Решение по дело №616/2021 на Районен съд - Перник

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

 

№ 261004 / 20.9.2021г.      

         

гр. Перник, 20.09.2021 г.,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА

 

при участието на секретаря Цветелина Малинова

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 00616 по описа за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, чрез пълномощника юрк. Методиев, срещу М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 600,00 лв. - главница по Договор за паричен заем № 5496636 от 04.01.2019 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.11.2019 г., сумата 92,28 лв. - договорна лихва за периода от 18.01.2019 г. – 13.09.2019 г., сумата 34,33 лв. - обезщетение за забава за периода от 19.01.2019 г. – 25.09.2020 г., ведно със  законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 260223/07.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05345 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник.

В исковата молба се излага, че между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен Договор за паричен заем № 5496636 от 04.01.2019 г., с подписването на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата 600,00 лв., а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора.Твърди се, че съгласно договора кредитополучателят дължи договорна възнаградителна лихва в размер на 92,28 лв. Сочи се, че ответникът не е погасил задълженията си по договора на падежните дати, поради което е изпаднал в забава, считано от 19.01.2019 г. и дължи законна лихва за забава до 25.09.2020 г. в размер на 34,33 лв. Твърди се, че вземанията за процесните суми са прехвърлени на ищеца по силата на Приложение 1 от 01.11.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2016 г.

С оглед изложеното, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми, срещу която постъпило възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове. По изложените съображения се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски.

Ответникът в законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението не е подал отговор на исковата молба.

Първото по делото открито съдебно заседание е проведено на 01.09.2021 г., като редовно призованият ответник не се е явил и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от приложените по делото книжа, на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца, а и същите се подкрепят от представените писмени доказателства, от които може да се направи извод за вероятната основателност на предявените искови претенции.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по  чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника.

Горното налага предявените искове да се уважат, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.

Като правоувеличаваща последица от предявяването на иска, следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до изплащане на вземането.

 

По разноските:

С оглед отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.

Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е сторило разноски в размер на 29,32 лв. за държавна такса, и 50,00 лв. за юрисконсултското възанграждение, от които съобразно частта от вземанията, за които са предявени исковете, следва да му бъдат присъдени сумата 14,53 лв. – държавна такса, и сумата 24,78 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство: сумата 35,47 лв. – държавна такса, и сумата 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, като размерите на юрисконсултското възнаграждение са определени в нормативно регламентирания минимум, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25 и чл. 26 НЗПП, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото.

 

По изложените съображения и на осн. чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 600,00 лв. /шестстотин лева/ - главница по Договор за паричен заем № 5496636 от 04.01.2019 г., сключен с „Вива Кредит“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. и Приложение № 1 от 01.11.2019 г., сумата 92,28 лв. /деветдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 18.01.2019 г. – 13.09.2019 г., сумата 34,33 лв. /тридесет и четири лева и тридесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 19.01.2019 г. – 25.09.2020 г., ведно със  законната лихва върху главницата от 600,00 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.10.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 260223/07.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 05345 по описа за 2020 г. на Районен съд - Перник.

ОСЪЖДА М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 39,31 лв. /тридесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА М.Ф.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, сумата 135,47 лв. /сто тридесет и пет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща разноски за исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Изисканото ч.гр.д. № 05345 по описа за 2020 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.Д.