Присъда по дело №734/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 19
Дата: 18 март 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200734
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Габрово, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в заседание при закрити врати на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
СъдебниЕмИ. М. Дечева

заседатели:ТЕОДОРА Г. Г.
при участието на секретаря Росица М. Ненова
и прокурора М. Ил. И.
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело от общ
характер № 20244210200734 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. В. И., роден на 04.01.1940 година в село
*********, община Севлиево, с постоянен адрес в град Габрово, българин, български
гражданин, със средно специално образование, вдовец, пенсионер, неработещ и
неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че на 06.05.2024 година, в
къща, находяща се в квартал „**********” № 10 на град Габрово, извършил действия
с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст – В. И. (на 13 години) от град Габрово, като я
опипал по гърдите и в областта на половия орган, с което е извършил престъпление, за
което и на основание чл. 149, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на посоченото
наказание в размер на „Една година лишаване от свобода”, наложено на подсъдимия
И. В. И. от гр. Габрово, за СРОК от ТРИ ГОДИНИ, считано от датата за влизане на
присъдата в законна сила.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. И., с адрес град Габрово, квартал „**********” №
10 и ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. И., с адрес гр. Габрово, кв. „**********”
№ 26 и ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен
1
представител В. С. К. от град Габрово, с ЕГН **********, сума в размер на 15 000
(петнадесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на описаното по-горе престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК, в
едно със законната лихва, считано от 06.05.2024 година до нейното окончателно
изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. И., с адрес град Габрово, квартал „**********” №
10 и ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В. И., с адрес гр. Габрово, кв. „**********”
№ 26 и ЕГН **********, действаща със съгласието на своя родител и законен
представител В. С. К. от град Габрово, с ЕГН **********, сума в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен за
упълномощаване на повереник и осъществено от такъв процесуално представителство
по делото по отношение на нея, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. И., с адрес град Габрово, квартал „**********” №
10 и ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР – гр. Габрово сума в
размер на 391,86 (триста деветдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки),
дължима за възстановяване на направените разноски при воденото разследване по
досъдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия И. В. И., с адрес град Габрово, квартал „**********” №
10 и ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – гр. Габрово I. Държавна такса върху присъденото
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 600 (шестстотин) лева – на основание чл. 2
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; II. Сумата от 40
(четиридесет) лева, дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на
съдебното следствие; както и III. Сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна
такса, дължима за всеки един изпълнителен лист – същите при извършено служебно
издаване на такива за събиране на присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, на
държавна такса върху него и на вземането за разноски от съдебното производство към
бюджета на съдебната власт, на осн. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани
от съдилищата по ГПК.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ или
ПРОТЕСТИРАНЕ пред Окръжен съд – гр. Габрово, в 15 дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия И. В. И., роден на 04.01.1940 година в село
*********, община Севлиево, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано
чрез норма, съдържаща се в Раздел VIII-ми на Глава II-ра от Особената част на НК.
Той е предаден на съд за това, че на 06.05.2024 година, в къща, находяща се в квартал
„**********” № 10 на гр. Габрово, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилата
четиринадесетгодишна възраст В. И. (на 13 години) от град Габрово, като я опипал по
гърдите и в областта на половия орган – престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК.
В рамките на проведеното разпоредително заседание по делото е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на непълнолетната В. И.,
действаща в това отношение със съгласието на своя родител и законен представител,
против подс. И. В. И., с цена в размер на сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея в резултат на
престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, и искане за неговото
осъждане да заплати тази сума заедно със законната лихва, считано от 06.05.2024
година до нейното окончателно изплащане.
В следствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както
и с оглед на изразеното от нейния повереник желание за това, пострадалата В. И. е
била конституирана не само като граждански ищец, но и в качеството на частен
обвинител в наказателния процес, съгласно предвиденото в разпоредбите на чл. 76 и
следващите и чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздели II-ри и IV-ти на
НПК.
Подсъдимия И. В. И. е заявил, че е получил препис от внесения обвинителен
акт, както и че разбира предявеното му обвинение. Той не се признава за виновен по
отношение на него, но на съдебното следствие дава обяснения, отнасящи се до
фактическата обстановка по извършването на свързаното със същото престъпление, за
което е предаден на съд.
