Р Е Ш
Е Н И Е
№ ………….., 04.07.2011 г.,
гр. Белоградчик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БЕЛОГРАДЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав,
на шестнадесети юни две хиляди и единадесета година, в публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: БОЖИДАРКА ЙОСИФОВА
Секретар М.Н.,
като разгледа
докладваното от съдия Йосифова гр.дело № 83 по описа за 2011 г.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ във вр. с чл. 242 от КТ, по чл. 245, ал.2 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищеца твърди,
че по силата на трудов договор № 5/ 09.07.2007 г., работел в ответното дружество
“БКСД” ЕООД – гр. Б., на длъжност „работник строителство”. Сочи, че
трудовото му правоотношение е прекратено
със Заповед № ../ 23.02.2009 г. – на осн. чл. 327, т. 2 КТ, считано от
24.02.2009 г. В исковата молба ищеца твърди, че за
периода 09.07.2007 г. – 23.02.2009 г., ответника не му е изплатил полагащите му се
трудови възнаграждения в размер на общо 1 800 лв. Твърди, че въпреки многократни разговори с представителя на дружеството,
трудовите му възнаграждения не са му изплатени. В исковата молба ищеца сочи, че
ответника – работодател не му е изплатил и обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за периода 2007 – 2009 г., като претендира, че същото е в размер
на 100 лв.
Предвид
гореизложеното, ищеца моли, ответникът да бъде осъден да му заплати: неизплатените трудови възнаграждения за посочения
в исковата молба период - 09.07.2007 г. – 23.02.2009 г., в
размер на общо 1 800 лв., ведно с мораторните лихви за
забава върху дължимите суми, считано от датата на
изискуемостта на всяка една от тях до завеждане на делото, в размер на 800 лв., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по
чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 100 лв., както и
законната лихва върху главниците, считано от образуване на делото до окончателното им
изплащане.
В
подкрепа на исковете са представени : Трудов
договор № 5/ 09.07.2007 г., Заповед № 8/ 23.02.2009 г. на "БКСД"
ЕООД – Б., удостоверение от АВ за актуално състояние на ответника.
По искане
на ищеца, по делото е допусната и изслушана съдебно – счетоводна
експертиза, като вещото лице - икономист в заключението си е изчислило размера на претендираните суми.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор, в който оспорва предявените искове и твърди, че
претендираните от ищеца суми, са му изплатени. Моли съда, да отхвърли
предявените искове.
За да постанови решението си, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна :
Между
страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Ищецът
е работил в ответното дружество по трудов договор, на длъжност „работник
строителство”. Видно от Заповед № ../ 23.02.2009 г., трудовото правоотношение с
ищеца, е прекратено на основание чл. 327, т.2
КТ, считано от 24.02.2009 г.
По
предявения иск с правно основание чл. – иск по чл. 128, т. 2 във вр. с чл. 242 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 242 КТ, положения труд по трудово правоотношение е
възмезден. Предвид на това, съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило
едно от основните си задължения като работодател, и не е изплатило на ищеца
полагащите му се трудови възнаграждения за положеният от него труд. Предвид горните съображения, съдът намира, че предявеният иск с чл. 128, т.2 от КТ във вр. с чл. 242 от КТ, е
доказан по основание. Видно
от заключението на вещото лице, размера на неизплатените на ищеца тр.
възнаграждения е общо 1 840,93 лв. В исковата молба се претендира, че същите са
в размер на 1 800 лв. Ищецът не е упражнил правото си да поиска
изменение – увеличение на иска по чл. 214, ал. 1 ГПК, поради което съдът
уважава иска в претендирания размер – 1 800 лв.
По иска с правно основание чл.
245, ал. 2 КТ.
В
случай на ненавременно изплащане на трудовите възнаграждения от страна на
работодателят, същият изпада в забава. Този факт обуславя основателността на
предявеният иск за мораторни лихви. Видно от събраният по делото доказателствен
материал, ответното дружество не е изплатило в законният срок, полагащите се на
ищеца трудови възнаграждения, поради което и работодателят дължи на работника
следващите се мораторни лихви върху главницата. Предвид на това, че съдът уважи
главния иск – за неизплатени на ищеца трудови възнаграждения, то основателен се
явява и акцесорния такъв за мораторни лихви. Предвид гореизложеното, съдът уважава исковата претенция за мораторната лихва за забава върху
неизплатените на ищеца трудови възнаграждения, считано от изискуемостта на
всяко едно от тях, до датата на завеждане на делото в размер на 589,87 лева -
съгласно заключението на вещото лице, като в останалата част до претендираният
размер – 800 лева, съдът отхвърля
претенцията като неоснователна и недоказана.
По иска с правно основание –
чл. 224, ал. 1 КТ.
Съгласно
чл. 224, ал. 1 КТ, при на прекратяване на трудовото правоотношение, работникът
или служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск. От представената по делото Заповед за прекратяване на трудовият договор
№ ../ 23.02.2009 г., се установява, че на ищеца е следвало да се изплати и
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск – по чл. 224, ал. 1 КТ. По
този начин е налице признание, че ответника дължи на ищеца претендираното
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. При това положение, се
доказва основателността и на този иск. По делото не се представиха
доказателства ищеца да е използвал полагащият му се годишен отпуск или на същия
да е изплатено дължимо обезщетение. Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за
неизползвани 4 дни платен годишен отпуск за исковия период, е 51,12 лв. Съдът
уважава претенцията в този размер – съгласно заключението на вещото лице, като
в частта до претендирания размер – 100 лв. – отхвърля иска.
Предвид
горното, съгласно разпределението на доказателствената тежест, съдът намира, че
ищеца е доказал основателността на предявените обективно съединени искове,
поради което съдът ги уважава. От друга страна, ответника не доказа твърденията
си, че е изплатил на ищеца претендираните с исковата молба суми.
Предвид
изхода на делото, ответника следва да понесе направените по делото разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА "БКСД" - ЕООД - гр. Б.к, ЕИК …, със
седалище и адрес на управление – гр. Б., обл. В., ул. „…” № .., представлявано
от К.Г.Д. – управител, да заплати на М.К.Д. ***, с ЕГН **********, сумите :
1 800 лв. – на основание чл. 128, т. 2, във вр. с чл. 242 от КТ - трудови възнаграждения за периода 09.07.2007 г. – 23.02.2009 г., както и 589,87 лв. - мораторната лихва за забава върху
главницата – на осн. чл. 245, ал.2 КТ, като в останалата част до
претендираният размер – 800,00 лева, отхвърля
иска, и 51,12 лв. – осн. чл. 224, ал. 1 КТ - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като в останалата
част до 100 лв., отхвърля иска, както и законните лихви за забава върху главниците,
считано от 11.03.2011 г.
/датата на завеждане на делото/, до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА "БКСД" - ЕООД - гр. Б., ЕИК … със
седалище и адрес на управление – гр. Б., обл. В.., ул. „…” № .., представлявано
от К.Г.Д. – управител, да заплати по сметката на Районен съд – Б., държавна такса в размер 97,64
лв. - съобразно уважената част на предявените искове, 50,00 лв. – възнаграждение за вещо лице и
5,00 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист за присъдените в полза на
съда суми.
ОСЪЖДА "БКСД" - ЕООД - гр. Б., ЕИК ….., със
седалище и адрес на управление – гр. Б., обл. В., ул. „…” № .., представлявано
от К.Г.Д. – управител, да заплати на М.К.Д. ***, с
ЕГН **********, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 250,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: