№ 5936
гр. С., 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110111985 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Производството е образувано по искова молба на „.............“ ЕАД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С........., срещу Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
С................., О. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С.................... Г. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С.................... с която са предявени при условията на пасивно субективно и
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца при условията на разделност следните суми: 1./ 681,86 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С....................
абонатен № ............ 2./ 40,97 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.03.2023.2023 г., до окончателното плащане, 3./ 96,78 лева – мораторна лихва върху
първата главница за периода 15.09.2020 г. – 20.02.2023 г., и 4./ 7,01 лева – мораторна лихва
върху втората главница за периода 31.03.2020 г. – 20.02.2023 г., при следните квоти: за Р. Г.
С. – 1/6, за О. Г. С. – 1/6, и за Г. В. С. – 4/6.
В исковата молба ищецът излага, че ответниците, в качеството на собственици на
процесния имот, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал.
1 ЗЕ, поради което са обвързани от договор за продажба при Общи условия, приети от
топлопреносното дружество. Твърди, че през исковия период за процесния имот е доставяна
топлинна енергия, цената за която е платима месечно, като падежите за плащане са
определени в съответните приложими през исковия период Общи условия. Поддържа се, че
съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ стойността на потреблението е начислявана
по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата,
извършваща дялово разпределение на доставяната топлоенергия в сградата етажна
собственост по местонахождение на имота. Посочва се, че ответниците не са изпълнили
1
задълженията си за заплащане цената на потребената ТЕ и на услугата дялово
разпределение през исковия период, като поради забавата за плащане дължат и мораторна
лихва върху главниците след изтичане на установения в Общите условия падеж.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответниците Р. Г. С. и О. Г. С., чрез назначения им по делото по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адвокат М. Д., с изразено становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните по
делото, вкл. се поддържа, че ответниците не са изразили съгласие за сключване на договор с
ищцовото дружество, както и с дружество за топлинно счетоводство. Оспорва се реалната
доставка на топлинна енергия на стойност, съответна на претендирания размер. Оспорва се
измервателната годност на общия топломер в процесната жилищна сграда. Относно сумата
за дялово разпределение намират предявените искове за неоснователни, доколкото услугата
се предоставяла от трето лице ФДР, а не от ищеца. П.т се на решение от 13.04.2018 г. по адм.
дело № 1372/2016 г. на ВАС. Относно претендираните суми за лихви ищецът не бил
ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството
или по друг начин, респ. не бил установил изпадането в забава на ответника. Релевира се
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника Г. В. С., чрез назначения им по делото по реда на чл. 26, ал. 2 ЗЗП
служебен адвокат Р. А., с изразено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва доказателствената стойност на ангажираните с исковата молба протокол от общо
събрание на ЕС от 25.06.2002 г. и сключения въз основа на него договор от 11.07.2002 г.,
както и на нотариално заверена декларация от 10.07.2002 г., изхождаща от Й. Н. Г.. П. се на
решение по адм. дело № 1372/2016 г. на ВАС. Релевира възражение за погасяване на част от
вземанията по давност.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. В. С. е предявил 2 броя инцидентни
установителни искове, обективирани в искова молба вх. № ..../26.07.2023 г. – за установяване
неавтентичност на изрично посочени в молбата документи, и в искова молба вх. №
213030/26.07.2023 г. за установяване „пълен размер на притезание“ и признаване на
предявения от „.............“ ЕАД иск в размер на 826,62 лв. за частичен, които съдът е отказал
да приеме за съвместно разглеждане в настоящото производство с протоколно определение
от 05.03.2025 г.
С Определение № 46054/12.11.2024 г. съдът е конституирал, на основание чл. 219, ал.
1 ГПК, „......“ ЕООД, като трето лице – помагач на страната на ищцовото дружество.
Третото лице-помагач не изразява становище по основателността на предявените
искове.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен
недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти
/л. 227/, с който на 30.07.1991 г. Г. В. С. и С. М. С.а са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент ............ с адрес: гр. С................
От представено по делото Решение № 95/09.04.2009 г. по гр. д. № 49/2009 г. на ........... съд
/л. 67/ се установява, че Г. В. С. и С. М. С.а са се намирали в брак, сключен с Акт № 7/1974 г.