От осъществената преценка на данните в събраните по делото писмени и гласни
доказателствени материали, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от
съпоставката на същите с обясненията на подсъдимия И. И., съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Към инкриминираната чрез обвинителния акт дата подсъдимия И. И. не е бил
осъждан за извършени от него престъпления от общ и/или частен характер. Към тази
дата той не е бил и освобождаван от наказателна отговорност за подобни
престъпления, в т.ч. по реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част
на НК, като поради изложените обстоятелства е притежавал чисто съдебно минало до
нея.
Подсъдимия И. И. живее в къща с дворно място, която се намира в кв.
„**********” № 10 на гр. Габрово.
Малолетната към 06.05.2024 г. и непълнолетна към настоящия момент
свидетелка В. И., която е родена на 13.09.2010 година, живее в къща с дворно място,
находяща се в кв. „**********” № 26 в гр. Габрово. Свидетелката В. К. е нейна майка.
Тя обитава посоченото жилище не само с Веселин И. – неин съпруг и баща на двете й
дъщери, но и с неговите родители, които се познавали от дълго време с подсъдимия И.
И.. По делото не са установени данни за лоши отношения между бабата и дядото на В.
и него, които да са съществували преди инкриминираната дата. Свидетелката И. и
нейните родители също се познавали с подс. И., а между тях и него също не е имало
1
такива отношения преди тази дата. Заедно с нейни приятели, между които е била и
свид. С. А., В. И. често играела на улицата в упоменатия квартал, включително и в
близост до къщата с имота на подс. И.. Пред този имот те двете, както и техните
сестри Иванела и Симона, са играели и на 05.05.2024 година, когато той ги поканил на
следващия ден в дома си, за да ги черпи с баклава.
Около обяд на 06.05.2024 г. свидетелките В. И. и С. А. играели пред къщата на
подсъдимия И.. Докато били там, той ги поканил в нея, където ги черпил с баклава.
След това децата излезли навън и отишли в двора към къщата на св. А., където
продължили да играят. Малко по-късно след обяд към тях се присъединил свид. Н. С.,
и те отново излезли да играят на улицата. Докато играели, подс. И. излязъл от къщата
си и извикал при себе си В. И., за да й покаже някакви снимки. Макар че заедно с нея
тръгнали и останалите две деца, в къщата на И. влезли само той и свид. В. И., а
свидетелите А. и С. останали да я чакат пред нея. След като влезли в жилището, И. и
момичето се качили на втория етаж и влезли в хола. Там подс. И. й казал да седне на
дивана и сам седнал до нея. Започнал да й прави комплименти, като й казал, че е
пораснала и е красива. След това разкопчал ципа на суитчера й и с ръка опипал
гърдите й. После с ръка я опипал в областта на половия й орган. След това се опитал
да я целуне по устата, но тя се дръпнала и се разплакала. Свид. В. И. станала и
поискала да си тръгне, но подсъдимия я хванал за ръката и я попитал дали иска да
види мъжки полов орган. Тя му отговорила отрицателно и че иска да си ходи, но той й
казал, че няма да я пусне, докато не докосне половия му член. След това започнал да
си събува долнището на анцуга с една ръка, а с другата дърпал ръката на момичето
към половия си орган. Св. В. И. извърнала главата си встрани и започнала да се дърпа
и да плаче, при което той спрял да дърпа ръката й, но й казал, че няма да я пусне.
Тогава тя извикала за помощ и И. я пуснал, като преди това я предупредил да не казва
на никой за случилото се. Заедно с това добавил да отиде при него само следващата
седмица. След като подсъдимия я пуснал, свид. В. И. напуснала къщата разстроена, и
плачейки отишла в къщата на св. С. А., в която влязла След като я видяла, С. А. я
запитала защо плаче, а В. й отговорила, че повече няма да ходят в къщата на подс. И..
След като св. А. излязла от сградата и разказала за поведението на своята приятелка на
баща си, при нея дошъл свидетеля Г. А. – баща на С., пред когото В. И. разказала за
случилото се в къщата на подс. И. И., както и за това, че той я е предупредил да не
казва на никого за него. След като изслушал В., св. Г. А. я завел в нейната къща,
където разказал на майка й какво му е казала дъщеря й. Св. К. хванала за ръка
свидетелката И. и двете отишли до къщата на подс. И. И.. Там К. попитала същия
какво се е случило, а той й отговорил, че нищо не се е случило и не е направил нищо.
После двете отишли до дома на св. С. А., където В. И. останала при другите деца.
Вечерта, след като се успокоила, същата подробно разказала на майка си за случилото
се през деня в къщата на подсъдимия И..
