Присъда по дело №723/2022 на Районен съд - Русе

Подсъдимият И. Д. Г. от гр.Русе е предаден на съд за това, че: на 09.11.2021г. в гр. Русе,
причинил на Б. Д. Б. от гр.Русе лека телесна повреда - престъпление по чл.130, ал.1 НК.
Частният тъжител Б. Б., чрез повереника си – адв.М.А. от АК Русе поддържа
тъжбата си. Не предявява граждански иск. Ангажираният повереник пледира доказаност
на обвинението по безспорен начин. Представят писмени и гласни доказателства. Моли
подсъдимият да бъде осъден. Претендират в с.з. присъждане на направените съдебни и
деловодни разноски.
Подсъдимият се явява в с.з. с упълномощен защитник – адв.Е.Т. от АК Русе.
Упражнява правото си да даде обяснения, в които признава, че на посочената дата е
посетил квартирата на пострадалата, където бил нападнат от нея и новия й приятел, и
при самозащита е причинил на Б. посочените в тъжбата телесни увреждания.
Съдът след преценка на събраните доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка.
Подсъдимият И. Д. Г. е роден на ***г. в гр.Русе, бълг.гражданин,
бълг.националност, с висше образование, неженен, работи като Щ. в „Г.п.“ ЕООД
гр.Варна, с постоянен и настоящ адрес в гр.Русе, ул.“О.г.“№2, вх.5, ет.6, ап.14, неосъждан
с ЕГН **********.
Подсъдимият и пострадалата Б. живели на семейни начала до есента на 2021г. в
апартамент под наем в гр.Русе, кв.“Здравец“, бл. „Н.“, вх.А. Наемът и битовите сметки
се заплащали от подсъдимия. След като се разделили пострадалата продължила да живее
в апартамента, където останали много дрехи, документи и вещи на подсъдимия. От
съседи в блока подсъдимият разбрал, че пострадалата имала и други приятели. След
раздялата Б. и подсъдимият не запазили добри отношения. Понякога той й изпращал
съобщения по телефона, в които имало и заплашителни нотки.
На 09.11.2021г. пострадалата Б. се намирала в посочения горе апартамент заедно с
новия си приятел св.М. О.. Около 23ч. си легнали да спят в общо легло. Същата вечер
подсъдимият бил на работа до около 22,00ч. След като приключил работа решил да отиде
в апартамента, където живеела пострадалата, за да си вземе вещите, които останали
там. Подсъдимият бил ядосан на старата си приятелка и със сила влязъл в апартамента,
като при влизането повредил бравата на вратата. За да отвори вратата използвал
отвертка, която носел. Влязъл и светнал лампата в стаята, където тъжителката и св.О.
се намирали в общо легло. Насочил се към тъжителката, надвесил се над нея така, както
тя лежала на леглото и започнал да и нанася удари с юмруци по лицето и главата. През
това време я наричал с обидни и цинични думи, заканвал се, че ще я пребие. Б. успяла да
стане. Св.О. застанал между тях, опитал се да защити и предпази тъжителката. През
него подсъдимият замахвал, опитал се и успял да я удари няколко пъти по лицето. Опитал
се да удари и св.О., но не успял. След това хванал Б. за косата и я блъснал силно в гардероба,
като отскубнал от главата и кичур коса. Св.О. успял да го отблъсне и му казал да си
заминава, защото ще извика полиция. Подсъдимият си тръгнал вървейки назад, излизайки
от стаята, през коридора и входната врата.
През това време от нанесените удари по лицето на пострадалата се стичала кръв.
След подаден сигнал за побой до Второ РУ Полиция към ОД МВР Русе в апартамента
пристигнали полицейски служители, сред които и св.В. И.. Той лично видял отворената и
повредена брава на входната врата. Видял св. О. и пострадалата Б., кръвта и
нараняванията по лицето й. Тя обяснила, че бившия и приятел е дошъл, влязъл е в
апартамента, отваряйки входната врата с помощта на отвертка. Показала на полицаите
как се отваря вратата с отвертка. Обяснила, че подсъдимият й нанесъл побой и посочила
името му и неговите установъчни данни. Отказала да потърси спешна помощ и заявила, че
ще посети съдебен лекар.
1