на Селски Общински Народен съвет, с. ........, който е бил прекратен с посоченото съдебно
решение. При тези доказателства, следва извод, че към датата на придобиване на процесния
апартамент ............купувачите Г. В. С. и С. М. С.а са се намирали в граждански брак, поради
което имотът е бил придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена общност
2
/СИО/. С постановяване на решение № 95/09.04.2009 г. по гр. д. № 49/2009 г. на ........... съд
СИО е прекратена и се е трансформирала в обикновена съсобственост – следователно,
считано от датата на прекратяване на брака, всеки един от бившите съпрузи е притежавал по
½ от правото на собственост върху апартамент ............
По делото е представено и прието като доказателство Удостоверение за наследници
изх. № ...........26.01.2021 г., издадено от Столична община – район „...........“ /л. 14/, от
което се установява, че на 24.04.2015 г. С. М. С.а е починала, като е оставила за свои
наследници по закон своите деца – ответниците Р. Г. С. и О. Г. С.. На основание чл. 5, ал. 1
ЗН, всеки един от последните двама е наследил по ½ от притежаваното от починалия им
наследодател към неговата смърт, вкл. по ½ от притежаваната от С. М. С.а ½ от правото на
собственост върху апартамент ............ респ. Р. Г. С. и О. Г. С. се явяват титуляри на по ¼ от
правото на собственост върху процесния апартамент.
По делото е представен и приет протокол от проведено на 25.06.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. С........., според
който етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „......“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на
етажна собственост. Към този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които
с подписите си са удостоверили горното решение.
На 11.07.2002 г. е сключен договор между „......“ ЕООД и етажната собственост с
адрес: в гр. С., , ж. к. „........... 3“, ........ 4, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и
индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от "............." ЕАД за показанията на топломера за
отчетния период.
По делото е ангажиран като писмено доказателство Договор № Д-0-67/03.06.2020 г.,
сключен между „.............“ ЕАД – възложител и „......“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в
ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу
насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
С молба от 24.01.2025 г. третото лице – помагач е представило 3 броя индивидуални
справки за използвана топлинна енергия в процесния имот – за периодите м.05.2019 г. –
м.04.2020 г., м.05.2020 г. – м.04.2021 г. и м.05.2021 г. – м.04.2022 г., както и 2 броя
формуляри за реален отчет, с посочено за абонат лицето Г. В. С..
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без възражения на страните в срока по чл. 200,
ал. 3, изр. 2 ГПК заключение на вещото лице инж. А. Ж. по допуснатата съдебно–
техническа експертиза (СТЕ). Експертното заключение е изготвено въз основа на
приложените по делото, а и на допълнително представени от фирмата за топлинно
счетоводство документи, с оглед на които вещото лице е дало заключение относно реално
потребената в процесния имот топлинна енергия през исковия период в съответствие с
разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е констатирало, че количеството
постъпила топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: гр.
С........., е измервано чрез определено от ЗЕ средство за измерване – общ топломер, който е
отчитан всеки месец, като технологичните разходи са били приспаднати от общото
количество ТЕ, влязло в абонатната станция, и са за сметка на топлофикационното
3
дружество. Вещото лице е констатирало, че в процесното жилище не са налице отоплителни
тела – радиатори, на които не са монтирани топлинни разпределители и термостатни
вентили /3 броя радиатори са демонтирани/затапени/. В имота се установяват 1 брой щранг-
лира в помещението баня и 1 брой водомер за отчитане на БГВ. През процесния период в
имота с абонатен № 186 850 са били начислявани суми за ТЕ за отопление на имот – ТЕ,
отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, за което липсва техническа възможност
за монтаж на измервателно устройство и чиято ТЕ се определя по изчислителен път; ТЕ за
битово горещо водоснабдяване – на база „реален отчет“ на показанията на 1 брой
технически изправен водомер, както и ТЕ за сградна инсталация – при съобразяване на
съотношението между пълния отопляем обем на имота и пълния отопляем обем на сградата
ЕС, като вещото лице е посочило конкретно как се формират те, възприемайки крайния
извод, че това е ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. При
извършените изчисление експертът е установил, че за процесния период сумите за
потребена ТЕ възлизат на 713,90 лева по прогнозно потребление и 32,10 лева за получаване
от абоната, т. е. общо 681,80 лева, в която сума не са включвани лихви за просрочено
плащане и стари задължения, ако има такива. Установява се, че дяловото разпределение за
разглеждания период е извършвано от третото лице, като в заключение експертът е посочил,
че разпределението е извършено в съответствие с правилата на действащата нормативна
уредба. Топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, е технически
изправен и преминавал метрологични проверки през две години. В съдебно заседание,
проведено на 05.03.2025 г., вещото лице пояснява, че е констатирал, че свидетелството за
метеорологична проверка на топломера в абонатната станция, вместо през 2020 г., е било
извършено през 2022 г., което се явява нарушение на нормативната уредба и изискването
проверката да се осъществява на всеки две календарни години. С оглед на последното
