№ 260
гр. София, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело
№ 20221000500539 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258и сл. ГПК.
С решение №263131/17.05.2021г.,постановено по гр.д.№16521/2017г. на СГС е отхвърлен
като неоснователен предявения от А. И. С., Р. И. К. и Д. А. З., осъдителен иск с правно
основание чл.49 вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД за солидарно осъждане на Община Варна,
Министерството на регионалното развитие и благоустройство и Областна администрация
Варна, за заплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на тяхната майка и баба, настъпила на ********** г., от наводнение в кв. ***, гр.
***, в размер на по 150 000лв. за всяка от тях, ведно със законната лихва върху
претендираните суми от **********г. до окончателното им изплащане. В тази част
решението не е обжалвано.
Със същото решение по евентуално съединения иск Община Варна е осъдена да заплати на
основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД на А. И. С. и на Р. И. К. по 70 000лв. на
всяка, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
тяхната майка М. Р. А., настъпила на ********** г. в следствие на наводнение кв. ***, гр.
***, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от ********** г. до
окончателното им изплащане, като исковете за разликата над присъдената сума до
първоначално предявените размери от по 150 000лв., ведно със претендираната законна
лихва са отхвърлени като неоснователни и е отхвърлен иска на Д. А. З. предявен срещу
Община Варна, за заплащане на сумата 150 000лв., представляваща обезщетение за
1
причинени неимуществени вреди от смъртта на нейната баба М. Р. А., която смърт е
следствие на наводнение, настъпило на **********г. в кв. ***, гр. ***, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от ********** г. до окончателното й
изплащане и исковете на А. И. С. и Р. И. К. за разликата над присъдените 70 000 до
претендираните 150 000 лева. Със същото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
като неоснователни предявените от А. И. С. ,Р. И. К. и Д. А. З. евентуални искове с правно
основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45,ал.1 ЗЗД осъждане на Министерството на регионалното
развитие и благоустройството и на Областна администрация Варна, за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка и баба М. Р. А.,
настъпила на **********г. в резултат от наводнение в кв.***, гр.***, в размер на по 150
000лв. за всяка от ищците, ведно със законната лихва върху претендираните суми от
**********г. до окончателното им изплащане.
Ищците с въззивна жалба въззивната жалба с вх. Рег. № 325709 от 08.06.2021 г.
обжалват решението в частта, в която съдът е отхвърли иска срещу Община Варна за
разликата над присъдените 70 000 лева до претендираните 150 000 за първите две и до 50
000 лева от отхвърлената изцяло претенция на третата в размер на 150 000 лева. Във
въззивната жалба поддържат становището, че първоинстанционният съд неправилно е
достигнал до заключение за частична основателност на исковете за неимуществени вреди за
първите две ищци и пълна неоснователност на исковете на третата ищца. Твърдят, че
настъпилото събитие - смъртта на М. А. се е отразило изключително тежко на ищците,
оставило е траен, силно негативен отпечатък върху бъдещия им живот., защото между тях е
имало силна емоционална връзка, били са си опора едни на други, а вече завинаги са
лишени от любовта и подкрепата на майка/за първите двама ищци/ и баба/ за третата ищца/,
болките и страданията от загубата ще ги съпътстват през целият им живот. Молят
решението в обжалваните части да бъде отменено , а исковете да бъдат уважени в пълния
предявен размер. Отговор на въззивната жалба от Община Варна не е постъпвал.
Ответната страна Община Варна с Въззивна жалба с вх. Рег № 328252 от 15.06.2021 г. е
обжалвала решението в осъдителната част от 70 000лв. за всяка от първите две ищци.
Твърди се, че определените от съда размери на обезщетенията са несправедливи. Излага се
още, че размера на който е оценена отговорността на общината следа да се редуцира, като се
съобрази, че вредоносния резултат е настъпил от едновременното действие на комплекс от
причини, част от които ответникът не е могъл да предвиди. Твръди, че не е било обективно
възможно да предвиди и контролира риска риска от увреждащо проявление в
действителността. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, а и исковете да
бъдат отхвърлени изцяло. Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който се оспорва
нейната основателност.
Министерство на регионалното развитие и благоустройство е депозирало Частна жалба с
вх. Рег.№ 349984 от 23.09.2021г. срещу определение № 272028 от 20.07.2021г.
