Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 87
10.02.2022
г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково
в открито съдебно заседание на втори
февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Цветомира Димитрова
Антоанета Митрушева
при секретаря Ивелина Въжарска
и в присъствието на прокурора Николай
Трендафилов,
като разгледа докладваното от съдия А. Митрушева
АНД (К) № 1239
по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба на С.Б.А., ЕГН : **********, постоянен адрес: ***, подадена
чрез адв.К. Славев, срещу Решение № 104/26.10.2021 г., постановено по АНД № 20215610200464/2021
г. по описа на Pайонен съд – Димитровград.
В
касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Събраните в хода на
процеса доказателства не разкривали обективната истина и не давали възможност
по категоричен начин да бъде установено както осъществяването на изпълнителното
деяние, така и авторството му. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не се установила по категоричен начин от обективна и субективна
страна вината на С.Б.А.. Освен това при постановяване на решението не били
взети предвид и нарушенията на ЗАНН. Предвид гореизложеното, се моли да бъде
отменено обжалваното решение и бъде постановено
ново, с което да бъде отменено изцяло Наказателно постановление № 254р-518/20.03.2021
г. на Директор на ОДМВР - Хасково.
ОТВЕТНИКЪТ –
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково в
депозирано по делото чрез процесуален представител писмено становище предлага
да бъде потвърдено обжалваното решение на РС – Димитровград и заявява искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО намира жалбата за неоснователна и предлага
решението на Районен съд – Димитровград, като задълбочено, правно издържано и
поучително, да бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С
Решение № 104/26.10.2021
г., постановено по АНД № 20215610200464/2021 г., Районен съд – Димитровград е
потвърдил като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 254р-518/20.03.2021
г. на Директор на ОДМВР - Хасково, с което на С.Б.А., на основание чл. 209а,
ал. 1 от 33 е наложено наказание глоба в размер на 300.00 лв. за това, че на
06.02.2021 г. около 10:30 часа в гр.Димитровград, на „Неделен пазар“, на
открито обществено място, в условията на въведена извънредна епидемична
обстановка в Република България, въведена и удължавана с решения на
Министерския съвет, във връзка с т. 16 от издадена Заповед № РД-01-677/2020 г.,
изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на Министъра на
здравеопазването, лицето се е движило, без да е поставило защитна маска за лице
или друго средство, покриващо носа и устата му, с което виновно е нарушил чл.
209а, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 16
от Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 06.02.2021 г. в гр.Д., на „Неделен пазар“, служители на МВР възприели
жалбоподателя, който не бил с поставена маска на лицето, за което деяние същият
бил санкциониран с процесното наказателно постановление за нарушение на чл.
209а, ал. 1, във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т.
16 от Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед №
РД-01-52/2021 г. на Министъра на здравеопазването. В решението си съдът е
обсъдил въведените със Закона за здравето мерки, чието предназначение е да
предпазят обществото от опасността за живота и здравето на населението от
COVID-19 и въвеждането на специално законодателство в тази връзка, след което е
изложил доводи, свързани със законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление. Обсъдена е и релевантната заповед на Министъра на
здравеопазването, въвеждаща изискването за поставена защитна маска за лице на
посочените в заповедта места, чието неспазване е скрепено със съответната
санкция.
Изложени
са доводи в насока, че е налице правилна квалификация на нарушението и правилно
словесно описание на същото. Конкретното нарушение е прието за безспорно
установено, като съдът е изложил доводи и за извършената преценка, че не се
касае за маловажен случай, съответно, че наказанието е определено в минимален
размер, поради което не се налага излагането на мотиви във връзка с неговото
определяне.
При
извършената служебна проверка на обжалваното решение касационната инстанция
намери, че в същото относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като
фактическите изводи са направени след надлежен анализ и преценка на събраните
по делото доказателства.
При
съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазени
са съответно и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като
последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН. Не
се споделя възражението за наличие на допуснати процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. В тази
връзка основание за отмяна на наказателното постановление би било наличието на
допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени
нередовности в тяхното съдържание, които да са довели до ограничаване правото
на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана,
или да възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото
наказателно постановление. Такива в конкретния случай не са налице.
При
посочване на правната квалификация на нарушението, в наказателното
постановление е отразено: "чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето във
връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, във връзка с т. 16 от Заповед №
РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-52/2021 г. на
Министъра на здравеопазването". Релевантната т. 16 от цитираната заповед
регламентира изискването на всички пазари, тържища и базари да се създаде
организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от най-малко 1,5
м. между посетителите, както и изискването работещите и посетителите да носят
защитна маска за лице. В акта и наказателното постановление е налице описание
на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Изрично е отразено, че е нарушена противоепидемична мярка, въведена на
основание чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. В този смисъл, касационният
състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението и надлежно
словесно описание на административното нарушение.
Споделят
се и правните изводи на въззивния съд относно безспорната установеност на вмененото
на лицето нарушение. С разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, в
приложимата към процесния период редакция, е предвидено административно
наказание "глоба" от 300 до 1 000 лева за нарушаване или неизпълнение
на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална
здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.
1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление. С нормата на чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ, също в приложимата към процесния период редакция, в правомощие на
министъра на здравеопазването, е вменено при възникване на извънредна
епидемична обстановка, да въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Видно е, че както нормата на чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ, така и тази на чл. 209а, ал. 1 от същия закон, са бланкетни, а
установяването на конкретните противоепидемични мерки, като правила на
поведение, целящи опазване живота и здравето на населението, е предоставено в
правомощията на министъра на здравеопазването. В конкретния случай такава се
явява горецитираната Заповед № РД-01-677/2020 г., изменена и допълнена със
Заповед № РД-01-52/2021 г., издадена от Министъра на здравеопазването, с която
се въвеждат противоепидемични мерки на територията на Република България,
считано от 27.11.2020 г. до 30.04.2021 г. В т. 16 от заповедта е посочено, че
посетителите на всички пазари, тържища и базари следва да носят защитна маска
за лице. Неизпълнението на посоченото задължение правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган като нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето.
Напълно
се споделя от настоящата инстанция и преценката на районния съд, че случаят не
разкрива особености, които да го отличават с липса на обществена опасност, или
явно незначителна такава, поради което не може да се квалифицира като маловажен
по чл. 28 от ЗАНН.
В
този смисъл, като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е
приложил правилно материалния закон и е постановил валидно, допустимо и
съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията
на същото по смисъла на чл. 348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.
При
този изход на спора и предвид своевременно направеното искане от страна на
касационния ответник пред административния съд за присъждане на разноски на
основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата от 80.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за защита
пред настоящата съдебна инстанция, определено в минималния размер по чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 104/26.10.2021 г., постановено по АНД № 20215610200464/2021 г. по
описа на Pайонен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА С.Б.А., ЕГН
: **********, постоянен адрес: ***, да заплати
на Областна дирекция на МВР – Хасково сумата от 80.00 лева (осемдесет лева),
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.