експертът заявява, че не може да даде еднозначен отговор за техническата изправност на
общия топломер, а оттук и категоричен отговор, че констатираните от него резултати
съответстват на действително доставеното и потребено количество ТЕ. Настоящият съдебен
състав кредитира изцяло експертното заключение същото като обективно и компетентно
изготвено от специалист в съответната област.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на пасивно
субективно и обективно кумулативно съединение осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявените искове за цена на потребена ТЕ и услуга за дялово
разпределение изисква кумулативното установяване от страна на ищеца на следните
материални предпоставки: съществуването на облигационно правоотношение с предмет
продажба /доставка/ на топлинна енергия между топлофикационното дружество, в
качеството му на продавач, и потребителя, в качеството му на купувач; продавачът реално да
е изпълнил задължението си да достави твърдяното количество топлоенергия до имота в
претендираната стойност и за купувача да е възникнало насрещно задължение за заплащане
на уговорената цена, както и, че през исковия период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с
което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на
нейната цена.
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните материални предпоставки: главен дълг; изпадане на ответника в
забава и размера на обезщетението за забава.
По своевременно релевираното в срока по чл. 131 ГПК възражение за давност в
тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за
4
спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на
договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекид. в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1
ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или
лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да
заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за
битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие
обаче не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
напр. с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот
/мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело
№ 2/2017 г., ОСГК/.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост
може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото
съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на
собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
При съвкупен анализ на приетите по делото писмени доказателства – Договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за
държавните имоти, Решение № 95/09.04.2009 г. по гр. д. № 49/2009 г. на ........... съд и
Удостоверение за наследници изх. № ...........26.01.2021 г., издадено от Столична община –
район „...........“, се установява по несъмнен начин, че ответниците Р. Г. С., О. Г. С. и Г. В. С.
са титуляри на правото на собственост на процесния апартамент, находящ се в гр.
С.................... абонатен № ......... на следните придобивни основания и при следните квоти: Г.
В. С. – на ½, въз основа на Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-
жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти, а Р. Г. С. и О. Г. С. – на по ¼ по
наследяване по закон на своята майка С. М. С.а. По делото не се твърди и не се установява
така описаният имот да е бил прехвърлен на трети лица след датата на неговото
5
придобиване от ответниците на горепосочените придобивни основания. Поради това и с
оглед на събрания по делото доказателствен материал настоящият състав счита, че
ответниците, в качеството си на съсобственици на топлоснабдения имот, са потребители на
ТЕ за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, респ. същите имат качеството на
„битов клиент“ съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда
съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора
за процесния период е сключен договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично
известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца, одобрени с
решение № 0У-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "Д." от 14.01.2008 г.,
Общите условия, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г.
Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни
след влизането им в сила, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В конкретния случай ответниците не установяват да са упражнили това право
срещу ОУ на „.............“ ЕАД, поради което настоящият състав намира, че същите са ги
приели.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия
възниква между топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона –
чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответниците – потребители, вкл. и
относно приемането на ОУ. Ето защо ОУ на ищеца регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период между главните
страни в процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет:
доставка на ТЕ за битови нужди относно процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда –
етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по смисъла на чл. 139а ЗЕ. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и в Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.). Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на ТЕ, отдадена от сградна
инсталация, ТЕ за отопление на общите части, и ТЕ за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ ТЕ за отопление на
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Според приетия по делото протокол от общото събрание на етажната собственост,
проведено на 25.06.2002 г., етажните собственици в сградата, находяща се на адрес: гр.