постановено по гр.д.№ 16521/2017г. на СГС, с което е оставена без уважение като
неоснователна молба на МРРБ за изменение на решение № 263131/17.05.2021г,
2
постановено по същото дело. Твърди се, че определението е неправилно и необосновано.
Отправено е искане за отмяна и присъждане на разноски в пълен размер.
В останалите необжалвани части решението е влязло в сила.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като при
проверката на правилността на обжалваното решение той е ограничен от посоченото в
жалбата. Съдът приема решението за валидно и допустимо, а по наведените от ищците
твърдения за нарушение на нормата на чл. 52 от ЗЗД при постановяването му и по-
конкретно за несправедливото определяне на размера на претърпените от ищците
неимуществени вреди, съдът намира следното:
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните писмени и гласни доказателства
се установява, че на **********г. в гр. *** е настъпило наводнение, вследствие на което е
починала М. Р. А., майка на първите две ищци А. И. С. и Р. И. К. и баба на третата ищца Д.
А. З.. Родствените връзки са доказани с /удостоверение за наследници л.21-22. Починалата е
живеела на адрес гр. ***, ул. „***“№ *** къседо са живеели всички ищци.
По делото е прието, неоспорено, заключение към съдебно-медицинска експертиза, от което
се установява, че М. А. е починала на ********** г. в следствие на удавяне, настъпило в
резултат на наводнение.
От представеното определение № 293/24.08.2018г. на ВнАС по ВЧНД № 167/18г. /л.865,
т.ІІІ/ се установява, че е образувано и водено ДП № 364/2014г. по описа на ІV РУП Варна и
ДП № 43/16г. на ОСлО при ОП Варна срещу неизвестен извършител за това, че на 19 -
20.06.2014г. на територията на кв. *** в гр.***, причинил смърт на тринадесет лица, поради
незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност - престъпление по чл.123 ал.1 от
НК. Воденото наказателно производство срещу неизвестен извършител е прекратено, като
прекратяването е потвърдено с посоченото определение на ВнАС по ВЧНД № 167/18г.,
поради липсата на извършено престъпление.
По делото е прието и заключение /не оспорено/ по изготвена съдебно-техническа
експертиза, от което се установява, че „Темелково дере“ отвежда повърхностните води от
водосборна зона, представляваща Държавен горски фонд – гори в извън урбанизирана
територия, до морето, като преминава през кв. *** – урбанизирана територия. Водосборният
басейн на дерето е с площ от 3 555 кв. м., средна надморска височина 126,2м. и среден
наклон на водосборната област 9%. Дерето е с дължина 3,6км., като преобладаващите почви
по склоновете са сиви горски и песъчливи глини и глинести пясъци по дъната им.
Водосборът на „Темелково дере“ в по-голямата си част е зает от широколистни, иглолистни
и смесени гори, като не е установено обезлесяване – отсечената дървесина в периода 2008-
2014г. е в незначителни количества.
Извън урбанизираната територия, част от дерето попада в два поземлени имота -
пасище/мера/ с площ от около 36 дка – собственост на Община Варна и в ПИ, който е горска
3
територия, т.е. частна държавна собственост.
В урбанизираната територия по дерето са изградени водоотвеждащи хидротехнически
съоръжения - Западен охранителен канал, който представлява коригирано речно корито с
правоъгълен напречен профил и продължава до плочест водосток под ул. „Перикоп“ / с
правоъгълно напречно сечение и размери 2,50м./2 м./, след което преминава в открит канал
от около 120м., който в началото на ул. „Гривица“ преминава в закрит канал, състоящ се от
две бетонови тръби ф 600. Този закрит канал е с дължина 730м., минава под бул.“Народни
будители“ и свършва в района на стадиона, където отново преминава в открит канал.
В урбанизираната част, дерето влиза в територия, за която има изработен кадастрален план
от 1968г., въз основа на който е изработен регулационен план от 1978г. - по продълЖ.ето на
дерето през урбанизираната територия /27-ми подрайон/ е било предвидено озеленяване.
Това обществено мероприятие не е било изпълнено – не са били отчужден имотите, които
са се намирали в тази част на 27-ми под район, не са били премахнати съществуващите
сгради.
През 1982г. е одобрен Общ градоустройствен план на гр. Варна, съгласно който частта на
дерето, попадаща извън границите на 27-ми под район е отредена за „лесопаркове, курортни
гори“ , а тази в 27-ми под район – за „жилищни терени на 2-3 етажа“.
