№ 4451
гр. София, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110210347 по описа за 2023 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН
Подадена е жалба срещу Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002474 от
21.02.2023 г., издадено Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Д. А., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
В жалбата се съдържат доводи, че процедурата по чл.188 от ЗДвП не е спазена, а
авторството било недоказано. Намира, че АУАН не е предявен и връчен на жалбоподателя
по надлежния ред, нямало данни къде е била позиционирана камерата, заснела движението
на МПС, както и че на клипа са заснети два автомобила. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Г., който пледира за отмяна на НП по посочените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 21.09.2022 г. в 13:58 часа лек автомобил Ауди КУ 7 с рег.№СА****ХТ, регистриран
на фирма "ТОП СТАР БГ ЕООД ЕИК.******** (с адрес:гр.София,складова база №1-
ХИМСНАБ АД склад №9) се движел в: гр.София по бул.Пейо К. Яворов с посока на
движение от бул.Драган Цанков към бул.Черни Връх, при ограничение на скоростта от 50
км/ч, важащо за населено място. Автомобилът се управлявал от жалбоподателя Р. Д. А., с
ЕГН ********** и на бул.Пейо К. Яворов №50 бил засечен да се движи със скорост 108
км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима грешка при измерване на
скорост и същата се зачита като 105 км/ч. Нарушението е установено с техническо средство
– мобилна система за видеонаблюдение ATCC "CORDON-M"2 С №MD1196, записваща
дата, час, място, скорост и регистрационен номер.
Като управител на дружеството-собственик на МПС, жалбоподателят бил призован в
ОПП СДВР, където се явил на 03.02.2023г. и попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП,
където изрично посочил, че към датата на нарушението автомобилът е управляван лично от
него. В негово присъствие бил съставен АУАН № АД129192, от 03.02.2023г., който той
подписал и му бил връчен екземпляр от него.
Въз основа на съставения АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
002474 от 21.02.2023 г., издадено Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР,
ОТДЕЛ ПЪТНА ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с per. № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН
и чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Д. А., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
гласни доказателствени средства - показанията на актосъставителя Б., и писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът кредитира изцяло приложените
доказателства, тъй като те не съдържат противоречия и в своята съвкупност изясняват
непротиворечиво фактите по делото. От показанията на свидетеля Б. се установява, че
жалбоподателят е бил призован лично в ОПП СДВР, явил се е лично,з запознал се е със
снимковия материал към преписката, саморъчно е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП
и в негово присъствие му е съставен АУАН. Видно от справка от ТР, действително
жалбоподателят е управител на дружеството-собственик на МПС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
2
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно приложените към
административнонаказателната преписка заповеди за компетентност.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган
в законоустановения срок от установяване на нарушението и изясняване самоличността на
извършителя. Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото е спазен едногодишният
срок за издаване на АУАН от извършване на нарушението, както и тримесечният срок от
установяване на нарушителя, който в случая е моментът на попълване на декларацията по
чл.188 от ЗДвП. НП е издадено в предвидения шестмесечен срок от съставяне на АУАН. С
помощта на изправни технически средства е установена точната скорост на превозното
средство 105 км/ч (с приспаднат толеранс от 3% в полза на водача) при ограничение за
населено място 50 км/ч и мястото на установяване на нарушението, с което са изяснени
относимите обстоятелства. Съдът констатира, в правната квалификация на нарушената
правна норма актосъставителят е посочил освен точната квалификация – чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, и основанието, на което са използвани технически средства за установяване на
нарушението. Това не може да предизвика обаче съмнение относно това, коя е нарушената
правна норма, доколкото в допълнително посочената разпоредба не се съдържа норма, във
връзка с която може да възникне административнонаказателна отговорност за
жалбоподателя, а просто е посочено законовото основание за използване на техническите
средства при установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя при връчването му. На базата на него и в предвидения срок е
издадено съответното наказателно постановление от компетентния за това орган, посочена е
правилна правна квалификация, която напълно отговаря на деянието.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че АУАН е съставен в негово
отсъствие. Видно от АУАН, а и от показанията на актосъствителя, АУАН е съставен в
присъствие на жалбоподателя, същият му е предявен, разписал го е и му е връчен екземпляр.
Според чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при
извършване или установяване на нарушението. Законовите разпоредби са спазени. Не се
доказва твърдението на жалбоподателя, че АУАН е съставен неприсъствено и чл.43 от
ЗАНН не намира приложение. Видно от всички доказателства по делото АУАН е съставен в
присъствието на жалбоподателя.
Приспаднат е толерансът в полза на водача. Видно от АУАН, НП и приложената
снимка, техническото средство е отчело движение на автомобила, управляван от
жалбоподателя, със скорост 108 км/ч и правилно е пресметнат толерансът от 3% в полза на
водача, като е посочена наказуема скорост от 105 км/ч. В случая толерансът на възможна
грешка облагодетелства жалбоподателя и същият правилно е изчислен в негова полза.
Съгласно чл. 42, ал.1, т.4 актът за установяване на административното нарушение
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
3
извършено. Всички изисквания са спазени, жалбоподателят няма пречки да разбере за какво
нарушение е наказан.
В случая авторството на нарушението е установено с нарочна декларация, попълнена
от жалбоподателя и подписана от него. Именно по този ред се установява авторството на
нарушението в случаите, когато автомобилът не е спрян на място от служителите на МВР,
които да установяват незабавно нарушението и неговия автор. Възраженията на защитата за
недоказаност на нарушението, направени в жалбата, са несъстоятелни, доколкото именно
такъв ред за установяване на нарушителя предвижда ЗДвП. В рамките на настоящето
производство нито са поискани, нито са представени доказателства, които да оборват
декларацията на Р. А.. Съгласно чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е
извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно
средство. В случая именно управителят на дружеството-собственик на МПС е попълнил
декларацията и е посочил изрично себе си като водач на МПС към момента на нарушението.
Ето защо по надлежния ред в ЗДвП авторството на нарушението е безспорно установено.
Спазен е давностният срок, предвиден в чл.34,ал.1 от ЗАНН. Разпоредбата предвижда,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя или
ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Нарушителят не е известен още
при преминаването му покрай мобилната система. Първо следва да се посочи, че тази
система, съгласно предвиденото в ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, уреждащи
ползването на такива радарни системи, се предвижда, че те действат автономно и без намеса
на контролните органи, съответно е необходимо информацията от тях да бъде извлечена и
обработена, а впоследствие и да се установи кое лице е управлявало автомобила. Това става
едва при попълването на декларация по чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст.
Следователно за датата, от която следва да се приеме, че тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН е датата на попълване на декларация или отказа да се попълни такава.
Когато контролният орган е наясно спрямо кого следва да състави АУАН и кой реално е
деецът започва да тече и този тримесечен срок, който е своеобразна санкция са
бездействието на компетентните лица да образуват производство по ЗАНН чрез съставяне
на АУАН. В случая органите са предприели всички възможни усилия за установяването на
нарушителя и призоваването му да е яви и да попълни декларация. Немислимо е да се
твърди, че още при извършването на нарушението започва да тече тримесечният срок за
съставяне на АУАН, доколкото в този момент няма яснота за самоличността на нарушителя.
Спазен е и едногодишният срок от извършване на нарушението.
Противно на изложеното в жалбата авторството на нарушението е безспорно
4
установено. Действително на снимката към клипа от заснетото нарушение се виждат
налични два автомобила, единият от които управляван от жалбоподателя. Съдът следва да
обърне внимание, че на снимката ясно се вижда и разположен маркер с две
перпендикулярно пресичащи се вертикална и хоризонтално, огради с кръг, които
представляват идикация за насочеността на лазерния лъч на системата и отбелязват кое
именно МПС е заснето да се движи с отчетената скорост. Следователно само на снимката,
направена по време на самото измерване на скоростта въз основа на отразения от
повърхността на МПС лазерен лъч, има данни за измерена скорост и дистанция на
измерваното МПС. Във връзка с посоченото е безспорно, че представената по делото снимка
може да бъде използвана за еднозначно определяне на МПС, чиято скорост е измерена от
лазерния скоростомер, в случай, че на снимката е заснето повече от едно МПС. Така в
Решение № 6767 от 17.11.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 5546/2021 г., Решение № 682
от 7.02.2023 г. на АдмС - София по адм. д. № 10291/2022 г., Решение № 3609 от 30.05.2022 г.
на АдмС - София по адм. д. № 1745/2022 г. и други. Отделно от това, от наличните по делото
справки за АТСС е видно, че същото автоматично разпознава ДКН на заснетото МПС, което
се движи с превишена скорост. Видно от снимката от клипа, на гърба на същата е посочен
именно ДКН на управлявания от А. автомобил и е посочено, че е автоматично разпознат от
АТСС, което разколебава напълно защитната теза, че не е ясно кое МПС е заснето да се
движи с превишена скорост. В този смисъл съдът намира за доказано по несъмнен начин
нарушението.
Ясно и точно са посочени всички елементи от състава на нарушението в АУАН и НП.
Посочена е измерената скорост, като е посочен и толерансът в размер на 3%, както и
наказуемата скорост. В двата документа фигурират автомобилът, техническото средство, с
което е осъществяван контролът, датата, часът и мястото на нарушението, ДКН на
автомобила. Неоснователни са аргументите в обратната посока, посочени в жалбата. Не е
необходимо да се посочват точните географски координати на мястото на нарушението,
доколкото то е точно определено и фиксирано както в АУАН, така и в НП с посочването на
точния административен адрес на мястото, където е заснет автомобилът, който съответства
и на посочения в протокола за използване на АТСС, като е вписана посоката на движение на
контролираните МПС и обстоятелството,ч е се заснемат приближаващите се. Няма
изискване да се посочва точка на координатната система, релевантна за местоположението
на заснетото МПС и техническото средство. Няма такова изискване в закона, съответно
съдът следва да посочи, че градовете и обектите в тях не се нанасят на координатна система,
която има съвсем други функции и предназначение, още по-малко за целите на
административнонаказателното производство. Както в АУАН, така и в НП, на самия клип и
на протокола за използване на АТСС е посочено, че същото е позиционирано на бул.Пейо К.
