№ 91
гр. Пазарджик, 23.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20225200500040 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 10:55 часа:
Не се явяват страните, редовно призовани. И от двете страни са
постъпили становища по делото, в които изразяват становище по хода на
делото и по съществото на спора.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С решение на Велинградски районен съд №260188 от 14.10.2021г.
постановено по гр.д.№225/2019г. по описа на същия съд, е отхвърлен като
неоснователен иска на Т. АК. М., ЕГН-********** от гр.***, срещу Ш. Ф.
АБД., ЕГН-********** от гр.***, за осъждането му да заплати на ищеца
сумата от 23000лв,представялваща част от дължимите 200000лв-лихва за
забавено плащане на дадена в заем сума от 17000лв, уговорена в пункт III от
договор за заем от 26.02.2014г. в размер на 10% от заетата сума за всяка
седмица за периода след падежа-01.10.2014г. до 01.03.2019г. Със същото
решение Т.А. М. е осъден да заплати на адв. Ж.Ч. от АК-Смолян, сумата от
1190лв разноски по делото на основание чл.38 ал.2 от ЗА представляваща
1
адвокатски хонорар за процесуално представителство.
Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в
производството пред първата инстанция Т. АК. М. с въззивна жалба с вх.
№263961 от 01.11.2021г. с искане да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че не следва да се
дължи неустойка от ответника за причинените му вреди надхвърлящи
законовата лихва, обявявайки уговорката в договора за заем по т.4.1 за
нищожна, без да е съобразил факта, че ищецът не търси неустойка за целия
период отразен в договора, а се касае за частичен иск в размер на 23000лв.
Сочи разпоредбата на чл.92 ал.1 от ЗЗД според която неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. И че кредиторът е в правото
си да иска обезщетение и за по-големи вреди. Моли да се отмени решението
и се уважи иска.
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната
по спора страна- Ш. Ф. АБД. чрез адв. Ч., в който жалбата се квалифицира
като неоснователна и бланкетна, без излагане на конкретни доводи в какво се
състои порочността и има ли нарушение на постановеното решение от съда.
Поддържа се, че съдът е обсъдил обстойно и в съвкупност всички приложени
писмени доказателства и е постановил обосновано и законосъобразно
решение. Моли да се потвърди обжалваното решение с присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.7
ал.2 т.4 от Наредбата за адвокатските възнаграждения съобразно цената на
иска от 23000лв.
Страните не сочат нови доказателства пред въззивната инстанция по
реда на чл.266 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
2
23.03.2022 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:56
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3