С........., са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице – помагач.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците оспорват въпросното решение и сключването на
договор с избраната фирма за дялово разпределение по надлежния ред, както и
автентичността на подписа на Г. В. С. в списъка на етажните собственици, неразделна част
към протокола. Съдът намира за неоснователно възражението относно действието на
6
договора между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение от 11.07.2002 г. В
случая, списъкът към протокола от 25.06.2002 г. е подписан от голяма част от етажните
собственици, като по делото нито се твърди, нито се доказва решението на общото събрание
да е било атакувано от който и да е от етажните собственици по реда на ПУРНЕС /отм., но
действащ към момента на вземане на решението/. Ето защо, съдът намира, че решението на
ОС на ЕС, обективирано в протокола от 25.06.2002 г., обвързва всички етажни собственици,
включително и ответника предвид установения по делото факт, че същият е собственик на
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост през исковия период. В
разглежданата хипотеза се касае за сделка – решение на общност от субекти – етажни
собственици, което е взето на проведено общо събрание, осъществено по определен в закона
ред и което решение има действие по отношение на всички субекти в общността,
включително и ответницата. Поради това, съдът приема, че договорът за топлинно
счетоводство от 11.07.2002 г. е произвел своето действие. Нещо повече, по делото се
установява – от представените от ФДР документи и заключението на СТЕ, че за процесния
период услугата дялово разпределение в сградата – етажна собственост с адрес: гр. С.........,
се е извършвала именно от топлинния счетоводител – страна по оспорения договор – „......“
ЕООД. За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл. 139б ЗЕ, потребителите в сграда –
етажна собственост са длъжни са изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за
извършване на услугата дялово разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят
писмено топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. В случая, не се
твърди и не се установява ОС на ЕС в процесната сграда да е избрало друго, различно от
посоченото в договора от 11.07.2002 г. лице, което да извършва дяловото разпределение,
нито ищецът да е уведомен писмено за новия избор.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки един потребител дължи заплащане на реално потребената въз
основа на отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, и в изпълнение на така възложената му с доклада по делото
доказателствена тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато изслушването на СТЕ,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и на допълнително изискани
документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение, че за процесния период
ищецът е изпълнил задължението си за доставя топлоенергия до абонатната станция, като
въз основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се
състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода.
Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния. По делото са представени
доказателства, а и вещото лице по СТЕ констатира, че има свидетелства за метрологични
проверки на елементите на топломера, отчитащ доставената ТЕ в абонатната станция. В
съдебно заседание, проведено на 05.03.2025 г., вещото лице пояснява, че е констатирал, че
свидетелството за метеорологична проверка на топломера в абонатната станция, вместо през
7
2020 г., е било извършено през 2022 г., което се явява нарушение на нормативната уредба и
изискването проверката да се осъществява на всеки две календарни години. С оглед на
последното експертът заявява, че не може да даде еднозначен отговор за техническата
изправност на общия топломер, а оттук и категоричен отговор, че констатираните от него
резултати съответстват на действително доставеното и потребено количество ТЕ.
С доклада по делото съдът е възложил в доказателствена тежест на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване, че реално е изпълнил задължението си
да достави твърдяното в исковата молба количество ТЕ до имота в претендираната стойност.
За да бъде признато твърдяното вземане за главница, ищецът дължи да докаже конкретното
доставено количество ТЕ, измерено в абонатната станция, както и че претендираната цена
съответства на нормативно установения механизъм за разпределение между потребителите в
сграда в режим на етажна собственост – приспадащият му се дял от общото количество ТЕ,
както и съответствие между определената цена и нормативно установения лимит. Това
задължение произтича от съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия.
Доколкото по делото не се спори, че ищцовото дружество е собственик на средството за
търговско измерване – общия топломер, то следва, че именно негова е задължението да
поддържа последния в изправност, включително и чрез периодични проверки да
удостоверява измервателната му годност – възражения, във връзка с изпълнението на което
задължение са наведени в срока по чл. 131 ГПК.
