ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1534
гр. София, 06.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20251110204399 по описа за 2025 година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е инициирано по реда на чл. 244, ал. 5 от
НПК.
ОБРАЗУВАНО Е ПО ЖАЛБА с вх. № 42597/24.03.2025г. и с
пощенско клеймо от 20.03.2025г. - виж лист 8 от делото НА
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ И. К. П. в качеството му на пострадало лице ЧРЕЗ
ЗАЩИТНИКА МУ АДВОКАТ Д. К. СРЕЩУ ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА
СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 13.12.2024г., с което е било
спряно наказателното производство по ДП № 226 ЗМК 1611/2024г. по описа
на 02 РУ-СДВР и пр.пр. № 42597/2024г. по описа на СРП на основание чл. 199,
ал.1 от НПК вр. чл.244, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК, поради извършено
престъпление от частен характер по състава на чл.130, ал.1 от НК и поради
липсата на престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК (липсвал е квалифициращият признак „хулигански
подбуди“ според прокурора), след като в хода на досъдебното производство са
били извършени дължимите по закон възможни процесуално-следствени
действия в условията на пълно, обективно и всестранно разследване.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И. К. П. ЧРЕЗ ЗАЩИТНИКА СИ АДВОКАТ
Д. К. инвокира в жалбата си професионални, подробни, ясни, логични и
аргументативно изчерпателни съображения, въз основа на които релевира
искане да бъде отменено обжалваното постановление, тъй като е неправилно
и незаконосъобразно.
II.). Софийският Районен съд, след като прецени събраните по
преписката доказателства, с оглед приложението на закона, намира
следното:
III.). ПО ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА:
ЖАЛБАТА с вх. № 42597/24.03.2025г. и с пощенско клеймо от
20.03.2025г. - виж лист 8 от делото Е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА –
подадена е в срок и доколкото постановлението на СРП е било надлежно
1
връчено - виж справка на л.92 от ДП на 13.03.2025г.; от активно процесуално
и материално легитимиран субект (пострадал) с обоснован правен интерес,
пред родово, местно и функционално компетентен съд и срещу акт на
прокурор от СРП, който подлежи на проверка в производство по съдебен
контрол на основание чл.244, ал.5 от НПК, връчен по надлежния ред.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ЖАЛБАТА Е
ОСНОВАТЕЛНА И СЛЕДВА ДА БЪДЕ УВАЖЕНА.
V.). ПО СЪЩЕСТВОТО НА ОБЖАЛВАНИЯ ПРОКУРОРСКИ
АКТ:
СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ постановлението на Софийска Районна
прокуратура за спиране на досъдебното производство за разследваното
престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК е обосновано,
подробно, логично, мотивирано и изчерпателно, но само в частта на
установените факти и извършения доказателствен анализ. ОТ ДРУГА
СТРАНА, РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС ПРИЕМА, ЧЕ спорът
не е по фактите и/или събраните доказателства. Спорът е изцяло правен, а
именно налице ли са „хулигански подбуди“ за извършването на
престъплението по посочения състав. Ако не са налице „хулигански подбуди“,
престъплението е от частен характер и се преследва по частна тъжба на
пострадалия по реда на чл.161 от НК вр. чл.130, ал.1 от НК, която тъжба
следва да се адресира до съда. Ако деянието е престъпление от общ характер
по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК, то наказателното
преследване на дееца е по наказателен ред по служебната инициатива на
Държавата чрез прокурора.
ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ СЧИТА, ЧЕ установеното от
доказателствения анализ поведение на дееца С. на инкриминираните дата и
място сочи именно наличие на хулигански подбуди при нанасянето на леката
телесна повреда на свидетеля П.. Лишени от основания са формираните от
прокурора изводи за наличие на лични мотиви у свидетеля С. към извършване
на деянието, изключващи съставомерността на действията му, като извършени
по хулигански подбуди смисъла на НК. Свидетелят С. не е имал лични
отношения със свидетеля П., и обратното. Само по себе си, наличието на
конфликтна ситуация между извършител на действия по хулигански подбуди и
други лица, засегнати от такива действия, не изключва наличието на
хулигански подбуди, нито може да бъде приравнено на наличието на лични
мотиви, каквито по смисъла на цитираната от прокурора съдебна практика са
предпоставени от съществуване на предходни отношения между съответните
лица. По делото е установено, че свидетелят С. е извършил действията по
нанасяне на телесната повреда на пострадалия П.. Действия на дееца С. ясно
показват явно пренебрежение от страна на извършителя, както към телесната
неприкосновеност на пострадалия П., така и към установените в обществото
норми на дължимо отношение между гражданите и за следващ се начин за
решаване на конфликтните ситуации, особено между възрастни лица и зрели
хора. Действията на свидетеля С. са довели и до нарушаване на обществения
ред, като същите са станали достояние и на множество граждани – според
2
показанията на свидетеля А., която е забелязала на разстояние пред себе си
наличието на множество хора. Свидетелят С. е съзнавал, че възприетият от
него начин за саморазправа с лице на достолепна възраст (около 50 години) по
никакъв начин не е съобразен с възприетите в обществото норми на поведение
на зрели хора към възрастни лица, нито към нормите за благопристойност и
обществено спокойствие, въпреки което е нанесъл увреждането на
пострадалия П.. НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ
личният мотив за извършване на едно престъпление, в случая за
реализирането на телесно нараняване не изключва „хулиганските подбуди“,
ако това деяние е реализирано публично пред обществеността; на често
посещаемо място, по което се движат или присъстват множество хора и лица
по различно часово време; на публично или обществено място, на което е
станало въпросното телесно нараняване с възможност да бъде възприето от
множество лица и граждани (дори такива да е липсвало в конкретния момент,
а в настоящия случай - е имало такова присъствие на други хора). Сбиванията
на публични места се приемат, че се извършват по „хулигански подбуди“, дори
и при наличие на личен мотив или при възникнал спор от всякакво естество,
когато мотивираните от тях действия са възмутителни, вандалски, аморални,
необясними, агресивни, съпровождащи и съпътстващи инкриминираният
побой; доколкото чрез телесното нараняване на пострадалия П., деецът
поставя себе си над правилата на обществото, приемайки, че не е обвързан от
принципите за телесната неприкосновеност на гражданите, проявявайки явно
неуважение към обществото и съществуващите в него порядки и добри нрави.
Пострадалият И. К. П. се е бил уплашил и притеснил кучето му (лаещата бяла
болонка - куче, което само лае, а не хапе) да не бъде нападната от кучето на
дееца С. И. С. (по-голямо и по-силно), което се е движело без намордник и
безстопанствено на публично място в района около входа на търговски обект.
Пострадалият П. е имал право да направи забележка на дееца С., като
последният е следвало да сложи каишка на своето безстопанствено куче, за да
не стане инцидент. Към пострадалият П. е била обективирана цинична псувня
„Що не си ебеш путката майчина“. Такъв тон и начин на говорене
пострадалият П. не е реализирал спрямо дееца С. в рамките на провелия се
между тях словесен дискурс. Деецът С. е продължил да псува пострадалия П.,
като не се е възпирал на молбите на последния да не го прави. След това,
пострадалият П. извикал при себе си дееца С. без кучето, тъй като последният
продължавал да го псува. Пострадалият П. е искал да накара дееца С. да спре
със псувните. Не е имало противоправно нападение от страна на пострадалия
П. към дееца С. Напротив, същият с бойна хватка свалил на земята (дори е
направил това два пъти) пострадалият П. и го ударил в областта на ребрата с
ритник, като е последвало ухапване на П. по лицето от кучето на дееца С. За
телесните увреди на пострадалия П. е налице медицинска документация и в
тази насока липсват неизяснени факти. СПОРЕД СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ е
била проявена брутална, безпричинна, немотивирана и лишена от житейска
логика агресия от дееца С. спрямо личността на пострадалия П., като
хулиганските действия и хулигански мотиви не започват само от телесното
нападение спрямо поваленото на земята пострадало лице, а от още от момента
3
на отправените псувни от С. към П., които са били особено цинични и
вулгарни. Нападението над пострадалия П. - и физически, и вербално, е било
реализирано по безспорно установени „хулигански подбуди“. Показанията на
пострадалия П. са логични, пълни, ясни, достоверни, хармонични,
непротиворечиви, последователни и конкретни. Следва да бъде отчетено, че
деецът С. има правен интерес да не се самоуличава в престъпление и е
логично същият да „премълчава“ неизгодни за себе си факти. СЪДЪТ
ОТЧИТА, ЧЕ спрямо дееца С. не са установени телесни повреди и спрямо
него не е имало нападение. Твърдяното „сборичкване“ между дееца С. и
свидетеля П. противоречи на показанията на свидетеля С. и медицинските
находки от изпълнената експертиза, според които травмата в областта на
счупените ребра на пострадалия П. е била получена от удар с ритник. А
свидетелят С. не излага в показанията си, че е удрял пострадалия П. с ритник
(логично е, тъй като има правен интерес да не се самоуличава в престъпление),
а че се „сборичкал с него“ и че „два пъти го повалил на земята“. Според
съдебният състав свидетелят Стоилов се представя за „жертва“ според
показанията му, а реално фактите сочат, че той е бил нападателят спрямо
пострадалия П.. Свидетелят В. А. Г. според съда не може да бъде обективен
свидетел, тъй като е отправила „псувня“ към пострадалия П., респективно
същата излага възприятия, подобни на дееца С. (и доколкото между тях е
налице интимна връзка), подклаждайки и ескалирайки възникналите
хулигански подбуди на дееца С. Свидетелят Г. не излага никакви възприятия,
че дееца С. е удрял с ритник пострадалия П. в областта на ребрата му, нито че
кучето на С. е ухапало същият пострадал. А тя е била там в този момент на
много близко разстояние и е виждала какво се случва. Свидетелите Г. и С.