На 09.05.2024 г., във връзка с постъпил сигнал за осъществено престъпление и
проведен разпит на майката на пострадалата В. И. в качеството на свидетел, при
условията на чл. 212, ал. 1 от НПК в РУ Габрово при ОД на МВР Габрово е образувано
досъдебно производство № 1752 ЗМ-197/2024 г. В рамките на проведеното по него
разследване подсъдимия И. И. е бил привлечен като обвиняем, във връзка с предявено
обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1 от НК. Обвинение с тази правна
квалификация е предявено против него и чрез обвинителния акт, въз основа на който и
на събраните материали по досъдебното производство, внесени за разглеждане в
Районен съд - Габрово, се явява образувано и производството по настоящото НОХД №
2
734 по описа за 2024 година.
При разследването по досъдебното производство е назначена и изготвена
съдебно-психологическа експертиза от едно вещо лице със завършена специалност по
клинична психология. Даденото заключение по първия поставен към нея въпрос сочи,
че (предвид съответната на възрастта й степен на сексуална информираност,
постигната след общуване с майката и отчасти с данни от интернет пространството и
от нейната приятелска среда) малолетната (към момента за изготвяне на експертизата)
пострадала В. И. може да преразкаже случилото се с последната събитие през месец
май 2024 година, но че (поради съществуващата най-обща и несистематична представа
за добро и за зло, за позволено и за непозволено) тя не е в състояние да го обясни с
оглед на социалното му отражение и не може да дава достоверни обяснения по факти,
аналогични на тук разглежданите. От даденото заключение по втория въпрос е видно,
че при нея е налице известно повишение на тревожността, но без установени данни за
посттравматично стресово разстройство, възможността за настъпване на каквото не е
напълно изключена и би могла да се прояви в един по-късен период от време.
Описаната фактическа обстановка се приема за установена от анализа на
обясненията, които подс. И. В. И. е изложил на съдебното следствие; съпоставката на
същите с показанията на св. В. К., С. А., Г. А., Н. С., М. М., В. И. и тези, дадени от
страна на последната пред разследващия орган в досъдебното производство, които са
приобщени към доказателствените материали по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т.
1 от НПК; както и от писмените материали по това производство (уведомително писмо
за неговото образуване – л. 1, искане за удължаване на срок за разследване и
постановление от 10.07.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура Габрово във
връзка с него – л. 3-5, постановление за привличане на обвиняем и за взимане на мярка
за неотклонение – л. 7, съдебно-психологична експертиза и постановление за нейното
назначаване – л. 15-18, характеристична справка – л. 27, писмо с Вх. № 175200-
5527/10.06.2024 г. на Община Габрово до ОД на МВР Габрово заедно с дубликат от
удостоверение за раждане – л. 32-33, декларация за семейно, материално положение и
имотно състояние – л. 39, справка за съдимост на Бюро „Съдимост” при РС – гр.
Габрово – л. 41), всички съдържащи данни от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото и на тези от предмета на доказване по него.
Фактическата обстановка, върху която се базира предявеното против
подсъдимия обвинение по настоящото дело, се извежда от показанията на разпитаните
свидетели. От тях най-важни са тези на пострадалата В. И., тъй като същата и
подсъдимия И. са единствените лица, които се явяват преки очевидци на събитията,
развили се в жилището на последния, в което тя е влязла след като е била поканена
лично от него. Показанията на останалите свидетели са източник на косвени
доказателства за тези събития, защото заявеното по отношение на тях се основава или
на направените изявления за същите от пострадалата пред свидетелите С. А., Г. А., Н.
С. и В. К., или на визуалните възприятия на посочените лица (и свидетелката М. М.)
във връзка с нейното поведение, в това число след излизането на И. от къщата на И.,
от които може да се съди какво е било нейното психическо състояние непосредствено
след случилото се. Показанията на свидетелите С. А. и Н. С. сочат, че при излизането
на И. от жилището на подсъдимия, тя е плачела. Доколкото това е така, а същата е била
разстроена, като е продължила да плаче и в къщата на свидетеля Г. А., е очевидно, че
това нейно поведение е било предизвикано от нещо, което се е случило в дома на И..