Съгласно предвиденото в чл. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/ за осигуряване точност
и достоверност на техническите средства, използвани за нуждите на търговски плащания, се
извършва метрологичен контрол – първоначален и последващ. Според нормата на чл.44, т.1
ЗИ се забранява използването на средства за търговско измерване, чиято годност не е
установена и надлежно удостоверена. Законът не установява предположение в полза на
топлоснабдителното дружество в тази насока, поради което ищецът е длъжен да докаже
годността на измервателното средство. Безспорно установяването на техническата годност
на монтирания в абонатната станция общ топломер е относимо към определянето на
съответния припадащ се дял за всеки отделен имот в сградата в режим на етажна
собственост, доколкото съгласно нормата на чл.144 ЗЕ, топлинната енергия за отопление на
имотите се разпределя между отделните имоти въз основа на дяловите единици, определени
по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела в имота. Съгласно ал.
3 от същата норма, топлинната енергия за една дялова единица се определя като топлинната
енергия за отопление на сградата, намалена с количеството топлинна енергия, определена по
чл.143, ал.1 и ал.2, т.1, се раздели на сбора от дяловите единици за всички отоплителни тела
в сградата. В разглеждания случай, от изслушаното и прието без възражения от ищцовата
страна заключение на вещото лице А. Ж. се установи, че свидетелството за метеорологична
проверка на топломера в абонатната станция в процесната жилищна сграда, вместо през
2020 г., е било извършено през 2022 г., което се явява нарушение на нормативната уредба и
изискването проверката да се осъществява на всеки две календарни години. Експертът
уточнява, че извършената през 2018 г. метеорологична проверка обхваща периода м.04.2018
г. – м.04.2020 г., като за периода м.04.2020 г. – м.02.2022 г., когато е извършена последващата
проверка, няма данни за техническата изправност на общия топломер, поради което и
вещото лице не може да даде еднозначен и категоричен отговор, че констатираните от него
резултати съответстват на действително доставеното и потребено количество ТЕ. От страна
на ищеца не се представят доказателства, нито се правят доказателствени искания за
установяване на техническата изправност на средството за търговско измерване за периода
м.04.2020 г. – м.04.2022 г. Доколкото в отговора на исковата молба е налице изрично
възражение относно годността на измервателните уреди и технологичната годност на общия
топломер, то непроведеното пълно и главно доказване от страна на ищеца за годността на
топломера в абонатната станция за периода м.04.2020 г. – м.04.2022 г., води до
неблагоприятни последици за него. Не се установява по делото, че за посочения период.
8
общият топломер в сградата, в която се намира процесният имот е бил редовен, а отчетената
от него топлинна енергия има отношение към множителите във формулите по Методиката за
дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост. Нередовността на топломера,
липсата на данни за последваща проверка съобразно ЗИ води до невъзможност за преценка
дали същият е бил годен или не, поради което и не се доказва дължимостта на отчитаните
суми за периода след изтичане срока на годност на топломера. При това положение и
предвид обстоятелството, че задължението за плащане на цената на топлинната енергия се
поражда единствено при установено реално доставяне на такава в абонатната станция, то
невъзможността за еднозначен извод, че регистрираното количество е надлежно отчетено от
технически изправно средство за измерване, обосновава извод на съда, че ищецът не е
изпълнил нарочно възложената му доказателствена тежест и не е установил при условията
на пълно и главно доказване, че реално е изпълнил задължението си да достави твърдяното в
исковата молба количество ТЕ до имота в претендираната стойност за периода м.04.2020 г.
– м.04.2022 г. С оглед на така приетото исковата претенция на ищеца за заплащане на
главница за доставена ТЕ за посочения период следва да се отхвърли като недоказана.
Що се касае до периода м.05.2019 г. – м.03.2020 г., при съвкупния анализ на
събраните по делото писмени доказателства – в т. ч. индивидуални справки за използвана
ТЕ за процесния период и заключението на СТЕ, което преценено по реда на чл. 202 ГПК
съдът кредитира, се установява, че в посочения период в апартамент с абонатен № 186 850 е
доставяна и потребявана ТЕ за отопление на имот, ТЕ, отдадена от сградна инсталация, и
ТЕ за БГВ. От констатациите на вещото лице се установява, че сумите за ТЕ за отопление на
имот са начислени за ТЕ, отдадена от 1 брой щранг-лира в помещението баня, за което
липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято ТЕ се
определя по изчислителен път; ТЕ за битово горещо водоснабдяване – на база „реален
отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен водомер, както и ТЕ за сградна
инсталация – при съобразяване на съотношението между пълния отопляем обем на имота и
пълния отопляем обем на сградата ЕС. При извършените изчисления експертът е установил,
че за целия процесен период сумите за потребена ТЕ възлизат на 713,90 лева по прогнозно
потребление и 32,10 лева за получаване от абоната, т. е. общо дължимата сума възлиза на
681,80 лева. Разпределени по месеци, дължимите суми за периода м.05.2019 г. – м.03.2020 г.
