№ 14811
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110120532 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
19.12.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 20532/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Л. И. И. и Р. Н. И., в която се твърди,
че ответниците били потребители на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
......................., аб. № 167824, като била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна
енергия на стойност 1262,85 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., но
ответниците не я били заплатили, поради което изпаднали в забава и дължали и обезщетение
за забава върху главница за топлинна енергия в размер на 174,11 лева за периода от
15.09.2019 г. до 04.02.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответниците дължали и сумата от 63,68 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода м.01.2019 г. до
м.04.2021 г., както и сумата от 11,49 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
1
разпределение за периода 03.03.2019 г. до 04.02.2022 г. Навежда довод, че е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение, но длъжниците по заповедта били подали възражения,
поради което имал правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията.
Иска да бъде признато за установено, че ответниците му дължат разделно претендираните
суми, както и да бъдат осъдени да заплатят сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са подадени отговори на исковата молба от
ответниците, като исковете се оспорват по основание. Твърдят, че вземанията са погасени
по давност. Поддържат, че между страните липсва облигационно правоотношение, тъй като
не е доказано ответниците да са собственици или вещни ползватели на процесния имот, като
ответникът Л. И. развива съображения, че ако върху имота тежи вещно право на ползване,
то именно неговият титуляр следва да е задълженото лице за заплащане на претендираните
суми, но не и „голият“ собственик, а ответникът Р. И. излага съображения, че процесните
суми никога не са претендирани от него, а от ответника Л. И., която ищецът считал за вещен
ползвател на процесния имот, тъй като издавал фактурите, отчетите и изравнителните
сметки само на нейно име. Излагат съображения, че не са възниквали вземания за лихва
върху процесните главници за топлинна енергия и дялово разпределение, тъй като не били
изпадали в забава, което обосновават подробно. Навежда доводи по отношение на
основанието за дължимост на възнаграждението за услугата „дялово разпределение“, като
сочат, че същата е предоставяна от третото лице помагач – „Б“ ООД, а не от ищеца.
Поддържат, че не било доказан и какъв е уговореният падеж за заплащането на това
възнаграждение от потребителя, като правят извод, че не е спазен чл. 36, ал. 2 от ОУ, тъй
като не се доказвало какъв е уговореният и съобщен на клиентите ред и начин за заплащане
на услугата „дялово разпределение“. Искат отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище по отношение на услугата дялово разпределение, като
поддържа, че същата е извършена законосъобразно.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
2
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Съдът констатира, че по отношение ответникът Р. И. не са ангажирани никакви
доказателства, че последният е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим
имот, поради което и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест,
съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната
действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Ето защо, след като не е установена първата
материална предпоставка, то съдът счита, че е безпредметно по отношение на ответника И.
да обсъжда останалите материални предпоставки, като иска за главницата следва да бъде
отхвърлен изцяло, а останалите претенции са акцесорни и обусловени от изхода на спора по
главния иск, поради което последните също следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отношение на ответницата Л. И. е приложена Молба-декларация от 18.40.2002 г.,
с която ответницата е поискала от ищеца да й бъде открита партида за доставка на топлинна
енергия от ищеца за имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 167824.
Молбата-декларация по своето правно естество предложение (оферта) за сключване
3
на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението
и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество
е приело предложението на Борислава Борисова Радкова за сключване на договор за
доставка на топлинна енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК . Тоест, между страните е възникнало
облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия, който договор обаче е индивидуално сключен, поради което ответницата се явява
единствени потребител на топлинна енергия, поради което същата отговаря изцяло
заплащане на цената на доставената топлинна енергия, но в рамките на спазването на
основният принцип за българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл.
6, ал. 2 ГПК). В случая – за пълнота е необходимо да се посочи, че третото лице-помагач на
страната на ищеца е представило главни отчети за процесния период (л.82-84 в кориците на
делото), които са подписани от ответницата И.. При това положение с подписването на
неоспорените главни отчети, съдът счита, че е налице извънсъдебно признание по смисъла
на чл. 175 ГПК от ответницата И., че с ищеца се намират в облигационни отношения. А
извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателства в гражданският
процес, което преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото води до
изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл.
175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Представени и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на
СТЕ се установява, че за процесния период е доставяна топлинна енергия за отопление на
имот, която е изчислявана в съответствие с нормативната база, съответно е ползвана
топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ, като последната е отчитана на базата на 2
бр. технически изпрани водомери за топла вода. Експертът е посочил, че стойността на
потребеното количество топлинна енергия за процесния период е в размер на 1262,80 лева.
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесния периода няма извършени
плащания, с които дължимите суми да са били погасени. Установено е, че за периода от
13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. размера на дължимата мораторна лихва е за сумата от 9,96
лева.
4
Съдът, като извърши преценка на заключението на САТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са извършени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертите са заинтересовани
от изхода на правния спор или са недобросъвестни.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия.