По Кадастралната карта и кадастрални регистри от 2008 г. е отбелязано наличието на сгради
по протежението на дерето в границите на 27-ми под район - налично е интензивно
застрояване на ръба на дерето, в югоизточната му част, която преминава в открит канал по
ул. „Гривица“, на разстояние на 120 м североизточно от ул. „Перекоп“. Според вещите лица
това застрояване е намалило сечението на дерето.
По влезлия в сила през 2012г. Общ устройствен план на Община Варна, дерето в границите
на 27-ми подрайон попада в устройствена зона „Тзв“ - самостоятелни терени за озеленяване
на улици, реки, дерета и др. открити водни течения, а извън границите на 27-ми под район е
в устройствени зони „Г“ и „Гр“ - горски територии. Според схемата „Техническа
инфраструктура - канализация“ частта от дерето в границите на 27-ми подрайон е
предвидена за „охранителен канал, коригирано дере“.
Сградите, находящи се на ул.“***“ № *** /от където е взето мъртвото тялото на починалата
М. А./ и на ул.“***“№ *** /където А. е живяла/ нямат издадени разрешения за строеж,
строителни билети, удостоверения за търпимост и/или удостоверения за въвеждане в
експлоатация за сгради и постройки. Към 2014г. е действал плана за регулация и застрояване
на 27-ми под район от 1978г. Сградите, които са построени на ул.“***“ № *** и на ул.
„***“*** не отговарят на този план.
Според вещите лица причините довели до наводнението в кв. *** са комплексни и е трудно
да се открои само една от тях. То е възникнало поради неблагоприятното комбиниране на
метеорологични, хидрологични, хидравлични, хидрогеоложки, антропогенни фактори,
промени в земното покритие и урбанизираната територия.
От метеорологична гледна точка количествата на валежа, паднали в района на кв. ***, са
4
значителни - 232 mm за периода от 15.06.2014 -20.06.2014г, с голям интензитет на
********** г. от 2.31mm/min. Само за период от четири часа - от 17:00 до 20:00 часа на
**********г. валежът е бил 60.9 mm, което се равнява на 132.4% от нормата. Нормата на
месечната сума на валежа за юни в град Варна е 46 mm за периода 1961- 90г. В исторически
план има измерени и по-големи валежни количества – на 3.06.1971г. - 88.0 mm / от 1.06 до
3.06.1971г. в кв .*** са паднали 127 mm, което е 276% от месечната норма на валежи/ , на
25.06.1979г. – 99.0 mm /което е 215,2% от месечната норма за юни на валежа в гр. Варна/. На
21.08.1951г. град Варна /над централната градска част, северните райони от града и
прилежащата им територия/ е регистрирана денонощна валежна сума от 257.8 mm /станция
Варна – ВМС/, а в станция „Слънчев ден“ /сега к.к. „Св. Константин и Елена“/ на същия ден
е измерено денонощно валежно количество от 342.0 mm.
В обобщение вещите лица посочват, че в района на град Варна са се случвали и преди
подобни интензивни валежи, което не им позволява да категоризират процесния валеж като
инцидентен. Данните показват, че подобни интензивни валежи имат своето място в режима
на валежите в района на град Варна и в частност на кв. „***“, както и че те би следвало да се
очакват в този район, въпреки че е много трудно да се прогнозират като интензивност на
процесите, време и място на проявление.
Хидрологичните фактори, които са довели до наводнението, са значителните количества
валеж паднали върху малка площ (3.55 km2) за кратко време и големия среден наклон на
водосборната област (9%).
От хидравлична гледна точка, формиралите се водни обеми от падналите валежи не са се
отекли безпрепятствено, а са се задържали в дерето поради малката му проводимост, което е
довело до подприщване на водния поток. Според вещите лица плочестият водоскок над
ул.“Перикоп“ е с недостатъчни размери /2.5м /2.00м/, като съгласно нормите за проектиране
на мостове и водоскоци, водоскоци за пропускане на водни потоци носещи едри наноси и
предмети се проектират с минимални размери 4.00/1.50м. Закритият канал, започващ при ул.
„Гривица“, състоящ се от две бетонни тръби ф 600, е с не достатъчно сечение, за да проведе
по - големи водни количества. Теоретично максималното водно количество вода, което може
да мине през тези две тръби е 3,90м3/с. Реалната проводимост на това съображение по време
на наводнението е била значително по-малка, тъй като реалният наклон на канала е бил под
10%, а водата е носела много наноси и твърди предмети, които са способствали за
намаляване на нейната скорост и водно количество.