възлизат на сумата от 159,52 лева. При тези доказателства съдът приема, че за периода
м.05.2019 г. – м.03.2020 г. до имота е доставяна ТЕ съобразно уговореното, като
количеството ТЕ е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба. С оглед на изложеното съдът намира за доказана по делото
потребена ТЕ в определеното от СТЕ количество и стойност.
С оглед на квотите им в съсобствеността на процесния имот и принципа на
диспозитивното начало в процеса, отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана,
както следва: на Г. В. С. – за ½ от общо дължимата главница за ТЕ, т. е. ½ от 159,52 лева, или
за сумата от 79,76 лева, а на О. Г. С. и на Р. Г. С. – за по 1/6 от общо дължимата главница за
ТЕ, т. е. 1/6 от 159,52 лева, или за сумата от по 26,59 лева.
За разликата над сумата от 79,76 лева до пълния предявен размер от 454,57 лева искът
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 150, ал. 1 ЗЕ срещу Г. В. С. следва да бъде отхвърлен.
За разликата над сумата от по 26,59 лева до пълния предявен размер от 113,64 лева
исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 150, ал. 1 ЗЕ срещу О. Г. С. и Р. Г. С. следва да
бъдат отхвърлени.
Своевременно, в срока по чл. 131 ГПК, от ответниците е релевирано възражение за
погасяване по давност на част от заявената сума за цена на доставена ТЕ.
По възражението за давност:
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с в Тълкувателно
решение 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на
9
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, и за тях се прилага тригодишната давност.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба
е подадена в съда на 07.03.2023 г. Следователно в процесната хипотеза извън
погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след и на
07.03.2020 г. – по аргумент от нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай предмет
на разглеждане са вземания за цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2022 г. Поради което съдът намира за изтекла погасителната давност досежно
претендираните суми, начислени за периода м.05.2019 г. – м.12.2019 г. вкл. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите към релевантния период ОУ на ищеца – тези от
27.06.2016 г., публикувани на 10.07.2016 г. и влезли в сила от 11.08.2016 г., месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ са платими в 45-дневен срок
от изтичане на месеца, за който се отнасят, а това означава, че вземането за м.12.2019 г. е
станало изискуемо на 15.02.2020 г., т. е. преди 07.03.2020 г., поради което то и
предхождащите го месечни вземания, включени в исковия период, са обхванати от изтекла
тригодишна погасителна давност. Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното
количество ТЕ въз основа на действителното потребление по реда на чл. 32, ал. 3 ОУ не
променя момента на изискуемостта на месечните вноски /равни или прогнозни/.
Определянето на срок за изпълнение на задълженията в процесните общи фактури, от който
започва да тече погасителната давност, няма действие по отношение на ответника – арг. чл.
20а, ал. 2 ЗЗД. При това положение и като съобрази отразеното в представените от ищеца
писмени документи, касаещи начислената стойност на ТЕ, и заключението на СТЕ, съдът
приема за установено, че общата стойност на вземането за цена на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2019 г. – м.03.2020 г. /за който съдът прие, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи реална доставка на ТЕ/ възлиза на 159,52 лева, от
която сума обаче следва да се извади сумата от 83,85 лева, представляваща задължения за
периода м.05.2019 г. – м.12.2019 г. вкл., за които съдът прие, че са обхванати от изтекла
погасителна давност. При това положение, общото задължение на ответниците за цена на
топлинна енергия за периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. възлиза в размер на 75,67 лева. С
оглед на квотите им в съсобствеността на процесния имот и принципа на диспозитивното
начало в процеса, отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана, както следва: на
Г. В. С. – за ½ от 75,67 лева, или до размера на сумата от 37,83 лева, а на О. Г. С. и на Р. Г. С.
– за по 1/6 от 75,67 лева, или за сумата от по 12,61 лева. За разликата над тези суми до
пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
Относно претенцията за стойността на услугата дялово разпределение съдът
намира следното:
По силата на чл. 22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на ТЕ се
извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването
или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите
заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец.