изтъкват в показанията, че агресивният бил пострадалият П.; че той е
нападателят; че спрямо него се е действало в условията на неизбежна отбрана;
че свидетелят С. се е държал изключително възпитано спрямо пострадалият П.
и дори му е казал поздрав, пожелавайки му приятна вечер. По отношение на
показанията на свидетеля Л. В. А. съдът отбелязва, че същите са логични,
подробни, хармонични, пълни, последователни, точни, достоверни, ясни,
непротиворечиви и последователни (като интимната връзка на свидетеля А. с
пострадалия П. не дискредитира доказателствената стойност на показанията
й). Същата излага еднопосочено и добросъвестно, че пострадалият П. не е
отправял обиди или псувни към личността на дееца С. Напротив, случило се е
точно обратното, като е било реализирано нападение над пострадалия П. от
свидетеля С. Освен тези съображения, съдът намира, че прокурорът не е
разпоредил да бъде разпитан свидетелят - очевидец, който се е бил намесил в
случая. Не са изискани и проверени записи от телефон 112 дали е имало
подаден сигнал за случая, от кое лице е било подадено и при какви изложени
възприятия, доколкото аудиозаписът от телефон 112 винаги и всякога закрепва
непосредствено възприети факти от непосредствено развило се събитие, така
както се е било случило; така, както е било възприето и така, както е било
запомнено от лицата сигналисти. Не са проверени евентуални видеозаписи на
събитието, което е изключително закъсняло действие на прокурора и
разследващите органи. Т.е. по реда на НПК са дължими още процесуално-
4
следствени действия в хода на разследването (т.е. това е допълнителен
аргумент за неправилността на обективираното от СРП постановление за
спиране на досъдебното производство, което е самостоятелно основание за
отмяната му).
ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ СЛЕДВА ДА ОТМЕНИ
ИЗЦЯЛО постановлението на Софийска Районна прокуратура като
неправилно и необосновано.
VI.). ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО и на основание чл. 244, ал. 5 от
НПК, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ НА СОФИЙСКА
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА от 13.12.2024г., с което е било спряно
наказателното производство по ДП № 226 ЗМК 1611/2024г. по описа на 02
РУ-СДВР и пр.пр. № 42597/2024г. по описа на СРП на основание чл. 199, ал.1
от НПК вр. чл.244, ал.1, т.1 и чл.25, ал.1, т.6 от НПК, поради извършено
престъпление от частен характер по състава на чл.130, ал.1 от НК и поради
липсата на престъпление от общ характер по състава на чл.131, ал.1, т.12 вр.
чл.130, ал.1 от НК (липсвал е квалифициращият признак „хулигански
подбуди“ според прокурора), след като в хода на досъдебното производство са
били извършени дължимите по закон възможни процесуално-следствени
действия в условията на пълно, обективно и всестранно разследване.
ВРЪЩА НА СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА
МАТЕРИАЛИТЕ по ДП № 226 ЗМК 1611/2024г. по описа на 02 РУ-СДВР и
пр.пр. № 42597/2024г. по описа на СРП по компетентност за продължаване
хода на процесуално-следствените действия.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на съда на СРП; на
пострадалия И. К. П. на адрес гр.С., ж.к. „Н.“, бл.** вх.***, ет.**, ап.*** и
неговия защитник - адвокат Д. К. за сведение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протестиране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5