До юни 2014г. са били установени 4 активни свлачища в района, в близост до ул.“Розова
долина“, които са включени в Националния регистър на МРРБ. Със заповед на кмета на
Община Варна от 3.05.2012г. е назначена комисия, която да извърши оглед, обследване и
анализ на активирали се локални свлачища. В резултат на дейността на комисията са дадени
препоръки - да се отведе концентрирания воден поток извън обхвата на свлачището и да се
разчисти дерето. По време на пороя свлачищата отново са се активизирали.
По-нататък в заключението вещите лица посочват, че от гледна точка на устройството на
територията има нерегламентирано застрояване, което е в противоречие с нормативните
5
изисквания. Не е осъществен нормативно определения контрол по предотвратяване на
незаконното строителство. В заливната част на дерето устройствените планове предвиждат
териториите да са освободени от застрояване. По план те са отредени за озеленяване.
Според вещите лица възможно е било намаляване на негативните последици от
наводнението, ако е бил изграден охранителен канал, ако не е било допускано строителство
извън установените норми, ако дерето е било подържано и почиствано.
В резултат на неблагоприятното комбиниране на посочените по-горе фактори, на
**********г. в края на Темелково дере, попадащо в кв.***, се е формирала висока приливна
вълна с максимално водно количество 112,555 куб.м/сек. Високата вълна се е образувала по
протежението на цялото дере, като в урбанизираната територия е достигнала височини от
1.30 до 2.80м. Водният поток е влачил кал, дървета, храсти, и битови отпадъци. Изчислените
водни количества, които са преминали по ул. „Гривица“ и ул. „***“, са били около 89
куб.м/сек. и 63 куб.м/сек. По улиците се е формирал значителен повърхностен отток, който е
влачил големи количества наноси. Големите количества кални потоци в съчетание със
значителните наклони превръщат улиците на кв. *** в реки, където водата се е движела с
много голяма скорост и притежавала значителна разрушителна сила, в резултат на което са
били нанесени значителни щети върху къщите и е била отнесена част от уличната настилка.
За формирането на високата вълна е допринесло подприщването на водния поток от дерето
поради малките габаритни размери на водоскока, който е бил запушен от носените кални
маси, храсти и боклук и заедно със задръстените парапети се е превърнал в преграда, зад
която са се акумулирали водни маси. Къщата, в която се е намирала М.А., на ул. „***“ №
***, е била построена в близост до дерето, и при преминаване на вълната е била залята с
вода.
Установено е, че последното почистване на Западния отводнителен /охранителен/ канал в
кв. *** е било извършено през 2011 г. Една от причините за намаляване проводимостта на
дерето и образуването на приливна вълна са и свлечените земни маси.
От представените по делото писмени документи се установява, че жители на кв.*** са
сигнализирали още през 2010г. кмета на гр.Варна, кмета на кв.Аспарухово, областния
управител на Варна за извършени в квартала незаконни дейности върху терена на дерето. В
жалбата, подписана от 34 жители на квартала /л.180-183, т.І/ е посочено, че теренът на
дерето е практически затрупан с пръст и върху него незаконно са изградени постройки, като
по този начин се възпрепятства нормалното изтичане на водата по дерето, като при
снеготопене нивото на водата се покачва и залива основите на приземния етаж на сградата,
в която жалбоподателите живеят. Посочено е също, че подобна жалба вече е била
изпращана до Община Варна и район Аспарухово през 2008г. , но реакция не е последвала.
За необходимостта от почистване на отводнителните дерета в кв.Аспарухово през 2013г. са
сигнализирали граждани на квартала с жалба до министъра на околната среда и водите,
копие до кмета на Община Врана и кмета на район Аспарухово /л.575, т.ІІ/. От отговора на
кмета на район Аспарухово на л.521, т.ІІ от делото е видно, че отводнителното дере по
6
протежение на ул.“***“ в кв.*** е било почистено през 2011г. През 2012г. р-н Аспарухово е
заявило необходимост от почистване, но Община Варна не е провела обществена поръчка.
За 2013г. били предвидени средства за почистване на дерето /така и писмо на л.523, т.ІІ/.