След като през нощта на 09.11.2021г. подсъдимият напуснал апартамента, пред
входа на блока видял служебния автомобил на св.О., който бил паркиран отпред. С остър
предмет напукал гумите на автомобила, а после счупил и едно огледало. След подаден
сигнал от св.О. във Второ РУ Полиция към ОД МВР Русе по случая било образувано ДП №
605/2021г. по описа на управлението за престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, извършено от
подсъдимия. Производството било прекратено и на подсъдимия било наложено
административно наказание Глоба по реда на чл. 218б от НК.
На 10.11.2021г. тъжителката посетила кабинет на лекар–специалист по съдебна-
медицина УМБАЛ „Канев„АД гр.Русе, където бил освидетелствана. При прегледа били
установени следните телесни увреждания, отразени подробно в издаденото
съдебномедицинско удостоверение / СМУ/ № 9230 / 2021г./л.3/: разкъсно-контузна рана на
дясна вежда, разкъсно-контузна рана на гърба на носа, кръвонасядане в областта на ляво
око, поле с липса на коса в лява слепоочна област. По преценка на съдебния лекар на
тъжителката било причинено Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.
129 от НК. На 19.11.2021г. след преглед на тъжителката от невролог на СМУ било
допълнено, като в него се посочвало, че е установено сътресение на мозъка без наличие на
обективна неврологична сиптоматика и счупване на носни кости.
На 10.11.2021г. тъжителката подала до Районен съд Русе молба за защита по реда
на Закона за закрила от домашно насилие, като в производството по гр.д.№ 6109 по описа
за 2021г. на РС Русе била издадена Заповед за незабавна защита №45 от 11.11.2021г. На
13.12.2021г. тъжителката и подсъдимият сключили спогодба, по силата на която на
подсъдимия били наложени ограничителни мерки
Така възприетата от съда фактическа обстановка се доказа от събраните гласни
доказателства - показанията на разпитаните свидетели и събраните писмени
доказателства – представеното съдебномедицинско удостоверение № 9230 / 2021г.,
медицинска документация, заключението по назначената и изготвена СМЕ, приобщеното
по делото ДП № 605/2021г. по описа на Второ РУ Полиция към ОД МВР Русе, гр.д.№ 6109
по описа за 2021г. на РС Русе.
Съдът внимателно обсъди събраните гласни доказателства. По делото са
разпитани четири свидетели, от които само св.О. е свидетел-очевидец.Съдът отчита
обстоятелството, че същият както към момента на Д.ието, така и към момента на
разглеждане на делото е във фактическо съжителство с тъжителката. Въпреки
близките отношения на св.О. с тъжителката и в този смисъл заинтересован от изхода на
делото, съдът изцяло кредитира неговите показания, тъй като информацията, която той
пресъздава пред съда изцяло се потвърждава от събраните други писмени и гласни
доказателства. Свидетелят ясно описва действията на подсъдимия- ударите, които е
нанесъл по лицето на пострадалата. Тези действия той пряко и непосредствено е възприел
от близко разстояние, при добра видимост. Самият той е бил засегнат от действията на
подсъдимия, за което не му е потърсил отговорност. Показанията на св.О. изцяло се
потвърждават от показанията на св. В. И., който непосредствено след Д.ието е посетил
местопрестъплението. Той ясно е възприел състоянието на отворената входна врата,
установил е състоянието и вида на тъжителката след нанесения побой, видял е следите
от кръв по лицето й минути след побоя. В непосредствен разговор с нея и св.О. е бил
информиран за личността на дееца. Показанията на двамата свидетели изцяло
потвърждават фактите, описани в обстоятелствената част на тъжбата. Докато св.О.
е близък на тъжителката, с която са във фактическо съжителство, то за св.В.И. няма
никакви данни, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност и
незаинтересованост по случая. Същият е действал добросъвестно в рамките на
служебните си правомощия. Предвид това, съдът намира, че пред него тъжителката и
св.О. обективно и вярно са посочили автора на нанесения побой и няма причина да
2