То обаче не би могло да бъде свързано с изложеното в обясненията от това лице по
време на съдебното следствие, тъй като само словесния разказ на И. за случай (касаещ
3
нападнато момиче, което е било сексуално опипвано от момче), възникнал по време на
работата му в системата на МВР преди години, не е в състояние да предизвика у
пострадалата негативни емоции с такова съдържание и интензитет, които биха могли
да провокират появата на описаното поведение у нея. Вън от това следва да се
отбележи, че твърденията на И. във връзка с подобен случай, за който той да е
разказвал на И. по време на тяхното пребиваване в хола на жилището му, не намират
опора и в данните от останалите доказателствени източници, а самата пострадала не ги
потвърждава в дадените от нея показания пред съда. От аспект на изложеното до
момента следва да се заключи, че поведението на същата се явява резултат от други,
по-сериозни събития, и то такива, които са станали причина тя да извика за помощ в
жилището на подсъдимия, а гласът й да бъде чут от свидетелите С. А. и Н. С..
Опипването на И. с ръка по гърдите и в областта на половия орган от И. И. е именно
такова събитие, което (след като е извършено от страна на лице, което И. е познавала
от дълго време и на което не е имала причини да не се доверява до този момент) би
могло да доведе до проява на описаното в свидетелските показания поведение, както и
до (логично свързаното с действията на подсъдимия) предупреждение от него към нея
да не казва на никого за случилото се в жилището, за което тя първоначално е
споделила пред св. Г. А., а в последствие – и пред нейната майка. Показанията на
разпитаните свидетели, между които и тези на В. И., са дадени под страх от
наказателна отговорност, а събраните по делото доказателства не съдържат данни,
които да сочат, че тя е потвърдила неистина във връзка със заявените твърдения
относно действията, за които съобщава, че са извършени от подсъдимия по отношение
на нея. Едновременно с това липсват установени и доказани причини, основани на
реално съществуващи факти, които биха могли да наложат евентуално заключение в
тази насока, тъй като между В. И. и нейните родители, от една страна, и подс. И. И., от
друга, не е имало никакви спорове или конфликти, които биха могли да доведат до
съществуване на лоши отношения между тях пред инкриминираната дата. Липсата на
лоши отношения с посочените лица, както и на такива между И. И. и останалите
свидетели, които са били разпитани по делото, се признава и от самия подсъдим. При
това положение и при липсата на установен мотив, който би могъл да определи
показанията на В. И. като недостоверни в обсъжданото отношение, те не могат да се
считат за такива предвид нейните посещения след инкриминираната дата в имота на
И. (при които тя е искала само позволение за влизане с цел изваждане на топка от този
имот, без да остава насаме с неговия стопанин) и/или на съществуващата в нея най-
обща и несистематична представа за добро и за зло и за позволено и непозволено,
отразена в заключението на психологическата експертиза, която (предвид устните
разяснения на изготвилото я вещо лице в проведеното на 19.02.2025 година заседание
по делото) би могла теоретично да доведе до извод за възможното припознаване на
същата с други личности и събития, за които й е разказано от трети лица, без те да
имат връзка с нея. И това е така, тъй като при подобна хипотеза една такава
идентификация би следвало да бъде обективно провокирана от когнитивни
изкривявания на нейните възприятия, които най-често се предизвикват от болестно
състояние, свързано със съществуване на психично заболяване. Св. В. И. е вменяема, а
по делото няма никакви данни, които да сочат, че тя страда от подобно заболяване.
Щом като това е така, а същата е притежавала степен на сексуална информираност,
съответна на нейната възраст, идентифицирането на пострадалата с другото момиче от
разказа на подсъдимия И. не би могло да намери опора в събраните доказателства по
делото, още повече че те изобщо не установяват и самото съществуване на този разказ.
По делото в качеството на свидетел е разпитана и С. Р. Г. от град Габрово. Тя
4
също е дала показания, свързани със събитията, случили се на 06.05.2024 година в
дома на подс. И. И., за които твърди, че е научила от свид. В. И. на същия ден. След
като отчете показанията на първото от тези лица, съдът прие, че като цяло те не биха
могли да се кредитират с доверие, доколкото изложените от него твърдения не намират
опора в данните от останалите доказателствени материали. В показанията на свид. В.
И. пред съда същата е потвърдила, че Радостина Г. действително е разбрала какво е
станало при тези събития, но не и от нейния разказ, тъй като заявява, че не ги е
коментирала с нея. След като това е така, а присъствието на С. Г. след инцидента в
двора към имота на свидетелката С. А. не е потвърдено от показанията на нито едно от
останалите разпитани лица, твърдението на Г., че е научила за въпросните събития
непосредствено след случилото се и то по описвания от нея начин, не намира опора в
събраните по делото доказателствени материали. При това положение не би могло да
се счита за установено, че тя е могла да научи за тези събития към този момент, за да
се приеме, че нейните показания се явяват безпристрастни, а оттук – че като такива те
следва да се оценяват като надежден доказателствен източник по смисъла на закона.