Яворов №50. Аргументите в жалбата се явяват неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установява, че използваното техническо
средство е било изправно към момента на установяване на нарушението и е било от групата
на т. нар „одобрен тип” устройства за измерване, видно от представеното удостоверение,
5
противно на аргументите на жалбоподателя. По делото е представен и протокол за
последваща проверка на техническото средство, видно от който към датата на заснетия клип
средството е било изправно. Представените от АНО удостоверение и протокол за проверка
доказват годността на уреда да измерва точно, както и допустимата грешка, която от
издадения АУАН, снимка от клип и НП е ценена в полза на водача и от измерената скорост
законосъобразно са приспаднати 3 процента. Неоснователно е възражението, че радарът, с
който е засечен автомобилът, не отговаря на изискванията на закона и на подзаконовите
нормативни актове, уреждащи неговото използване.
Напълно изяснен се явява въпросът за съществуващото ограничение в участъка, в
който се твърди да е извършено нарушението. В АУАН в НП, както и в протокола за
използване на техническото средство, е видно, че се посочва общото ограничение за
населено място – регламентирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП – 50 км./ч. Изрично в този протокол
е посочено, че знак за ограничение няма към датата на нарушението. Не се установява да е
наличен знак и от представената схема за организацията на движението в този участък към
датата на нарушението. Общо важими са правилата на цитираната разпоредба. Чл.21, ал.2 от
ЗДвП предвижда изрично, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Ето защо при
липса на изричен пътен знак, указващ друго, движението в участъка, където е констатирано
нарушението, е именно ограничено със скорост до 50 км/ч. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно приложеното придружително писмо от Столична община, находящо се
на лист 25 от делото. Едва на по-късен етап са въведени нови знаци В26 – 70 км/ч, месеци
след извършване на нарушението, като преди тази дата разрешената скорост е била 50 км/ч
за населено място. В случая съдът следва да отчете максимално разрешената скорост към
датата на нарушението, а не с оглед последващи реорганизации на движението. В този
смисъл безспорно е доказано, че към датата на нарушението скоростта за движение в
посочения участък е била именно общата за населено място – 50 км/ч.
Нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП глА., че при избиране скоростта на движение на
водачът на пътно превозно средство от категория В е забранено да превишава скоростта от
50 km/h в рамките на населено място. От писмените доказателства се доказва, че мястото на
видеоконтрола попада в територията на гр. София. Така от доказателствата по делото
безспорно се установява, че А. е нарушил правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като е
шофирал със 105 км/ч., при ограничение от 50 км/ч. Ето защо, настоящият състав намира, че
нарушението, визирано в НП, е доказано от обективна страна.
По надлежен ред е посочено и мястото на нарушението. Същото фигурира както в
АУАН, така и в НП - в гр.София по бул.Пейо К.Яворов до №50 с посока на движение от
бул.Драган Цанков към бул.Черни връх. Съдът намира, че така описано мястото на
нарушението в пълна степен дава възможност на наказаното лице да разбере възприетата от
АНО фактическа обстановка. Самото място на нарушението и съответно локацията на
техническото средство, с което е заснет нарушителят, се установява и от протокола,
изготвен при използването на автоматизираното ТС.
6
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол. Ето защо възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Съдът намира, че нарушението е извършено при форма на вината пряк умисъл,
доколкото водачът е можел и е бил длъжен да съобрази поведението си на пътя със
законоустановените правила за движението на МПС, а не го е сторил. Движейки се с
превишена скорост, жалбоподателят е съзнавал, че извършва закононарушение.
По размера на наказанието:
Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване с над 50 km/h
- с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Съдът
намира, че наказанията „глоба” в размер на 700 лева и „лишаване от правоуправление за
срок от три месеца” са правилно определени, дори като се съобрази толерансът в полза на
водача и посоченото, че и размерът на двете наказания е точно предвиден в закона, поради
което съдебният състав няма възможност да ревизира размера на същите.
При горните мотиви, съдът намира, че обжалваното постановление е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която не претендира такива, съответно не
ѝ се следват.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-002474 от 21.02.2023
г., издадено Д.Д.Д., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в СДВР, ОТДЕЛ ПЪТНА
ПОЛИЦИЯ СДВР, упълномощена със заповед с per. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДВП на Р. Д. А., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 700 лева и наказание „лишаване от
правоуправление на МПС” за срок от три месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8