Решение по гр. дело №35582/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 22903
Дата: 14 декември 2025 г.
Съдия: Ивелина Маринова Симеонова
Дело: 20251110135582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22903
гр. С., 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110135582 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК
Образувано е по искова молба на В. С. С. срещу „Б.Е.Д.К.“ ООД, с която е предявен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 37,53 лв., представляваща заплатена при липса на основание такса „динамично
плащане“ в полза на ответника по Договор за кредит с номер МАХ_300857048 от 02.10.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.06.2025 г.,
до окончателното плащане.
В исковата молба и в молба с вх. № 324609/06.10.2025 г. се твърди, че между
ответното дружество и ищеца е сключен Договор за кредит с номер МАХ_300857048 от
02.10.2023 г., по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 600 лв., а
размерът на общата сума, която следвало да бъде върната на ответника възлизала на 1095,36
лв. Твърди се, че в чл. 9, ал. 2 от договора е предвидена клауза, че клиентът е заявил
желанието си да полза услуга „динамично плащане“, за което дължи сумата в размер на
258,18 лв., която такса е уговорено да бъде включена към месечните погасителни вноски.
Ищецът поддържа, че е погасил изцяло задължението си по договора, в това число и това по
чл. 9, ал. 2, като твърди, че е платил сумата от 37,53 лв. за такса „динамично плащане“ при
липса на основание. В тази връзка излага доводи, че клаузата, предвиждаща такса
„динамично плащане“ е нищожна, тъй като ответникът не е предоставил реална услуга
срещу уговорената такса. Освен това, с уговарянето й е нарушена забраната на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, тъй като таксата е свързана с отпускането и усвояването на кредита. Счита, че
единствената цел на тази клауза е да заобиколи ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като
допълнителната такса представлява скрита възнаградителна лихва. Моли за уважаване на
предявения иск. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „Б.Е.Д.К.“ ООД е подал
отговор на исковата молба, с който не оспорва, че за допълнителното действие „динамично
плащане“ по Договор за кредит с номер МАХ_300857048 от 02.10.2023 г. ищецът е заплатил
сума в размер на 37,53 лв. Моли при уважаване на иска в полза на ищеца да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен
да го върне.
Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса
на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.
Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз
основа на нищожен акт, така и при предаване без наличието на някакво правоотношение
между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения,
дадени в мотивите на ППВС № 1/28.05.1979 г. – по някои въпроси за неоснователното
обогатяване.
Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД означава първоначална,
неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на валидно
правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.
Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт
за получаването на определена имуществена облага.
Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно
обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването на имуществената облага, а
ответникът не докаже претендираното от него основание за получаването й, а също така и в
случаите, при които ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но
ищецът установи, че това основание е нищожно, като и в двете хипотези даденото е без
правно основание.
С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е
обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните
обстоятелства: 1). сключването между него и ответното дружество на процесния Договор за
кредит с номер МАХ_300857048 от 02.10.2023 г. и неговото конкретно съдържание – права и
задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора такса „динамично плащане“, 2). че ответното
дружество е получило процесната сума, както и че това е осъществено при липса на правно
основание.
2
При установяване на тези факти, в тежест на ответника е да установи наличието на
основание за получаване и последващо задържане на сумата.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните и на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от
12.11.2025 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че между ищеца В. С. С. като кредитополучател и ответника
„Б.Е.Д.К.“ ООД като кредитор е сключен Договор за кредит с номер МАХ_300857048 от
02.10.2023 г.; че в клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено заплащане на такса
„динамично плащане“; че за услугата „динамично плащане“ по Договор за кредит с номер
МАХ_300857048 от 02.10.2023 г. ищецът е заплатил сума в размер на 37,53 лв. в полза на
ответника.
За сключването на процесния договор между страните и за включване като част от
съдържанието му на клаузата за такса „динамично плащане“ свидетелстват и данните от
приобщения като писмено доказателство по делото (в заверен препис) Договор за кредит с
номер МАХ_300857048 от 02.10.2023 г. със страни „Б.Е.Д.К.“ ООД, като кредитор, и В. С.
С., като кредитополучател. Изяснява се, че по силата на същия на ищеца е предоставен
кредит в размер на сумата от 600 лв. срещу задължението за връщането му чрез 6 месечни
погасителни вноски в размер от по 110,85 лв. или общо дължима сума от 665,10 лв., при
ГПР от 43,22 % и ГЛП от 36,З0 %. Съгласно клаузата на чл. 3 от договора същият е сключен
след подаване на искане за отпускане на кредит, което кредиторът разглежда в срок до 7
работни дни от деня, следващ постъпването му. Изяснява се, че по така постъпилото искане
„Б.Е.Д.К.“ ООД се произнася със становище. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора
кредитополучателят следва да върне заемната сума съгласно погасителен план, обективиран
в клаузата, с краен срок на връщане 01.04.2024 г. с размер на вноската от 110,85 лв. В
клаузата на чл. 9, ал. 1 е отразено, че при кандидатстването си кредитоискателят изрично е
заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3. от
раздел V на приложимите Общи условия, за което дължи заплащането на сума в размер от
172,08 лв. Предвидено е, че същата следва да бъде заплатена на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени към всяка погасителна вноска от погасителния план по
кредита съгласно договора. Съгласно клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора при
кандидатстването си кредитоискателят е заявил желание за ползване на динамично плащане
по кредита, при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия, за което дължи
заплащането на такса в общ размер от 258,18 лв. Предвидено е, че същата следва да бъде
заплатена на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка
погасителна вноска от погасителния план по кредита съгласно договора. По този начин
размерът на общо дължимото по договора за кредит възлиза на 1095,36 лв., а размерът на
общата месечна погасителна вноска на 182,56 лв. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 15
от договора неразделна част от същия са Общите условия, с чието съдържание
кредитополучателят е удостоверил, че е запознат, както и че приема същите – чл. 1, ал. 2 от
договора.