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ
и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията
на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
10
дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
подходящ начин на клиентите. Във връзка с това по силата на закона възниква система от
две относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от
закона. По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение – само условията и начинът на плащане на
услугата. Единственото условие (основание) за задължението на потребителите за плащане
на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е услугата за дялово
разпределение да е реално извършена. В настоящото производство това обстоятелство се
установява от представените писмени доказателства и експертното заключение на СТЕ.
С оглед горното съдът приема, че ищецът се легитимира като носител на правото да
получи стойността на извършваната услуга за дялово разпределение и към стойността на
задължението за цена на ТЕ следва да се добавят и дължимите годишни такси за
извършваната от третото лице – помагач услуга за дялово разпределение, чиято стойност с
оглед на събраните по делото писмени доказателства възлиза на заявената сума от 40,97
лева.
По възражението за давност:
От страна на ищеца се претендират вземания за периода 01.02.2020 г. – 30.04.2022 г.
По отношение на услугата за дялово разпределение, в Общите условия на ищеца не е
предвиден срок за изпълнение на това задължение, поради което съдът намира, че
кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо,
погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на
задължението. При това положение частично погасена се явява претенцията за дялово
разпределение за м.02.2020 г., чиято изискуемост е настъпила на 01.03.2020 г., и чиято
стойност, определена по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 1,49 лева. За периода от 01.03.2020
г. до 30.04.2022 г. непогасената цена за предоставената услуга възлиза на сума в размер на
39,48 лева. С оглед на квотите им в съсобствеността на процесния имот и принципа на
диспозитивното начало в процеса, отговорността на ответниците следва да бъде ангажирана,
както следва: на Г. В. С. – за ½ от 39,48 лева, или до размера на сумата от 19,74 лева, а на О.
Г. С. и на Р. Г. С. – за по 1/6 от 39,48 лева, или за сумата от по 6,58 лева. За разликата над
тези суми до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
Всяка от уважените главници следва да се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда – 07.03.2023 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му –
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, а когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размера на
претенцията си.
За исковия период приложими са Общите условия за продажба на ТЕ от „.............“
ЕАД, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 ЗЕ, и
11
публикувани във в-к "М." на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г. Според чл. 32, ал. 1 и чл.
33, ал. 1 от Общите условия на ищеца за продажба на ТЕ за битови нужди, в сила от
12.08.2016 г., месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество ТЕ и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определена на база изравнителните сметки. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на ТЕ не дължат обезщетение за забава върху
прогнозно начисляваната месечно ТЕ по чл. 32, ал. 1 от Общите условия.
Върху окончателно определените по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество ТЕ (чл. 32, ал. 3) клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на ТЕ да изпълнят задължението си да заплатят на ищеца
тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като предостави
информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32, ал. 3 от
Общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането му, в случай че
същата е издадена след изтичането на периода. При осъщественото по реда на чл. 20 ЗЗД
тълкуване на горепосочените клаузи, въззивният съд приема, че предвиденият 45-дневен
срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 от Общите условия не би могъл да тече
преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.
е. преди 31 юли на съответната година. Необходимостта от изравняване на действително
потребеното количество ТЕ с начисленото за периода /отоплителния сезон/ отлага
изпълнението на клиентите до извършването му, респ. осчетоводяването му. До тогава
кредиторът не може да иска изпълнение. Предвид изложеното, задължението за плащане на
дължимата ТЕ при действието на ОУ от 2016 г. е срочно и забавата на клиента настъпва след
изтичане на съответния 45 – дневен срок, считано от издаване на общата фактура (или от 15
септември на съответната година. За изпадане в забава не е необходимо обявяването на
фактурите на интернет страницата на продавача, нито отправянето на изрична покана до
длъжника за плащане (в този смисъл решение № 264821/16.07.2021 г. по в. гр. д.
............2/2021 г. по описа на СГС, III-Б състав, решение № 995/03.05.2022 г. по в. гр. д. №
6245/2021 г. по описа на СГС, II-А състав, решение № 261817/31.05.2022 г. по в. гр. д. №
11002/2020 г. по описа на СГС, II-А състав и др.).
