№ 225
гр. Стара Загора, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000226 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение № 283/19.04.2022 г., постановено по гр.д. №
4501/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, с което е осъден
„Е.Ю.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: /адрес/, ЕИК ********* да
заплати на „В.” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ /съдебен адрес за призоваване: /адрес/ - адв. З.Д./ сумата в размер на
163.45 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение - И.Р. - гр. К., с ИТ
№ ***, за периода 01.09.2016 - 30.09.2016 г. по фактура №
**********/30.09.2016г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда -30.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 819.80 лв., представляваща направени по делото разноски.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД излага съображения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са
подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е
искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се
отхвърлят предявените искове. Претендират се разноските пред двете
инстанции, като е представен списък. Прави искане на основание чл. 78, ал. 5
ГПК, в случай, че размера на претендираното адвокатско възнаграждение е
прекомерно по размер, същото да се намали до минималните размери
съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
1
адвокатските възнаграждения. Няма направени доказателствени искания.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия
„В.“ ЕООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва
да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната
жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Посочва се банкова сметка по която да се
преведат присъдените суми. Прави се възражение за прекомерност на
юрисконсултско възнаграждение. Няма направени доказателствени искания.
Претендират се разноските по делото, като е представен списък с разноските,
пълномощно и договор за процесуално представителство.
Окръжен съд - гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Не е спорно, че ищецът е потребител на ел.енергия относно
притежавания от него обект с ИТ № *** - И.Р. - гр. К., чрез който обект е
присъединена към електропреносната система Централна помпена станция К..
По делото е представено и прието като писмено доказателство писмо от
24.09.2008 г. от ЕВН до „В.“ ЕООД Стара Загора относно идентифициране на
обекти на потребители, присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите. С
това писмо ответникът ЕВН е поискал от ищеца „В.“ Стара Загора документи
удостоверяващи собствеността на същия върху електропроводи,
присъединени към електрически подстанции. В отговор на това писмо „В.“
ЕООД с писмо от 23 октомври 2008 г. е изпратило до ответника Е.Е. АД
документи относно обект И.Р., П/СТ Х. и трафопостове на В. Стара Загора,
извлечение от счетоводните книги на дружеството, официална скица на
ел.провода и образец 16 - Разрешение за ползване.
По делото е изслушано заключението на назначената съдебно-
техническа експертиза, което съдът приема като добросъвестно изготвено.
Вещото лице констатира, че тъй като електропровод „Х.“ 20 kV е собственост
на ищеца през процесния период и той е изходящ от подстанция „Х.“,
собственост на ECO ЕАД, ищецът не дължи цена за достъп до
електроразпределителната мрежа на Е.Е. ЕАД. През процесния период Е.Е.
2
ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига
на електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на електропровод
„Х.“, собственост на В. ЕООД, и не може да претендира за такса достъп до
електроразпеделителна мрежа.
От заключението на приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза се установи, че Фактура №********** от 30.09.2016г. за
110114.04лв. е издадена от ответника със старото си наименование - „Е.Е.“
ЕАД, ЕИК *********. Процесната фактура №********** от 30.09.2016г. за
110114.04лв. е заплатена по сметката на ЕВН България
Електроразпределеление в Ситибанк АД . Начислената във фактурата такса за
достъп до разпределителната мрежа е определена въз основа на
предоставената на процесния обект И.Р. - гр.К., ИТ№***, за периода
01.09.2016г. - 30.09.2016г., мощност, която по фактура е 330.000 кВт и е
163.45лв. Общият размер на платената по фактура №**********/30.09.16г.
сума за такса достъп до електроразпределителната мрежа до обект И.Р. -
гр.К., с ИТ№*** е 163.45лв. без ДДС.
В настоящия случай отношенията между страните се регламентират от
нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА
№ 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без
основание подлежи на връщане. По иска за неоснователно обогатяване по чл.
55, ал.1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането,
а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на сумата,
респективно за нейното задържане.
Въззивният съд споделя изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т.
д. № 1054/2011 г., ВКС, II т. о., становище относно значението на точката за
присъединяване и мястото на правомерно поставяне на СТИ, а оттук и
дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа и
пренос по последната. По тези съображения съдът намира, че релв.нтният по
делото въпрос е дали потребеното количество ел. енергия е измерено в
местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
3
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. I г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120, ал.2 ЗЕ във вр. с
чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване
на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия/ 2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. Предпоставките за
присъединяване на потребител към електропреносната мрежа на средно
напрежение са потребителят да бъде собственик на електрическа
уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя, които в настоящия случай са безспорно установени. Ако
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Поради това в случая следва да се установи границата на собственост на
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.)
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Така в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения.
4
С оглед изложеното, в хипотезата на присъединяване на потребител
чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на
търговско измерване е единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения. В настоящия случай от заключението на съдебно
- техническа експертиза се установява, че границата на собствеността са
изводите на електропровод „Х.“ 20 kV в ЗРУ на подстанция „Х.“ на ниво
средно напрежение.
Поради това въззивният съд приема, че „Е.Е.“ ЕАД няма технически
достъп до подстанция „Х.“ за електропровод „Х.“ и следователно няма
разходи по този достъп. Ето защо няма основание да начислява на ищеца цена
за достъп, нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение.
Дължимите суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират
като определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период и не зависят от нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект И.Р. - гр.К., ИТ№*** в приложената
фактура, ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка
обедняване на ищцовото дружество.
Поради това за ответното дружество не е налице основание за
получаване на такси за посочените услуги, поради което платената сума е
недължима и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във въззивното
производство, което е в размер на 360 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно
разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС,
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху
5
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия
случай адвокатско дружество “М. и съдружници” е регистрирано по ЗДДС и
направените разноски във въззивното производство се претендират с ДДС.
Ето защо размера на дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при
спазването на тези правила е в размер на 300 лв. х 20 % ДДС = 360 лв. В
настоящия случай въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Поради това настоящата съдебна
инстанция намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено.
Въззивникът „Е.Ю.” ЕАД следва да заплати на „В.” ЕООД направените
пред настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/19.04.2022 г., постановено по гр.д. №
4501/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора.
ОСЪЖДА „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК 1*********, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов” № 37 да заплати на „В.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/ направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв. по банкова сметка в “***” АД, IBAN - ** * * *** * *** BIC - * ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6