собственост. Експертът е достигнал до извод, че при такова несъвпадение на граници, не
може да се каже, че това е полагащото се на апартамент № 54, избено помещение. В същото
време друго избено помещение, което да съответства на границите по н.а. на тази част от
избения етаж на вход „Е", в която са разположени избите на жилищата от 1-ви до 5-ти етаж
не съществува. От друга страна, експертът е достигнал до заключението, че границите на
избеното помещение на ап.18 /обозначено с виолетови квадрати/ , а именно коридор, тр.
площ , вход Д, изба ап. 34 напълно съвпадат напълно с описаните и в трите документа за
собственост, а площта му след изключване площта на приобщения коридор от 4.71кв.м се
отличава минимално от описаната в документите за собственост площ, а именно – от
4.30кв.м. По този начин експертът е установил идентичност между обозначеното с
виолетови квадрати на схемата и номерирано с № 18 избено помещение и описаното в
документите за собственост, като избено помещение към ап.18, принадлежащо към
жилището на ответника.
Заключението на експерта, макар и оспорено от ищцата, съдът кредитира в неговата
цялост, като компетентно, обективно, отговорило в пълнота на поставените задачи след
извършен оглед на място и направата на справка с необходимите документи. Същото не е
изолирано, а кореспондира и със събраните гласни доказателства.
За установяване факта на владението от ответника върху твърдяната прилежаща изба
към собствения на ищеца апартамент, по делото са ангажирани гласни доказателствени
средства посредством показанията на свидетелите - Д. К. и А. О..
От показанията на св. К., дъщеря на ищцата, чиито показания съдът цени при
условията на чл.172 ГПК, се установява, че същата на 26.03.2003г. е закупила чрез Агенция
„Градев“ жилище, находящо се на адрес гр.В., ж.к."Т.", ***. Впоследствие го продала на
майка си. Сочи, че ключът за мазата на апартамента взела от баба К., живуща на ет.1, ап.18,
като мазата била пълна с нейни вещи. Между тях имало устна договорка баба К. да ползва
мазата. Твърди, че тя и майка й са ползвали мазата, която име е била посочена от фирма
Градев за прилежаща към техния апартамент. Сочи, че ап.18 имал друга маза, но ползваната
съвместно с баба К. била тяхната. След смъртта на К., новият собственик имал претенции
към собствената им маза.
От показанията на св. О., без родство със страните, се установява, че през 2005-
2006г. закупил жилище, като старите собственици му показали мазата към апартамента и му
дали ключове за нея. Сочи, че на мазата пишело номера на ап. Твърди, че впоследствие
негова комшийка Елена заявила претенция относно мазата му. Твърди, че винаги и
единствено само той е ползвал мазата и никога не е имало чужди вещи в нея. Заявява, че
мазата се е намирала в дъното на избения етаж и граничи единствено с една друга маза.
Съгласно разпоредбата на чл. 37 ЗС по своята същност избените помещения
представляват принадлежност към жилищата и следват собствеността на главната вещ. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установи, че
ответникът не владее мазето, принадлежащо към жилището на ищцата. Твърденията й, че
ответникът владее избеното помещение, принадлежащо към собственото й жилище, се
преценяват от настоящия състав, като абсолютно несъстоятелни и в противоречие на цялата
доказателствена съвкупност, събрана по делото.
Затова искът е изцяло неоснователен, а претенцията за осъждане на ответника да
предаде владението върху избеното помещение следва да бъде отхвърлена, като недоказана.
Съобразно изхода на спора, на ответникът следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Представян е списък по чл. 80 ГПК. Претендират се 600лева платено адв.
възнаграждение в брой и 200лева депозит за ВЛ. Направено е възражение за прекомерност
3
на адв. възнаграждение. Съобразявайки посочените минимални размери в Наредба №
1/2004г. за адв. възнаграждения, от една страна, а от друга процесуалната активност на
процесуалния представител и фактическата и правна сложност на делото, съдът приема за
неоснователно направеното възражение за прекомерност. Така общият размер на
разноските, дължими в полза на ответника е 800лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищцата Е. П. В.,
ЕГН ********** с адрес гр.В., ж.к."Т.", *** е собственик на избено помещение, с площ от
3,71кв.м., при граници: изба на ап.53, изба на ап.55 и коридор, принадлежащо към
апартамент №54, представляващ самостоятелен обект, с адрес на имота: гр.В., ж.к."Т.", ***,
на основание договор за покупко-продажба, сключен на 24.03.2003г., обективиран в
нотариален акт № 177, том III, рег.№ 3099, дело № 519 от 2003г. на нотариус, вписан под №
012 в регистъра на Нотариалната камара, вписан като ***, в Службата по вписванията – В.
като ОТХВЪРЛЯ иска на Е. П. В., ЕГН ********** с адрес гр.В., ж.к."Т.", *** срещу И. Ж.
Ж., ЕГН **********, с адрес гр.В., ж.к."Т.", **** за осъждане на ответника да предаде
владението върху имота, на осн. чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Е. П. В., ЕГН ********** да заплати на И. Ж. Ж., ЕГН **********
сумата от 800лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
4