№ 41
гр. Разград , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20203300500299 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Е. С. Я. чрез пълномощник против Решение № 375 от
20. 10. 2020 г. по гр. д. № 799/ 2020 г. по описа на РС Разград, с което е отхвърлен иска на
въззивника Е. С. Я. против „УниКредит Булбанк“ АД за установяване на нищожност на
Заповед № 1995/ 22. 07. 2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1236/ 2013 г. по описа на РС Разград.
Изложени са доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като
съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е достигнал до
необосновани правни изводи. Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено
друго от въззивния съд, с което да бъде уважен предявения иск.
Въззиваемата страна „УниКредит Булбанк“ АД чрез пълномощник е депозирала
писмен отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява неоснователна.
1
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се
има предвид и следното:
Ищцата излага твърдения в исковата молба, че Заповед № 1995/ 22. 07. 2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.
гр. д. № 1236/ 2013 г. по описа на РС Разград е нищожна, тъй като не е издадено нарочно
писмено разпореждане, че липсват указания, че длъжникът може да подаде възражение,
налице е нарушение на законовите правила за връчване на съобщение за издадената заповед
за изпълнение и че съдът не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в договора.
Така предявеният иск е допустим. ВКС приема с Определение № 64 от 23. 01. 2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 141/ 2015 г., постановено по чл. 274, ал. 3 от ГПК, че заповедта за
изпълнение няма характера на съдебно решение, но тя съставлява съдебен акт, който има
някои от последиците, присъщи на решенията, разрешаващи отнесен до съда правен спор.
Поради това следва да се приеме, че нищожността на заповед за изпълнение, издадена по
реда на глава 37 ГПК, може да бъде установявана по иск на длъжника, предявен против
заявителя, на същите основания, на които нищожно би било издаденото за същото вземане
осъдително съдебно решение. Разгледан по същество, искът е неоснователен.
В съдебната практика се приема, че е нищожно решението, което е постановено от
лице, което няма съдийска правоспособност, постановено е в незаконен състав, извън
правораздавателната власт на съда; в нарушение на изискванията на писмена форма /устно
или неподписано/; напълно неразбираемо; предписващо явно престъпление или нарушение
на свръхповелителна норма на правото. Такива пороци, водещи до невалидност на
заповедта не са налице – заповедта за изпълнение е издадена от надлежен орган и в
надлежен състав, издадена е от съдия в РС. Издадена е в пределите на правораздавателната
власт на съда. Актът е издаден в писмена форма, подписан е от издалия го съдия, издаден е
изпълнителен лист, за което има отбелязване върху документа, послужил за основание за
издаване на заповед за изпълнение. Съдържа всички реквизити, които се изискват от
разпоредбата на чл. 412 от ГПК, вкл. и по чл. 412, т. 9 от ГПК /в редакцията към момента на
издаване на заповедта за изпълнение/ - указание до длъжника, че в двуседмичен срок има
възможност да плати сумата, посочена в заповедта за изпълнение или да подаде в съда
писмено възражение по образец, приложен към заповедта, поради което формата за
действителност е спазена. Издаден е въз основа на писмено Разпореждане № 1995/ 22. 07.
2013 г.съдържащо се в ч. гр. д. № 1236/ 2013 г. по описа на РС Разград. Заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист са връчени на заявителя, според приложеното по същото
дело съобщение.
По делото няма данни заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника и да е
2
отбелязано, че е влязла в сила, но за прецизност следва да се отбележи, че неправилното
връчване на един съдебен акт не води до неговата нищожност.
Необоснован е доводът в жалбата, че заповедта за изпълнение е нищожна, тъй като
съдът не е обсъдил наличието на неравноправни клаузи в договора за банков кредит.
Несъобразяването на неравноправни клаузи не води до нищожност на съдебния акт, а до
неговата неправилност, която може да бъде проверена по реда на инстанционния контрол.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателката е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи, поради това постановеното от него решение, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 375 от 20. 10. 2020 г. по гр. д. № 799/ 2020 г. по описа
на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3