Това е така не само във връзка с изложеното по-горе, но и поради други факти – като
наличие на признати от Г. лоши отношения, възникнали между нея и пострадалата В.
И. след инкриминираната дата вследствие на тяхното противоборство заради момчета,
към които всяка една от тях е проявявала интерес, които също лишават показанията на
С. Г. от сигурна доказателствена основа с оглед на съмненията, възникнали във връзка
с тяхната достоверност. Според свид. Г. част от изявленията, за които тя твърди, че са
били направени от В. И., тя е научила от своя братовчедка. Тъй като казаното по
отношение на тези изявления не се дължи на личните възприятия на Г., а на
информация, изнесена от братовчедка на същата пред нея, която не е разпитана като
свидетел по делото и поради това обстоятелство не би могла да бъде съпоставена с
данните, които са налице в приложените доказателствени материали, посоченото
обстоятелство също води до съмнения в достоверността на заявеното от същата пред
съда. При тези съмнения не би могло да се счита, че по делото са събрани безспорни
доказателства, които да сочат не само за установена склонност на В. И. да лъже, но и
такива, от които да е видно, че тя е потвърдила неистина чрез твърденията за
действията на подс. И. И., за които съобщава, че са били извършени от последния по
отношение на нея. Подобно заключение не би могло да се формира и на база
констатираните противоречия в дадените от свидетелката В. И. показания, възникнали
на съдебното следствие във връзка с едно от тези действия – опипването с ръка в
областта на половия й орган, които са станали причина за прочитане на заявеното от
нея на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1 от НПК.
И това е така, тъй като в своите показания И. твърди, че причината за това
противоречие се дължи на липсата на спомени за описаното действие към момента, в
който тя е разпитвана като свидетел пред съда. Изложеното обяснение от нея в тази
насока не е в противоречие с данните от останалите доказателствени материали и е
логично не само предвид изминалия период от време, но и предвид естеството на
свързаното с действието събитие, което тя съзнателно или несъзнателно се опитва да
забрави.
Въз основа на изложените до момента съображения съдът намери, че
наказателната отговорност на подс. И. В. И. следва да се ангажира във връзка с всички
фактически обстоятелства, които са включени в предявеното му обвинение, тъй като
описаните в обвинителния акт действия действително са били извършени от него
спрямо пострадалата В. И.. След като това е така, а причината за същите е била
свързана с намерението за възбуждане и удовлетворяване на полово желание без
5
съвкупление с нея от страна на И., следва да се приеме, че свързаното с тях
престъпление се явява осъществено от обективна страна, доколкото самото естество на
тези (блудствени по смисъла на закона) действия безспорно е било в състояние да
постигне това, в съответствие с преследваната цел от дееца. Освен от обективна, то е
осъществено и от субективна страна, при проявена форма на вина пряк умисъл,
основана на съзнанието за ненавършената 14-годишна възраст от пострадалото
момиче, за която (предвид своето дългогодишно познанство с неговите баба и дядо, и
поддържаните контакти с тях) подсъдимия И. също е имал ясна представа.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените по-
горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на
06.05.2024 година, в къща, находяща се в кв. „**********” № 10 на град Габрово, е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – В. И. (на 13 години) от град
Габрово, като я е опипал по гърдите и в областта на половия орган, подсъдимия И. В.
И. при форма на вина пряк умисъл не само от обективна, но и от субективна страна е
осъществил състава на престъпление по смисъла на чл. 149, ал. 1 от НК, в
извършването на което го призна за виновен.
При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено за
осъщественото престъпление, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
чистото съдебно минало на подсъдимия И. В. И. към инкриминираната дата, което
(при липса на данни за други осъществени от него противообществени прояви) го
определя като лице с ниска степен на обществена опасност като деец, както и дадените
от същият обяснения пред разследващия орган в досъдебното производство и на
съдебното следствие, с които (макар и да не се е признал за виновен) той е спомогнал
за разкриване на обективната истина, свързана с престъплението по предявеното му
обвинение. При преценката на установените по делото факти съдът не отчете други
отегчаващи вината обстоятелства освен тези за по-високата степен на обществена
опасност на конкретното престъпление в сравнение с тази при други случаи на такива
от неговия вид, която е обоснована от вида и броя на осъществените блудствени
действия спрямо пострадалата по смисъла на закона.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намери, че е налице установен паритет между смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства. С оглед на това, след като съпостави техния конкретен характер
и естество, наложи на подс. И. В. И. предвиденото в разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от
НК наказание в лицето на минималния размер за съответния вид, а именно –
„Лишаване от свобода” за срок от „Една година”, като прие, че по този начин и с едно
подобно определено по отношение на неговата продължителност наказание от този
вид, ще бъдат създадени най-оптимални условия за постигане на целите на личната и
генерална превенция на наказателната репресия, посочени в чл. 36 от НК.