Във връзка с развиващите се свлачищни процеси в кв.Аспарухово и по-конкретно по
ул.“Розова долина“, със Заповед № 1568/3.05.2012г. кметът на Община Варна е назначил
комисия, която да огледа и обследва свличането на земни маси в район Аспарухово,
ул.“Розова долина“, както и да изготви протокол с констатации и препоръки. Протоколът от
работата на Комисията не е представен по делото, но от изготвеното във връзка с тази
заповед становище на „Геозащита“ ЕООД Варна от 22.05.2012г. /л.202-205, т. І/ ,
адресирано до кмета на Община Варна, става ясно, че свлачището по ул.“Розова долина“
е активиризано през 2012г. По склона на дерето се виждат строителни и битови отпадъци.
Препоръките на „Геозащита“ ЕООД Варна , наред с друго, е да се разчисти дерето от битови
и строителни отпадъци и да се осигури оттока му, да се изготви проект за укрепване на
засегнатата територия.
През следващата година, със Заповед № 766/5.03.2013г. кметът на Община Варна е назначил
отново комисия, която да обследва зоната с активирани свлачищни процеси в района на
Аспарухово, ул.“Розова долина“ и прилежащите към компрометирания участък терени, и да
изготви протокол с констатации, препоръки и предложения за провеждане на дейности и
мероприятия за укрепване и стабилизиране. Протоколът от работата на комисията не е
представен по това дело. Представено е становище от 11.03.2013г. , изготвено от
„Геозащита“ ЕООД Варна и адресирано до кмета на Община Варна. В същото се посочва, че
през 2013г. свлачището над ул.“Розова долина“ се е разраснало. Засегнатите от установеното
през 2012г. свлачище сгради са били съборени. Посочено е, че остава реалната опасност
при последващи валежи свлачищният процес да се разрасне нагоре по склона и част от
свлечените земни маси да затрупат дерето, което е с постоянен воден отток. „Геозащита“
ЕООД Варна е предложила на кмета на Община Варна, наред с друго, да се отстранят
авариите по ВиК съоръженията над свлачището по ул.“Розова долина“ , да се разчисти
дерето от битови и строителни отпадъци и се осигури оттока му, да се изготви проект за
укрепване на засегнатата територия.
Със заповед № 268/4.02.2014г. кметът на Община Варна е назначил нова комисия, която да
обследва активираните свлачищни процеси в района на ул.“Розова долина“. Протоколът от
работата на комисията не е представен по това дело. Представени са две становища на
„Геозащита“ ЕООД Варна от м.февруари 2014г. и от м.март 2014г. /л.211 и л.217, т.І/ , в
които е посочено, че по склона на ул.“Розова долина“ вече има четири
броя свлачища /регистрираните в предходните години две свлачища, както
и новообразували се други две свлачища по ул.“Розова долина“ №№ 51 и 78/ , в обсега на
които дренира вода с неясен произход. Тъй като няма геоложки предпоставки за подобен
приток на подземни води, експертите считат, че се касае за проблеми с ВиК системата.
Според вещите лица, към датата на наводнението на **********г. геоложкия риск на
територията на гр. Варна е адекватно картографиран. Свлачищните процеси попадат в
7
предмета на геоложки риск, но наводнението не е геоложки риск. Свлачищните процеси не
са от решаващо значение за природното бедствие.
Пред първоинстанционният съд са приети и гласни доказателствени средства посредством
разпит на Р. К., брат на първите две ищци, от чиито показания се установява, че живеят в кв.
***, първата - на ул.“***“, а втората на ул. “***“. Третата ищца Д. З. живее в Германия.
Твърди, че сестрите му се виждали ежедневно с майка им, тя много се грижела за тях -
посещавала ги, питала ги имат ли нужда от нещо, помагала им и финансово. Била в добро
здравословно състояние. М. А. живеела в родната им къща, на ул.“***“№ ***. Тя се
намирала там и в деня на наводнението. Свидетелят намерил майка си в стаята й след
наводнението. Намерил я във водата, мъртва.
Критериите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди по повод на причинена смърт в
съответствие с установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост, са изяснени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. На Пленумана ВС.В т. II от постановлението са изброени
примерните критерии, чиято преценка е от значение за справедливия размер на
обезщетението и за правилното приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Като такива са
посочени възрастта на пострадалото лице; обстоятелствата, при които е настъпила смъртта
му; степента на родствена близост между него и лицето, което претендира обезщетение;
действителното съдържание на отношенията между пострадалия и търсещия обезщетение.
