№ 494
гр. Перник, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720106813 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от „Водоснабдяване и
канализация” ООД срещу А. К. С., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД твърди, че между страните е
налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
ответникът е потребител на ВиК услуги и че за процесния период е предоставил на
ответника ВиК услуги в посочения в исковата молба обект, находящ се на адрес: град
Перник, ул. „Отец Паисий“, бл. 24, ет. 2 – апартамент 8, с абонатен № 1180008, които
не са платени. Съобразно изложеното е направено искане съдът да признае за
установено, че ответника дължо на ищеца следните суми: 654,38 лв. – главница,
представляваща неплатена цена за доставена, отведена и пречистена вода до
горепосочения недвижим имот за периода 21.03.2022 г. – 20.05.2024 г., и лихва за
забава на месечните плащания в размер на 80,28 лв., начислена върху претендираната
главница за периода 13.06.2022 г. – 09.07.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнени по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника. В депозираното възражение по реда на чл. 414 ГПК в
заповедното производство поддържа, че периодично е плащал суми за погасяване на
процесните вземания. Заявява, че не е съгласен с претендирания адвокатски хонорар.
В проведеното на 23.04.2025 г. открито съдебно заседание по делото ищецът не
заявява становище. С молба от 22.04.2025 г. заявява, че поддържа предявените искове
1
и прави искане същите да бъдат уважени в цялост. Уточнява, че сумите, за които е
посоченото в изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, че са платени, не
са част от исковата претенция.
В проведеното на 23.04.2025 г открито съдебно заседание ответникът не се
явява и не заявява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличието на
валидно облигационно отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за
процесните имот и период, 2) че за периода от 21.03.2022 г. до 20.05.2024 г. е
осъществил реално в имота водоснабдителни услуги с цена, възлизаща на
претендираната в настоящото производство сума.
По предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг на
ответника с претендираните основание и размер и изпадането му в забава за неговото
погасяване.
В доказателствена тежест на ответника е при доказване на горните факти, да
установи положителния факт на плащане на претендираните суми.
Не е спорно между страните, че процесният имот е водоснабден и за него е
открита партида с абонатен № 1180008.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната
хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на В и К системи /Наредбата/, потребители на
водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия,
на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води. Същевременно, съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата,
получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него /тях/
лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата.
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необхоД. изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В
този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-09/11.08.2014 г., влизане в сила на които не е оспорено от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия,
потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на
2
фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86 вр. чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД, вземането става изискуемо и длъжникът изпада в забава и дължи
заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необхоД. изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
От представения и приет като писмено доказателство по делото нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение, № 107, том 2,
рег. № 1211, дело № 196 от 2007 г. /л. 16/, съдът намира за установено, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот, поради което има и качеството на
потребител на ВиК услуги за процесия период и същият е пасивно материално
легитимиран да отговаря по предявените искове.
От приетите по делото писмени доказателства – фактури за периода /л. 8 и сл./,
справка-извлечение № 21396 за дължими суми за процесния имот към 09.07.2024 г. /л.
13/, справка от електронен карнет за периода 22.03.2022 г. – 10.06.2024 г., както и от
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна
експертиза /л. 66 и сл./, което кредитира като обективно и компетентно изготвено,
съдът приема за установено, че претендираната главница е в посочения в исковата
молба размер. Вещото лице при справка в счетоводството на ищеца и след
запознаване с приложените по делото документи е установило, че за процесния
период в счетоводството на ищеца има открита сметка 411 Клиенти с абонатен №
1180008 за имота, находящ се на адрес: град Перник ул. "**** ******",бл.24,ет.2ап.8, с
титуляр А. К. С., като на база показанията на два броя водомери и общ водомер са
отчетени 239 куб. м. питейна вода – доставена, отведена и пречистена до адреса, за
които са издадени двадесет и шест броя фактури, описани по дати, период на отчитане,
на обща стойност в размер на 701,52 лева. Ответника е извършвал плащане в размер
на 47,14 лева през процесния период за задължения, с които е погасено задължение по
фактура № **********/12.07.2022 г. на стойност 25,73 лева за отчетен период
23.05.2022 г. до 23.06.2022 г. и по фактура № **********/10.04.2023 г. на стойност
21,41 лева за отчетен период 20.02.2023 г. до 20.03.2023 г. Като е взело предвид
размера на извършените плащания от ответника за процесния период, вещото лице е
посочило, че стойността на отчетена питейна вода от ищеца за процесния имот с
абонатен номер 1180008 за периода от 21.03.2022 г.- 20.05.2024 г. е в размер на 654,38
лева. Посочено е още, че размера на законната лихва за забава от настъпване на
изискуемостта на всяко вземане за главница периода от 13.06.2022 г. до 09.07.2024 г. е
в размер на претендирания от 80,28 лева.
Съдебно-счетоводната експертиза е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищеца, чиито констатации не са опровергани от
други доказателства по делото и които настоящият съдебен състав кредитира по реда
на чл. 202 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства и заключение на вещо
лице, въз основа на което следва, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните
книги са достоверни, включително че стойността на ВиК услугите за имота е в
размерите, посочени в счетоводните сметки. Изпълнението на това задължение на
ищеца, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ - търговските книги на
ищеца да служат като доказателство за фактурираното и осчетоводеното от него
количество и стойност на ВиК услугите, налага извод, че по делото е доказано, че
ищецът е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услугите в процесния
имот за процесния период.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
3
процесния период е доставил до собствения на ответника имот ВиК услуги - доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода. Липсват твърдения и доказателства за
пълно или частично погасяване на задължението, извън платената сума в размер на
общо 47,14 лв., отчетена при определяне на размера на претендираните и дължими
суми, поради което главния положителен установителен иск с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава на ответника за плащане на дължимите суми за
процесния период. В тази връзка съдът съобрази, че съгласно заключението на
приетата и неоспорена съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата
законна лихва за периода, за който се претендира – 13.06.2022 г. до 09.07.2024 г. е в
размер на 80,28 лв., поради което исковата претенция с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
Съгласно разясненията, дадени в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за разноските
на ищеца в заповедното и в настоящото производство, следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и чл. 80 ГПК. Предвид
изложеното, ответника следва да бъде осъден да плати на ищеца разноски за исковото
производство в размер на общо 805 лв., от които държавна такса в размер на 75 лв.,
депозит вещо лице в размер на 250 лв., платен адвокатски хонорар в размер на 480 лв.,
както и разноските за производството по ч. гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен
съд – Перник в размер на общо 505 лв. От длъжника в депозираното възражение по
реда на чл. 414 ГПК е направено възражение, че не е съгласен с посочения адвокатски
хонорар в издадената заповед за изпълнение. Във връзка с него съдът намира, че
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на заявителя не са
прекомерни, предвид характера на производството и обичайните възнаграждения,
присъждани по дела със сходен предмет и правна и фактическа сложност. Доколкото
от формулировката на възражение не е ясно дали длъжника твърди прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение или счита, че такова не се дължи, съдът
намира за необхоД. да отбележи и че предвид факта, че по делото безспорно се
установи, че ответника не е плащал в продължителен период от време към датата на
депозиране на заявлението – 06.08.2024 г., изискуеми свои парични задължения,
същият е дал повод за завеждане на делото, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът и заявител в заповедното производство има право на сторените разноски във
връзка с него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище
в град Перник и адрес на управление: ул. „Средец“ № 11, срещу А. К. С., ЕГН
*********, с адрес: град Перник, ул. "***** *****",бл.24,ет.2,ап.8, че А. К. С., ЕГН
*********, дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК *********, следните
суми: 654,38 лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена, отведена и
пречистена вода до недвижим имот, находящ се на адрес: град Перник, ул. „Отец
4
Паисий“, бл. 24, ет. 2 – апартамент 8, с абонатен № 1180008, за периода 21.03.2022 г. –
20.05.2024 г., и лихва за забава на месечните плащания в размер на 80,28 лв.,
начислена върху претендираната главница за периода 13.06.2022 г. – 09.07.2024 г,
както и законната лихва върху главницата от 654,38 лв., считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
06.08.2024 г. до окончателното плащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен съд –
Перник.
ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН *********, с адрес: град Перник, ул. "*****
*****",бл.24,ет.2,ап.8, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да плати на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, ЕИК *********, със седалище в град Перник и адрес на
управление: ул. „Средец“ № 11, сума в размер на 805 лв. - разноски за исковото
производство, и сума в размер на 505 лв. – разноски за заповедното производство по ч.
гр. д. № 4641/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5