3
Процесният договор за паричен заем има характеристиките на договор за
потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 ЗПК легална дефиниция, а заемателят
има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 3 ГПК вменява на съда служебно задължение да следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Преценката относно действителността на договора
за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на
ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което
ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и до търговските сделки.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.
1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, на първо
място съдът следва да разгледа наведените твърдения за противоречие на клаузата на чл. 9,
ал. 2 от договора на разпоредбите на ЗПК.
Настоящият съдебен състав приема, че клаузата на чл. 9, ал. 2 в договора за кредит,
предвиждаща заплащане на такса „динамично плащане“, е нищожна поради противоречие и
заобикаляне на закона. Възможността на кредитора да въвежда такси, извън стойността на
договорения размер на заема, е регламентирана в нормата на чл. 10а ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична
забрана съгласно посочената разпоредба да се изискват такси и комисионни за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящият съдебен състав намира, че
услугата, предвидена в чл. 9, ал. 2 от договора, е тясно свързана с изпълнението
/управлението/ на договора за кредит. С нея се цели получаване на допълнително
възнаграждение за кредитодателя срещу осъществяването на иначе типични действия на
кредитора, свързани с управлението на риска, който разход не следва да се възлага в тежест
на потребителя. Ето защо, съдът намира, че тази клауза е уговорена в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Освен това
предмет на таксата е бъдеща, а не получена от потребителя услуга. Не е ясно и по какъв
начин е определен размерът й и в какво точно се изразява насрещното поведение на
кредитора. Тъй като услугата, предмет на чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, е уговорена с
цел заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то договорната клауза, от която
произтича задължението за плащането й от кредитополучателя, е нищожна на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, следва да се посочи, че с въвеждането на подобен тип такси и
разходи се постига и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според
която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата. В случая към главницата по кредита се добавят
4
допълнителни суми, които го оскъпяват за сметка на потребителя. Очевидно подобни такси
прикриват истинската им цел да служат за увеличение на възнаграждението на кредитора за
предоставения заем и да бъдат заобиколени императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
според който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Добавено към уговореното възнаграждение по
договора, възнаграждението за услугата „динамично плащане“ несъмнено води до различен
от посочения в договора ГПР, респ. посоченият в договора е погрешен и съществува
неяснота в компонентите, включени в него, като при включване в ГПР на таксата по чл. 9,
ал. 1 и на тази по чл. 9, ал. 2 от договора се получава ГПР в размер, надвишаващ
регламентирания в закона максимален такъв, което обуславя нищожност на уговорката за
плащане на възнаграждението по оспорената клауза (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК).
В случая ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД изрично признава, че за
допълнително действие „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит №
МАХ_300857048 от 02.10.2023 г. е заплатена сумата от 37,53 лв., каквито са и изложените
твърдения от ищеца. Исковата сума за такса за услуга „динамично плащане“ е заплатена по
нищожна уговорка от процесния договор, поради което на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата подлежи на връщане като платена при начална липса на основание.
С оглед изложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е изцяло основателен
и следва да бъде уважен.
Като законна последица от присъждане на главницата, върху същата се следва и
поисканата от ищеца законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 17.06.2025 г. до окончателното й изплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – основателност на предявения иск, право на разноски има
само ищецът. От ищеца се претендира сумата от 1251,68 лв. – разноски по делото за
държавна такса (51,68 лв.) и адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС (1200 лв.). Реалното
извършване на разхода за последното следва от представените по делото договор за правна
защита и съдействие с посочване на конкретното дело, фактура от 09.12.2025 г. също с
индивидуализиране на делото, по което се предоставя услугата, както и фискален бон от
същата дата. Ответникът обаче е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което е
основателно.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 е прието,
че чл. 101, пар. 1 ДФЕС, във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако
се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я
приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
5
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е
посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази
национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги. Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК.
Предвид гореизложеното, Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа не е задължителна за прилагане при определяне на размера на подлежащото на
присъждане адвокатско възнаграждение. Като взе предвид: вида и обема на осъществената
правна защита в исковото производство; липсата на фактическа и правна сложност на спора;
проведеното едно открито съдебно заседание, в което не са се явили представители на
страните; обстоятелството, че по делото не са събирани допълнителни доказателства, съдът
приема, че адвокатското възнаграждение в полза на ищеца следва да бъде определено в
размер на 360 лв. с ДДС, или в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 411,68
лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „Ш.“ № 4, вх. 4, ап. 24, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 37,53 лв.,
платена под формата на такса „динамично плащане“ по чл. 9, ал. 2 от Договор за кредит с
номер МАХ_300857048 от 02.10.2023 г., при липсата на основание за това, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.06.2025 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б.Е.Д.К.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ул. „Н.“ № 25, ет. 5, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. С., ул. „Ш.“ № 4, вх. 4, ап. 24, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 411,68 лв. -
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6