твърдят неистина или да прикриват действията на друго лице, което е причинило
телесните увреждания на Б., с цел набеждаване на подсъдимия. По изложените
съображения съдът кредитира показанията на двамата разпитани свидетели в тази
част, отнасяща се до съставомерните факти от обективната страна на престъплението
по чл. 130, ал.1 от НК. Относно основните факти, свързани с предмета на доказване,
посочен в разпоредбата на чл.102, т.1 от НПК – извършеното престъпление и участието
на подсъдимия в него съдът внимателно обсъди събраните писмени и гласни
доказателства и тяхната доказателствена стойност. В своята голяма част те взаимно
се подкрепят и допълват, поради което съдът счита, че те по отношение на сочените в
тях обстоятелства отговарят на обективната истина и доказват, че подсъдимият е
автор на престъплението по чл.130, ал1 от НК.
Съдът разполага в доказателствената съвкупност по делото и с обясненията на
подсъдимия, които освен основно средство за защита са и способ за събиране на
доказателства по делото. Подсъдимият упражни правото си да даде обяснения и да
отговари на въпросите, поради което този способ за събиране на доказателства в
настоящия процес беше реализиран. Съдът внимателно обсъди обясненията на
подсъдимия, които в голяма част се потвърждават от другите събрани доказателства –
относно време, място на срещата между страните, данните за техните отношения.
Съдът не възприема и изключва от доказателствената съвкупност обясненията на
подсъдимия за това, че е посетил апартаманта, за да си прибере вещите, че е бил
нападнат и е действал в условията на неизбежна отбрана и при самозащита е причинил на
тъжителката установените в последствие телесни увреждания. Всички установени
действия на подсъдимия в апартамента и непосредствено след напускането му сочат за
изключително агресивно поведение, което е продиктувано от силно негативно отношение
към тъжителката и новия и приятел – св.О..Този извод се потвърждава от установеното
състояние на входната врата, което сочи за агресивния начин, по който подсъдимият е
влязъл в апартамента – чрез взлом на входната врата. Установени са нанесените удари по
лицето на тъжителката, които предвид вида и характера на причинените телесни
увреждания сочат за умишлени действия, а не на защитни действия при неизбежна
отбрана. За изключителна агресия, породена от неовладяна и безконтролна ненавист към
тъжителката и новия й приятел, сочат и доказаните престъпни действия на подсъдимия
при унищожаване гумите на служебния автомобил на св.О., за което е понесъл
административнонаказателна отговорност.
По делото не се установиха конкретните мотиви, поради които подсъдимият е
осъществил престъпния състав. От обясненията му пред съда се налага извода, че същият
е силно засегнат и огорчен от действията на тъжителката, с която са живели заедно, за
която се е грижил и издържал, както нея, така и децата и. В контекста на това
негативно отношение се крият и конкретните мотиви за агресивното поведение спрямо
нея и саморазправата чрез нанасяне на побой.
Събраните писмени доказателства - справка за съдимост, съдебномедицинско
удостоверение № 9230 / 2021г., медицинска документация, приобщеното по делото ДП №
605/2021г. по описа на Второ РУ Полиция към ОД МВР Русе, гр.д.№ 6109 по описа за 2021г.
на РС Русе изцяло потвърждават обвинителната теза. От назначената и изготвена СМЕ
след обсъждане на представеното СМУ е прието, че на тъжителката са причинени
следните телесни увреждания: разкъсно-контузна рана на дясна вежда, разкъсно-контузна
рана на гърба на носа, кръвонасядане в областта на ляво око, поле с липса на коса в лява
слепоочна област, сътресение на мозъка без наличие на обективна неврологична
симптоматика, счупване на носни кости, с което ѝ причинил Разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130, ал.1 НК. Касае се за
леко увреждане на анатомичната цялост на организма, съставляващо лека телесна
повреда по смисъла на чл.130,ал.1 НК /в т.см. вж. изрично т.15 от ППВС №3/1979 г./.
3

Според в.л. при тези данни следва да се приеме, че посочените увреждания могат да бъдат
получени по общия механизъм на действие на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени по време и начин, описани в тъжбата и в данните от свидетелските показания.
Съдът кредитира заключението на в.л. по назначената СМЕ за състоянието на
тъжителката, при данните които е ползвал. Отчита, че по отношение на механизма на
причиняване на увреждането в.л. е изказало становище, обосновано от общия възможен
механизъм на действието на твърди тъпи предмети, в това число и хипотезата за удари с
ръка. По тази причина и предвид отчетените в СМЕ и подробно описани увреждания от
СМУ, заключението на в.л. безрезервно се приема и кредитира.
Съществуването на удари с ръце и нанесени юмруци по лицето на тъжителката в
обективната действителност се извежда от съвкупната и цялостна преценка на
събраните други доказателства, от които се извежда единствено възможния извод за
тяхното съществуване. Факт е, че двете страни са били в непосредствена близост, един
срещу друг. Твърденията на пострадалиата в тъжбата за нанесените юмруци безспорно
се подкрепят от събраните доказателства. Причинените телесни увреждания безспорно
са в причинно-следствен резултат от неправомерните действия на подсъдимия – удари с
юмруци по лицето. Съдът следва да се съобрази с тяхното съществуване и становището
на съдебния лекар за техния произход. Предвид изложеното съдът намира, че събраните
преки и косвени доказателства, обсъдени в съвкупност с обективно съществуващите
травматични увреждания на пострадалиата са в състояние да изключат всякакъв друг
възможен произход на причинената телесна повреда. Въпреки възраженията на защитата
и твърденията за липса на доказателства, съдът намира, че обвинението е изцяло
доказано, тъй като всички доказателства, сочат за това, че с действията си
подсъдимият на инкриминираните място и време е нанесъл побой на тъжителката, с
което е причинил лека телесна повреда по смисъла на закона. От субективна страна
Д.ието е извършено от подсъдимия виновно, с пряк умисъл. Когато се нанасят удари с
юмруци по лицето на човек деецът цели най-малко с действията си именно това –
причиняване на неприятни физически усещания, негативно засягане здравето на човека,
макар и в по-лека степен. Не се установи конкретен мотив за проявената агресия, такъв
безспорно съществува и вероятно е някъде в предишните отношения между страните
Каквито и да са били мотивите за побоя, те не следва да се отчитат като смекчаващо
вината обстоятелство, защото здравето на човека е сред основните ценности в нашето
общество и неговото накърняване не е оправдано по никакъв начин, поради което и
засягането му и в по-лека степен, както в процесния случай, е инкриминирано от закона
Д.ие, за което следва да се понесе наказателна отговорност.
С оглед очертаната по-горе фактическа обстановка и след съвкупната оценка на
събраните по делото доказателства, намиращи се в обективна връзка по-между си съдът
счита, че по несъмнен начин се доказва, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.130, ал.1 от НК. Подсъдимият не е
осъждан и принципно са налице основания да бъде освободен от наказателна отговорност
и да му бъде наложено административно наказание по реда на чл.78а, ал.1 от НК.
Съдът призна подсъдимия за виновен по посочения текст, като отчете, че са налице
кумулативните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, тъй като: 1/ За извършеното от него
престъпление е предвидено наказание до 2г. ЛОС или Пробация. 2/ 2а/Деецът не е осъждан
за престъпление от общ характер. 2б/Установено по делото е, че деецът не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК. 3/ Не са
констатирани причинени от престъплението материални щети, които следва да бъдат
възстановени. Предвид това съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание глоба, в размер на 1200лв.
4

При определяне наказанието “Глоба”, съдът съобрази размера й с възрастта на
подсъдимия и семейното му положение. Същият е млад мъж, необвързан със семейство, но
е баща на малолетно дете, за което полага грижи и го издържа. Събраха се
доказателства за трудовата ангажираност на подсъдимия, на не се представиха
конкретни доказателства за доходите и имуществото му. Предвид изложеното, съдът
прие, размера на наложената глоба следва да е ориентиран към минимума, а именно 1200лв
и този размер е достатъчен за реализиране на наказателната превенция спрямо
подсъдимия, като в същото време ще въздейства възпиращо на него и останалите членове
на обществото срещу извършването на други противообществени прояви в бъдеще.
Съдът се произнесе и по въпроса за разноските, като осъди подсъдимия да
възстанови на тъжителката направените съдебни и деловодни разноски в размер на 1776
лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест лева/, в т.ч. 1400,00 лв /хиляда и
четиристотин лева/ за адвокатски хонорар, 12 лв. /дванадесет лева/ д.т. за образуване и
водене на делото и 264,00 лв. /двеста шестдесет и четири лева/ за вещо лице по приета
СМЕ и 100лв /сто лева/ за призоваване на свидетели.

Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ :

5

Номер на акта:	152
Дата:	21 декември 2022 г.
Съдия:	Галена Петкова Чешмеджиева Дякова

Дело:	20224520200723
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 май 2022 г.

Присъда по дело №723/2022 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите