Р Е Ш
Е Н И Е
№1769
гр. Пловдив, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 4639/2019
г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № НП-91 от 19.04.2019 г., издадено от Министъра на
земеделието, храните и горите, с което на Фондация „Благотворителна Католическа
организация Каритас Витания” , ЕИК: ********* на основание чл. 49а от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ е наложена имуществена санкция
в размер на 1800 лева за нарушение на чл. 33б, ал.1 ЗПЗП.
Жалбоподателят, Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас
Витания”, оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка в това число и
наличието на състав на административно нарушение, като моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено. Излага доводи за приложение на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Алтернативно моли съда при потвърждаване на НП
да бъде намален размерът на наложената санкция. В съдебно
заседание, се представлява от адв. М.Л., която поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от ст. юрк. Б.Д., която пледира
за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и правилно.
От
фактическа страна се установява следното:
Със Заповед № РД 46-503/12.12.2018 г. на Министъра на земеделието, храните
и горите било разпоредено извършване на теренни проверки на имоти, описани в
Приложение №1 към Заповедта, попадащи в специализирания слой „Постоянно
затревени площи“, във връзка със спазване разпоредбата на чл.33а от ЗПЗП.
На 30.01.2019 г., в изпълнение на горепосочената министерска заповед,
служители на Общинска служба по земеделие – гр.Раковски извършили проверка на
имот 62075.0.506 с начин на трайно ползване по КВС/КККР „Пасище, мера“, с обща
площ 52,810 ха, находящ се в землището на гр.Раковски, Община Раковски, Област
Пловдив, попадащ в специализирания слой „Постоянно затревени площи“. Имотът бил
собственост на Софийско-Пловдивска Епархия и предоставен за ползване на
Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“.
В хода на проверката на място проверяващите, сред които бил св.С.С.Б., на
длъжност „Началник“ ОСЗ – гр.Раковски установили, че 1,76 ха от общата площ на
проверения имот били преобразувани/разорани без разрешение, като към 30.01.2019
г. върху земеделската земя била засята люцерна.
Контролните органи счели, че при тези констатации е осъществено нарушение по чл.33б, ал.1 от ЗПЗП, извършено
от Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“, за което
в отсъствието на представител на нарушителя бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 6/04.02.2019 г.
На 06.02.2019 г. управителят на Фондацията се запознал с акта и получил
препис от него.
Въз основа на съставения АУАН, било
издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.49а от
ЗПЗП Фондация „Благотворителна
Католическа организация Каритас Витания“ била санкционирана с имуществена
санкция в размер на 1800 лева, за нарушение на чл.33б, ал. 1 от ЗПЗП.
Така изложената фактическа
обстановка се установява по категоричен и безспорен начин въз основа на
събраните по делото доказателства – писмени и гласни - показанията на
разпитания като свидетел актосъставител С.Б., който в своите показания е потвърдил
отразените в АУАН факти и констатации. Съдът кредитира тези показания доколкото
същите са последователни и изхождащи от непредубеден доказателствен източник.
Горната фактическа обстановка и анализа на събраните по делото
доказателства обосновават следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията
за това са следните:
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
безспорно установено, че към момента на проверката, извършена на 30.01.2019г.,
е била разорана без разрешение площ от 1,76 ха от имот 62075.0.506 с начин на
трайно ползване по КВС/КККР „Пасище, мера“, с обща площ 52,813 ха, собственост
на Софийско-Пловдивска Епархия, намиращ в землището на гр. Раковски, Община
Раковски, Област Пловдив, който имот бил включен в специализиран слой
„Постоянно затревени площи“. Това обстоятелство е било надлежно установено с
констатация за нарушена нормата на чл. 33б,
ал.1 ЗПЗП.
Въпреки това обаче по делото не се установява по категоричен начин /при
лежаща доказателствена тежест върху административнонаказващия орган/
авторството на административното нарушение, което обосновава извод за неговата
недоказаност. Наред с това при съставяне
на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, всяко от които
мотивира настоящия съдебен състав да намери процесното НП за незаконосъобразно.
Съдът формира това становище, като съобрази следните обстоятелства:
На жалбоподателя е съставен АУАН, съответно издадено НП за извършено
нарушение на чл. 33б, ал. 1 ЗПЗП, за което му е наложено наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1800 лв. на основание чл.49а ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 33б
, ал. 1 ЗПЗП въвежда забрана да се преобразуват и разорават площите, включени в
слой "Постоянно затревени площи" /ПЗП/, от техните собственици и
ползватели, неизпълнението на която се санкционира с глоба или имуществена
санкция от 500 до 10 000 лв. съобразно чл.49а ЗПЗП.