С оглед заключението на СТЕ, съдът счита, че претенцията по отношение на
ответницата И. за главницата за цената на топлинната енергия следва да се уважи в пълния
предявен размер от 974,14 лева за периода от м.05.2018 г. до 30.04.2021 г.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
21.02.2022 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната. С оглед направеното
възражение за давност в случая следва да се приложи правилото за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения на
ОСГТК на ВКС, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. , „понятието
„периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност”. Следователно при съобразяване на момента на подаване на исковата
молба и кратката тригодишна погасителна давност, следва, че всички вземания преди
21.02.2019 г. са погасени по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с
Решение на ДКЕВР от 2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени
по делото), клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Тоест, вземанията за периода м.05.2018 г. до м.12.2018 г. (включително) са погасени по
давност за сумата от 144,03 лева. Следователно искът за главницата следва да бъде уважен за
сумата от 803,11 лева за периода от м.01.2019 г. до 30.04.2021 г., като за разликата до пълния
предявен размер от 947,14 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.12.2018 г. (включително),
искът следва да бъде отхвърлен.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ и представените от третото
5
лице-помагач писмени доказателствени средства безспорно е установено, че цената на
услугата се дължи. Тоест, претенцията следва да бъде уважена за периода 01.02.2018 г. до
30.04.2021 г. за сумата от 46,17 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 47,76
лева лева и за периода м.01.2019 г. искът следва да бъде отхвърлен. Доколкото по делото не
сочено по отделно за всеки конкретен месец в какъв размер е дължимата сума, настоящият
съдебен състав намира, че следва да приложи правилото на чл. 162 ГПК, като раздели
претендираната сума на броя на месеците, за да от полученото частно да се формира извод
за цената на услугата за един месец – като в случая искът по аналогични на изложените
съображения, че се касае за периодично вземане, което се погасява с давността по чл. 111, б.
„в“ ЗЗД, поради което същото е погасено по давност и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен за другата част от процесния период.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в размер
на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на чл. 162
ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи за сумата от 100,77 лева за периода от
15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и за периода от 09.04.2020 г. до 04.02.2022 г., като за разликата
до пълния предявен размер от 377,01 лева и за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.,
претенцията следва да бъде отхвърлена. Необходимо е да се спомене, че в случая съдът е
взел предвид и императивната норма на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение (действаща за периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.), мораторна
лихва в случая не се дължи за посочения период на извънредното положение, като в тази
насока съдът е взел предвид и размера на установената от ССчЕ мораторна лихва, за
периода на действие на разпоредбата на закона.
Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Неоснователни са съображенията на ответницата И., че друго лице, което имало
учредено право на вещно ползване върху имота следвало да отговаря за дължимите суми.
По делото въпреки разпределената доказателствена тежест и оспорената пасивна
материална легитимация не са ангажирани никакви доказателства в тази насока – че е
6
налице трето лице за процесния спор, което е с учредено вещно право на ползвано, респ.
кога последното е учредено, предвид представената от ищеца молба-декларация. При това
положение и с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в обективната действителност.
При този изход на правния спор правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че
действително е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП
следва да му се присъди сумата от 286,76 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответниците са поискали присъждането на деловодни разноски, като са доказали, че
им е предоставена безплатна правна помощ, поради което и съобразно отхвърлената част от
искове и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл. 36 ЗАдв.,
следва да се присъдят деловодни разноски, както следва:
- за ответника Р. И. – на адв. С. К. К. от САК, сумата от 350,00 лева, представляващи
адвокатско възнаграждение за първоинтанционното и заповедното производство;
- за ответницата Л. И. – на адв. И. А. Н. от САК, сумата от 130,10 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Следва да се отбележи, че съдът изцяло е уважил възражението на ищеца за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което се претендира от
процесуалните представители на ответниците. Настоящото производство не представлява
фактическа и/или правна сложност, поради което не може да се претендира адвокатско
възнаграждение, което е в размер по-голям от минимума чл. 7, ал. 1, т. 2 НМРАВ. В тази
връзка – за заповедното производство се дължи адвокатско възнаграждение за сумата от не
повече от 50,00 лева – за съвет и консултация.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. И. И., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ..............., че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес на
управление: гр. ................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 803,11 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в
гр. ......................., аб. № 167824 за периода от м.01.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
7
законната лихва от 21.02.2022 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане, както и сумата от 46,17 лева,
представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово разпределенеи за периода
от 01.02.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.02.2022 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното
плащане, както и сумата от 100,77 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 12.03.2020 г. и
за периода от 09.04.2020 г. до 04.02.2022 г., като 130,10 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство иска за главницата за
цената на топлинната енергия за сумата над 803,11 лева до пълния предявен размер от
947,14 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.12.2018 г. (включително), както и иска за цена
на услугата дялово разпределение за сумата над 46,17 лева до пълния предявен размер от
47,76 лева и за периода м.01.2019 г., както и иска за мораторна лихва върху главницата за
цената на топлинната енергия за сумата над 100,77 лева до пълния предявен размер от
130,59 лева и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., както и иска за мораторна лихва
върху главницата за дяловото разпределение за сумата от 8,61 лева за периода от
03.03.2019 г. до 04.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 8803/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. ................., за признаване за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110,
ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Р. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: гр.
..............., че дължи сумата от 315,71 лева, представляващи цена на доставена топлинна
енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за
недвижим имот, находящ се в гр. ......................., аб. № 167824 за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2021 г., както и сумата от 43,52 лева, представляващи мораторна лихва върху
главнциата за цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019 г. до 04.02.2022 г.,
както и сумата от 15,92 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за
периода от м.01.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 2,88 лева, представляващи
мораторна лихва върху главницата за цената на дяловото разпределение за периода от
03.03.2019 г. до 04.02.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.02.2022 г. по ч. гр. д. № 8803/2022 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Л. И. И., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................,
сумата от 286,76 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на адв. С. К. К. от САК, с адрес: гр.
8
..............., сумата от 350,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинтанционното и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., във вр. чл.
36 ЗАдв. „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................ да заплати на адв. И. А. Н. от САК, с адрес: гр.
.................., сумата от 130,10 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „Б“ ООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9