О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 362 10.12.2014г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, VІ състав, в закрито заседание на десети декември през
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 569 по
описа
за 2014г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във вр. с чл.124б, ал.3 от
Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/.
Производството
по делото е образувано по жалба на ЕТ „ВИМ - Василка Минчева” със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Гурко” № 104, вх. „А”, ет.3,
ап.33, подадена чрез пълномощника му адв. Матей Златанов от АК – Стара Загора,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД 15 – 571/
28.11.2014г., издадена от Началника на Митница Пловдив, с която заповед е
разпоредено да бъде запечатан търговски обект – магазин за захарни изделия,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко” № 104, стопанисван от ЕТ „ВИМ -
Василка Минчева”, считано от 12.12.2014г. – 12.00ч., на основание чл.124б, ал.1
от ЗАДС, като на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е забранен и достъпа до
търговския обект считано от същата дата и час. В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорения
административен акт по съображения за постановяването му в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.
С жалбата е направено
особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта, по съображения, че с изпълнението на административния
акт ще бъдат причинени значителни и трудно поправими вреди на оспорващия, тъй
като същият ще бъде лишен от възможността да реализира доходи и да издържа
семейството си и ще загуби редовните си клиенти.
С оспорената Заповед №
РД 15 – 571/ 28.11.2014г., издадена от Началника на Митница Пловдив, на
основание чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.124б, ал.1 и ал.2 от ЗАДС и чл.124в, ал.1
от ЗАДС, е наложена принудителна административна мярка – „запечатване на
обект”, като е разпоредено запечатването на търговски обект – магазин за
захарни изделия, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко” № 104,
стопанисван от ЕТ „ВИМ - Василка Минчева”, считано от 12.12.2014г. – 12.00ч.,
на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС и на основание чл.124в, ал.1 от ЗАДС е
забранен и достъпа до посочения търговския обект. От фактическа страна
заповедта се основава на обстоятелството, че с Наказателно постановление № 821/
28.11.2014г. на Началника на Митница Пловдив, на основание чл.124а, ал.1 от ЗАДС
във вр. чл.123, ал.6 от ЗАДС, е постановено на ЕТ „ВИМ - Василка Минчева” –
Стара Загора „лишаване от правото да
упражнява търговска дейност” за срок от един месец в търговски обект - магазин
за захарни изделия, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко” № 104,
стопанисван от ЕТ „ВИМ - Василка Минчева”.
Обжалваната
заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице
законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип
за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна
административна мярка е издадена на основание чл.124б, ал.1 от ЗАДС, като
съгласно специалната норма на чл.124б, ал.3 от ЗАДС обжалването й не спира
нейното изпълнение, при законово регламентирана възможност съдът да спре
изпълнението на оспорения административен акт. Приложимият процесуален ред за
разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Заповед № РД 15 – 571/ 28.11.2014г. на Началника на
Митница Пловдив, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.
След преценка на материалите по делото съдът
намира, че искането за спиране изпълнението на Заповед № РД 15 – 571/
28.11.2014г. на Началника на Митница Пловдив, е неоснователно, по следните
съображения:
В Закона за акцизите и данъчните складове не
са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото
по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в
ЗАДС материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в
общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията
на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да
причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да
релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане
на обезпечителната мярка.
Когато
предварителното изпълнение на определен административен акт е допуснато със
законова норма, то наличието на една или няколко от предпоставките по чл.60,
ал.1 от АПК се презумира. За да бъде уважено искане за спиране на предварително
изпълнение, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха
били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи
доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният
административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата
законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на
закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка
в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на
разпоредените с обжалвания акт правни последици до
приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази
обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде
дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на
неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел
да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими
вреди.
В
настоящия случай възможността за настъпването на значителни или трудно
поправими вреди за оспорващия от изпълнението на заповедта, нито е мотивирана,
нито е доказана по начин, който може да обоснове наличието на законово регламентираните условия и
предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт. Общо
заявеното от търговеца твърдение, че със запечатването на търговския обект с
прилагането на ПАМ, ще бъде лишен от възможността да реализира доходи, да
издържа семейството си и ще загуби редовните си клиенти, не сочи на възможно
настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”, още по-малко твърдените
като вреди негативни последици биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими
на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение
интереси. Финансовите загуби и пропуснатите ползи, които е вероятно да настъпят
от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ - запечатване на търговски обект – магазин за
захарни изделия, не могат да бъдат определени като такива със значителна
стойност, нито като трудно поправими вреди. Не са представени каквито и да е
било доказателства, че дейността в търговския обект е единствен източник на
доходи в семейството и че единствено и само от доходите от осъществяваната в
обекта дейност се осигурява издръжката на семейството на търговеца. Останалите
изложени от жалбоподателя доводи касаят материалната законосъобразност на
оспорения акт и са неотносими за преценката на основателността на направеното
искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК във вр. с чл.124б, ал.3 от ЗАДС.
С
оглед липсата на релевирани обстоятелства и представени доказателства, сочещи
наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по
чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и
след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще
бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от ЕТ „ВИМ - Василка
Минчева” искане за спиране изпълнението на обжалваната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № РД 15 – 571/ 28.11.2014г. на Началника на
Митница Пловдив, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и
ал.2 от АПК във вр. с чл.124б, ал.3 от ЗАДС, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЕТ „ВИМ Василка Минчева” със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Генерал Гурко” № 104, вх. „А”, ет.3, ап.33,
за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № РД 15 – 571/ 28.11.2014г., издадена от
Началника на Митница Пловдив, като
неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: