№ /26.01.2022 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 2451/2021г по описа на съда,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.1 вр.чл.117 ал.3 от КСО вр.чл.146 и сл. от АПК и е образувано по
жалба от Н.П.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.М.Н. ***, против
Решение №1040-17-78/11.10.2021г на ТР на НОИ – Русе, с което е охвърлена
жалбата на М. против Разпореждане №Д-17-999-00-*********/03.09.2021г на
ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ-Русе.
С писмено становище
с.д.№511/13.01.2022г ответника чрез процесуалния си представител гл.ю.к.Ц. Р. е
посочила, че с оспореното Решение №1040-17-78/11.10.2021г е потвърдено Разпореждането
от 03.09.2021г за спиране на образуваното производство по изплащане на
паричното обезщетение по посочения болничен лист до приключване на
производството по реда на чл.112 ал.1 т.2 от ЗЗ. С последващо Разпореждане
№М-17-999-00-**********/07.01.2022г производството е възобновено въз основа на
Експертно решение №4125-145/27.10.2021г на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина – Варна“
ЕАД оспореният болничен лист на жалбоподателя е потвърден, след което му е
изплатено и дължимото обозщетение в размер на 349.87лв. Поради изложеното
считат, че за М. не е налице правен интерес за обжалване на решението, и
настояват за прекратяване на образуваното съдебно производство на осн.чл.159
т.4 от АПК, и намират, че в този случай не разноски на жалбоподателя не се
следват. Представени са писмени доказателства в подкрепа на изложеното в
становището.
С молба с.д.№628/17.01.2022г
адв.М.Н. е заявила, че поддържа подадената жалба, представя горецитираното
Експертно решение на ТЕЛК и твърди, че към настоящия момент действията по
изплащане на обезщетението не са продължили, поради което настоява за уважаване
на жалбата им и претендира присъждане на направените в производството разноски.
Настоящото произнасяне е по
повод факта, че в проведеното на 18.01.2022г открито съдебно заседание в
отсъствие на страните съдът е обявил, че ще се произнесе по допустимостта на
жалбата в закрито съдебно заседание.
За да се произнесе, съдът
съобрази следното:
С разпореждане
№Д-17-999-00-**********/03.09.2021г на ръководител по изплащане на обезщетенията
и помощите при ТП на НОИ – Русе на осн.чл.40 ал.1 т.1 от КСО и чл.47 ал.2 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване е спряно производството по изплащането на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист №
Е20211982034 за периода от 26.08.2021г до 09.09.2021г на Н.П.М.. Посочено е, че
болничният лист е обжалван по реда на чл.112 от ЗЗ поради факта, че
продължителността на временната неработоспособност надвишава допустимата за
заболяването, и производството е спряно зо произнасяне с решение на органа на
медицинската експертиза. По административната преписка са приложени болничният
лист и жалбата по повод същия пред ТЕЛК.
Обжалването по административен
ред е приключило с Решение №1040-17-78/11.10.2021г на директора на ТП на НОИ –
Русе, с което жалбата на Н.М. е отхвърлена и Разпореждането е потвърдено. По
жалбата на М. против това решение е образувано и настоящото съдебно производство.
С Експерно решение №4125 от
27.10.2021г от 145-то заседание на ТЕЛК към УМБАЛ „Св.Марина – Варна“ ЕАД
оспореният болничен лист №Е20211982034 е потвърден. По този повод с
Разпореждане №М-17-999-00-**********/07.01.2022г на ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Русе (стр.20 по делото) е възобновил
производството по изплащане на паричното обезщетение за временна
неработоспособност на Н.М. по горецитирания болничен лист поради заверяването
му с решението на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.Марина – Варна“ ЕАД. Видно от извадките от
инфомационната система на НОИ (стр.20 – гръб и 21 по делото), на жалбоподателя
е изплатено обезщетение по потвърдения болничен лист през м.януари 2022г, както
следна: за м.август 2021г – в размер на 129.95лв, и за м.септември 2021г – в
размер на 209.92лв, общо 349.87лв.
При тези данни съдът в
настоящия си състав споделя изцяло възражението на ответника за липса на правен
интерес за Н.М. за водене на настоящото съдебно производство. С разпореждането
от 07.01.2022г компетентният административен орган е възобновил производството
по изплащане на обезщетението му за временна неработоспособност, на практика
оттегляйки своя предходен акт – разпореждането за спиране на същото
производство, с което е постигнат в пълна
степен целеният от М. правен резултат с депозирането на жалбата му първо
пред горестоящия административен орган, а след това – и пред съда. Към момента
на настоящото произнасяне, след оттегляне на потвърденото с оспореното решение
разпореждане за спиране на производството от издателя му в хипотезата на чл.159
т.3 от АПК, за жалбоподателя е отпаднал правния интерес от оспорването по
см.чл.159 т.4 от АПК. Нещо повече – в случая са ангажирани и доказателства за
изплащане на обезщетението за временна неработоспособност; дори да не бяха
представени такива – жалбата срещу бездействието на органа по изпълнението да
изпълни влязъл в сила и подлежащ на изпълнение ИАА би била недопустима за
разглеждане в настоящото производство. Гореизложеното безалтернативно налага
оставяне на жалбата му без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея
съдебно производство.
В противоположен смисъл е
становището на съда по въпроса за дължимостта на претендираните от
жалбоподателя разноски. Съгл.чл.143 ал.2 от АПК жалбоподателят има право на
разноски по ал.1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от
него административен акт. Точно такъв е и настоящият казус. Макар в случая да
не се касае за оттегляне на оспорения ИАА – решението на директора на ТП на НОИ
– Русе, а за оттегляне на потвърденото с него Разпореждане от 03.09.2021г,
правният резултат на предприетото от компетентния административен орган действие е фактическа отмяна и на издаденото
въз основа на Разпореждането потвърждаващо го Решение. Поради това на
жалбоподателя се следват сторените в настоящото производство разноски в общ
размер на 360 лв., от които 10 лв. ДТ и 350 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 18.10.2021г, носещ
подписите на клиент и адвокат, т.е. с характер на разписка за извършеното
плащане във брой.
Мотивиран от изложеното и съобразно
компетенциите си по чл.159 т.3 и т.4 и вр.чл.143 ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима жалбата на Н.П.М., ЕГН **********,***, против Решение
№1040-17-78/11.10.2021г на ТР на НОИ – Русе, с което е охвърлена жалбата му
против Разпореждане №Д-17-999-00-*********/03.09.2021г на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ-Русе, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.д.№2451/2021г.
по описа на Административен съд – гр. Варна, ХХVІ с-в.
ОСЪЖДА
ТП на НОИ – Русе да заплати
на Н.П.М., ЕГН **********,***, сторените по делото разноски в размер на 360
(триста и шестдесет) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от определението да се връчат на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: