№ 976
гр. Бургас, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Таня Д. Евтимова
Членове:Радостина П. Иванова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Жана Авр. Кметска
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501619 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 228/04.07.2025г.,
постановено от Районен съд – Несебър по гр.д. № 20242150101391. С това
решение, съдът осъжда А. М. М., БУЛСТАТ: *********, гражданин на
Руската Федерация с адрес на територията на Република България в гр. Н.,
к.к. "С. б." - з., ул. "Н." № *, ет.*, ап.* да заплати на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр.
Бургас, кв. "Победа", ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 следните суми:
169,04 лева, представляващи стойността на използвани и неплатени ВиК
услуги за периода от 02.06.2020г. до 01.04.2022г. за абонатен № 956747 за
обект на потребление, находящ се в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“ - „запад“,
ул. „Несебър“ № 1, ет.2, ап.2, представляващ СОС с идентификатор №
51500.507.623.1.17, за които е издадена фактура № **********/26.04.2022г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 19.11.2024г. до окончателното й изплащане; 51,88 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за периода от 27.05.2022г.
до 18.11.2024г. и 400 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.
Подадена е въззивна жалба от адвокат Й. Г. Ж. в качеството й на особен
представител на А. М. М. против решение № 228/04.07.2025г., постановено от
Районен съд – Несебър по гр.д. № 20242150101391. адвокат Желева твърди, че
решението е неправилно, тъй като не е проведено цялостно изследване на
въпроса дали М. е идвал в България след 2020г. адвокат Желева посочва, че
1
според данните от „Гранична полиция“, М. не е идвал в страната, а според
показанията на свидетеля Милена Ербакамова – отчетник на показанията от
водомера, имотът се обитава от наематели. При тези факти, адвокат Желева
поставя въпроса кой отдава имота на М. под наем и заявява повторно, че
делото не е изяснено от фактическа страна. адвокат Желева иска от
въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли
иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.
Въззивната страна се представлява в съдебно заседание от адвокат
Желева, която поддържа основанията за отмяна на решението, въведени в
жалбата.
Ответната страна „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява в процеса.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
А. М. М. притежава право на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 51500.507.623.1.17 по КККР на гр.Несебър,
находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг – запад“, ул. „Несебър“ № 1, ет.2,
ап.2 (нотариален акт № 46, том ХХ, дело № 35771/30.11.2010г. на нотариус с
рег.№ 208 в РНК). За имота на М. е открита партида във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД – гр. Бургас с абонатен № 956747.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД издава фактура №
**********/26.04.2022г. за използваните от водоснабдения имот количества
вода и пречиствателни услуги на стойност 169,04 лева, която обхваща
отчетните периоди от 02.06.2020г. до 30.12.2020г. и от 01.01.2021г. до
01.0.2022г. По делото не се твърди и не се установява фактурата да е получена
от собственика на водоснабдения имот.
На 20.11.2024г. „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява иск
против А. М. М. за заплащане на фактурираната сума в размер на 169,04 лева,
ведно с лихва за забава в размер на 51,88 лева, начиная от 27.05.2022г. до
датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че е доставил, отвел и
пречистил количествата фактурирана вода, отчел е показанията от водомера
дистанционно и има право да получи цената на предоставените услуги.
Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище
за неоснователност на иска. Ответникът, представляван от особен
представител в процеса твърди, че ищецът носи доказателствената тежест да
установи по делото качеството му на потребител и изпълнението на
доставките, за които е издадена фактурата.
В хода на първоинстанционното производство са приети следните
писмени доказателства: справка – извлечение от показанията на водомер
1570/17 за отчетените показания с мобилно устройство за партида с абонатен
№ 956747 с титуляр А. М. М.; доказателства за правото на собственост на
ответника; фактура № **********/26.04.2022г., издадена от „ВиК“ ЕАД и
удостоверение вх.№ 5160/28.05.2025г., издадено от заместник – директора на
2
ГД „Гранична полиция“, от което се установява, че в електронната система на
полицията няма запис на данни за преминаване през ГКПП на Република
България на лицето А. М. в периода от 01.01.2020г. до 27.05.2025г. С
протоколно определение е оставено без уважение искането на ищеца за
допускане на съдебно-техническа експертиза.
По делото са събрани показанията на свидетеля М. Т. Е. – отчетник на
измервателни уреди във „ВиК“ ЕАД. Свидетелят твърди, че е отчитала
данните от водомера на място и е допускана в жилището от неговите
наематели. Ербакамова заявява, че никога не е виждала собственика на
апартамента, но партидата е открита на негово име. Свидетелят пояснява, че
обектът е сезонен, а отчитането на потреблението се извършва чрез мобилно
устройство посредством сканиране на баркод. Тя заявява, че обикновено
отчита показанията по пет пъти в годината с изключение на периода на
социална изолация и допълва, че данните в справка – извлечение са валидни
към 01.04.2022г., когато е имала реален достъп до водомера.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът приема,
че ответникът има качеството на потребител за процесния имот, за който е
открита партида с абонатен № 956747. Съдът кредитира като достоверни
показанията на измервателното устройство, обективирани в справка –
извлечение и приема, че водоснабдителното дружество е доставило
отчетените количества вода. Съдът отчита обстоятелството, че показанията на
водомера са отчетени на 01.04.2022г. и посочва, че това е в съответствие с
чл.24, ал.4 от Общите условия на „ВиК“ ЕАД, тъй като обектът е сезонен и се
ползва от чужди граждани.
Въз основа на изложените факти, настоящата съдебна инстанция
достигна до следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни
последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма. Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск при спазване
на принципа на диспозитивното начало.
Решение № 228/04.07.2025г. е правилно. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумата,
за която е издадена фактура № **********/26.04.2022г. Доказателствената
тежест да установи фактите, които пораждат вземането по фактурата, се носи
от ищеца. Водоснабдителното дружество трябва да установи обстоятелството,
че ответникът е собственик или ползвател на водоснабдения имот в периода
3
от 02.06.2020г. до 01.04.2022г. и че начислените количества вода са използвани
от него. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г., потребители на ВиК услуги
са 1) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдяване имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2)
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост; 3) собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. В конкретния случай е безспорно установено, че въззивната
страна – ответник е собственик на водоснабдения имот – факт, който се
установява от представения по делото нотариален акт № 46, том ХХ, дело №
35771/30.11.2010г. на нотариус с рег.№ 208 в РНК. От представената по делото
справка – извлечение е видно, че за имота на ответника е открита партида с
абонатен № 956747. Не оставя съмнение и обстоятелството, че през
процесните периоди дружеството – ищец е доставило на ответника отчетените
количества вода, в който смисъл е съдържанието на представената по делото
справка – извлечение, потвърдено от показанията на свидетеля Ербакамова –
отчетник в дружеството. При това положение, изводът на районния съд, че А.
М. дължи на водоснабдителното дружество претендираната сума, е правилен
и обоснован. Правилно е и заключението на съда, че М. дължи и лихва за
забава върху сумата от 169,04 лева в размер на 51,88 лева.
Възражението на въззивната страна, че М. не дължи претендираната
сума, тъй като не е бил на територията на Република България в периода от
01.01.2020г. до 27.05.2025г., е неоснователно. Обстоятелството, че
въззивникът не е бил в България през посочения период не го освобождава от
задължението да заплати стойността на доставените в имота количества вода и
услуги, тъй като именно той притежава качеството „потребител на ВиК
услуги“ по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г. и потреблението в
имота е извършено реално. Фактът, че имотът се обитава от наематели, е без
правно значение за спора, тъй като задължен в отношенията с
водоснабдителното дружество, е собственикът или носителят на ограничено
вещо право.
По изложените съображения, въззивната жалба се явява неоснователна
и трябва да се остави без уважение със следващото от това потвърждаване на
първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за присъждане на съдебните разноски от
двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбите на чл.78, вр.
чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира че
следва да присъди в полза на въззиваемата страна извършените от нея разходи
за водене на делото пред Окръжен съд – Бургас в размер на 300 лева, от които
100 лева – възнаграждение за особен представител и 200 лева -
юрисконсултско възнаграждение.
4
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен
състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 228/04.07.2025г., постановено от Районен
съд – Несебър по гр.д. № 20242150101391.
ОСЪЖДА А. М. М., БУЛСТАТ: *********, гражданин на Руската
Федерация с адрес на територията на Република България в гр. Н., к.к. "С. б." -
з., ул. "Н." № *, ет.*, ап.* да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.
"Победа", ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 3 съдебни разноски в размер на
300 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5