В хода на производството пред настоящата инстанция обаче, не бяха
ангажирани, съответно не бяха приложени по преписката, доказателства, които да
потвърдят констатациите, отразени в АУАН и пренесени в НП, касаещи
съпричастност на жалбоподателя към установеното нарушение. Напротив, при
описание на нарушението нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили
в какво качество са ангажирали административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, доколкото нарушената разпоредба от ЗПЗП свърза отговорността за
преобразуване и разораване на площи, попадащи в слой „ПЗП“ с техните
собственици или ползватели. В акта и НП е упоменат собственикът на процесния
имот /Софийско-Пловдивска Епархия/, но не и обстоятелството, че жалбоподателят Фондация
„Благотворителна Католическа организация Каритас Витания“ в случая се явява
негов ползвател и именно в това му качество е санкциониран, предвид показанията
на актосъставителя, който не е „търсил реално кой е разорал земята“. Подходът на компетентните органи да
ангажират отговорността на Фондацията само защото същата се явява ползвател на
терена /за което въззиваемата страна не представя никакви доказателства/, не
може да се обоснове категоричен извод за наличие на връзка между
санкционираното лице и извършеното нарушение. В случаят недоказана остана
връзката между качеството на жалбоподателя като ползвател на земята и установеното
преобразуване и разораване без разрешение на площ, включена в слой „ПЗП“. Още
повече, че качеството на ползвател, като релевантно обстоятелство за определяне
авторството на нарушението по чл.33б, ал.1 ЗПЗП, както беше посочено по-горе,
не е отразено в акта и НП и съставлява съществено по своя характер нарушение на
изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Наред с горното като съществен недостатък, опорочаващ проведеното
производство се явява и обстоятелството, че в АУАН, за разлика от НП, не е
отразено и друго фактическо обстоятелство, релевантно за деянието по чл. 33б,
ал.1 ЗПЗП, а именно – обстоятелството, че площта е включена в слой „ПЗП“, което
съставлява обективен признак на нарушението. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което
нарушителят трябва да се брани. В този смисъл непосочването или установяването
им в един по-късен етап от административнонаказателното производство поставя
нарушителя в невъзможност да реализира защитата си в пълен обем, понеже
ограничава възможността му да узнае какво точно нарушение му е вменено във
вина, кои факти и обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими
и респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените правила
за поведение.
Изложеното дотук налага извода, че в административнонаказателното
производство не са били събрани несъмнени и категорични доказателства относно
субекта на изследваното нарушение и са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, засягащи правото на защита на жалбоподателя, което води
до незаконосъобразност на наказателното постановление и налага отмяната на
обжалвания административен акт.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи констатираните фактически
неточности в акта и НП при излагане на обстоятелствата по установеното
нарушение, касаещи идентификатора на имота по карта на възстановената
собственост /по кадастрална карта и кадастрален регистър на недвижимите имоти
/КВС/КККР/, както и относно общата площ на пасището, която в акта е посочена
като 52,813 декара, докато в НП е отбелязана площ от 5,2813 ха.
От друга страна следва да се сподели и наведеното в жалбата възражение,
касаещо процедурата по установяване на процесното нарушение. Съгласно чл. 40,
ал. 1 ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя при извършване или
установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е
известен, но не може да се намери или след покана не може да се яви за
съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. В конкретния случай
по делото се установи, че датата на съставяне на АУАН, с който е установено
процесното нарушение е 04.02.2019 г., а жалбоподателят се е запознал със
съдържанието на акта и е получил препис от него на 06.02.2019 г. Предвид
обстоятелството, че АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя
/потвърдено и от актосъставителя в показанията му/, по делото не се установи
наличието на основания за приложение на визираната в чл. 40, ал. 2 ЗАНН
процедура, доколкото не се представиха никакви доказателства в тази насока. По
този начин се е стигнало до съществено нарушение, накърнило правото на защита
на санкционираното лице, в това число и правото му да изложи възражения в
тридневен срок от връчване на акта. Ето защо това процесуално нарушение се
явява още едно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Изложените
правни доводи обосновават извода, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Мотивиран
от горното, Пловдивски районен съд ІІІ н. с.,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
НП-91 от 19.04.2019г., издадено от Министъра на земеделието, храните и горите,
с което на Фондация „Благотворителна Католическа организация Каритас Витания” ,
ЕИК: ********* на основание чл. 49а от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 /хиляда и
осемстотин/ лева за нарушение на чл. 33б, ал.1 ЗПЗП.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