Отчитайки съществуването на формално установените от закона предпоставки
за това заедно с обстоятелството, че за своето лично поправяне и превъзпитание
(предвид напредналата си възраст и липсата на данни за други осъществени
противообществени прояви) подсъдимия И. В. И. не следва да изтърпява наказание,
свързано с ефективното му лишаване от свобода, на основание чл. 66 ал. 1 от НК
съдът отложи изпълнението на определеното по отношение на него наказание за
минимално предвидения от закона срок – в размер на “Три години”, с начало от датата
за влизане на присъдата в сила.
6

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

След като прецени установените по делото данни, съдът прие, че същите
разкриват и наличието на предпоставки, които обуславят гражданската отговорност на
подс. И. В. И. по отношение на неимуществените вреди, причинени на непълнолетната
пострадала В. И. от престъплението, в извършването на което той е признат за
виновен. Освен възникването на такива вреди, обусловени от морални и душевни
болки и страдания, които са настъпили от действията на посоченото лице и се явяват
претърпени от страна на гражданската ищца в резултат на извършените от него
действия, в рамките на съдебното следствие се доказа безспорно и изискващата се
причинно-следствена връзка, която съществува между извършените от дееца действия
и настъпването на самите вреди. Последните са безспорен факт, а претенциите по
отношение на тях са доказани по основание, като за същите гражданската ищца не е
била обезщетена по никакъв начин и до настоящия момент.
Освен за доказан по основание, съдът намери предявения от ищцата граждански
иск за доказан и по отношение на претендирания с него размер, тъй като търсената
чрез същия сума е съобразена със степента и обема на уврежданията с неимуществен
характер, които са претърпени в резултат на извършеното престъпление. С оглед на
тях, след като прецени естеството на тези увреждания и настъпилите от тях негативни
последици за ищцата заедно с данните, съдържащи се в показанията на свидетелката
В. К. и приложения на л. 47 писмен документ, издаден от кабинет по психиатрия при
„ДКЦ I Габрово” ЕООД – гр. Габрово, на осн. чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, съдът
прие предявения от ищцата иск с претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от посоченото по-горе престъпление, за доказан до
размер на сумата от 15 000 лева, в рамките на която той бе и уважен. Поради
обстоятелството, че по отношение на обезщетение, основано на вреди от непозволено
увреждане, каквото съставлява и всяко престъпление, причинилите го лица изпадат в
забава от момента за причиняване на съответното увреждане, който като дата съвпада
с тази за извършване на самото престъпление, съдът осъди подсъдимия И. В. И. да
заплати на гражданската ищца В. И., действаща със съгласието на нейната майка и
законен представителка В. С. К., посочената по-горе сума от 15 000 лева в едно със
законната лихва, считано от 06.05.2024 година до нейното окончателно изплащане, на
основание чл. 45 от ЗЗД.
С оглед на уважения граждански иск и свързаното със същия искане, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. И. В. И. да заплати на гражданската
ищца В. И., действаща със съгласието на нейния родител и законен представител В. К.,
и сума в размер на 1500 лева, представляваща адвокатски хонорар, заплатен за
упълномощаване на повереник и осъществено от такъв процесуално представителство
по делото по отношение на нея, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
С оглед на постановената присъда съдът осъди подсъдимия И. В. И. да заплати
по сметка на ОД на МВР Габрово сума от 391,86 лева, дължима за възстановяване на
направените разноски при разследването по досъдебното производство, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК.
Освен отразените по-горе суми, подс. И. В. И. бе осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Габрово: I. Държавна такса върху
присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 600 лева – на осн. чл. 2 от
7
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК; II. Сумата от 40 лева,
дължима за възстановяване на направените разноски в рамките на съдебното
следствие; както и III. Сумата от 5 лева, съставляваща държавна такса, дължима за
всеки един изпълнителен лист – същите при наличие на извършено служебно издаване
на такива за събиране на присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД и вземането за
разноски от съдебното производство към бюджета на съдебната власт, на осн. чл. 11 от
Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.

РАЙОНЕН СЪДИЯ : .........................…

8
Съобщи за изтекли лични данни