Изрично е указано, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързана с оценка на посочените общи критерии и на всички специфични за конкретното
дело обстоятелства, от които зависи справедливия паричен еквивалент на понесените от
увредения морални болки и страдания от загубата на негов близък. Релевантните за размера
на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи,
правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от
Пленумана ВС общи критерии. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е
гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите
от деликта неимуществени вреди.
Относно размера на дължимите се в случая обезщетения по делото е установено, че майката
и дъщерите са били много близки, постоянно са поддържали отношения, макар да са
живели в отделни домакинства. Със смъртта на майка си, децата й са загубили моралната
подкрепа на родител, преживели са изключително тежко смъртта на майка си и до края на
живота си ще търпят негативни емоции.
С оглед изложените критерии и като съобрази възрастта на починалата към момента на
смъртта й- 79 години, родствената връзка между първите две ищци / майка и дъщери/ ,
близките отношения между тях, моралните болки и мъка от преждевременната и
невъзвратима загуба на починалата, съдът намира, че справедливото, съобразно чл. 52 ЗЗД
8
обезщетение на първите две ищци е в размер на 70 000 лева на всяка от тях
По отношение на третата ищца-Д. З., съдът намира следното: С Тълкувателно решение №
1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вради от причинена смърт на техен близък са лицата
посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания , които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В тези случаи за
получаване на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще
е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелия родственик да е понесъл
такива чрезмерни морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават
изключение от разрешението , залегнало в горецитираните постановления. В настоящият
случай не се установи ищцата да е преживяла болки и страдания от смъртта на баба си. От
показанията на разпитания пред СГС свидетел К. се установява единствено, че З. живее в
Германия. Други подробности за връзката между починалата и нейната внучка не са
споменати, поради което въззивният съд приема, че искът е недоказан по основание.
По оплакването, че съдът не е съобразил размера в съответствие с установените комплексни
причини за настъпване на вредоносния резултат, съдът приема, че с отхвърляне на
солидарната отговорност /в тази част решението е влязло в сила/ е приел, че отговорността
е само за Община Варна, а комплексът от причини, не изключва и хипотезата при която, ако
Община Варна беше осъществила контрол върху незаконното строителство и поддържала
дерето според функцията, която и е отредена, не би настъпил вредоносния резултат.
По частната жалба съдът намира следното: Срещу МРРБ са били предявени няколко иска
във връзка с наводнението на ********** г. в кв. ***, гр. ***. В част от производствата
министерството е било представлявано от юрисконсулт, а по друга част от адвокат. В
настоящото производство министерството е било представлявано от адвокат. Правилно
първоинстанционният съд е констатирал, че с молбата си по чл. 248 ГПК пред СГС
министерството не е обосновало необходимостта да наеме адвокат, който да го
представлява . Предметът на заведените срещу МРРБ дела от обективна страна е
идентичен и с оглед тази повторяемост, не е обосновано при наличие на професионална
защита осъществявана по трудов договор, да се ангажира договорна така и ищците да бъдат
натоварвани с разноски. Част от задълженията, съгласно длъжностната характеристика на
юрисконсултите, назначени в правните дирекции към различните министерства е да
осъществяват процесуално представителство пред съответния съд. Настоящият случай не се
различава от делата, по които министерството е било представлявано от юрисконсулт и не
обосновава необходимостта ищците да заплащат прекомерен адвокатски хонорар, който да
компенсира обезщетението, по начин, по който да не може да бъде ползвано за нуждите на
справеливостта. Обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
9
Поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: при този изход на спора разноските следва да бъдат оставени в тежест на
страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263131/17.05.2021г. постановено по гр.д. № 16521 по опис на
СГС за 2017 г. в обжалваната част, в която Община Варна е осъдена да заплати на
основание чл.49 от ЗЗД вр. с чл.45 ал.1 от ЗЗД на А. И. С. и на Р. И. К. по 70 000лв. на
всяка, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на
тяхната майка М. Р. А., настъпила на ********** г. в следствие на наводнение в кв. ***, гр.
***, ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от ********** г. до
окончателното им изплащане, както и в частта, в която са отхвърлени като неоснователни
исковете на А. И. С. и на Р. И. К. за разликата над присъдените по 70 000 лева за всяка до
претендираните 150 000 лева за всяка и и в частта , в която искът на Д. А. З. е отхвърлен за
сумата от 50 000 лева /за разликата над 50 000 до изцяло отхвърлената част от 150 000 лева -
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила след изтичане на срока за обжалване/.
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд по реда на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10