При така формираните правни изводи съдът приема, че за вземанията за цена на
топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г., за който съдът намери, че не са
обхванати от изтекла погасителна давност и за който период е доказана реалната доставка на
ТЕ, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от
страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Поради това, изчислен по реда на чл.
12
162 ГПК, чрез използване на лихвения калкулатор на НАП, размерът на лихвата за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2020 г. до 31.03.2020 г.
възлиза на 18,84 лева. С оглед на квотите им в съсобствеността на процесния имот и
принципа на диспозитивното начало в процеса, отговорността на ответниците следва да
бъде ангажирана, както следва: на Г. В. С. – за ½ от 18,84 лева, или до размера на сумата от
9,42 лева, а на О. Г. С. и на Р. Г. С. – за по 1/6 от 18,84 лева, или за сумата от по 3,14 лева. За
разликата над тези суми до пълните предявени размери исковете подлежат на отхвърляне.
По отношение на задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда и касаеща процесния
период, поради което предявеният иск за обезщетение за забава върху задължението за цена
на такса за услуга дялово разпределение се явява неоснователен и следва да се отхвърли
изцяло спрямо всеки ответник.
Относно разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. Ответниците не са
направили искане за присъждане на такива, поради което не следва да им се присъждат
разноски.
Ищецът претендира разноски за платена държавна такса, депозит за СТЕ и за
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Съобразно уважената част от исковете ответникът Г. В. С. следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата от общо 22,28 лева – разноски за платена държавна такса,
платен депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно уважената част от исковете всеки от ответниците Р. Г. С. и О. Г. С. следва
да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от общо 94,55 лева – разноски за платена
държавна такса, платен депозит за СТЕ, депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12,61 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С....................
абонатен № ............ сумата 6,58 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата 3,14 лева – мораторна лихва
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете на „.............“ ЕАД, ЕИК ......., срещу Р. Г. С., ЕГН
**********, за главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 12,61 лева до пълния предявен размер от 113,64 лева и за периодите от 01.05.2019
г. до 31.12.2019 г. и 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г.; за главницата за цена за предоставена услуга
за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,58 лева до пълния предявен
размер от 6,83 лева и за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.; за обезщетение за забава
върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 1,17 лева за
13
периода 31.03.2020 г. – 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА О. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 12,61 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С....................
абонатен № ............ сумата 6,58 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата 3,14 лева – мораторна лихва
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете на „.............“ ЕАД, ЕИК ......., срещу Р. Г. С., ЕГН
**********, за главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 12,61 лева до пълния предявен размер от 113,64 лева и за периодите от 01.05.2019
г. до 31.12.2019 г. и 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г.; за главницата за цена за предоставена услуга
за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 6,58 лева до пълния предявен
размер от 6,83 лева и за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.; за обезщетение за забава
върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 1,17 лева за
периода 31.03.2020 г. – 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 37,83 лева – главница,
представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през
периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С....................
абонатен № ............ сумата 19,74 лева – главница, представляваща неплатена цена на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.03.2020 г. – 30.04.2022 г. , ведно със
законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 07.03.2023 г., до окончателното плащане, както и сумата 9,42 лева – мораторна лихва
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия за периода 15.09.2020 г. –
20.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете на „.............“ ЕАД, ЕИК ......., срещу Г. В. С., ЕГН
**********, за главницата за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 37,83 лева до пълния предявен размер от 454,57 лева и за периодите от 01.05.2019
г. до 31.12.2019 г. и 01.04.2020 г. – 30.04.2022 г.; за главницата за цена за предоставена услуга
за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 19,74 лева до пълния предявен
размер от 27,31 лева и за периода от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г.; за обезщетение за забава
върху задължението за цена на доставена топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 9,42 лева до пълния предявен размер от 64,52 лева; за обезщетение за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 4,67 лева за
периода 31.03.2020 г. – 20.02.2023 г.
ОСЪЖДА Р. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 94,55 лева – сторени разноски в производството по гр. д.
№ 11985/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА О. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 94,55 лева – сторени разноски в производството по гр. д.
№ 11985/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
ОСЪЖДА Г. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С................., ДА ЗАПЛАТИ на
„.............“ ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: гр. С........., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 22,28 лева – сторени разноски в производството по гр. д.
14
№ 11985/2023 г. на СРС, I ГО, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „.............” ЕАД – „......“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15