№ 444
гр. София , 05.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Емил Дечев
Кристина Гюрова
като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602442 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК вр. Глава
XXII от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор от СРП против определение от
проведено разпоредително заседание на 17.05.2021 г., по НОХД № 4866/2021 г. на СРС, НО,
131 състав, с което съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК
съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.
В частния протест се излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за
наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалното право на обвиняемия на защита. Твърди се, че
обвинителният акт няма пороци. Излагат се доводи, че липсата на правна квалификация на
предходното престъпление, за което има влязла в сила осъдителна присъда, заради което
кражбата по настоящото наказателно производство е била квалифицирана като извършена
при условията на „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, не може да наруши правото
на защита на обвиняемия. Твърди се, че посочването на точната правна квалификация на
предходното осъждане не съставлява елемент на обвинението и че за да се осигури правото
на защита на обвиняемия е било достатъчно да се посочи в обстоятелствената част и
диспозитива на обвинителния акт по кое наказателно дело е била издадена влязлата в сила
осъдителна присъда и че тя е „за друго такова престъпление“
Поради това прокурорът от СРП моли въззивния съд да отмени протестираното
определение на СРС.
1
Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване и от
надлежна страна.
Разгледан по същество, той е основателен.
Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт
срещу Т. Й. Г. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.28, ал.1
от НК.
С определение от проведено разпоредително заседание на 17.05.2021 г. по НОХД
№ 4866/2021 г. на СРС, НО, 131 състав съдът е прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248,
ал.1, т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия. Основният мотив на първоинстанционният съд е бил, че не била посочена
правната квалификация на предходните престъпления, които има влязла в сила присъда,
обуславящи наличието на специален рецидив по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Според
районният съд това прави неясно обвинението и съответно нарушава правото на защита на
обвиняемия.
Настоящата съдебна инстанция намира, че обвинението е формулирано от СРП
по начин, по който предметът на доказване е ясно и непротиворечиво очертан. В
обстоятелствената част са посочени всички необходими факти, които обуславят
съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в осъществяването му,
включително кога, къде, каква е формата на изпълнителните деяния и по какъв начин е
настъпила имотната вреда. Аргументирано е достатъчно ясно както в обстоятелствената
част, така и в диспозитива на обвинителния акт защо прокурорът счита, че осъществената от
обв.Г. кражба следва да се квалифицира като осъществена при условията на повторност.
Този правен извод е очевиден с оглед факта, че и в двете части на обвинителния акт изрично
е посочено преди осъществяването на престъплението по настоящото наказателно
производство Г. е имал влязло в сила на 29.10.2019г. определение по нчд№14060/19 г. на
СРС, с което на осн.чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е било определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените с присъди по нохд№5143/19г. на СРС, 17 състав и по
нохд№5525/19г. на СРС, 17 състав, за друго такова престъпление.
При така формулираното обвинение, макар безспорно непосочването на правната
квалификация на престъпленията по предходните осъждания, да представлява липса на
прецизност, въззивният съд счита, че за подсъдимият е било достатъчно ясно защо
прокурорът приема, че новото престъпление е осъществено от него при условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК. Тези стари осъждания се отнасят именно за
обвиняемия Г., а не за някое друго лице, поради което е нормално да се приеме, че той знае
за какви престъпления е бил признат за виновен и осъден. На следващо място, че
предходните осъждания са били отново именно за кражби, а не за друг вид престъпления,
2
става ясно и от изрично посоченото в обвинителния акт, че Г. е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление.
В заключение може да се каже, че написан по този начин обвинителния акт дава
достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно
подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита.
Ето защо въззивният съд не споделя крайния извод на първоинстанционния, че
съдебното производство е следвало да се прекрати на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от
НПК поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което
е ограничило процесуалните права на подсъдимия.
В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното
определение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3, вр.чл.248, ал.1, т.3
от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 17.05.2021 г. по НОХД № 4866/2021 г. на СРС, НО,
131, с което е прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия.
ВРЪЩА делото на СРС за продължаване производството по него.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3